МОТИВИ
към Присъда № 260032 от
21.07.2021г.,
постановена по НОХД № 1194/2020г.
по описа на Районен съд – гр.Несебър
Съдебното
производство по настоящото дело е образувано по повод постъпилия в съда обвинителен
акт на Районна прокуратура – Бургас, Териториално отделение - гр.Несебър от
16.12.2020г. против подсъдимата Г.К.П. с ЕГН **********, ЗА ТОВА, ЧЕ:
На 23.06.2018г., за времето от 09:00 до 09:30 часа, в град Несебър,
област Бургас, в автобус за обществен градски превоз №5, обслужващ транспортна линия гр.Свети Влас-гр.Несебър, при
движение от автобусните спирки „С.“ до „Ф.П.", като извършител в съучастие
с помагача И.Г.И. с ЕГН: **********
/нейна майка/, като използвала специален начин - ловкост и умение /покрила лявата си ръка с кърпа и бръкнала в
чантата на пострадалата Г.Г.П./, извършила ОПИТ да отнеме по специален
начин от вътрешен джоб на носена през рамо дамска чанта, чужди движими вещи-
парични суми от различна валута, както следва: 1 750 € {хиляда седемстотин и петдесет евро,) равняващи се на
3422,70лв. (три хиляди четиристотин
двадесет и два лева и седемдесет cm.) по курса на
БНБ, 442 $ (четиристотин четиридесет и
два долара) равняващи се на 708,58 лева (седемстотин и осем лева петдесет и осем cm.) по курса на БНБ и 190 лева (сто и деветдесет лева), всички
възлизащи на обща стойност в размер на 4321,28 лева (четири хиляди триста
двадесет и един лева двадесет и осем стотинки), от владението на
собственика Г.Г.П. /******/, родена на ***г. в с. М., У., руско
гражданство, украинска народност, без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена
повторно и случаят не е маловажен, и деянието е останало недовършено по независещи
от волята й причини – престъпление по чл.195,
ал.1, т.4, предл.трето и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл. 20,
ал.2, вр. чл.18, ал.1 НК,
И против подсъдимата И.Г.И. с ЕГН **********, ЗА ТОВА, ЧЕ
На 23.06.2018г., за времето от 09:00 до 09:30 часа,
в гр.Несебър, обл.Бургас, в автобус за обществен градски превоз №5, обслужващ транспортна линия
гр.Свети Влас - гр. Несебър, при движение от автобусните спирки „С." до „Ф.П.",
като помагач в съучастие с извършителя Г.К.П. с ЕГН:********** *** /нейна дъщеря/, се опитала умишлено
да улесни последната - чрез бутане и
създаване на суматоха сред пътниците при движение на автобуса и укриване в себе
си на отнетите движими вещи, да отнеме по специален начин от вътрешен
джоб на носена през рамо дамска чанта, чужди движими вещи- парични суми от
различна валута, както следва: 1 750 € (хиляда
седемстотин и петдесет евро), равняващи се на 3422,70 лева (три хиляди четиристотин двадесет и два
лева и седемдесет стотинки) по курса на БНБ, 442 $ (четиристотин четиридесет и два долара)
равняващи се на 708,58 лева (седемстотин и осем лева петдесет и осем cm.) по
курса на БНБ и 190 лева (сто и деветдесет лева), всички възлизащи на обща
стойност в размер на 4321,28 лева (четири хиляди триста двадесет и един лева
двадесет и осем стотинки), от владението на собственика Г.Г.П. /******/,
родена на ***г. в с. М., У., руско гражданство, украинска народност,
без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
останало недовършено по независещи от волята ѝ причини – престъпление по
чл.195, ал.1, т.4, предл.трето вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.4 вр. чл.18, ал.1 НК.
Представителят
на Районна прокуратура – гр.Бургас, Териториално отделение - Несебър в съдебно
заседание поддържа изцяло обвинението против двете подсъдими. Излага подробни
аргументи, установяващи фактическата обстановка при извършване на престъпното
деяние от подсъдимите и доказващи както от обективна, така и от субективна
страна последното. Аргументира изводите си относно правната квалификация на същото.
Пледира за реализация на наказателната отговорност спрямо подсъдимите при
условията на чл.54, ал.1 от НК, чрез налагане на наказания за всяка една от
тях, както следва: на подсъдимата Г.П. – една година и шест месеца лишаване от
свобода при първоначален общ режим на изтърпяване, а на И.И. – една година
лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено на основание чл.66,
ал.1 от НК за срок три години.
В съдебно
заседание, подсъдимата И.И. признава вината си по повдигнатото й обвинение, а
подсъдимата Г.П. отрича да е извършила вмененото
й във вина престъпление. В последната си дума, двете подсъдими молят съда да ги
оправдае.
Защитникът на подсъдимите
също пледира за оправдаване на подзащитните му, поради недоказаност на
повдигнатите им обвинения.
СЛЕД ПООТДЕЛНА И
СЪВКУПНА ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА, СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА СЛЕДНОТО:
Подсъдимата Г.К.П.
е със средно образование. Не е омъжен Осъждан Касиер в дървена фабрик
Подсъдимата И.Г.И.
е без образование. Не е омъжен Осъждана-реабилитиран Безработн
На
14.06.2018г., свид.Г.П. /на 72г./, руска гражданка, пристигнала на почивка в
Република България, заедно с внучката си О. В.М., руска гражданка и правнука й
– син на свид.М., като неорганизирани туристи. Настанили се в хотел Аквария“ в
КК Слънчен бряг, стая № 20.
На
23.06.2018г., свидетелите Г.П. и О.М., заедно със сина си, решили да отидат на
разходка в старата част на гр.Несебър. В 09.00 часа, на 23.06.2018г. тримата се
качили в автобус за обществен градски транспорт от автобусна спирка „С.“ в КК
Слънчев бряг. Автобусът бил пълен с пътници. При влизането им в автобуса, свид.М.
седнала на свободно място до средната входна врата, от която се качили, и взела
детето си в скут Поради липса на други свободни места, свид.Г.П. останала права
до вратата на автобуса, с лице към внучка си. Свид.Г.П. носела на рамото си
голяма дамска чанта, отваряема посредством поставено в средата магнитно копче.
В чантата имало вътрешен джоб, който се отварял с цип и в който се намирали парите
на двете свидетелки П. и М. – 1750 евро, 442 долара и 190 лева, които били
свити на руло. Няколко минути след качването им на руските граждани, към тях се
приближила свид.Е. – кондуктор в автобуса, за да ги таксув Свидетелката Г.П.
подала на внучката си чантата, за да извади пари и да заплати билетите им.
Свид.М. извадила парите от вътрешния джоб на чантата и заплатила дължимата сума
за транспорт. След това прибрала отново останалата част от парите във вътрешния
джоб на чантата, затворила ципа му и върнала чантата на баба си. По време на
пътването, свид.М. наблюдавала постоянно чантата на баба си, тъй като в нея
били всичките им пари.
По
същото време и в същият автобус пътували подсъдимите Г.П. и нейната майка И.И.,
които били на разстояние два метра една от друг Когато руските граждани се
качили от спирка „С.“ в КК Слънчев бряг, подсъдимите се преместили към тях,
като подсъдимата П. застанала правостояща от лявата страна на свидетелката Г.П.,
а подсъдимата И. застанала зад дъщеря си, до вратата на автобус След като
руските гражданки заплатили билетите им за пътуване и свид.Г.П. поставила
отново дамската чанта на рамото си, подсъдимата П., която преди това била
поставила на лявата си ръка кърпа, с особена бързина и ловкост, бръкнала в
чантата на свид.Г.П., отворила ципа на вътрешния джоб и взела всички намиращи
се там пари, навити на рула, след което ги подала на майка си, за да ги скрие.
За да създаде суматоха и объркване в автобуса, подсъдимата И. започнала да се
бута в пътниците, стоящи до нея в автобус В това време, свид.М. забелязала
поставения върху ръката на подс.П. шал и се усъмнила в намеренията й. Поради
това, М. помолила баба си да й даде чантата, за да провери дали парите им са в
нея. Веднага след като взела чантата от баба си, свид.М. видяла, че ципа на
вътрешният джоб е отворен и, че липсват парите им. След като установила липсата
на парите им, свид.М. извикала силно към баба си да хване момичето до нея,
защото е откраднало всичките им пари. Междувременно автобусът спрял на спирка „Ф.П.“
в гр.Несебър. За да не избяга подсъдимата П., свид.М. хванала с дясната си ръка
чантата на П.. Свид.Г.П. също хванала подс.П. с двете си ръце за дрехите й. В
този момент вратите на автобуса се отворили, при което подс.П. побягнала навън,
но била последвана от държащата я за дрехите й свид.Г.П.. След тях веднага от
автобуса изскочила и подс.И., която започнала да хапе свид.Г.П. по ръцете, за
да пусне дъщеря й. Вратите на автобуса се затворили и той потеглил преди да
успеят да слязат свид.М. и детето й, поради което последната започнала да вика,
за да спре автобус След 20-30 метра, автобусът спрял и свид.М. слязла от него с
детето си. Когато свид.М. слязла от автобуса, се затичала към баба си и викала
„Полиция!“, което било възприето и от кондуктора . През това време, подс.И.
продължавала да хапе по ръцете и тялото свид.Г.П., която дължала с едната си
ръка подс.П. и с другата дрехите й. След като подсъдимата П. помолила майка си
да върне парите на пострадалата П., подс.И. извадила част от намиращите се в
нея пари и ги дала на свид.П.. Последната не искала да пуска подс.П. и помолила
внучката си да ги вземе и да ги преброи. Свид.М. взела парите от подс.И. и
установила, че липсвали доларите и левовете. Тогава подс.И. блъснала за пореден
път свид.Г.П. по тялото, за да освободи дъщеря си. В същото време свид.М.
оставила детето си и се опитала да отърве баба си от подс.И., при което и тя
била ухапана от последнат
Струпаните
в района на спирка „Ф.П.“ хора, които махали с ръце за помощ били забелязани от
полицейски екип – автопартул 2 в състав – свид.Д.Г., свид.О.Р. и свид.П.П..
Като видяла идването на полицейските служители, подс.И. извадила остатъка от
отнетата от свид.П. сума и я предала на свид.М.. След пристигането на
полицейските органи, свид.П. пуснала подс.П. и им разказала, как с внучката й
са станали жертви на джебчийска кражба докато пътували в автобуса за градския
транспорт. На место били снети самоличностите на подсъдимите П. и И.
посредством представените от тях лични карти, след което подсъдимите и пострадалите
били отведени в РУ на МВР-Несебър за снемане на обяснения и показания. На двете
подсъдими били издадени заповеди за задържане за срок до 24 часа, за което
същите са преминали през медицински преглед.
При разпита си
пред разследващите органи двете подсъдими заявяват, че разбират обвинението, но
се възползват от правото си да не дават обяснения.
Гореизложеното
се подкрепя изцяло от материалите по ДП № ЗМ-604/2018г. по описа на РУ на
МВР-Бургас, приети като доказателства по делото, а именно – показанията на
пострадала П., свид.М., свид., свид.М. и свидетелите от АП-2 - свид.Д.Г., свид.О.Р. и свид.П.П., които са
заварили на место подсъдимите, пострадалата, нейната внучка и детето на
последната, както и от справките за съдимост на двете подсъдими.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
С оглед така приетата за установена по делото
фактическа обстановка, съдът намери, че на инкриминираната дата – 23.06.2018г., подсъдимата П., в качеството й на извршител, е осъществила фактическия
състав на престъплението по чл.195,
ал.1, т.4, предл.трето и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл. 20,
ал.2, вр. чл.18, ал.1 НК, а подс.И., в качеството й на помагач е улеснила
извършването му, поради което е осъществила фактическият състав на
престъплението по чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.4 вр. чл.18, ал.1 НК. Деянието е
извършено при условията на повторност за подс.П., като случаят не е маловажен, и е останало във
фазата на опита по независещи от волята на подсъдимите причини –
извършителят Г.П. е била разкрита и задържана с ръце от пострадалата Г.П. в
автобуса до слизането й от него и пристигането на полицейски екип – АП-2 при
РУ-Несебър. От
субективна страна,
деянията са били извършени
умишлено от
всяка една от подсъдимите, при форма на
вината “пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 от НК – и двете са осъзнавали, че
лишават пострадалата П. от фактическата й власт върху парите им, като са действали с
немерение противозаконно да ги присвоят.
Подс.П. е извършила
деянието при условията на повторност, тъй като към инкриминираната дата –
23.06.2018г., същата е била осъдена със споразумение по НОХД 202/2013г. по
описа на Окръжен съд-гр.Силистра, влязло в сила на 09.07.2013г., на две години
лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от четири години,
за извършени престъпления по чл.195, ал.1, т.4 и чл.249, ал.1 от НК. Размера на
сумата, предмет на престъпното деяние – 4321,28 лева, обуславя случая, като
немаловажен. Безспорно деянието е било извършено по специален начин – с особена
бързина и ловкост, така че подс.П. да не бъде усетена от пострадалата П., на
чиято рамо е било чантата, в момента на отнемането на парите от вътрешния й
джоб, който е бил затворен с цип.
Съдът счете, че
изложената и възприета от съда фактическа обстановка се потвърждава по
категоричен и безспорен начин от материалите по досъдебното производство – показанията
на свидетелите и справките за съдимост на двете подсъдими.
Съдът намери за
неоснователни наведените от защитника на подсъдимите възражения за допуснати
пропуски на проведеното разследване в хода на досъдебното производство,
изразяващи се в липса на: протоколи за претърсване на личните вещи на
пострадалите лица; протокол за оглед на личните вещи и опис на паричните суми,
предмет на обвинението; протокол за освидетелстване на подсъдимите; протокол за
оглед на кърпата на подс.П., неистинност на показанията на свид.П. относно
предходни задържания на подсъдимите във връзка с други извършени от тях
джебчийски кражби.
От данните по
делото се установи, че до пристигането на полицейските служители на
местопроизшествието – спирка „Ф.П.“ в гр.Несебър, подс.И. е върнала на два пъти
всички отнети от свид.Г.П. суми в евро, щатски долари и левове, което не е
наложило извършването на претърсване на личните вещи на пострадалите. За
използването на кърпа при извършване на престъпното деяние от подс.П. се
установява за пръв път при разпита на свидетели П. и М. пред съдия – на
27.06.2018г., поради което е нямало как да бъде иззета от подс.П.. Действително
в дадените от свидетелите П. и М. показания на 23.06.2018г., този детайл от
обвинението не е бил споменат от същите, показанията им са твърде схематични,
причина за което е непосредствено преживяния от тях стрес от случилото се.
Разбираемо е, след осъзнаване на случилото се, при разпита им пред съдия на
27.06.2018г., показанията им да са по-детайлни и обстоятелствени. В тази връзка
съдът намира за несериозни твърденията на защитата, че тези факти и
обстоятелства са плод на дадени от разследващите органи указания на
пострадалата П. и внучката й, при разпита им пред съдия. Що се отнася до
истинността на показанията на свид.П., съдът намира същите за правдиви и ги
цени изцяло при постановяване на присъдата си, макар от служебно изисканата
справка от съда да не се установи наличието на регистрирани заявителски
материали за извършени други престъпни деяния от подсъдимите, попадащи в
териториалния обхват на РУ на МВР-Несебър. От показанията на свид.П. се
установява, че същият е засичал подсъдимите по спирките, а свид.З.С. заяви, че
ги е виждал в Районното управление ***, което не налага задължително
регистриране на заявителски материали срещу същите. Недоказани останаха и
твърденията на защитата за причинени на подсъдимите физически наранявания в
резултат на съприкосновението им с пострадалата П. и внучката й О.М.. Видно от
приложените по досъдебното производство фишове за спешна медицинска помощ на
подсъдимите П. и И. /л.74 и л.79 по ДП/, при да бъдат задържани за срок до 24
часа, същите са били прегледани от лекар, който е установил, че същите са
клинично здрави и могат да бъдат задържани. Липсват отразявания за установени
наранявания на подсъдимите.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА
НАКАЗАНИЕТО:
При отмерване размера
на предвидената в чл.195, ал.1, т.4, предл.трето
и т.7 от НК санкция за подсъдимата П., съдът
съобрази от една страна степента на обществена опасност на извършеното от нея
престъпно деяние, с оглед предвиденото от законодателя наказание – лишаване от
свобода от една до десет години и разновидността на формата на вината – “пряк
умисъл”. Наред с това, съдът взе предвид степента на обществена опасност на
личността на дееца – предходните й осъждания, които очевидно не са поправили
подс.П. към спазване на законите и добрите нрави. Отделно от това, съдът взе
предвид и стойността на сумите, предмет на престъплението.
При отмерване размера
на предвидената в чл.194, ал.1 санкция за
подсъдимата И., съдът съобрази от една страна степента на обществена опасност
на извършеното от нея престъпно деяние, с оглед предвиденото от законодателя
наказание – лишаване от свобода до осем години и разновидността на формата на
вината – “пряк умисъл”. Наред с това, съдът взе предвид съдебното минало на
подс.И.. Действително към датата на извършване на инкриминираното деяние по
настоящото дело, същата е била реабилитиран Реабилитацията заличава осъждането
и отменя за в бъдеще негативните му последици, но не отменя факта на
самото осъждане, което в случая очевидно не е въздействувало възпитателно и
предупредително върху личността на подс.И.. Съдът взе предвид и проявената
от подс.И. престъпна упоритост при опита си да задържи откраднатите от дъщеря й
пари, макар и с риск за здравето на последнат
Като взе предвид
гореизложеното, съдът определи наказания на двете подсъдими при условията на
чл.54, ал.1 от НК, а именно: на подс.П. – в предвидения в чл.195, ал.1 от НК
минимум от една година лишаване от свобода, при първоначален общ режим на
изтърпяване, а за подс.И. – при баланс на отегчаващите и смекчаващите
обстоятелства – в размер на две години, изпълнението на което на основание
чл.66, ал.1 от НК отложи за изпитателен срок от четири години.
Съдът намери, че така
определените наказания по вид и размер
се явяват адекватни на степента на
обществена опасност на извършеното съучастие от П. и И. престъпление
като деяние, степента на обществена опасност на подсъдимите като личност и напълно достатъчно по размер да съдейства в максимална
степен за постигане целите на специалната и генералната превенция, залегнали в
разпоредбата на чл.36 от НК.
Накрая съдът се
произнесе по въпроса за направените в хода на досъдебното и съдебното производството
разноски, които с оглед изхода по делото, възложи по равно в тежест на
подсъдимите.
МОТИВИРАН от
гореизложените съображения, съдът постанови присъдат
ПРЕДСЕДАТЕЛ: