№ 762
гр. София, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20221000500265 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 265999 от 06.10.2021г., постановено по гр.дело № 4747/2015г.
на Софийския градски съд, ГО, 3 състав, на основание чл. 135 ЗЗД, е обявен за
относително недействителен по отношение „Централна кооперативна банка“ АД
договор за дарение на недвижим имот, оформен с нот. акт № 15, том I, дело № 20
от 07.04.2010г. нотариус Д.Г. с рег. № *** на НК, сключен между С. Е. Г. и К. А.
Г., от една страна, и Е. С. Г., от друга страна за следния недвижим имот:
апартамент № 20, намиращ се в секция 4 на 5 жилищен етаж, със застроена площ
77,37 кв.м, състоящ се от: входно антре, дневна с трапезария и кухненски бокс,
две спални, баня с тоалетна, мокро помещение и два балкона, при граници: изток-
коридор и ап.19, запад-улица, север-стълбище и коридор, юг-вътрешен двор,
заедно с 0,914% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 13,47
кв.м, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото,
върху което е построена сградата, представляващо УПИ XII-452, от квартал 30, по
плана на гр.София, местност „Витоша ВЕЦ Симеоново”, с площ 3 150 кв.м, при
граници: от изток и север - улици, от запад - УПИ Х-474, УПИ IX-473, УПИ VIII -
472, УПИ VII-471, УПИ VI-469, от юг - УПИ 1-476, УПИ XII-1264 и тупик, както
и гараж № 30, в сутерена на сградата, на кота -2,85 м, с площ 19,76 кв.м, при
граници: изток-гараж № 28, запад - автоподход, север-гараж №31, юг-гараж № 29,
заедно с 1,870% идеални части от общите части на сутерена на сградата,
равняващи се на 18,78 кв.м, заедно със съответните идеални части от правото на
строеж върху мястото, върху което е построена сградата, до размер ½ идеална
част от имота.
1
Въззивна жалба против решението е подадена от ответника С. Е. Г., чрез
пълномощника адв. Б.Ч.. Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител
сочи, че решението е неправилно и необосновано. Смята, че по делото е
категорично установено, че банката-ищец няма качеството кредитор по
отношение на ответника, както и няма вземане С.Г.. Поддържа, че съдът не е
обсъдил своевременно направените от ответника възражения относно валидността
на записа на заповед от 06.06.2008г., относно липсата на доказателства за
предявяването му за плащане, както и възражението че искът е погасен по
давност. Излага подробни съображения, че не са налице и останалите
предпоставки за уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД. Предвид това иска да бъде
отменено атакуваното решение и вместо това да бъде постановено друго, с което
искът бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.
По въззивната жалба, подадена от К. А. Г. против решението на СГС,
производството е прекратено свлязло в сила определение.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК въззиваемият ищец „ЦКБ“АД, чрез
пълномощника адв. Златанов, е подал отговор на въззивната жалба, с който
оспорва същата, като неоснователна.
Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния
закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо
съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Първонистанционният съд е бил сезиран с искова молба от „Централна
кооперативна банка“ АД, с която против С. Е. Г. и Е. С. Г. е предявен иск с
правно основание чл.135 ЗЗД за прогласяване по отношение на банката на
относителната недействителност на договор за дарение, оформен с нотариален акт
№ 15 от 07.04.2010г., с който С.Г. е дарил на сина си Е.Г. ½ идеална част от
апартамент № 20, намиращ се в секция 4 на 5 жилищен етаж, със застроена площ
77,37 кв.м, състоящ се от: входно антре, дневна с трапезария и кухненски бокс,
две спални, баня с тоалетна, мокро помещение и два балкона, при подробно
описани граници, заедно с 0,914% идеални части от общите части на сградата,
равняващи се на 13,47 кв.метра, заедно със съответните идеални части от правото
на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, представляващо УПИ
XII-452, от квартал 30, по плана на гр.София, местност „Витоша ВЕЦ
Симеоново”, с площ 3150 кв.м, както и гараж № 30, в сутерена на сградата, на
кота -2,85 м, с площ 19,76 кв.м, при подробно описани граници, заедно с 1,870%
идеални части от общите части на сутерена на сградата, равняващи се на 18,78
кв.м, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото,
върху което е построена сградата (протоколно определение от 23.10.2017г.).
В исковата молба и уточнителните молби се твърди, че ищецът е кредитор на
ответника С.Г. по силата на запис на заповед от 06.06.2008г. за сумата 251 400
лева, авалиран от С.Г.. Твърди се, че въз основа на записа на заповед от
06.06.2008г., на 01.11.2010г. по ч.гр.д. № 1206/2010г. на Районен съд-Несебър в
полза на Банката е издаден изпълнителен лист, с който С.Г. е осъден да плати на
ищеца, при условията на солидарност с други лица, сумата 251 400 лева –
2
главница по записа на заповед, ведно със законната лихва, считано от 28.10.2010г.
до окончателното плащане, както и сумата 7998 лева- разноски по делото. Твърди,
че към момента на подаване на исковата молба вземането на банката към
длъжника е в размер 251 400 лева-главница и 7 998 лева-разноски.
Ищецът твърди, че вземането на длъжника Г. към банката е възникнало на
06.06.2008г. и е станало изискуемо с изтичането на 7 дневния срок, даден с
нотариалната покана. Сочи, че след издаването на изпълнителния лист в полза на
банката се установило, че на 07.04.2010г. С.Г. и съпругата му К.Г. дарили на сина
си Е.Г. притежаван от тях недвижим имот.
Според ищеца с действията си ответниците го увреждат като кредитор, тъй
като с разпореждането с недвижимия имот длъжникът Г. е намалил имуществото,
от което банката би могла да се удовлетвори. Сочи и, че извършеното дарение би
затруднило удовлетворяването на банката и осуетява Твърди, че за банката е
налице правен интерес да предяви иска по чл. 135 ЗЗД за обявяване на
относителната недействителност на разпоредителната сделка от 07.04.2010г.
В срока за отговор на исковата молба ответниците С.Г. и Е.Г. оспорват иска.
Не оспорват твърдението на банката, че С.Г. е авалирал записа на заповед от
06.06.2008г. но сочат, че този запис на заповед не е издаден за реален и
самостоятелен дълг, който издателят му „Сънимед“ АД има спрямо ищеца, а
представлява обезпечение на вземане по договор за банков кредит – овърдрафт №
797№№РО-АА-0167/06.06.2008г., който договор представлява каузалното
правоотношение за издаването на записа на заповед. Твърдят също, че с договор
за цесия от 28.12.2010г. банката е прехвърлила вземанията си по договора за
овърдрафт на „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД, поради което смятат, че единствен
кредитор по каузалното правоотношение е цесионерът. Предвид изложеното,
ответниците сочат, че банката няма качеството кредитор на първия ответник,
поради което и няма правен интерес от предявяване на иска по чл. 135 ЗЗД.
Според ответниците договорът за дарение от 07.04.2010г. не уврежда кредитора,
тъй като към момента на сключването му не са били налице обстоятелства, от
които да се заключи, че дружеството „Сънимед” АД ще изпадне в
неплатежоспособност. Сочат, че дарителят Г. не е имал умисъл, че с
разпоредителните действия ще увреди банката. Правят възражение за изтекла
погасителна давност, като сочат, че атакуваната сделка е сключена на
07.04.2010г., а искът е предявен на 09.04.2015г., тоест след изтичането на 5
годишния давностен срок.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 06.06.2008г. между „Централна кооперативна банка“ АД от една страна и
„Сънимед“ АД от друга страна, е сключен договор за банков кредит овърдрафт №
79700РО-АА- 0167/06.06.2008г. по силата на който банката е предоставила на
„Сънимед“ АД сумата 240 000 лева за срок 24 месеца – от 06.06.2008 г. до
06.06.2010г.
На 06.06.2008г. за обезпечение на вземането на Банката по договора за
банков кредит-овърдрафт, „Сънимед“ АД, чрез изпълнителния директор, е издало
запис на заповед за сумата 251 400 лева. Не се спори, че записът на заповед от
3
06.06.2008г. е авалиран от ответника С.Г..
С нотариална покана с рег. № 3040, том 2, акт 40 от 05.08.2010г. „ЦКБ“АД е
поискала от „Сънимед“ АД и от лицата, авалирали записа на заповед от
06.06.2008г., в това число и от С.Г., в седмодневен срок от получаване на поканата
да платят на банката сумата 251 400 лева. От представените по делото писмени
доказателства и от удостовереното от нотариус Л.Ч., се установява, че С.Г. е
получил лично нотариалната покана на 10.08.2010г.
Не се спори по делото, че на 07.04.2010г. с договор за дарение на недвижим
имот, оформен с нот.акт № 25, том I, рег. № 414, дело № 20/2010г. на нотариус Д.
Г., вписана в регистъра на НК с рег. № ***, С. Е. Г. и съпругата му К.Г. са дарили
на сина си Е. С. Г. апартамент № 20, намиращ се в секция 4 на 5 жилищен етаж,
със застроена площ 77,37 кв.м, състоящ се от: входно антре, дневна с трапезария и
кухненски бокс, две спални, баня с тоалетна, мокро помещение и два балкона, при
граници: изток-коридор и ап. №19, запад-улица, север-стълбище и коридор, юг-
вътрешен двор, заедно с 0,914% идеални части от общите части на сградата,
равняващи се на 13,47 кв.метра, заедно със съответните идеални части от правото
на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, представляващо УПИ
XII-452, от квартал 30, по плана на гр.София, местност „Витоша ВЕЦ
Симеоново”, с площ 3150 кв.м, при граници: от изток и север-улици, от запад-
УПИ Х-474, УПИ IX-473, УПИ VIII-472, УПИ VII-471, УПИ VI-469, от юг-УПИ 1-
476, УПИ XII-1264 и тупик, както и гараж № 30, в сутерена на сградата, на кота -
2,85 м, с площ 19,76 кв.м, при граници: изток-гараж №28, запад - автоподход,
север-гараж №31, юг-гараж № 29, заедно с 1,870% идеални части от общите части
на сутерена на сградата, равняващи се на 18,78 кв.м, заедно със съответните
идеални части от правото на строеж върху мястото, върху което е построена
сградата.
Установява се от представените по делото писмени доказателства, че на
28.12.2010г. между „ЦКБ“АД и „Инфо Асистънс“ ЕООД е сключен договор за
цесия, по силата на който банката е прехвърлила в полза на цесионера „Инфо
Асистънс“ ЕООД свои вземания, произтичащи от договори за кредит, в общ
размер към 27.12.2010г. 8 715 210,14 лева, като според приложение № 2 към
договора за цесия и споразумение за прехвърляне на вземане от 28.12.2010г. е
прехвърлено и вземането на банката срещу „Сънимед“ АД по договор за
овърдрафт от 06.06.2008г. в размер 240 000 лева.
На 01.11.2011г. по ч. гр. дело № 1206/2010г. състав на РС-Несебър е издал в
полза на „ЦКБ“ АД заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, с който „Сънимед“ АД,
ответникът С.Г. и останалите лица, авалирали записа на заповед от 06.06.2008г. са
осъдени солидарно да платят на „ЦКБ” АД сумата 251 400 лева- главница по
записа на заповед от 06.06.2008г., ведно със законната лихва, считано от
28.10.2010г. до окончателното изплащане и разноски в размер 7 998 лева.
С решение №256 от 02.08.2016г., постановено по търг.дело № 419/2011г. на
ОС-Бургас, по предявен от „ЦКБ“ АД против С.Г. и други лица иск с правно
основание чл. 422 ГПК е признато за установено, че „Централна кооперативна
банка“ АД има вземане срещу С.Г., при условия на солидарност и с други лица, в
размер 156 127,36 лева по запис на заповед от 06.06.2008г., ведно със законната
лихва, считано от 13.07.2012г., за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.дело №
4
1206/2010г. от РС-Несебър. Решението е постановено при участието на „Финанс
Инфо Асистанс“ ЕООД-трето лице помагач на ищеца „ЦКБ“АД. Решението на
Бургаския окръжен съд е потвърдено с решение № 51/26.05.2017г.,постановено по
т.дело № 70/2017г., което от своя страна не е допуснато до касационен контрол с
определение №186/25.07.2018г. , постановено по т.дело № 241/2018г. на I ТО на
ВКС.
По делото не се спори, че въз основа на изпълнителния лист, издаден по ч.
гр. дело № 1206/2010г. на РС-Несебър по описа на ЧСИ И. Б. с район на действие
ОС-Бургас е било образувано изп.дело № 207/2010г., като видно от представеното
пред въззивния съд удостоверение от ЧСИ Б., взискател по делото е „Финанс
Инфо Асистънс“ ЕООД и към 08.04.2022г. вземането против солидарните
длъжници, в това число и С.Г. е в общ размер 574 581 лева, от които главница в
размер 251 400 лева; законна лихва в размер 293 071,30 лева; неолихвяема сума -
7 998 лева, разноски и такси по чл. 26 ТТРЗЧСИ.
Установява се от представените по делото писмени доказателства и от
заключението на ССчЕ, прието в първоинстанционното производство, изготвено
от вещото лице И. Й., че на 26.10.2010г. „ЦКБ“АД се е снабдила по ч.гр.дело №
1193/2010г. на РС-Несебър с изпълнителен лист против „Сънимед“ АД за сумата
240 000 лева-главница по договор за банков кредит-овърдрафт от 06.06.2008г.,
19 800 лева-лихва върху разрешения овърдрафт за периода от 07.06.2010г. до
22.10.2010г., ведно със законната лихва върху главницата. По искане на банката
по описа на ЧСИ Б. е било образувано изп.дело № 206/2010г. Няма спор, че по
това изпълнително дело взискател е „Финанс Инфо Асистънс“ ЕООД и че към
09.03.2018г. непогасената част от дълга е в размер 111 587,37 лева-главница и
64 172,28 лева-законна лихва.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав прави
следните изводи:
За да бъде уважен искът по чл.135 ал.1 от ЗЗД, следва да са осъществени
кумулативно следните елементи на сложния фактически състав: 1) да са налице
вземания на ищеца срещу първия ответник, от които ищецът извежда качеството
си на кредитор; 2) да е налице увреждащо кредитора действие, с което
обективно да се намалява имуществото на длъжника или да се затруднява
удовлетворяването на кредитора; 3) длъжникът и лицето, с което е договарял да са
знаели за увреждането, произтичащо от сделката, ако е възмездна.
Съвкупният анализ на обсъдените доказателства води до извод, че са налице
описаните предпоставки за възникване в полза на ищеца на потестативното право
по чл.135 ал.1 от ЗЗД.
Относно първия елемент от фактическия състав - качеството кредитор на
ищеца по иска:
Качеството кредитор е налице, ако ищецът по иска твърди и съществуването
на вземането му произтича от твърдените факти в исковата молба, като за
действителността на вземането не е необходимо същото да е ликвидно и
изискуемо или установено с влязло в сила съдебно решение. Без значение е и от
каква облигационна връзка произтича вземането на кредитора спрямо длъжника,
достатъчно е да е налице вземане и нужда от неговото обезпечаване, обусловено
от поведението на длъжника – неизпълнение на задължението и отчуждаване на
имущество, чрез разпоредителна сделка, което имущество по принцип служи за
5
обезпечаване на всяко вземане, в случай на неизпълнение. Извод за
несъществуване на вземането може да се направи, само ако твърдяното вземане е
отречено със сила на пресъдено нещо. Съгласно разясненията, дадени в т. 2 от ТР
№ 2 от 9.07.2019 г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГТК на ВКС, правото на
кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го
актове на длъжника по реда на чл. 135 33Д е предпоставено от наличие на
действително вземане. Това вземане може да не е изискуемо или ликвидно, като
не е необходимо и предварително да бъде установено с влязло в сила решение.
Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако
произтича от твърдените факти; предмет на делото по чл. 135 33Д не е самото
вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по
отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда;
правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото
единствено когато Павловия иск е обективно съединен с иск за вземането.
В конкретния случай, по силата на авалирането на записа на заповед от
06.06.2008г., банката-ищец се явява кредитор по отношение на ответника -
жалбоподател С.Г.. Последният е длъжник на собствено основание спрямо
банката - приносител на менителничния ефект, доколкото по издадения запис на
заповед, С.Г. има качеството авалист- менителничен поръчител. Съгласно
трайната съдебна практика, задължението на авалиста, макар и да обезпечава
изпълнението на задължението на издателя на записа на заповед, представлява
самостоятелно задължение с различен правопораждащ юридически факт-
отделната едностранна правна сделка-авал. Задължението на авалиста не е
акцесорно за разлика от договора за поръчителство, поради което за авала не се
прилагат разпоредбите на чл.146, ал.3, чл.147 и чл.148 ЗЗД. Отделно от това с
влязлото в сила решение по търг.дело № 419/2016г. на ОС-Бургас, е признато за
установено, при участието на трето лице помагач на банката - цесионера „Финанс
Инфо Асистънс“ ЕООД, че „ЦКБ“АД има вземане по записа на заповед от
06.06.2008г. срещу авалиралия записа на заповед С.Г. за сумата 156 127,36 лева
(при зачитане на извършено погасяване на вземането по каузалното
правоотношение с източник договор за кредит, по повод на което не се спори, че е
издаден записът на заповед), ведно със законната лихва, считано от 13.07.2012г.
Задължението по записа на заповед на солидарните длъжници (издател и авалист)
е възникнало още с издаването на ценната книга на 06.06.2008г., а с предявяването
й на 10.08.2010г.(с връчването на обсъдената нотариална покана от 05.08.2010г.) е
настъпил неговия падеж, съобразно предвиденото в съдържанието й, т. е.
вземането на кредитора е станало изискуемо-подлежащо на принудително
изпълнение.
Следователно към момента на сключване на процесния договор за дарение
от 07.04.2010г. вземането на банката-ищец вече е било възникнало, с оглед на
което не следва да се обсъжда наличието на предпоставките на чл.135, ал.3 от
ЗЗД. Липсват твърдения за плащане на задължението по записа на заповед,
установено с влязлото в сила решение. С оглед изложеното въззивната инстанция
намира, че на самостоятелно основание - менителнично поръчителство,
жалбоподателят С.Г. има качеството на длъжник спрямо въззиваемото дружество-
кредитор към датата на сключване на процесното дарение. Предвид това САС
приема за установена в процеса първата материалноправна предпоставка,
обуславяща възникването на потестативното право по чл. 135, ал.1 ЗЗД.
6
Следва да бъде посочено, с оглед оплакванията във въззивната жалба, че
след като с влязло в сила решение е признато за установено, че банката е кредитор
на С.Г. въз основа на записа на заповед, в настоящото производство възраженията
срещу качеството кредитор на банката са преклудирани, вкл. и тези за
прехвърлянето на правата й по договора за кредит-каузалното правоотношение,
по повод на което е издадена процесната ценна книга, извършено преди датата на
формиране на СПН като правна последица от решението по т.дело № 70/2017г. на
АС – Бургас, в което цесионерът е участавал като трето лице.
Относно втория елемент от фактическия състав:
Процесният договор за дарение от 07.04.2010г. е увреждащ ищеца като
кредитор. С извършеното отчуждаване на имот от патримониума на длъжника,
имуществото служещо за обезпечение на кредитора е намалено, поради което
разпоредителното действие го уврежда, без значение дали вземането му е
обезпечено с друго имущество. Съгласно установената практика на Върховния
касационен съд, всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява
възможностите за удовлетворение на кредитора. За обезпечение вземането на
кредитора служи цялото длъжниково имущество (чл. 133 ЗЗД). Право на
кредитора е да избере начина, по който да се удовлетвори от длъжниковото
имущество-дали с обезпеченото в негова полза имущество или с друго налично
такова. Длъжникът не разполага с възражение, че притежава и друго имущество
извън разпореденото, както и не разполага с възражение, че длъжникът по записа
на заповед притежава имущество на стойност по-голяма от задължението по
ценната книга. Това е така, защото длъжникът не разполага с възможност за избор
срещу кое от притежаваните от него имущества да се насочи принудителното
изпълнение. В случай, че длъжникът е добросъвестен, то притежаваното друго
имущество би му послужило за доброволно изпълнение на дълга и в този случай
обявената на основание чл.135 ЗЗД относителна недействителност на
разпоредителната сделка би изгубила правно значение. При недобросъвестност на
длъжника обаче, кредиторът би разполагал с възможност да се удовлетвори по
своя преценка и с оглед интересите си, чрез насочване на принудителното
изпълнение върху всяко от притежаваните от длъжника имущества, за която
именно цел на кредитора е предоставена възможността за провеждане на
отменителния иск по чл. 135 ЗЗД.
Относно третия елемент от фактическия състав:
Третата предпоставка е от субективен характер, като елементите й се
различават в зависимост от това дали действието е било възмездно или
безвъзмездно. С оглед искането за обявяване на недействително на договор за
дарение-безвъзмездно прехвърляне на притежаваните от длъжника Г. ½ идеални
части от недвижим имот, осъществено с процесния договор за дарение, то следва
да се установи само, че длъжникът Г. е знаел, че има кредитори и със сделката ги
уврежда. Без значение е субективното отношение на лицето, което е получило
престацията, тъй като то е получило имущество без да престира нищо насреща.
Доколкото първият ответник има качеството на авалист по запис на заповед
от 06.06.2008г. и лично е бил страна по договора за дарение, съдът приема, че към
момента на сключването на договора за дарение - 07.04.2010г. същият е знаел, не
само че ищецът се явява негов кредитор по вземането по ценната книга, но и че с
действията си ще го увреди.
7
Знанието за увреждането у приобретателя Е.Г. е без значение за
основателността на иска по чл. 135 ЗЗД, тъй като прехвърлянето, осъществено с
процесния договор е безвъзмездно. Този извод съответства на разпоредбата на чл.
135 ЗЗД, коятоизисква знание за увреждането на лицето, с което длъжникът е
договарял, само при възмездно действие.
Съставът на САС намира, че е налице и последната предпоставка от
фактическия състав на иска по чл.135 ал.1 от ЗЗД, поради което предявеният от
„Централна кооперативна банка” АД против С.Г. и Е.Г. отменителен иск следва да
се уважи и да бъде обявен за недействителен процесният договор за дарение
относно принадлежащите на длъжника С.Г. ½ идеални части от имота, предмет
на договора. Неоснователно е възражението на ответниците, направено в отговора
на исковата молба и поддържано във въззивната жалба, за погасяване на иска по
чл.135 ЗЗД по давност. Данните по делото сочат, че не е изтекла пет годишната
давност за обявяване на относителната недействителност на сделката от
07.04.2010г., започнала да тече от датата на сключването й, тъй като исковата
молба на „ЦКБ“АД е подадена по пощата на 07.04.2015г.
Изводите на въззивната инстанция съвпадат с изводите на
първоинстанционния съд, поради което атакуваното решение следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 265999 от 06.10.2021г., постановено по гр.дело №
4747/2015г. на Софийския градски съд, ГО, 3 състав.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8