№ 1486
гр. Варна, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 11 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мирослава Данева
при участието на секретаря Йоанна Г. Трендафилова
като разгледа докладваното от Мирослава Данева Гражданско дело №
20213110106597 по описа за 2021 година
и като съобрази материалите по делото, за да се произнесе , взе предвид
следното:
Производството по делото е с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекс
за застраховането.
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца В.
В. П. ЕГН **********, с адрес: гр.В., ул.Т. № ** срещу ответника ЗАД „Армеец" АД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Стефан Караджа
№ 2 осъдителен иск с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекс за застраховането за
ОСЪЖДАНЕ НА ОТВЕТНИКА ДА ЗАПЛАТИ НА ИЩЕЦА , както следва:
сумата в размер на 3000,00 лв., частична претенция , представляваща
разликата над присъдената сума в размер от 5000,00 лв. по влязлото в законна
сила съдебно решение № 535/15.03.2021 г., постановено по въззивно гражданско
дело № 61/2021 г. по описа на Окръжен съд-Варна , с което е потвърдено частично
решение № 260740/19.10.2020г., постановено по гр.д.№ 16574/2019г. по описа на
РС-Варна , до сумата от 8000,00 лв. , от общо 20000,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
получени като пряка и непосредствена последица от настъпилото на 27.07.2017г. ПТП,
ведно със законната лихва върху нея считано от 28.07.2017 г. - датата на получаването
на уведомлението от застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение от
пострадалото лице, до окончателното й изплащане.
Претендират се с исковата молба и направените по делото съдебно-
деловодни разноски и адвокатски хонорар.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба:
1
Твърди се, че с искова молба, предмет на гр.д. №16574/2019 г. по описа на
Районен съд-Варна, XVIII състав, ищецът е предявил срещу ответника ЗАД „Армеец"
АД, ЕИК *********, по съдебен ред, част от вземането на ищеца за сумата от 5000 /пет
хиляди/ лева, като частична претенция от общо 20 000 лева. За исковата сума от 5000
лева понастоящем производството по посоченото по-горе гражданско дело е
приключило с влязъл в сила окончателен съдебен акт, а именно Решение
№535/15.03.2021 г., по въззивно гражданско дело № 61/2021 г. по описа на Окръжен
съд-Варна, IV състав, с което исковата претенция е уважена.
Сочи се, че в мотивите на своето решение Окръжен съд Варна е посочил
справедливия общ размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди,
при съобразяване на търпяните от ищеца болки, страдания, телесни увреждания и
житейски неудобства и при съобразяване на лимитите на застрахователните
обезщетения по чл. 492 КЗ, към момента на произшествието.
С оглед горепосоченото, се счита, че за ищеца възниква правен интерес да
заяви искова претенция за разликата над 5000 лева до 8000 лева, заявена също като
частичен иск от 20000 лева.
Излага се, че посоченото ПТП е настъпило при следните обстоятелства:
На 27.07.2017г. около 13.00 часа П.Т.в управлявал л.а. „Хюндай Санта Фе"
с с peг. № ********* по бул. „Симеоновско шосе" в гр. София в дясната пътна лента с
посока на движение ул. „Проф. Д-р Иван Странски" към. Бул. „Околовръстен път". В
района на административен № 93 Б същият нарушил правилата за движение по
пътищата, като предприел маневра обратен завой при наличие на двойна непрекъсната
линия М2 и отнел предимството на движещият се в лява пътна лента в същата посока
на движение л.а. „Волво С60" с с peг. № ********* управляван от В. В. П. като
реализирал ПТП с последния. В следствие на сблъсъка л.а. „Волво С60" с peг. №*****
се завъртял, преминал в платното за насрещно движение и се ударил в насрещно
движещ се трети автомобил. При така настъпилото ПТП на В. В. П. били причинени
телесни увреждания като водач на л.а. „Волво С60" с peг. №*****.
Във връзка с настъпилото събитие е съставен протокол за ПТП, а на
виновния за настъпването на процесното ПТП водач П.Т.в е съставен АУАН №
062277/27.07.2017г.
В.П. е откаран по спешност в УМБАЛ „Света Анна" АД-София, като му е
поставена следната диагноза: Рана на главата. Главоболие. Болки във врата.
Сочи се, че на 31.07.2017г. ищецът е прегледан от д-р Деян Демирев -
началник Отделение съдебна медицина при МБАЛ „Света Анна - Варна" АД, който е
установил следните травматични увреждания: Контузия на гръден кош, контузия на
шия, разкъсно-контузна рана по окосмената част на главата, кръвонасядания и
ожулвания в областта на горните крайници.
Излага се, че видно от заключението на СМЕ, установените травматични
увреждания са резултат на удари с или върху твърди или тъпи предмети, биха могли да
бъдат получени по указаните време и начин, като в своята съвкупност тези телесни
увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Твърди се, че поради изключително силните болки в областта на шията и
гръдният кош, след ПТП се налагало ищецът да приема месеци наред
болкоуспокояващи, тъй като не можел да спи от болки. Тъй като болките продължили
близо година след инцидента, ищецът се подложил на ядрено-магнитен резонанс,
проведен на 31.08.2018 г. в „СМДЛ-Медгуд" гр. Добрич. Резултатът от образното
изследване на шийния отдел на гръбначния стълб установил: „дегенеративни промени
на шийния отдел на гръбначния стълб. Хемангиом на тялото на С5. Дискретни дискови
2
протрузии на нива СЗ-С4 и С5-С7. За консулт с невролог". На 18 и 19 септември 2019 г.
посетил д-р С.Л. и д-р М.Д. с оплаквания за болка в шийната област в ляво, засилваща
се при движение на главата наляво, при проведен ЯМР-данни за протрузия на СЗ-С4.
Предписано му е медикаментозно лечение с нексиум, мелбек и милгамман. През месец
октомври 2018 г., вследствие протрузията на шийните прешлени се появяват болки в
рамото, които се усилват през нощта и ограничават движението на пациента. Проведен
е отново преглед при д-р Светослава Лавдинова на 04.10.2018 г.
Счита се, че от епикризите е видно, че вследствие на получените телесни
повреди, ищецът е бил лишен от възможността да води нормален начин на живот, да
спортува и да се движи нормално. Наложило се да посещава рехабилитатор, който да
му извършва процедури, като към момента продължава да се подлага на такива.
Излага се, че ищецът е получил телесни увреждания и търпи болки и
страдания за един продължителен период от време. Вследствие ПТП станал нервен и
раздразнителен, започнал да избягва срещи с приятели и познати, тъй като от
разговорите си с тях, мисловно се връщал към претьрпяния инцидент. Всеки разговор
му коствал огромни усилия и главоболие и го връщал към преживения ужас. От тези
състояния на психическо разстройство, получил проблем със съня: трудно заспивал и
сънувал кошмари, който проблем до момента на инцидента не е бил налице. Отделно
от това, след пътно транспортното произшествие, често изпада в стрес и получава
пристъпи на паника. Когато се наложи да пътува в лек автомобил, изпитва
непровокирано от нищо, чувство на безпокойство, тревога и уплаха, което е липсвало
до момента на настъпване на пътно транспортното произшествие. Последното
отключило паническо разстройство, както при наличието на повече хора, така и когато
преминава покрай спрени автомобили. След инцидента започнал да избягва
здрависванията с ръка, т.к. мисълта, че в подобна ситуация, при по-рязко движение,
може да му се причини болка, всявала у него страх и ужас. Описаните психически
травми допълнително и неминуемо рефлектирали върху пълноценния му начин на
живот. Вследствие отключеното след инцидента посттравматично стресово
разстройство, му се наложило да посещава психолог, за да овладее симптомите на
паника и тревожност.
Водачът на л.а. „Хюндай Санта Фе" с с peг. № ********* - П.Т.в попада в
кръга лица, чиято отговорност се покрива от застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите по полица № BG/11/117001810185/27.06.2017г. Със срок на
валидност от 16.07.2017г. до 15.07.2018г. , издадена от ЗАД „Армеец" АД.
Излага се, че горепосочените правопораждащи факти, са установени по
безспорен начин с влязлото в законна сила решение №260740/19.10.2020 по гр.д.
№16574/2019 г. по описа на Районен съд-Варна, XVIII, състав поради което следва да
бъдат зачетени в настоящото производство.
Със Заявление № Л-16443/20.11.2017г. пред ЗАД „Армеец" АД е
предявена претенция за изплащане по доброволен ред на застрахователно обезщетение,
като са представени всички изискуеми и относими писмени доказателства, необходими
за определяне и изплащане на обезщетение по основание и размер. Образувана е щета
№ 100171001279Н, по която ответното дружество изразява становище, че няма законно
основание за изплащане на обезщетение, което становище се счита за изцяло
неоснователно и незаконосъобразно.
Вследствие на изложеното , се моли да бъде уважена предявената искова
претенция и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответното дружество ЗАД „Армеец" АД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Стефан Караджа № 2, в срока по чл.
131 от ГПК, е депозирало отговор на исковата молба, в който се излага становище, че
искът е допустим , но изцяло неоснователен.
3
Излага се, че действително, решението по уважен частичен иск за парично
вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на
спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за
защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо
от същото право. Счита се, обаче, че възраженията на ответника за останалата част от
вземането не се преклудират и същите са допустими в хода на настоящото
производство.
Във връзка с изложеното, се оспорва по размер предявения иск. Твърди
се, че в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД, с решението по гр. дело № 16574/2019
г. по описа на ВРС, 18 състав, потвърдено с решение по в. гр. дело № 61/2021 г. по
описа на Окръжен съд - Варна, първоинстанционният съд е определил, а въззивният
съд правилно е потвърдил справедливия размер на обезщетението, необходим за
действително претърпените от ищеца болки и страдания. Същото е заплатено в полза
на ищеца, ведно с дължимите лихви и разноски, видно от платежно нареждане №
П23883974/01.04.2021 г.
Твърди се, че с изплащане на определеното в размер на 5 000,00 лева
застрахователно обезщетение ответникът ЗАД „Армеец" е изпълнил изцяло
задълженията си, произтичащи от застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Оспорва се размера на предявения иск за сумата от 3000,00 лева,
представляваща частичен иск от 20 000,00 лева като прекомерна и несъобразена с
претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Твърди се, че изплатената по предходно заведеното съдебно дело
главница в размер на 5000,00 лева представлява справедливия размер на
обезщетението, дължимо в полза на ищеца.
Оспорват се твърденията в исковата молба, че в резултат на ПТП ищецът е
получил контузия на гръден кош, контузия на шия, разкъсно-контузна рана по
окосмената част на главата, кръвонасядания и ожулвания в областта на горните
крайници.
Оспорва се твърдението, че след ПТП се е налагало ищецът месеци наред
да приема болкоуспокояващи, тъй като не е можел да спи от болки.
Оспорва се твърдението, че ищецът е получил дегенеративни промени на
шийния отдел на гръбначния стълб, хемангиом на тялото на С 5, дискретни дискови
протрузии на нива С4-С4 и С5-С7.
Твърди се, че предвид здравословното състояние на ищеца не е било
необходимо да приема медикаментозно лечение с нексиум, мелбек и милгаман.
Оспорва се твърдението, че вследствие на протрузия на шийни прешлени
ищецът е получил болки в рамото, които са ограничавали неговото движение.
Оспорва се твърдението, че ищецът е бил лишен от възможността да води
нормален начин на живот, да спортува, както и да се движи нормално. Оспорва се
твърдението, че същият е имал нужда да посещава рехабилитатор.
Оспорва се твърдението, че в резултат на ПТП ищецът е получил
безпокойство, тревога и уплаха, както и паническо разстройство.
Оспорва се претенцията по акцесорния иск Неоснователността на главния
иск води и до неоснователност на иска за присъждане на законна лихва.
При условията на евентуалност , се оспорва, КАТО ПОГАСЕНА ПО
ДАВНОСТ претенцията за заплащане на законна лихва върху обезщетението за
4
неимуществени вреди за периода от 28.07.2017 г. до 10.05.2018 г.
Излага се, че съгласно чл. 111,6. „в" от ЗЗД с изтичане на 3-годишна
давност се погасява вземането за лихви, поради което при предявен иск на 10.05.2021 г.
лихвите са дължими за 3 години назад или от 10.05.2018 г. и лихви не се дължат за
времето от 27.07.2017 г. до 10.05.2018 г. При предявяване на иска след изтичане на
повече от 3 години от изискуемостта на главното вземане, не се погасяват всички
лихви, а само тези, които са били дължими преди 3-годишния срок от предявяване на
иска.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства –
по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
Съдът е приел за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството , както следва:
- че на 27.07.2017г. е настъпило застрахователно събитие - ПТП,
причинено от водача на лек автомобил „Хюндай Санта Фе" с peг. № *********,
- че е налице застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
полица № BG/11/117001810185, сключен между ЗАД "Армеец" и собственика на лек
автомобил марка „Хюндай", модел „Санта Фе" с peг. №****** валидна към 27.07.2017
година - датата на настъпване на процесното пътно - транспортното произшествие ,
- че е налице влязло в законна сила съдебно решение , по силата на което
ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от 5 000 (пет хиляди) лева,
представляваща частичен иск от общата в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица
от настъпилото на 27.07.2017г. ПТП на бул. „Симеоновско шосе" в гр. София, с
участието на л.а. „Волво С60" с peг. №*****, управляван от В. В. П., ведно със
законната лихва върху нея считано от 28.07.2017г. до окончателното й изплащане, на
основание чл. 432 от КЗ, на основание чл.146 ал.1 т.3 от ГПК.
Между страните не е спорно обстоятелството, което се потвърждава и от
приобщените по делото заверени за вярност преписи на съдебни решения , че със
съдебно решение № 260740/19.10.2020г., постановено по гр.д.№ 16574/2019г. по описа
на РС-Варна, е осъден ЗАД „Армеец" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Стефан Караджа № 2, представлявано от Д.Н.М., К.С.В.,
М.П. И., и В.П.К-М ДА ЗАПЛАТИ НА В. В. П., ЕГН **********, живущ в гр.В., ул.Т.
№ **, сумата от 5 000 (пет хиляди) лева, представляваща частичен иск от общата в
размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени
от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като
пряка и непосредствена последица от настъпилото на 27.07.2017г. ПТП на бул.
„Симеоновско шосе" в гр. София, с участието на л.а. „Волво С60" с с peг. № *********
управляван от В. В. П., ведно със законната лихва върху нея считано от датата на ПТП
до окончателното й изплащане, на основание чл. 432 от КЗ.
С Решение № 535/15.03.2021 г., постановено по въззивно гражданско дело
№ 61/2021 г. по описа на Окръжен съд-Варна, IV състав, е отменено Решение №
260740/19.10.2020 г., по гр.д. № 16574/2019 г., на ВРС, ХVIII с., в частта с която е
присъдено обезщетение за забава с начална дата на периода 27.07.2017 г. и вместо него
е постановено, че се отхвърля претенцията на ищеца за осъждане на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ““ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ст. Караджа“, № 2, да
заплати обезщетение за забава в размер на законната лихва, за периода 27.07.2017 г. –
28.07.2017 г. , като е потвърдено Решение № 260740/19.10.2020 г., по гр.д. №
5
16574/2019 г., на ВРС, ХVIII с., в останалата му обжалвана част.
Приобщен по делото е протокол за ПТП № 1673349/27.07.2017г.,
подписан от двамата участници в ПТП П.Т.в и В.П. , както и от посетилият мястото на
ПТП полицейски служител, от който се установява, че на 27.07.2017г. около 13.00 часа
П.Т.в е управлявал л.а. „Хюндай Санта Фе" с с peг. № ********* по бул. „Симеоновско
шосе" в гр. София в дясната пътна лента с посока на движение ул. „Проф. Д-р Иван
Странски" към. Бул. „Околовръстен път". В района на административен № 93 Б
същият е нарушил правилата за движение по пътищата, като е предприел маневра
обратен завой при наличие на двойна непрекъсната линия М2 и е отнел предимството
на движещият се в лява пътна лента в същата посока на движение л.а. „Волво С60" с с
peг. № ********* управляван от В. В. П. като реализирал ПТП с последния.
Вследствие на сблъсъка л.а. „Волво С60" с peг. №***** се е завъртял, преминал в
платното за насрещно движение и се ударил в насрещно движещ се трети автомобил.
При така настъпилото ПТП на В. В. П. били причинени телесни увреждания като водач
на л.а. „Волво С60" с peг. №*****.
Представено е удостоверение рег.№ 433200-9637/14.08.2017г. , издадено
от МВР, Столична дирекция на вътрешните работи, отдел „Пътна полиция“, от което е
видно, че копие на Протокола за ПТП , настъпило на 27.07.2017г. е сверено вярно с
оригинала.
Приобщен по делото е лист за преглед на пациент , издаден на
27.07.2017г., от който е видно, че на ищеца В.П. е поставена анамнеза : „Пациент след
ПТП. Оплаква се от главоболие и болка във врата.“ Описани са подробно извършените
изследвания на ищеца и е предписана терапия на същия.
Видно от представеното медицинско удостоверение № 706/2017г. ,
издадено от МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД , след извършен преглед на ищеца, се
установява следното: „Над дясната ушна мида се установява хоризонтално
разположена, хирургически обработена рана, с добре очертан ръбове, дължина 6 см. По
предната повърхност на лявата мишница, в долна трета, предната повърхност на лявата
предмишница в горна трета, личат морави кръвонасядания с неправилна форма и
диаметър съответно 7см. и 9см. По гърба на горните междуфалангеални стави на втори
и трети пръсти на дясната длан личат дълбоки ожулвания с диаметър по около 1см.
Движенията в шията са ограничени и болезнени. При палпация по предната
повърхност на гръдния кош, на нивото на дясната ребрена дъга, се установява
болезненост засилваща се при дишане и движение. Не се установяват други
травматични увреждания.“ В заключение се формира извод, че вследствие на
процесното ПТП, настъпило на 27.07.2017г., ищецът е получил контузия на гръдния
кош, контузия на шията , разкъсно-контузна рана по окосмената част на главата ,
кръвонасядания и ожулвания в областта на горните крайници. Посочва се , че
описаните травматични увреждания в своята съвкупност са обусловили временно
разстройства на здравето, неопасно за живота.
Приобщени по делото са контрастни рентгенови изследвания на ищеца,
извършени на 27.07.2017г. – компютърна томография на главен мозък и
рентгенография на цервикални прешлени , фас и профил.
Приет по делото е резултат от образно изследване от Самостоятелна
медико-диагностична лаборатория „Медгуд“ ЕООД на шийния отдел на гръбначния
стълб , като в заключение е установено: „дегенеративни промени на шийния отдел на
гръбнания стълб. Хемангиом на тялото на С5. Дискретни дискови протрузии на нива
СЗ-С4 и С5-С7. За консулт с невролог".
Представени са амбулаторни листи на ищеца от 18.09.2018г., 19.09.2018г.
и 04.10.2018г., за извършени прегледи на ищеца с поставена основна диагноза –
увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия.
6
Видно от психологическо изследване от „Психо Консулт Варна“ ЕООД,
от 12.04.2019г., след проведена първа среща с лицето В. В. П. от 29.05.18г. в кабинета
по Психологично консултиране на ул. „Басанович" 13 - 15, лицето търси
професионална помощ, за справяне с травма, получена в следствие на пътно
транспортно произшествие . Посочва се, че с ищеца е работени два пъти месечно в
посока за овладяване на симптомите на посттравматичното стресово разстройство
(ПТСР), което е отключил след известен период от инцидента. След провеждане на
горепосочения курс на частично терапевтиране, лицето В. В. П. е постигнал резултати
, позволяващи му да се върне към нормалния си ритъм на живот, лишен от
първоначално заявеното травматично състояние. Налице са добре запазени
комуникативни умения с групата на равните, авторитетите и семейната среда.
Положени са основите за изграждане на нови копинг стратегии, както и умения за
тестиране на реалността. Пациентът е повишил годността си за овладяване и оценяване
на личните си емоции и това е позволило възвръщането на вътрешния му баланс.
Положителният изход от консултирането е отработването на травмата, нанесена
вследствие на пътно-транспортното произшествие. Симптоми , свързани с натрапливи
мисли, мъчителни сънища, фрустрации, дезадаптивно поведение, цялостното психично
състояние е значително подобрено към настоящия момент. Специално внимание е
отделено на способността за разпознаване и овладяване на личните емоции.
Страховете и опасенията, които са съпровождали пациента в ежедневието в резултат от
преживяното ПТП , са значително понижени. Като препоръки се посочват
консултирането, като динамичен терапевтичен подход , т.к. много добре повлиява
отработването на различни видове тревожни разстройства. Посочва се, че
продължаването на терапията е препоръчително в случая с цел постигане на
максимални резултати.
Приобщена по делото е вносна бележка от 01.04.2021г. , от която е видно,
че ответникът е превел по банковата сметка на ищеца присъдените суми по Решение
№ 535/15.03.2021 г., постановено по въззивно гражданско дело № 61/2021 г. по описа
на Окръжен съд-Варна, с което е частично потвърдено Решение № 260740/19.10.2020
г., по гр.д. № 16574/2019 г., на ВРС, ХVIII с-в.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Ищецът претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се
позовава на застрахователно правоотношение, възникнало по силата на
застрахователна полица за осигурения риск “гражданска отговорност”. По силата на
договора за застраховка “гражданска отговорност” застрахователят покрива в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение
на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк
и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато
застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане. В разпоредбата на чл.
432 от КЗ законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се ангажира отговорността
на застрахователя по чл. 432 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди.
Между страните не са спорни обстоятелствата, че на 27.07.2017г. е
7
настъпило застрахователно събитие - ПТП, причинено от водача на лек автомобил
„Хюндай Санта Фе" с с peг. № *********, че е налице застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, полица № BG/11/117001810185, сключен между
ЗАД "Армеец" и собственика на лек автомобил марка „Хюндай", модел „Санта Фе" с
peг. №****** валидна към 27.07.2017 година - датата на настъпване на процесното
пътно - транспортното произшествие , както и че е налице влязло в законна сила
съдебно решение , по силата на което ответното дружество е осъдено да заплати на
ищеца сумата от 5 000 (пет хиляди) лева, представляваща частичен иск от общата в
размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени
от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като
пряка и непосредствена последица от настъпилото на 27.07.2017г. ПТП на бул.
„Симеоновско шосе" в гр. София, с участието на л.а. „Волво С60" с с peг. № *********
управляван от В. В. П., ведно със законната лихва върху нея считано от 28.07.2017г. до
окончателното й изплащане, на основание чл. 432 от КЗ, на основание чл.146 ал.1 т.3
от ГПК.
Предвид задължителните указания, обективирани в Тълкувателно
решение от 22.04.2019г. на Върховният касационен съд на Република България, Общо
събрание на Гражданска и Търговска колегии, постановено по тълкувателно дело № 3
по описа за 2016 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии и с оглед
съдебно решение № 535/15.03.2021 г., постановено по въззивно гражданско дело №
61/2021 г. по описа на Окръжен съд-Варна , с което е потвърдено частично решение №
260740/19.10.2020г., постановено по гр.д.№ 16574/2019г. по описа на РС-Варна ,
съдебният състав приема, че е налице сила на пресъдено нещо по отношение на
правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението
произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до
признатия размер на спорното субективно материално право, а именно: че на
27.07.2017 г. е настъпило ПТП с посочения в исковата молба механизъм, т.е. факта, че
водачът на лек автомобил „Хюндай Санта Фе" с с peг. № ********* П.Т.в е извършил
противоправно деяние, при описаните в исковата молба обстоятелства, момент и начин
на извършване – като при движение по бул. „Симеоновско шосе" в гр. София в дясната
пътна лента с посока на движение ул. „Проф. Д-р Иван Странски" към. Бул.
„Околовръстен път", в района на административен № 93 Б е нарушил правилата за
движение по пътищата, като е предприел маневра обратен завой при наличие на
двойна непрекъсната линия М2 и е отнел предимството на движещия се в лява пътна
лента в същата посока на движение л.а. „Волво С60" с с peг. № ********* управляван
от В. В. П. , като е реализирал ПТП с последния; че вследствие на ПТП на ищеца са
били причинени сочените в исковата молба неимуществени вреди - Контузия на
гръден кош, контузия на шия, разкъсно-контузна рана по окосмената част на главата,
кръвонасядания и ожулвания в областта на горните крайници , както и дегенеративни
промени на шийния отдел на гръбнания стълб. Хемангиом на тялото на С5. Дискретни
дискови протрузии на нива СЗ-С4 и С5-С7.; причинната връзка между деянието и
настъпилите неимуществени вреди, както и вида и действителния размер на
последните; че към датата на настъпване на ПТП между ответното дружество и
причинителя на вредата П.Т.в е налице валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност”.
Видно от мотивите на въззивното решение № 535/15.03.2021 г.,
постановено по въззивно гражданско дело № 61/2021 г. по описа на Окръжен съд-
Варна, съдебният състав е посочил, че макар и искът да е заявен за разглеждане като
частичен, съдът дължи произнасяне по размера на дължимото обезщетение в цялост.
Така при съобразяване на търпяните от ищеца болки, страдания, телесни увреждания и
житейски неудобства и при съобразяване от друга страна на лимитите на
застрахователните обезщетения по чл. 492 КЗ, към момента на произшествието,
съставът на въззивния съд намира, че следва да бъде определено обезщетение в размер
на 8000.00 лв.
Предвид изложеното, съдебният състав намира, че размерът на
8
обезщетението за неимуществени вреди е определен по справедливост във въззивното
решение № 535/15.03.2021 г., постановено по въззивно гражданско дело № 61/2021 г.
по описа на Окръжен съд-Варна, съобразно чл.52 ЗЗД, като са съобразени характера на
увреждането, начина на извършването му, продължителността на страданието и
последиците от него , с оглед на което и предвид задължителните указания,
обективирани в Тълкувателно решение от 22.04.2019г. на Върховният касационен съд
на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегии,
постановено по тълкувателно дело № 3 по описа за 2016 г. на Общото събрание на
Гражданска и Търговска колегии , размерът на обезщетението за неимуществени
вреди е вече определен и същият възлиза на 8000,00 лв.
Вследствие на изложеното , исковата претенция на ищеца , предявена за
сумата в размер на 3000,00 лв., частична претенция , представляваща разликата над
присъдената сума в размер от 5000,00 лв. по влязлото в законна сила съдебно решение
№ 535/15.03.2021 г., постановено по въззивно гражданско дело № 61/2021 г. по описа
на Окръжен съд-Варна , с което е потвърдено частично решение №
260740/19.10.2020г., постановено по гр.д.№ 16574/2019г. по описа на РС-Варна , до
сумата от 8000,00 лв. , се явява основателна и следва да бъде уважена.
Въпреки че исковата претенция е заявена като частична от общо
20000,00 лева - за сумата в размер на 3000,00 лв., представляваща разликата над
присъдената сума в размер от 5000,00 лв. по цитираното по-горе съдебно решение,
настоящият съдебен състав намира , че следва само да отбележи за яснота , че
обезщетението за причинените на ищеца травматични увреждания е вече определено,
съгласно съдебно решение № 535/15.03.2021 г., постановено по въззивно гражданско
дело № 61/2021 г. по описа на Окръжен съд-Варна и същото е в размер на 8000,00 лв.,
поради което намира, че обезщетение над този размер до 20000,00 лв. не се дължи от
ответното дружество.
Върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 3000,00 лв.
следва да бъде начислена законна лихва за забава , считано от 28.07.2017г., както
изрично е посочено в съдебно решение № 535/15.03.2021 г., постановено по въззивно
гражданско дело № 61/2021 г. по описа на Окръжен съд-Варна до окончателното й
изплащане.
При това положение съдът следва да съобрази релевираното възражение
от ответното дружество за изтекла погасителна давност за претенцията за заплащане на
законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от 28.07.2017
г. до 10.05.2018 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 111,6. „в" от ЗЗД с изтичане на 3-годишна
давност се погасява вземането за лихви. Исковата молба , по повод на която е
образувано настоящото дело, е предявена на 10.05.2021г., вследствие на което лихвите
са дължими за 3 години назад или от 10.05.2018 г. и лихви не се дължат за времето от
28.07.2017 г. до 09.05.2018 г. включително , като погасени по давност. Предвид
изложеното , исковата претенция следва да се отхвърли в частта за законна лихва за
периода от 28.07.2017 г. до 09.05.2018 г. включително, като погасена по давност.
По разноските:
С оглед изхода на делото, направеното искане за присъждане на разноски
и надлежното удостоверяване на разходите, на ищеца се следват сторените разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК , в общ размер от 560,00 лв., от които 120,00 лв.-
държавна такса и 440,00 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
9
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ" АД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. Стефан Караджа № 2 ДА ЗАПЛАТИ на В. В. П. ЕГН
**********, с адрес: гр.В., ул.Т. № ** сумата в размер на 3000,00 лв., частична
претенция , представляваща разликата над присъдената сума в размер от 5000,00
лв. по влязлото в законна сила съдебно решение № 535/15.03.2021 г., постановено
по въззивно гражданско дело № 61/2021 г. по описа на Окръжен съд-Варна , с
което е потвърдено частично решение № 260740/19.10.2020г., постановено по гр.д.
№ 16574/2019г. по описа на РС-Варна , до сумата от 8000,00 лв. , от общо 20000,00
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от
настъпилото на 27.07.2017г. ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума ,
считано от 10.05.2018 г. до окончателното й изплащане, , на основание чл.432 ал.1 от
Кодекс за застраховането , като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на законна лихва
върху главницата за периода от 28.07.2017 г. до 09.05.2018 г. включително , като
погасен по давност.
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ" АД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. Стефан Караджа № 2 ДА ЗАПЛАТИ на В. В. П. ЕГН
**********, с адрес: гр.В., ул.Т. № ** сумата от 560,00 лв., представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със
съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10