№ 31231
гр. София, 18.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20221110113260 по описа за 2022 година
намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от Ц. К. К., ЕГН **********, срещу
У. (W. A. H. Z..), чуждестранно акционерно дружество, учредено съгласно законите на Р.,
вписано в Търговския регистър на У., със седалище и адрес на управление: 1. B. .. ер. II-V,
извършващо търговска дейност в Р. чрез клона си „У. .“, ЕИК ..
Исковата молба е редовна, с изключение на някои нередовности в периодите, посочени
в исковата молба и предявените искове за лихва за забава и липсата на посочен адрес на
ищеца, като за процесуална икономия делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание. Предявените искове са допустими, като възражението на
ответника за липса на яснота относно личността на ищеца е неоснователно – ищецът е
индивидуализиран с три имена и ЕГН, като адресът следва да бъде действително посочен от
ищеца, което обаче не води до недопустимост на исковете, а възражението му, че не е
работодател на ищцата и не се намира в трудово правоотношение с нея е възражение, което
се разглежда и решава по съществото на спора.
Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо, с изключение на представените от ищеца
документи на л. 14-20, л. 24-48 от делото, които са представени на чужд език. На основание
чл. 185 ГПК на ищеца следва да се предостави възможност в срок до първото открито
съдебно заседание да представи точен и заверен превод на български език на посочените
доказателства.
Следва да се допусне съдебно-счетоводна експертиза по въпросите, поставени в
исковата молба и допълнени в отговора на исковата молба, л. 13, т. 26, т. 27 и т. 28.
Като допустимо и основателно следва да се приеме доказателственото искане за
задължаване на ответника по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК да представи изброените в т. 21 от
исковата молба документи.
Следва да се уважи искането на ответника, формулирано в т. 31 от отговора на
исковата молба за задължаване на ищеца да представи трудовата си книжка.
Доказателственото искане, посочено в т. 30 от отговора на исковата молба, не е
1
необходимо за правилното решаване на делото, доколкото са представени множество
писмени документи в тази връзка, които съдът ще цени с акта си по същество.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба, с препис за
другата страна, да уточни:
- началната дата на претендираната лихва за забава в размер на 26.89 лв., доколкото в
петитума на исковата молба е посочено, че същата се претендира от датата на съответния
падеж, визиран в колона № 5 от Таблица № 5 в исковата молба до 10.03.2022 г. вкл., но
Таблица № 5 не се съдържа /може би се има предвид Таблица № 4 и начален падеж
10.04.2019 г./, както и да уточни дали началната дата на лихвата за забава върху вземането за
секторни плащания е 11.03.2019 г. или друга дата и съобразно това да прецизира периода по
задачите под номер 7) и номер 8) на ССчЕ, както и дали задачата под номер 4) визира
правилния период – от 01.10.2018 г. до 14.01.2020 г. вкл.;
- да уточни дали началната дата на претенцията по чл. 177 КТ в размер на 754.36 лв. е
месец 02.2019 г. или месец 03.2019 г., доколкото в Таблица 3 периодът започва от м.03.2019
г.;
- да посочи постоянен/настоящ адрес на ищцата (а не съдебен адрес) съгласно чл. 127,
ал. 1, т. 2 ГПК.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение указанията в срок, исковата молба ще бъде
върната в тази част.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба, с препис за
другата страна, да заяви дали оспорва твърдението на ответника, че самолетите на „У.“ не
летят с национални и регистрационни знаци на Р..
ПРИЕМА представените от страните писмени документи като доказателства по
делото, с изключение на приложените от ищеца документи на л. 14-20, л. 24-48 от делото,
които са представени на чужд език.
УКАЗВА на ищеца на основание чл. 185 ГПК в срок до първото открито съдебно
заседание да представи точен и заверен превод на български език на документите на л. 14-
20, л. 24-48 от делото, като в противен случай, същите няма да бъдат приобщени към
доказателствения материал.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза по въпроси, посочени в
исковата молба и УТОЧНЕНИ от ищеца в нарочна уточнителна молба относно задачи 4),
7) и 8), както и по въпросите, зададени в отговора на исковата молба, л. 13, т. 26, т. 27 и т.
28, като УКАЗВА на вещото лице при отговор на поставените задачи да се запознае с
всички релевантни документи по делото.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Е. К. Й. -М., на която да се укаже да работи по
поставените задачи след представяне на доказателство за внесен депозит.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението след представяне на
доказателства за внесен депозит.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 600 лв., от които 300 лв., вносими от бюджета на
съда, и 300 лв., вносими от ответника в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение.
2
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК в срок до първото открито съдебно заседание
ответникът да представи посочените в т. 21 от исковата молба документи, като му УКАЗВА,
че при непредставянето на документите съдът може да приеме за доказани фактите, относно,
които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства съгласно чл. 161
ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 09.03.2023 г., 11:00 часа , за която дата и
час да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от
отговора, ведно с приложенията към него.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателство за внесен депозит.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба, като им разяснява, че по този начин
ще уредят по-бързо спора между тях, а при приключване на делото със спогодба половината
от внесената държавна такса подлежи на връщане на ищеца съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 9 ГПК.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад, както следва:
Предявени са следните обективно кумулативно съединени осъдителни искове и един
установителен иск, както следва:
1/ иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 9802,21 лв., представляваща
сбор от неизплатени трудови възнаграждения според изработеното /„секторни плащания“/ в
периода 01.02.2019 г. – 14.01.2020 г. включително, ведно със законната лихва, считано от
датата, следваща датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното им
изплащане;
2/ иск с правна квалификация чл. 215, ал. 1 КТ за сумата от 3002,95 лв.,
представляваща неизплатени командировъчни пари в периода 01.02.2019 г. – 14.01.2020 г.
вкл., ведно със законната лихва, считано от датата, следваща датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното им изплащане;
3/ иск с правно основание чл. 177, ал. 1 КТ за сумата от 754,36 лв., представляваща
сбор от неизплатени възнаграждения за дните, през които ищцата е ползвала платен годишен
отпуск в периода 01.02.2019 г. – 14.01.2020 г. вкл., ведно със законната лихва, считано от
датата, следваща датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното им
изплащане;
4/ иск с правно основание чл. 264 КТ за сумата от 106, 22 лв., представляваща сбор от
неизплатени двойни трудови възнаграждения за положен труд през официални празници в
периода 01.02.2019 г. – 14.01.2020 г. вкл., ведно със законната лихва, считано от датата,
следваща датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане;
5/ иск с правна квалификация чл. 245, ал. 2 КТ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2331,96
лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на трудовите възнаграждения според
изработеното /„секторните плащания“/ от датата на съответния падеж до 10.03.2022 г. вкл.;
6/ иск с правна квалификация чл. 245, ал. 2 КТ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 26,89
лв., представляваща обезщетение за забавени плащания на двойния размер на трудовите
възнаграждения за работа през официални празници за периода от датата на съответния
падеж до 10.03.2022 г. вкл.;
7/ иск с правно основание чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1 пр. 1 и 2 КТ за прогласяване
недействителността на клаузата от трудовия договор от 01.01.2015 г., съгласно която
„възнаграждението за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се
счита включено в размера на основната брутна заплата и работодателят няма да прави
отделни плащания за тези сектори“, поради противоречието със законна, а в условията на
3
евентуалност – поради заобикалянето му, и в частност на разпоредбите на чл. 242 КТ и чл.
247 КТ, вр. чл. 4, ал. 2 и чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата.
Моли се за присъждане на сторените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на 01.01.2015 г. между него и ответника бил сключен трудов
договор по чл. 67, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда КТ/, по силата на който ищцовата страна
заела длъжността „член на кабинен екипаж“, като непосредствено след сключването на
посочения трудов договор ищцата започнала да изпълнява международни рейсове като член
на кабинния екипаж на оперирани от унгарското дружество (в т. ч. след преобразуването му
в акционерно дружество У.) въздухоплавателни средства. Била уговорена брутна заплата в
размер на 7237,00 лева, платима на 12 равни месечни вноски, в зависимост от действително
отработените месеци при работодателя. Ищецът поддържа, че страните се договорили
общата брутна заплата да включва и всички допълнителни месечни възнаграждения с
постоянен характер, а именно:
- основна заплата – брутна сума в размер на 4558,00 лева годишно или 603,05 лева
месечно;
- брутна еднократна сума в размер на 362,00 лева годишно за допълнителна работа,
извършена извън графика на дневна база или над изискваните часове за работа, или в
почивен ден;
- брутна еднократна сума в размер на 724,00 лева годишно за часовете, през които се
полага дежурство в условията на постоянно разположение на повикване, или служителят е
извикан на работа по време на дежурство в условията на постоянно разположение на
повикване;
- брутна еднократна сума в размер на 1085,00 лева годишно за часовете на работа по
време на следобедни и нощни смени;
- брутна еднократна сума в размер на 508,00 лева за прослужено време от датата на
сключване на договора.
Било уговорено и т. нар. „секторно плащане“ – сума, заплащана след всеки планиран и
приключен сектор, като за първите два такива всеки ден сумата щяла да бъде включена в
размера на основната брутна заплата, без работодателят да прави отделни плащания.
Допълнителните сектори след първите два, приключени в един ден, следвало да се заплащат
допълнително, като била уговорена за тях сума в размер на 24,45 лева месечно.
Поддържа се, че страните се договорили още, че служителят ще има право на
допълнителни командировъчни плащания, определени със заповед на работодателя, при
изпълнение на международни полети. Тези плащания следвало да се извършват съгласно
Раздел IV от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/.
Работодателят бил длъжен да удържа суми за задължителни осигурителни вноски и
данъци, като възнаграждението следвало да бъде заплащано до десетия ден от месеца,
следващ текущия месец в български левове по фиксирания обменен курс на БНБ към първия
работен ден на съответното тримесечие.
Твърди се, че на 01.01.2017 г. страните по трудовия договор от 01.01.2015 г. сключили
допълнително споразумение към него (Анекс от 01.01.2017 г.), който предвиждал следното:
„служителят имал право да получава брутна заплата от 11 294,92 лв. годишно за своите
услуги, платими на 12 равни вноски ежемесечно, в зависимост от броя на месеците,
действително отработени при работодателя.“. Страните се договорили, че общата брутна
заплата на служителя щяла да включва всички допълнителни месечни възнаграждения с
постоянен характер, дължими на служителя съгласно задължителните разпоредби на
българския Кодекс на труда, а именно:
4
основна заплата: бруто 7 113,43 лв. годишно, т.е. 592,79 лв. на месец;
брутна еднократна сума от 564,75 лв. годишно за допълнителна работа, извършена
извън графика на дневна база, или над изискваните работни часове, или в почивен ден;
брутна еднократна сума от 1 129,49 лв. годишно за часовете, през които се полага
дежурство в условията на постоянно разположение на повикване или е извикан на
работа по време на дежурство в условията на постоянно разположение на повикване;
брутна еднократна сума от 1 694,24 лв. годишно за работните часове по време на
следобедни и нощни смени;
брутна еднократна сума от 793,02 лв. годишно за прослужено време от датата на
сключване на договора.
Било уговорено и т. нар. „секторно плащане“ – сума, заплащана след всеки планиран и
приключен сектор, като за първите два такива всеки ден сумата щяла да бъде включена в
размера на основната брутна заплата, без работодателят да прави отделни плащания.
Допълнителните сектори след първите два, приключени в един ден, следвало да се заплащат
допълнително, като била уговорена за тях сума в размер на 40,09 лв. месечно.
Поддържа се, че страните се договорили още, че служителят ще има право на
допълнителни командировъчни плащания, определени със заповед на работодателя, при
изпълнение на международни полети. Тези плащания следвало да се извършват съгласно
Раздел IV от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/.
Трудовото възнаграждение следвало да се заплаща до десетия ден от месеца, следващ
месеца на положен труд.
Твърди се, че на 09.02.2018 г. към трудовия договор от 01.01.2015 г. било сключено
допълнително споразумение. Съгласно него била опредЕ. брутна заплата в размер на 12
420,00 лв., платима на 12 равни месечни вноски, в зависимост от действително отработените
месеци при работодателя. Било уговорено, че общата брутна заплата ще включва и всички
допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер, а именно:
основна заплата: бруто 7 824,60 лв. годишно, т.е. 652,10 лв. на месец;
брутна еднократна сума от 621 лв. годишно за допълнителна работа, извършена извън
графика на дневна база, или над изискваните работни часове, или в почивен ден;
брутна еднократна сума от 1 242 лв. годишно за часовете, през които се полага
дежурство в условията на постоянно разположение на повикване или е извикан на
работа по време на дежурство в условията на постоянно разположение на повикване;
брутна еднократна сума от 1 863 лв. годишно за работните часове по време на
следобедни и нощни смени;
брутна еднократна сума от 869,40 лв. годишно за прослужено време от датата на
сключване на договора.
Останалите уговорки, вкл. и тези за секторното плащане, командировъчните и падежа,
останали непроменени.
Твърди, че в периода от 01.02.2019 г. до 14.01.2020 г. включително ответното
дружество, в нарушение на разпоредбите на чл. 5 от трудовия договор от 01.01.2015 г., не е
начислявало за съответните месеци и не е изплащало на ищцата в пълен размер в
уговорения от страните срок „секторни плащания“, въпреки че ищцата е била част от
кабинния екипаж на оперирани от ответника (или от неговия праводател У. У.) самолети,
изпълнили посочените в колона 2 от Таблица 1 международни рейсове („сектори“). Твърди
се, че ответната страна не е заплатила суми, посочени в колона № 6 от Таблица 1, в общ
размер от 9802,21 лв. Поради това неизпълнение на парични задължения се дължала според
ищеца и лихва за забава върху всяка от главниците, посочени в колона № 6 от таблицата, за
периода от датата на съответния падеж, визиран в колона № 7, до 10.03.2022 г. вкл., в общ
размер от 2331,96 лв. Ищцовата страна поддържа, че клаузата от трудовия договор от
01.01.2015 г., съгласно която възнаграждението за първите два планирани и приключени
5
сектора за всеки ден ще се счита включено в размера на основната брутна заплата и
работодателят няма да прави отделни плащания за тези сектори, е недействителна, поради
противоречието със законна, а в условията на евентуалност – поради заобикалянето му и в
частност на разпоредбите на чл. 242 КТ и чл. 247 КТ, вр. чл. 4, ал. 2 и чл. 16, ал. 2, т. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
На следващо място, се твърди, че не били изплащани и командировъчни съгласно
Раздел IV от НСКСЧ в размерите, предвидени в Приложение № 3А от НСКСЧ, макар
ищцата да е участвала в изброените в колона №2 от Таблица 2 международни рейсове.
Останала дължима сума в размер на 3002,95 лв. за периода 01.02.2019 г. – 14.01.2020 г.,
която представлявала сбор от сумите, изброени в колона № 5 на Таблица 2.
По-нататък в исковата молба се посочва, че на ищцата било заплащано и по-малко
възнаграждение по чл. 177, ал. 1 КТ за дните, през които е ползван платен годишен отпуск,
тъй като ответникът не е начислявал и не е изплащал дължимите секторни плащания, вкл. за
първите два изпълнени сектора през съответния ден, респ., не е взимал предвид начислените
секторни плащания при определяне на възнаграждението по чл. 177 КТ. Дните, през които е
ползван отпуск за периода 01.02.2019 г. – 14.01.2020 г., са изброени в колона № 2 от Таблица
3, като според ищеца са останали неизплатените сумите, визирани в колона № 8 в общ
размер от 754,36 лв. за цитирания период.
Ищцата твърди, че в периода 01.02.2019 г. – 14.01.2020 г. е работила през дни на
официални празници, изброени в колона № 1 от таблица 4, за което не й е бил заплащан
удвоеният размер на дължимото й трудово възнаграждение, поради което счита, че се
дължи и сума в общ размер от 106,22 лв. за всеки един от споменатите дни през
горепосочения период. Поради неизпълнението на тези парични задължения ищцовата
страна счита, че следва да се заплати и законна лихва за забава върху всяка от главниците,
посочени в колона № 4 от таблицата, за периода от датата на съответния падеж, визиран в
колона № 5 до 10.03.2022 г. вкл. в общ размер от 26,89 лв.
Претендира се и законната лихва върху гореизброените главници от датата, следваща
датата на исковата молба до окончателното им изплащане. Иска се от съда да бъдат
присъдени сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от дружеството
принципал „У.“ – У.“, седалище: ул. К.. Твърди, че исковете на ищцата са недопустими
поради неяснота относно личността на ищеца и поради липса на процесуална легитимация
на страните. Оспорва се допустимостта на исковете с твърдения, че същите са предявени
срещу самото дружество-принципал, а не срещу клона на „У.“ в ., който бил работодателят
на ищцата и надлежен ответник по делото, като излага подробни аргументи в тази насока.
Твърди, че ответното дружеството не се намирало в трудови правоотношения с ищцовата
страна – в такива бил клонът на ответника в Р. .. Твърди се, че всички дължими суми към
ищеца били изцяло заплатени. Ответникът оспорва установителния иск за прогласяване на
недействителността на цитираната в исковата молба договорна клауза, като посочва, че
същата е законосъобразна и е резултат от постигнато съгласие между страните „секторните
плащания“ да се дължат след втория прелетян сектор за деня. По отношение на
претендираните „секторни плащания“ ответникът твърди, че са налице неправилни
изчисления от страна на ищеца, тъй като тези плащания били дължими след втория сектор
за деня, а ищцовата страна включвала всички прелетени сектори. Освен това тези плащания
се изчислявали и престирали в периода 21-20 число, а не 1-30 число, като било възможно
направените сектори за един месец да се платят през следващия. Оспорва се претенцията за
командировъчни плащания, като се твърди, че на ищцата са заплатени всички дължими
командировъчни пари. Сочи, че ищцата неправилно се позовавала на размера, записан в
Приложение № 3А от НСКСЧ, тъй като той бил приложим само за екипажите на
въздухоплавателни средства, които летят с национални и регистрационни знаци на Р.,
6
като в тази връзка ответникът твърди, че самолетите му не летят с такива знаци.
Командировъчните плащания се определяли със заповед на работодателя, без в трудовия
договор и анексите към него да има препращания към Приложение № 3А от НСКСЧ.
Препращането към Раздел IV от НСКСЧ имало за цел само да внесе яснота, че тези
престации ще имат характер на командировъчни. Съгласно вътрешните правила на „У.“
командировъчните се изчислявали и плащали между 21 и 20 число, а не между 1-30 число на
месеца. Поддържа, че работодателят имал право да определя командировъчните плащания,
вкл. и в размер, по-малък от 55 евро/ден, като в тази връзка се позовава и на чл. 31, ал. 6
НСКСЧ.
По отношение на претенцията по чл. 177 КТ ответникът посочва, че база за определяне
на това плащане бил чл. 17 от НСОРЗ. В случая трудовото възнаграждение се определяло
според времетраенето на работата, а не според изработеното, поради което била опредЕ.
фиксирана основна годишна брутна заплата, която не се влияела от броя на прелетените
сектори. Не била налице смесена система за заплащане на труда – трудът на ищцата бил
заплатен изцяло с уговорената основна работна заплата. Оспорва твърдението на ищцата, че
„секторните плащания“ следвало да се включват към базата за изчисляване на
обезщетението по чл. 177 КТ, тъй като счита, че те не представлявали допълнително
трудово възнаграждение с постоянен характер. Това било така, защото тези плащания не
зависели само и единствено от отработеното време, както регламентира чл. 15 от НСОРЗ, а
били зависими от обстоятелства, върху които страните не можели да влияят, а именно –
дали през съответния месец ще има полети и колко ще са те. Ответникът оспорва и
претенцията за заплащане на удвоения размер на трудовото възнаграждение за работа през
дните на официални празници, като посочва, че в трудовия договор имало изрична клауза
/чл. 5а/ за заплащане на фиксирана сума, която покривала и труда, положен през официални
празници.
С оглед изложеното, моли исковете да бъдат отхвърлени и претендира разноски.
Разпределение на доказателствената тежест:
1/ по иска с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже
съществуването на трудово правоотношение с ответника и полагането на труд за твърдения
период, настъпването на предпоставките за начисляване на т. нар. „секторни плащания“ през
процесния период и техният размер, както и падежа на това задължение. При установяване
на тези факти в тежест на ответника е да докаже плащането на претендираните суми, респ.
основанието за неплащане;
2/ по иска с правно основание чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 31, ал. 2 НСКСЧ в тежест
на ищеца е да докаже, че е бил член на екипажа на въздухоплавателно средство с
национални и регистрационни знаци на Република ., че е изпълнявал международни рейсове
в посочения период, размера на командировъчните пари за всеки ден командировка и
падежът на задължението. При установяване на тези факти в тежест на ответника е да
докаже плащането на претендираните суми, респ. основанието за неплащане;
3/ по иска с правна квалификация чл. 177 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че е
работил по трудово правоотношение с ответника; ползването на платен годишен отпуск за
съответния период; размерът на брутното трудово възнаграждение, получено за последен
пълен отработен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който служителят е
отработил най-малко 10 работни дни. При установяване на тези факти в тежест на
ответника е да докаже плащане на претендираните суми, респ. основанието за неплащане;
4/ по иска с правно основание чл. 264 КТ в тежест на ищеца е да докаже наличието
на трудово правоотношение с ответника, по което за процесния период е полагал труд по
време на официални празници, както и продължителността на положения от него труд и
размера на възнаграждението. При установяване на тези факти в тежест на ответника е да
установи, че е погасил дълга, респ. основанието за неплащане;
7
5/ по исковете с правна квалификация чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на съответните главни дългове в сочените размери, падежа на същите,
настъпването на забавата на ответника и размерът на обезщетенията за забава. При
установяване на тези факти в тежест на ответника е да докаже плащане на претендираните
суми.
6/ по иска с правно основание чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1 пр. 1 и 2 КТ в тежест на ищеца
е да докаже твърдяната недействителност (противоречие или заобикаляне на императивна
материалноправна норма) на посочената в исковата молба клауза от трудовия договор,
сключен между страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8