Р Е Ш
Е Н И Е
№ 47
гр. Добрич, 10.02.2023 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ДОБРИЧ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година, I състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ИВАНОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА
САНДЕВА разгледа докладваното от председателя административно дело № 669/ 2022
г. по описа на АдмС-Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 145-178 от
Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Г.Г.Н. – К.,
като майка и законен представител на ****, от гр. Балчик, ул. *** *** № 50,
срещу Заповед № ЗХУ-ИО/Д-ТХ-В/245/БП2022/ 10.10.2022 г. на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Балчик, потвърдена с Решение № 08-РД06-0019/
01.11.2022 г. на Директора на РДСП – Добрич.
С жалбата се иска съдът да отмени като незаконосъобразна
и неправилна Заповед № ЗХУ-ИО/Д-ТХ-В/245/БП2022/ 10.10.2022 г. на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ - Балчик, потвърдена с Решение № 08-РД06-0019/ 1.11.2022
г. на Директор РДСП - Добрич. Жалбоподателката настоява, че с представянето на Амбулаторен
лист № 22229303D30B от 17.08.2022 г., фактура № ********** от 09.09.2022 г. и
Медицинско направление № 1974/ 17.08.2022 г. са изпълнени изискванията на чл.
76, ал. 1 и ал. 5 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ), чл. 83, ал. 1, във
връзка с чл. 82, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за хората с
увреждания (ППЗХУ). Изразява становище, че в посочения СПА - хотел „***“, к.к.
Пампорово, е проведена социална рехабилитация на детето в условията на чл. 29,
ал. 1, т. 3, ал. 7, ал. 8 ЗХУ посредством двигателна рехабилитация в условията
на уникален йонизиран въздух на курорта, признат в европейски и световен мащаб,
посредством климатолечение, посредством предоставените на детето прекрасни
условия за социални контакти, творчество (в творческа работилница на детски
анимационен кът в хотела), посредством рекреационни дейности и други - контакти
с множество деца, с аниматори, предоставената възможност за посещение на близки
природни забележителности от организирани от хотела детски екскурзии, използван
детски басейн в СПА център, билкова парна баня, финландска и инфраред сауна,
като сочи, че последните три са с известния им детоксикиращ тялото ефект, а
детето ѝ е с медицински изследвания, доказващи съдържание на повече от 40
пъти над референтна/допустима стойност от тежкия метал алуминий в кръвта.
Обръща внимание на наличието на детско съоръжение „атракционно въжено селище с
въжен мост“, с балансионни катерушки, с детски мини-лифт в двора на хотела, както
и на това, че присъствието на детето в организираните ежедневно в хотела детска
дискотека и последващи детски кинопрожекции в обособена зала, са били особено
полезни за него според нея. Счита, че в известен смисъл детето ѝ е било и
на медицинска рехабилитация (климатолечението, двигателната рехабилитация и
детоксикация, макар, без да е приложена от медицински специалисти). Според
жалбоподателката от хотела е било осигурено и необходимото специално хранително
меню за здравословните нужди на детето. Прави извод, че по естеството си всички
тези дейности и природни условия представляват една видимо ефективна, съвкупна
социална рехабилитация, било то и без медицински специалисти. В заключение жалбоподателката изтъква, че с посещението на
к.к. Пампорово и с престоя във въпросния хотел, нейното дете с увреждания е било
социално рехабилитирано в съответствие с предвидените в закона дейности в
областта на социалната рехабилитация и всички изживявания там са му се отразили
физически и психически видимо ползотворно, включително и рязко се повишил
апетитът му за хранене вследствие уникалния в курорта въздух, съответно детето е
било щастливо. В пледоарията по същество жалбоподателкята обяснява, че е била
като придружител на детето в организираните от хотела детски екскурзии,
посетили са заедно с детето и баща му две пещери – „Дяволско гърло“ и
„Ягодинска“, семейна почивка. Иска уважаване на жалбата и присъждане на
сторените по делото разноски. С вх. № 298 от 20.01.23 г. представя Писмени
бележки, в които настоява, че детето има дефицит в социалните си
взаимоотношения и в начина на комуникация, като тези състояния не се
квалифицират като психично заболяване. В тази връзка, като се позовава на кода
по МКБ – F84.0, настоява, че детето няма съпътстващи
болести, свързани с генерализираното разстройство на развитието или умствена
изостаналост, с оглед на което оспорва изискването на административния орган да
представи направление от лекар-специалист псхиатър, за да бъде изплатена целева
помощ за престоя в хотела. Настоява, че издаденото предписание от лекар-специалист
педиатър е напълно резонно и законосъобразно. Обръща внимание, че се касае за
дете, поради което в случая и амбулаторният лист, и медицинското направление са
издадени от педиатър, д-р Малчева. Претендира, че неприемането на последващо
представеното от нея пред РД „СП“ – Добрич медицинско направление за
необходимата социална рехабилитация и климатолечение, адресирано до хотел „***“,
к.к. Пампорово, е в нарушение на чл. 85, ал. 3, чл. 30, ал. 2 и чл. 35 от АПК. Добавя,
че Родопите са планина, включена в списъка на местата с лечебен въздух и имат
изключителен ефект върху имунната защита на човешкия организъм. Моли да бъде
отменен оспореният акт.
Ответникът - Директорът на Дирекция Социално
подпомагане - Балчик, редовно призован, не се явява, не се представлява.
Представя Становище (л. 102 - 108), с което оспорва жалбата и настоява да бъде
оставена без уважение. Позовава се на Експертното решение на НЕЛК № 90577 от
заседание № 69/ 13.06.2022 г., с което е установено, че основното заболяване на
детето е „Детски аутизъм“ и конкретно на т. 20 от ЕР, съдържаща препоръки за по
- нататъшно наблюдение и рехабилитация, състоящи се в системни занимания с
логопед, психолог, специалист педагог, проследяване от детски психиатър, прави
връзка с чл. 76, ал. 1 от ЗХУ, според който хората с трайни увреждания с над 90
на сто намалена работоспособност, децата с трайни увреждания и военноинвалидите
имат право на целева помощ по чл. 72, т. 4 от ЗХУ, която се предоставя веднъж
годишно при наличие на медицинско предписание от лекар специалист за
необходимостта от провеждане на балнеолечение и/или рехабилитационни услуги,
съобразно конкретните му нужди, като настоява на извода, че направлението за провеждане
на балнеолечение и/или рехабилитационни услуги за конкретните нужди на детето,
които са специфични, следва да бъде от лекар – психиатър. Изтъква, че е
извършена проверка по представената фактура от жалбоподателката и от хотела е
получено писмо, че фактурата включва настаняване за пет нощувки на семейството
на база ALL INCLUSIVE,
с включено ползване на СПА термална зона, топъл басейн, джакузи, финландска
сауна, инфраред сауна и фитнес, детска анимация и спортна анимация за възрастни.
Счита за недоказано обстоятелството какви рехабилитационни услуги и/или
балнеолечение е ползвало семейството съобразно специфичните нужди на детето
предвид неговото заболяване.
Административен
съд - Добрич, Първи състав, въз основа на доказателствата приема за установено
следното:
Жалбоподателката Г.Г.Н. - К. е майка на
детето ****, ЕГН **********, което според Епикриза, издадена от Четвърта детско
– юношеска психиатрия при УМБАЛ „***“ ЕАД – Варна, с ръководител клиника и
лекуващ лекар доц. д-р П. Петров, дм, е с окончателна диагноза „детски
аутизъм“. В Епикризата е отразено, че след провеждане на необходимото клинично
наблюдение и психологично изследване на екипно съвещание в рамките на клиниката
е обсъдено, че се касаеза: Генерализирано разстройство на развитието – детски
аутизъм, умерено тежка форма на протичане, като водещи са особеностите в
сензориката, еднотипните занимания, дефицитите в експресивната реч, нарушенията
в социалните интеракции, комуникативните умения и поведението, детето е
стереотипно и репетитивно; налице е изразена трудност в привличането на
вниманието и ангажирането му в съвместна дейност на фона на повишена двигателна
активност; установяват се особености в сензорната преработка и социална
отчужденост; експресивната реч не е развита; изоставане в непвно-психичното
развитие; адаптационните умения са силно занижени, практически не е изградена
авномност в социална среда, като продължава да е изцяло зависимо от
непосредственото присъствие на своите близки, позната среда и навици.
Епикризата е изготвена след престой на детето в клиниката за периода 01.12.2021
– 30.12.2021 г. (л. 55 – 56). Препоръчано е детето да посещава детско
заведение, като в хода на учебния процес е посочено, че следва да бъде
подпомагано от ресурсен учител и личен асистент. Добавено е, че е необходимо да
получава специализирано подпомагане – да работи системно с психолог, логопед и
специален педагог, като е удачно да посещава Дневен център.
Специализиран състав на НЕЛК по
психични, вътрешни и ССЗ е издал Експертно решение № 90577 от зас. № 89 от
13.06.22 г. (л. 90 - 92), съгласно което на **** е определено 100 % вид и
степен на увреждане (ВСУ) с чужда помощ, пожизнено, с водеща диагноза „детски
аутизъм“ и общо заболяване „детски аутизъм“.
На 18.07.2022 г. е изготвена от Дирекция
„Социално подпомагане“ – Балчик (л. 138) Индивидуална оценка на потребностите
на хорат ас увреждания, в която е описано, че детето е без физически
ограничения, но не комуникира и не изпълнява указанията на близките, не може да
бъде оставено без постоянен надзор, държи се неконтролеруемо извън дома, не
може да осъществи вербален контакт. По отношение необходимостта от целева помощ
за ползване на балнеолечение и/или рехабилитационни услуги в Инивидуалната
оценка служителите на ДСП – Балчик са счели, че предвид че детето ходи на
пръсти, което прави походката му нестабилна и натоварва крачетата, изцяло е
зависимо от физическата подкрепа на близките си, то се нуждае от
рехабилитационнни услуги и общоукрепваща терапия.( л. 138) В Компонент III. Заключения с конкретни подкрепящи мерки е посочено
– предоставяне на целева помощ за
ползване на балнеолечение и/или рехабилитационни услуги. Счетено е в
Инидидуалната оценка, че е установена потребност от целева помощ за такива
услуги по чл. 72, т. 4 от ЗХУ, в размер на 80 % от линията на бедност за
съответната година, но не повече от действително направения разход съгласно
представените документи, в същия размер и за придружителя. Индивидуалната
оценка е със срок на валидност до 18.07.2027 г. Компонент III. е изготвен от
колектив от петима служители.
На 29.09.2022 г. с Допълнителен лист е
представен документ за изплащане на целева помощ за ползване на балнеолечение
и/или рехабилитационни услуги: фактура № **********/ 08.09.22 г. с касова
бележка от Спа – хотел „***“, амбулаторен лист № 22229303D30B/ 17.08.22 г.,
издадено т д-р Малчева, педиатър, справка за банкова сметка ***, Индивидуална
оценка за детето (л. 146, л. 134 – 138).
Направено е запитване до хотел „***“ от
ДСП – Балчик за вида рехабилитация, която е прилагана на детето по
представената от майка му фактура (л. 143). На 07.10.22 г. е получено писмо в
ДСП – Балчик от отдел „Продажби и маркетинг“ на хотел „***“ (л. 140), в което е
отразено, че семейството е било настанено за 5 нощувки в хотела на база all inclusive
с включено ползване на спа термална зона – топъл басейн, джакузи, финландска
сауна, инфраред сауна и фитнес; детска анимация и спортна анимация за
възрастни.
Изготвен е на 10.10.22 г. Лист за
извършен предварителен контрол за законосъобразност преди вземане на решение за
предоставяне на социална подкрепа (л. 123), съгласно който заявлението за
отпускане на социално плащане е окомплектовано с всички документи съгласно нормативните изисквания,
предложението съответства на нормативната уредба, спазени са нормативно
регламентираните срокове, размерът на предложеното плащане съотвества и е
изчислен правилно, има новодекларирано обстоятелство.
В резултат от Директора на ДСП – Балчик
е издадена Заповед № ЗХУ – ИО/Д – ТХ – В/245/БП2022/ 10.10.22 г., с която на
основание чл. 25, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 76, ал. 1 и ал. 3 от ЗХУ и чл.
83, ал. 1 от ППЗХУ и въз основа на изготвена Индивидуална оценка на
потребностите от 18.07.2022 г., с която е отказана „Целева помощ за балнеолечение
и/или рехабилитационни услуги“ на жалбоподателката за детето ѝ **** по
чл. 76, ал. 1 и ал. 3 от ЗХУ. Отказът е мотивиран с това, че представеното
медицинско предписание, инкорпорирано в съдържанието на Амбулаторен лист № 22229303D30B/
17.08.22 г. от личен лекар – педиатър на детето ***, няма характера,
съдържанието и реквизитите на изискуемото медицинско направление от лекар
специалист. Добавено е, че в представения в ДСП – Балчик амбулаторен лист не е
посочено от каква рехабилитация има детето нужда. Счетено е за недоказано
обстоятелството какви рехабилитационни услуги и/или балнеолечение са ползвани
от семейството съобразно специфичните нужди на детето предвид неговото
заболяване. Прието е, че не са налице и предпоставките за изплащане на целева
помощ за проведена социална рехабилитация на детето, тъй като не са доказани
изискванията на чл. 29, ал. 7 от ЗХУ. От полученото от хотела писмо е направен
извод, че семейството не е ползвало медицински, социални или друг вид
рехабилитационнни услуги, изброени изчерпателно в чл. 29, ал. 1, т. 1 – т. 5 от
ЗХУ. В заключение административният орган е приел, че не са изпълнени
кумулативно предвидените предпоставки по чл. 82, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ППЗХУ и
е отказал помощта.
Заповедта е връчена лично на
жалбоподателката на 12.10.2022 г., видно от известието за доставяне (л. 121).
На 20.1022 г. в Регионална дирекция за
социално подпомагане – Добрич е подадена жалба от г-жа К. (л. 77), с която
прави възражение, че в хода на административното производство не ѝ е
указано несъответствие на представените документи по форма и съдържание на
нормативните изисквания, като изтъква, че с оглед на това с жалбата представя и
в оригинал медицинско направление с предписание за детето с изх. № 1974/
17.08.22 г. Сочи, че не го е представила предварително, тъй като е било
адресирано до хотела, а от хотела са ѝ отговорили, че не им е необходимо.
Оспорва извода на административния орган, че конкретният лекар – педиатър е
личен лекар на детето. Обръща внимание, че личният лекар е изготвил медицинско
направление до лекар – педиатър, който е специалист и предвид, че срокът за
представяне на документите не е изтекъл, представя и издаденото ѝ
медицинско направление. Иска отмяна на Заповедта за отказ и излага допълнителни
съображения за нейната неправилност. По отношение понятието „рекреационни
дейности“ се позовава наРешение № 112/ 19.01.2021 г. по ч.гр.д. № 726/ 2020 г.
на ВКС и на тълковните речници, според които рекреационна дейност е дейност,
свързана с възстановяване силите на човека, като изтъква, че съгласно решение №
153/ 24.02.2012 г., издадено на основание чл. 76 от Закона за здравето,
Министерски съвет на Р България обовява Списък на курортите и в графа
„Климатични планински курорти от национално значение“, т. 4 е включен курортен
комплекс „Пампорово“. Настоява, че е извършено стеснително тълкуване на
понятията и при тези съображения счита, че следва да бъде отменена оспорената
Заповед (л. 83)
С писмо от 20.10.22 г. (л. 75) жалбата е
изпратена до издателя на оспорения акт за произнасяне на основание чл. 91 и чл.
92 от АПК.
С писмо от 24.10.22 г. Директорът на ДСП
– Балчик (л. 118 – 120) е уведомил Директора на РДСП – Добрич, че потвърждава
издадената Заповед за отказ от отпускане на целева помощ по чл. 76, ал. 1 ал. 3
от ЗХУ за детето ****, като при излагане на съображенията за това буквално са
преповторени мотивите от оспорената Заповед. Не е обсъдено възражението, че в
административното производство не са давани указания за изпълнение на
заявителката, нито е обсъдено представеното медицинско направление.
Решаващият орган, след като е получил
горното писмо и преписката към него, е постановил Решение № 08 – РД06 – 0019 от
01.11.2022 г. (л. 115 – 117), с което е отхвърлил жалбата и е потвърдил Заповедта
на ДСП – Балчик.
В хода на съдебното производство са
приети като доказателства представените с административната преписка писмени
документи и допълнително ангажираните от жалбоподателката, а именно, че тя е
отправяла многобройни запитвания за възможности за бази рехабилитация на детето
към НОИ, но не е получила положителен отговор, а от „***“ ЕАД, във връзка с
писмото ѝ до НОИ, е отговорено, че дружеството не е специализирано за
работа с деца (л. 23).
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата до съда е подадена в срока по
чл. 149, ал. 2 от АПК на 15.11.2022 г. от активно легитимирана страна, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
При извършената служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основанията, посочени в
чл. 146 АПК, съдът намира, че същият е издаден от компетентен орган по смисъла
на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗХУ. При издаването на Заповедта е спазена
предвидената в закона писмена форма, но същата е постановена при съществени
процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и в противоречие с целта
на закона - отменителни основания по чл. 146 от АПК.
Обществените отношения, свързани с
интеграцията на хората с увреждания, са уредени в Закон за хората с увреждания (ЗХУ,
обн. ДВ, бр. 105/18.12.2018 г. в сила от 01.01.2019 г.). Този закон урежда
обществените отношения, свързани с упражняването на правата на хората с
увреждания в Република България.
Разпоредбата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от
ЗХУ предвижда, че хората с увреждания имат право на финансова подкрепа в
зависимост от потребностите им, определени в индивидуалната оценка по чл. 20 от
същия закон. Подкрепата, визирана в ал. 1 е предназначена за компенсиране на
разходите, свързани с преодоляване на затрудненията, предизвикани от вида и
степента на увреждане. Съгласно чл. 69 от същия закон, финансовата подкрепа за
хората с увреждания се състои от два компонента: 1. месечна финансова подкрепа
съобразно степента на увреждането; 2. целеви помощи съобразно вида на
увреждането. Според нормата на чл. 72, т. 4 от ЗХУ целевите помощи по чл. 69,
т. 2 се предоставят за балнеолечение и/или рехабилитационни услуги.
Разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от ЗХУ предвижда, че право на целева помощ по чл.
72, т. 4 от същия закон имат хората с трайни увреждания с над 90 на сто
намалена работоспособност, децата с трайни увреждания и военноинвалидите, която
целева помощ се предоставя веднъж годишно при наличие на медицинско
предписание от лекар специалист за необходимостта от провеждане на
балнеолечение и/или рехабилитационни услуги, съобразно конкретните им
нужди. Целевата помощ по ал. 1 е в размер до 80 на сто от линията на бедност за
съответната година, но не повече от действително направения разход съгласно
представените документи - чл. 76, ал. 2 от ЗХУ.
Според текста на чл. 76, ал. 1 ЗХУ
законодателят е предвидил следните кумулативни изисквания, за да бъде
предоставена помощта, относимо към случая - децата с трайни увреждания; веднъж
годишно; при наличие на медицинско предписание от лекар специалист за
необходимостта от провеждане на балнеолечение и/или рехабилитационни услуги,
съобразно конкретните им нужди. Същевременно целевата помощ се отпуска въз
основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите. Съгласно чл,
20, ал. 1 и, ал. 2 от ЗХУ, хората съобразно своите потребности имат право на
индивидуална оценка. Оценката по ал. 1 изследва функционалните затруднения на
човека с увреждане, свързани със здравословното му състояние и наличието на
бариери при изпълнение на ежедневните и други дейности, както и вида на
подкрепата. Според чл. 21, ал. 1 от ЗХУ, индивидуалната оценка на потребностите
се изготвя по настоящ адрес на човека с увреждане от специализиран отдел в
дирекциите „Социално подпомагане“ към Агенцията за социално подпомагане. В
разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ЗХУ, е записано, че индивидуалната оценка на
потребностите се изготвя въз основа на информация за: 1. самооценката на човека
с увреждане за затруднения в домашни условия и извън тях; 2.
увреждането/здравословното състояние; 3. вида на затруднения във
функционирането на човека с увреждане; 4. степента на затруднения във
функционирането на човека с увреждане; 5. степента на включване в социалната
среда на човека с увреждане; 6. мобилността на човека с увреждане в социалната
му среда и затруднения извън дома; 7. други обстоятелства. На основание чл. 22,
ал. 4 от ЗХУ, индивидуалната оценка на потребностите се изготвя в срок до края
на месеца, следващ месеца на подаване на документите по чл. 21, ал. 3 по ред,
определен с правилника за прилагането на закона. В случая административният
орган, а и решаващият такъв, са се позовали единствено и само на дигнозата на
детето „детски аутизъм“, като в противоречие с изискването на чл. 25, ал. 1 от
ЗХУ не са съобразили приетото в изготвената Инивидидуална оценка, не са
обсъдили въобще изложеното в нея, нито пък са изложили мотиви защо игнорират
изводите на специалистите в Индивидуалната оценка. В последната, екип от
специалисти, както беше посочено по – горе, е приел, че предвид че детето ходи
на пръсти, което прави походката му нестабилна и натоварва крачетата, изцяло е
зависимо от физическата подкрепа на близките си, то то се нуждае от
рехабилитационнни услуги и общоукрепваща терапия, съответно се нуждае от
конкретни подкрепящи мерки – предоставяне на целева помощ за ползване на балнеолечение и/или
рехабилитационни услуги, като с Инидидуалната оценка е установена потребност от
целева помощ за такива услуги по чл. 72, т. 4 от ЗХУ, в размер на 80 % от
линията на бедност за съответната година, но не повече от действително
направения разход съгласно представените документи, в същия размер и за
придружителя. Макар в уводната част на Заповедта, да е посочено, че е издадена
и въз основа на инидвидуална оценка на потребностите от 18.07.22 г., то тази
оценка не е зачетена, без да са изложени мотиви за това. Липсата на мотиви в
тази насока е довело до нарушаване правото на защита на адресата на Заповедта,
доколкото не му е известно на каква база е изградена волята на административния
орган, за да организира съобразно на това защитата си. Този извод се налага и
от разностранно изложените съображения на жалбоподателката, която при липса на
доводи за незачитане на Индивидуалната оценка, излага възражения срещу
Заповедта, без да знае какви доказателства следва да представи и как да се
защити.
Освен това, за обстоятелството, че само
формално е записано, че Заповедта е издадена въз основа на Индивидуалната
оценка, говори фактът, че изводите в Компонент III.
въобще не са обсъждани, а в тази връзка не е обсъдено и представеното
впоследствие медицинско направление.
На следващо ямсто, видно от Листа за
предварителен контрол, преди издаване на Заповедта е счетено от проверяващия,
че са налице всички условия за предоставяне на целевата помощ и не са давани
указания на майката, че е необходимо да представи допълнителни доказателства в
подкрепа на твърденията си за необходимост от целева помощ. Липсата на мотиви
защо не е зачетен и предварителният контрол, в който е отразено пък, че са
налице всички необходими документи, без същевременно да са дадени конкретни
указания за липсващи такива, също е довело до нарушение правото на защита на
жалбоподателката.
С жалбата до решаващия орган е
представено конкретно медицинско направление, което не е зачетено, защото било
представено след издаване на оспорения акт, без да бъде съобразено, че указания
за представянето му не са давани на майката, а от друга страна административният
орган следва да издаде акта, предвид разписаното изискване в чл. 35 от АПК,
след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се
обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации,
ако такива са дадени, съответно направени, както и да съобрази нормата на чл.
36, ал. 1 от АПК, според която доказателствата се събират служебно от
административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален
закон случаи. При представен амбулаторен лист с цитирана терапия в него, но без
бланка за медицинско направление, административният орган е следвало да изиска
от заявителката има ли издадено такова, съответно да направи справка при лекаря
за издаването му. В случая подобни действия не са предприети, което е довело до
издаване на порочен акт.
По делото са налице доказателства, вкл.
с отговора от хотела, че е предоставена подкрепяща терапия, включена в цената
на заплатените услуги. На майката не са давани указания, че следва да представи
допълнителни доказателства за участието на детето в походите, съответно в
детската анимация, посещението на спа процедурите. Няма спор, че хотелът извършва
рекреационна дейност, а наличието на видовете услуги, в допълнение към климата
в Пампорово, са способни да допринесат за закрепване на детето. Видно от
Индивидуалната оценка, то не се изпраща във връзка с основната диагноза „детски
аутизъм“, а с оглед наличието на затруднения в движението и необходимост във
връзка с това от укрепваща терапия. В този смисъл изводът пък на
административния орган, че медицинското направление следвало да бъде издадено
от лекар – психиатър, е необоснован и противоречи на Инвидидуалната оценка.
В случая детето е с трайни увреждания,
100% с чужда помощ, пожизнено, видно от ЕР на НЕЛК, налице е медицинско
направление от лекар специалист – педиатър (не личен лекар, както се сочи в
оспорения акт, което също не е проверено и не са събирани доказателства в тази
насока, но видно от печата се касае именно за лекар специалист - педиатър),
медицинското направление отговаря на предписаните с Индивидуалната оценка
подкрепящи мерки, насочено е към конкретния хотел, след като въпреки
многобройните опити на майката да открие балнеолечение и рехабилитация за
детето си, резултатът е бил отрицателен. Следва да се отбележи, че медицинското
направление не е оспорено по реда на ГПК в съдебно заседание от ответника, що
се отнася до датата на издаване и съдържанието му. Същевременно не се спори, че
няма искана друга целева помощ за същата година, поради което предпоставките на
закона за отпускането ѝ са налице.
Като е приел обратното,
административният орган е издал незаконосъобразен акт, който се явява и в
противоречие с целта на закона, което е самостоятелно основание за отмяна по смисъла
на чл. 146, т. 5 от АПК. В чл. 2 от ЗХУ са формулирани целите на закона, а
именно законът има за цел да насърчава, защитава и гарантира пълноценното и
равноправно упражняване на правата и свободите на хората с увреждания; да
създаде условия за социално приобщаване на хората с увреждания, да способства
за зачитане на вътрешно присъщото човешко достойнство на хората с увреждания и
да предоставя подкрепа за хората с увреждания и техните семейства. Редът и
условията за предоставяне на целеви помощи за осигуряване на помощни средства
са регламентирани в Закона за хората с увреждания и ППЗХУ. Според чл. 24, ал. 2,
т. 3 ЗХУ хората с трайни увреждания съгласно индивидуалната оценка на
потребностите им по чл. 20 имат право на финансова подкрепа за балнеолечение
и/или рехабилитационни услуги. Отпускането на целева помощ, съобразно
увреждането, се извършва с мотивирана заповед на директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ въз основа на заключението в индивидуалната оценка на
потребностите. Според настоящия състав ответникът не се е съобразил с
особеностите на конкретния случай и целите на ЗХУ, прогласени в чл. 2 от с.з.
Според чл. 3 законът гарантира правата на хората с увреждания по начин, който осигурява
зачитане на човешкото им достойнство и равното им третиране в личния,
обществения и политическия живот, като се прилагат индивидуален подход и
индивидуална оценка на потребностите. При така разписаните норми, при
преценката по основателността на конкретно искане, подадено за лице с увреждане
при упражняване на предоставеното му от закона право, съответният
административен орган следва във всички случаи да отчита особеностите на
регламентираните със ЗХУ и ППЗХУ обществени отношения, както и да съобрази дали
с издавания от него административен акт се осъществява целта на закона, защото
отказът за адекватно съобразяване с действителното здравословно състояние на
хората с увреждания, включително и обективната възможност за промяна в същото,
противоречат именно на целите на посочените по-горе нормативни актове. В случая
административният орган не се е съобразил с изводите в Инвидиуалната оценка,
подходил е формално, като е издал своя акт в противоречие с целта на закона, с
оглед на което този акт следва да бъде отменен.
За пълнота следва да се отбележи, че дали
и доколко престоят на детето в съответния хотел е подпомогнал способността му
за общуване в социална среда, извод не може да се направи. Вярно е, че според
основната диагноза на детето за преодоляване на свързаните с нея прояви е
необходимо да се работи с психолог, логопед и специален педагог, каквито има в
изградените в страната центрове за работа с деца със специални нужди, като
напр. Център за социална рехабилитация и интеграция за деца с увреждания от
аутистичния спектър, Варна; Център за социална рехабилитация и интеграция за
деца с увреждания/аутизъм – „Живот под дъгата“, Варна; Център за работа с деца
с аутизъм „Тацитус“, Благоевград, София и др. градове, но следва да се има
предвид, че в случая изискването за медицинско направление от лекар – психиатър
и изложените доводи във връзка с основната диагноза на детето, са неотносими,
доколкото конкретните заключения от Индивидуалната оценка не са свързани с тази
диагноза.
С оглед всичко изложено настоящият
състав приема, че оспореният акт е издаден при съществени процесуални
нарушения, при неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с
целта на закона, поради което е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
С оглед изхода на спора и своевременно
стореното в тази насока искане от жалбоподателката ответникът следва да бъде
осъден да ѝ заплати сторените по делото разноски за държавна такса в
размер на 10.00 лв. (десет лева).
Произнасянето на съда е в хипотезата на
чл. 173, ал. 2, предложение второ от АПК, тъй като естеството на акта не
позволява решаването на спорния въпрос по същество. Следва преписката да се
изпрати на ответника за издаване на нов акт при съобразяване с представените
доказателства и с дадените от съда в мотивите на решението указания по
тълкуване и прилагане на закона, за което съдът определя 14-дневен срок на
основание чл. 174 от АПК.
Водим от горното и на основание чл. 172
от АПК, Административен съд – Добрич, Първи състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Г.Г.Н. – К., като
майка и законен представител на ****, от гр. Балчик, ул. *** *** № 50, Заповед
№ ЗХУ-ИО/Д-ТХ-В/245/БП2022/ 10.10.2022 г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Балчик, потвърдена с Решение № 08 - РД06 -0019/ 01.11.2022 г. на
Директора на РДСП – Добрич.
ВРЪЩА преписката на Директора на ДСП –
Балчик за ново произнасяне по подаденото от Г.Г.Н. – К., като майка и законен
представител на ****, от гр. Балчик, ул. *** *** № 50, заявление - декларация
при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с
настоящото решение.
ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ –
Балчик да заплати на Г.Г.Н. – К., ЕГН **********, сумата от 10.00 лв. (десет
лева) разноски за първата инстанция.
Решението може да се обжалва чрез
Административен съд – Добрич пред Върховен административен съд на Република
България в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ: