РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 29.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на тринадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №602 по
описа за 2019 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.9 от Закона за потребителския кредит във връзка с чл.240 ал.1 от Закона за задълженията и договорите, чл.240 ал.2 от Закона за задълженията и договорите и чл.86 от Закона за задълженията и договорите.
Образувано е по искова молба на „ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул.”Димитър
Хаджикоцев” №52-54, представлявана от изпълнителните директори ***, срещу Г.Ф.И. с ЕГН ********** *** по чл.422 във
връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.9 от Закона за потребителския кредит във
връзка с чл.240 ал.1 от Закона за задълженията и договорите, чл.240 ал.2 от
Закона за задълженията и договорите и чл.86 от Закона за задълженията и
договорите за признаването за установена дължимостта на следните суми: 1)
2523.71 лв., представляваща просрочена главница по Договор за потребителски
кредит от 04.09.2017 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на заявлението (29.03.2018 г.) до окончателното плащане. 2) 626.38
лв., представляваща договорна лихва за периода от 05.11.2017 г. до 06.01.2018
г. 3) 171 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 05.11.2017 г.
до 15.03.2018 г., а също и за направените в заповедното и настоящото
производство съдебно-деловодни разноски. При условията на евентуалност са
предявени осъдителни искове за горните суми (като обезщетението за забава не се
претендира). В исковата си молба ищцовото дружество е посочило, че на 04.09.2017
г. е сключило с ответницата договор за потребителски кредит, по силата на който
е предоставило сума в общ размер на 2523.71 лева, в която освен предоставения
кредит в размер на 2000 лева е включена еднократната такса за оценка на риска в
размер на 270.40 лева, застраховка „живот“ в размер на 125.40 лева и
застраховка „безработица“ в размер на 127.91 лева; уговореното между страните
възнаграждение (договорна лихва) е било в размер на 626.38 лева (разликата
между посочената в чл.10 от договора като обща дължима сума от потребителя
3150.09 лева и първоначалния размер на кредита от 2523.71 лева); общото крайно
задължение в размер на 3150.09 лева е следвало да бъде заплатено на 19
погасителни месечни вноски, първите 18 от които в размер на по 165.79 лева и
последната в размер на 165.87 лева; ответницата не е извършила нито едно от
предвидените в договора плащания; не са заплатени вноските с падежи на
05.11.2017 г., 05.12.2017 г. и 05.01.2018 г.; в договора е уговорена
автоматична предсрочна изискуемост на непогасеното задължение при неплащане на
три поредни месечни вноски, но въпреки това ответницата е била уведомена за
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита на посочения в договора адрес за
контакти; предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 06.01.2018 г. и
цялото останало вземане (в размер на 2523.71 лева главница и 626.38 лева
договорна лихва) е станало изискуемо; настоява се за установяването на
дължимостта на процесните суми, включително обезщетението за забава за периода
от 05.11.2017 г. до 15.03.2018 г. в размер на 171 лева, а при условията на
евентуалност – за присъждането на посочените суми, като обезщетението за забава
не се претендира.
В законоустановения едномесечен срок от получаването
на исковата молба и доказателствата към нея е получен отговор от назначения
особен представител, в който се сочи, че предявените искове са неоснователни по
основание и размер; прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение
в заповедното и настоящото производство.
В последното
съдебно заседание особеният представител на ответницата е заявил, че предявените
искове са неоснователни; събраната такса за потребителския кредит няма пряко
отношение към насрещната престация; таксата за оценка на риска е в размер на
270.40 лева и същата сума е удържана от банката, без да е преминала в
патримониума на ответницата; независимо, че това е такса, върху нея не следва
да бъдат начислявани лихви; ищецът не е доказал реалното плащане на застраховка
по процесния кредит; ответницата не е била уведомена за настъпването на
предсрочната изискуемост – според двете писма с обратни разписки
кредитополучателката не е била открита, а от тяхното съдържание не става ясно
на какво основание и кога е станало изпадането в забава; след като банката не
дава конкретна яснота, то уведомяването е ненадлежно; заради липсата на
предсрочна изискуемост исковете са неоснователни и трябва да бъдат отхвърлени; при
условията на евентуалност настоява за отхвърлянето на иска за главница по
отношение на таксите и застраховката, както и за законната лихва върху тях;
желае присъждането на сторените разноски.
Добричкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявените искове са процесуално
допустими и частично основателни.
Съгласно представените по делото документи
на 04.09.2017 г. „ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД - гр. София и Г.Ф.И. са сключили договор за
потребителски кредит; размерът на уговореното задължение на ответника към ищцовото
дружество е бил 3150.09 лева, платими на 18 месечни вноски в размер от по
165.79 лева и една последна вноска в размер на 165.87 лева на всяко 5-то число
за периода от ноември 2017 г. до май 2019 г. Дължимата като главница сума в
размер на 2523.71 лева е била преведена по сметка на ответницата според вещото
лице и тя е формирана по следния начин – към предоставения кредит в размер на
2000 лева е включена еднократната такса за оценка на риска в размер на 270.40
лева, застраховка „живот“ в размер на 125.40 лева и застраховка „безработица“ в
размер на 127.91 лева; в чл.9 във връзка с чл.10 е уговорено заплащането на
договорна лихва в размер на 3150.09 лева – 2523.71 лева (посочената по-горе
главница) = 626.38 лева. Тези обстоятелства са посочени ясно в договора, поради
което са неоснователни възраженията на ответницата (направени едва след
даването на ход на устните състезания) за липсата на представени доказателства
и справки за начина на формиране на задълженията. Според ищцовото дружество предсрочната
изискуемост е обявена на длъжника с писма с обратна разписка, достигнали до
посочения от нея и определен в договора адрес за кореспонденция между страните
(на лист 20 - 25 от делото). От представените на лист 21 и лист 23 заверени
преписи от обратна разписка обаче не може да бъде установена датата на
връчването/невръчването на уведомлението за предсрочната изискуемост на
адресата; освен това представените на лист 24 и лист 25 заверени преписи от
уведомления не съдържат всички необходими реквизити – не са посочени размерите
на неплатените вноски и размерите на неплатените остатъци от задълженията на
длъжника. Въпреки това съгласно т.1 от Тълкувателно дело №8/2017 г. от
02.04.2019 г. по тълкувателно дело №8/2017 г. на ОСГТК на ВКС предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск
за установяването на дължимостта на вземането по договор за банков кредит
поради предсрочна изискуемост следва да бъде уважен за вноските с настъпил
падеж към датата на формирането на силата на присъдено нещо, въпреки че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК. Такава е и настоящата хипотеза, като към датата на приключването
на устните състезания по настоящото производство (13.01.2020 г.) отдавна е била
изтекла датата на последната вноска по погасителния план (05.05.2019 г.). Вещото
лице е посочило, че няма платени по договора от ответницата суми. Следователно
предявеният установителен иск в частта за реално преведената главница в размер
на 2000 лева, заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението
(29.03.2018 г.) до окончателното плащане, е основателен и трябва да бъде
уважен. Основателен е този иск и в частта за плащането на застраховка „живот“ в
размер на 125.40 лева и застраховка „безработица“ в размер на 127.91 лева, като
вещото лице в заключението си изрично е посочило, че сумите за тези застраховки
са преведени от ищцовото дружество на застрахователя за сметка на длъжницата
(представени са и два броя платежни нареждания).
Безспорно
ответницата – физическо лице има качеството потребител по договора за
потребителски кредит, като клаузата за заплащане на еднократна такса за оценка
на риска в размер на 270.40 лева без реалното предоставяне на тази услуга (при
всяко отпускане на кредит се оценява този риск) е неравноправна клауза по
смисъла на чл.143 т.5 от Закона за защита на потребителите и е нищожна на
основание на чл.146 ал.1 от Закона за защита на потребителите, респективно
конкретно приложимия в настоящата хипотеза чл.10а) от Закона за потребителския
кредит. Съгласно чл.10а) ал.1 от Закона за потребителския кредит кредиторът
може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит; това са услуги, които нямат пряко
отношение към насрещните престации на страните относно предоставянето на
паричната сума и нейното връщане; чл.10а) ал.2 от Закона за потребителския
кредит изрично забранява събирането на такси и комисионни за дейности, свързани
с усвояване и управление на кредита. В настоящия случай не е посочено за какви
конкретни действия се дължи посочената такса, както и в какво се изразява
услугата, предоставяна срещу тази такса. Освен това става ясно, че посочената
такса за оценка на риска не е допълнителна услуга по чл.10а) от Закона за
потребителския кредит, тъй като е действие по усвояването на кредита и за него
кредиторът не може да изисква заплащането на допълнителна такса предвид
забраната на чл.10а) ал.2 от Закона за потребителския кредит. С оглед на
изложеното искането за заплащането на еднократна такса за оценка на риска (като
част от главницата съгласно сключения между страните договор) в размер на
270.40 лева е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Затова предявеният иск
за просрочена главница по договор за потребителски кредит от 04.09.2017 г. е
основателен за сумата от 2253.31 лева и трябва да бъде отхвърлен за разликата
до първоначално предявения размер от 2523.71 лева.
Различни
са обстоятелствата и с претендираната договорна лихва с оглед на т.2 от постановеното
Тълкувателно решение №3/2017 г. от 27.03.2019 г. по тълкувателно дело №3/2017
г. на ОСГТК на ВКС - размерът на вземането при предсрочна изискуемост по
договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения
остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната
лихва от датата на настъпването на предсрочната изискуемост до датата на
плащането; за периода до настъпването на предсрочна изискуемост размерът на
вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно
според клаузите на договора преди изменението му. Въпреки липсата на настъпила по надлежния ред
предсрочна изискуемост в настоящия случай следва да бъде съобразено именно
обстоятелството, че в заявлението по чл.417 от ГПК (което определя предметния
обхват и на установителното производство) договорната лихва е претендирана и
присъдена единствено за периода от 05.11.2017 г. до 06.01.2018 г., като
уговорената лихва за последващия период от 07.01.2018 г. до 05.05.2019 г. (претендирана
изцяло поради настъпването на предсрочната изискуемост) е недължима. Според намиращия
се на лист 95 от делото в таблица 1 от заключението на вещото лице погасителен
план уговореният размер на договорната лихва за периода от 05.11.2017 г. до
06.01.2018 г. е сбор от сумите 58.61 лева (платима до 05.11.2017 г.), 56.12
лева (платима до 05.12.2017 г.), 53.58 лева (платима до 05.01.2018 г.), както и
1.64 лева (дължима за 06.01.2018 г. и получаваща се чрез разделянето на
уговорената лихва за периода от 06.01.2018 г. до 05.02.2018 г. в размер на
50.97 лева на броя на дните за периода, който е 31 дни), т.е. в общ размер на 169.95
лева. Доколкото таксата за оценка на риска също е била включена в размера на
главницата, трябвало е да бъде върната на вноски и върху нея също е изчислявана
договорната лихва (в размер на 27.87 %), то дължимата от ответника договорна
лихва единствено върху сумата от 2253.31 лева за периода от 05.11.2017 г. до
06.01.2018 г. е в размер на 151.74 лева (образувана от пропорцията между
2253.31 лева и 2523.71 лева, пренесена върху общата договорна лихва от 169.95
лева), до който размер предявеният иск е основателен и трябва да бъде уважен,
като за разликата от 151.74 лева до 626.38 лева същият следва да бъде
отхвърлен.
При
липсата на предсрочна изискуемост на цялата главница към 06.01.2018 г.
дължимата законна лихва трябва да бъде изчислена като сбор от законните лихви
върху всяка една от падежиралите (през периода от 05.11.2017 г. до 15.03.2018
г.) вноски от главницата за периода от нейния падеж до 15.03.2018 г. (тази
претенция освен на общите правила на чл.86 от Закона за задълженията и
договорите се основава и на чл.9.4 от договора). Точният падеж и размер на
всяка една от главниците е посочен в намиращия се на лист 95 от делото в
таблица 1 от заключението на вещото лице погасителен план – падежиралата на
05.11.2017 г. част от главницата е в размер на 107.18 лева и законната лихва
върху нея за периода от 05.11.2017 г. до 15.03.2018 г. е в размер на 3.90 лева (изчислена
с лихвения калкулатор за изчисляване на законна лихва, намиращ се в сайта на
Националната агенция по приходите); падежиралата на 05.12.2017 г. част от
главницата е в размер на 109.67 лева и законната лихва върху нея за периода от
05.12.2017 г. до 15.03.2018 г. е в размер на 3.08 лева; падежиралата на
05.01.2018 г. част от главницата е в размер на 112.21 лева и законната лихва върху
нея за периода от 05.01.2018 г. до 15.03.2018 г. е в размер на 2.18 лева; падежиралата на 05.02.2018 г. част от
главницата е в размер на 114.82 лева и законната лихва върху нея за периода от
05.02.2018 г. до 15.03.2018 г. е в размер на 1.24 лева; падежиралата на 05.03.2018
г. част от главницата е в размер на 117.49 лева и законната лихва върху нея за
периода от 05.03.2018 г. до 15.03.2018 г. е в размер на 0.36 лева; общият сбор
от посочените законни лихви, изчислен с лихвения калкулатор за изчисляване на
законна лихва, намиращ се в сайта на Националната агенция по приходите, е в
размер на 10.76 лева, поради което искът трябва да бъде уважен за тази сума и отхвърлен
за разликата от 10.76 лева до 171 лева.
На
основание на чл.78 от ГПК на ищцовото дружество следва да бъдат присъдени
заплатените и поискани по гр. дело №602/2019 г. по описа на ДРС разноски съразмерно
на уважената част от исковете, т.е. в размер на 616.13 лева (от 66.42 лева първоначално
внесена държавна такса; 18.11 лева довнесена държавна такса; 100 лева юрисконсултско
възнаграждение в съответствие с чл.78 ал.8 от ГПК (в редакцията му след
изменението, обн. в ДВ – бр.8 от 2017 г.) съобразно материалния интерес,
фактическата и правната сложност на производството; 462.48 лева внесен депозит
за особения представител и 200 лева депозит за вещото лице).
В
съответствие с т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълкувателно
дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
поради което ответницата трябва да бъде осъдена да заплати разноските по частно
гр. дело №1313/2018 г. по описа на ДРС съразмерно на уважената част от
установителните искове, т.е. в размер на 121.06 лева (от 66.42 лева внесена
държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение).
Водим
от горното, на основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.9
от Закона за потребителския кредит във връзка с чл.240 ал.1, чл.240 ал.2 и
чл.86 от Закона за задълженията и договорите, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК в отношенията
между страните по делото, че Г.Ф.И. с ЕГН ********** *** има следното неплатено
парично задължение към „ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, ул.”Димитър Хаджикоцев” №52-54, представлявана от
изпълнителните директори *** (за което е издадена Заповед за изпълнение №727/30.03.2018
г. по частно гр. дело №1313/2018 г. по описа на ДРС) – в размер на 2253.31 лева
(две хиляди двеста петдесет и три лева и тридесет и една стотинки), представляваща
просрочена главница по Договор за потребителски кредит от 04.09.2017 г., заедно
със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението
(29.03.2018 г.) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от
2253.31 лева до първоначално предявения размер от 2523.71 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК в отношенията
между страните по делото, че Г.Ф.И. с ЕГН ********** *** има следното неплатено
парично задължение към „ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, ул.”Димитър Хаджикоцев” №52-54, представлявана от
изпълнителните директори *** (за което е
издадена Заповед за изпълнение №727/30.03.2018 г. по частно гр. дело №1313/2018
г. по описа на ДРС) – в размер на 151.74 лева (сто петдесет и един лева и седемдесет и
четири стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 05.11.2017 г. до
06.01.2018 г. по Договор за потребителски кредит от 04.09.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата от 151.74 лева до първоначално предявения размер от 626.38 лева.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл.422 във
връзка с чл.415 от ГПК в отношенията между страните по делото, че Г.Ф.И. с ЕГН **********
*** има следното неплатено парично задължение към „ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, ул.”Димитър Хаджикоцев”
№52-54, представлявана от изпълнителните директори *** (за което е
издадена Заповед за изпълнение №727/30.03.2018 г. по частно гр. дело №1313/2018
г. по описа на ДРС) – в размер на 10.76 лева (десет лева и седемдесет и
шест стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 05.11.2017
г. до 15.03.2018 г. по Договор за потребителски кредит от 04.09.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата от 10.76 лева до първоначално предявения размер от 171 лева.
ОСЪЖДА Г.Ф.И. с ЕГН ********** *** да заплати на „ТИ БИ АЙ
БАНК”ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул.”Димитър
Хаджикоцев” №52-54, представлявана от изпълнителните директори ****, направените разноски по гр. дело №602/2019 г. по
описа на ДРС съразмерно на уважената част от исковете в размер на 616.13 лева (шестстотин
и шестнадесет лева и тринадесет стотинки), както и направените разноски по
частно гр. дело №1313/2018 г. по описа на ДРС съразмерно на установените като
дължими суми, т.е. в размер на 121.06 лева (сто двадесет и един лева и шест стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: