№ 3514
гр. София, 01.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110152841 по описа за 2024 година
Предявен е от Д. Д. П. срещу „Фератум България“ ЕООД установителен иск с правно
основание чл. 26 ЗЗД за признаване за установено между страните, че Договор за
предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 1143034 от 31.03.2022г. е
нищожен поради противоречие със закона и заобикаляне на закона.
При условията на евентуалност е предявен установителен иск по чл. 26 ЗЗД за
прогласяване за нищожна на разпоредбата на чл. 5 от Договор за предоставяне на финансови
услуги (заеми) от разстояние № 1143034 от 31.03.2022г., предвиждаща заплащане на
възнаграждение за предоставяне на обезпечение- поръчителство от М.Б. в полза на
ответника.
Ищецът Д. Д. П. твърди, че между страните бил сключен Договор за предоставяне на
финансови услуги (заеми) от разстояние № 1143034 от 31.03.2022г. съгласно който на ищеца
в качеството на кредитополучател следвало да бъде предоставена сумата от 800 лева.
Ищцата следвало да погаси заема в срок до 2 месеца, бил посочен ГПР в размер на 49,66 %.
Поддържа, че в чл. 5 от договора било уговорено, че кредитът се обезпечавал с
поръчителство, предоставено от „Multitude Bank“ в полза на ответника. След като усвоила
сумата, установила, че освен заемната сума от 800 лева й били начислени такса за
обезпечение с поръчителство- услуга, предоставена от партньор на „Фератум България“
ЕООД, в размер на 400 лева. Счита, че договорът за кредит е недействителен, тъй като
вноските по договора за поръчителство не били посочени в договора за кредит, нито пък
било посочено в ОУ, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за
предоставяне на кредит. Поддържа, че договорът не е подписан нито с квалифициран
подпис, нито с обикновен електронен подпис, поради което липсвало съгласие. Твърди, че не
1
бил подписвал договор за поръчителство, както и че такъв не му бил представен. Не била
спазена предвидената от закона форма на договора за кредит, както и на евентуалния
договор за допълнителна услуга. Договорът противоречал и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй
като не съдържал начин на изчисляване на ГПР и яснота как е формиран същия. Бил
посочен грешен ГПР като сумата по предоставяне на поръчител не била включена като
разход по договора. Твърди, че действителният размер на ГПР с включени разходи за
предоставяне на гаранция по договора за поръчителство бил в размер над 70 %. Поддържа,
че целият договор за потребителски кредит следва да бъде приет за недействителен, тъй като
съдържащата се в него клауза за предоставяне на банкова гаранция не позволявала на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Счита, че
клаузата на чл. 5 от договора за предоставяне на потребителски кредит е нищожна като
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл. 10,
ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК. Искането към съда е да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се оспорват предявените искове. Изложени са съображения, че не е вярно твърдението,
че предоставяне на поръчителство от М.Б. /Малта/ е било условие за сключване на договор
за кредит. Напротив, при кандидатстването всеки кредитополучател можел да избере да
сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията
си по кредита, или да посочи поръчител, избран от него. Сочи, че сключването на договор за
гаранция от кредитополучателя не било задължително условие за сключване на договора за
кредит и не увеличавало възможностите на кредитополучателя за отпускане на кредит в
желания от него размер и при предлаганите от кредитора условия. Поддържа, че това
правоотношение било отделно от договора за кредит. Твърди, че М.Б. е самостоятелно
юридическо лице, кредитна институция, лицензирана в Малта, която предоставяла услуги на
територията на Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги
съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт и била вписана под № 178 в
нарочния регистър на БНБ. Договорът за гаранция бил отделно облигационно
правоотношение, по което дружеството не било страна, а кредитополучателят сам бил
избрал да се ползва от услугите на банката. Поддържа, че ищецът, след като първо сам е
посочил Фератум Банк /Малта/ като поръчител и е получил информацията, съответно
проектите на договорите, бил потвърдил изрично чрез СМС, че желае да сключи договора за
потребителски кредит при посочените условия. Счита, че разходите по договора за гаранция
не се включват в ГПР, тъй като не влизат в общия разход по кредита, доколкото касаят
услуга, предоставяна от трето лице М.Б., която е с незадължителен характер по смисъла на
закона. Твърди, че ищецът е разполагал с достатъчно време да се запознае с условията на
договора като процесният кредит не бил първи за него. На следващо място, ищецът
разполагал и с правото по чл. 29 ЗПК, което не бил упражнил. Искането към съда е да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
2
фактическа и правна страна:
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26 ЗЗД е да докаже
сключването на договор за потребителски кредит със соченото в исковата молба
съдържание, както и че клаузи от него противоречат на закона.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че при сключване на договора са
спазени изискванията на ЗПК, както и че договорът не нарушава закона и добрите нрави и
че клаузите от него са индивидуално уговорени.
Страните не спорят и с окончателния доклад по делото съдът е обявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството, че между
страните е сключен Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние №
1143034 от 31.03.2022г., по силата на който на ищеца е предоставена сумата от 800 лева при
ГПР - 49,66 %, както и че главницата по кредита е предоставена от кредитора и усвоена от
кредитополучателя.
От приетия препис от Договор №1143034 за предоставяне на финансови услуги /заеми/
от разстояние от 31.03.2022г. се установява, че предоставеният кредит е в размер на 800
лева, платим в срок от 30 дни с падежна дата 30.04.2022г., при лихва в размер на 27,04 лева
и ГПР в размер на 49,85 %. Общата дължима сума по договора е 827,04 лева.
Съгласно чл. 5 от договора, кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от
Фератум Банк в полза на дружеството. Договорът за поръчителство се сключва не по- късно
от края на работния ден, в който е сключен заемът. С одобряването от дружеството на
предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не може
да се отмени от заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Одобряването на
обезпечението се извършва чрез одобряване на заема.
Съгласно чл. 5.3 от Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на
„Фератум България“ ЕООД /ОУ/, публикувани на интернет страницата на дружеството, за да
повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен кредитът
от дружеството, кредитоискателят може да предложи едно от следните обезпечения: а)
обезпечение, предоставено от гарант, във формата на договор за поръчителство и одобрено
от дружеството; б) обезпечение, предоставено въз основа на договор за поръчителство от
поръчител – предложено от кредитоискателя и одобрено от дружеството физическо лице.
В чл. 5.4 от ОУ е предвидено, че кредитоискателят самостоятелно и свободно, по свое
собствено усмотрение избира вида на предпочитаното от него обезпечение и посочва това в
искането за потребителски кредит. Съгласно чл. 5.5. от ОУ, предложеното от
кредитоискателя обезпечение не задължава дружеството да одобри обезпечението, както и
да предостави поискания от кредитоискателя потребителски кредит. Оценката на
кредитоспособността се увеличава по един и същи начин, независимо от това, дали е
одобрен поръчител или гарант.
В част 4, т. 4.3 от СЕФ е посочено, че при кандидатстване, кредитополучателят може да
избере да сключи договор за гаранция с гарант /поръчител/ предложен от кредитора, за да
3
обезпечи задълженията си по кредита. Сключването на договор за гаранция от
кредитополучателя не е задължително условие за сключването на договор за кредит и не
увеличава възможностите на кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от него
размер и при предлаганите от кредитора условия. Договорът за гаранция е допълнителна
възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от кредитора. Ако кредитополучателят
избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора, очакваните разходи
за кредитополучателя ще бъдат в размер на 236,96 лева. Посочените разходи не се включват
в ГПР по кредита, тъй като не влизат в общия разход по кредита съгласно пар. 1.1 от ЗПК,
доколкото касаят допълнителна услуга, която не е задължително условие за предоставянето
на кредита.
По изложените в исковата молба доводи за нищожност на договора за кредит на
основание чл. 22 ЗПК поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради невключване
възнаграждението на поръчителя в ГПР, съдът намира следното.
Уреденият в чл. 138 и сл. от ЗЗД договор за поръчителство представлява съглашение за
учредяване на обезпечение, поради което има акцесорен характер спрямо
правоотношението, за вземанията по което се поема поръчителството, но въпреки това
представлява самостоятелно съглашение, чиято правна валидност следва да се преценява
отделно. Макар законът да го урежда като едностранен безвъзмезден договор, няма правна
пречка в рамките на свободата на договаряне, поръчителството да бъде уговорено като
двустранно възмездно правоотношение. С оглед на това, когато кредиторът е поискал
осигуряването на обезпечение, липсва пречка изпълнението на задълженията по договора за
потребителски кредит да бъде обезпечено чрез предоставяне на поръчителство срещу
възнаграждение от трето юридическо лице. Възнаграждението по договора за поръчителство
по правило не се включва в общия разход по кредита за потребителя съгласно дефиницията
на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, поради което неговият размер не се отчита при формиране на
годишния процент на разходите.
Различно, обаче, е положението в случаите, в които договорът за поръчителство само
формално представлява отделна гаранционна сделка, а в действителност се явява част от
кредитното правоотношение. В тези случаи поръчителство не съществува, а целта на
сделката е да се уговори допълнително възнаграждение за кредитора по договора за
потребителски кредит, в нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. В тази насока, съдът намира следното.
Видно от съдържанието на процесния договор за кредит и общите условия, ответното
дружество е предвидило две алтернативни възможности за обезпечение на кредита – чрез
предоставено от потребителя физическо лице - поръчител или чрез поръчителство от
„Фератум Банк p.l.c.” Наличието на такава алтернативна възможност, обаче, само по себе си
не води до извода, че на потребителя е предоставено право на избор относно способа за
обезпечаване на кредита. Това е така, защото упражняването на алтернативната възможност
не следва да е обусловено от неясни или прекомерно обременителни изисквания към
потребителя.
4
В настоящия случай в чл. 5.5 от ОУ е посочено, че предложеното от кредитоискателя
обезпечение не задължава дружеството да одобри обезпечението, както и да предостави
поискания от кредитоискателя потребителски кредит, но в договора за кредит, общите
условия и предоставената преддоговорна информация не се съдържа посочване на общите
изисквания на кредитора към предложеното му обезпечение, нито срока, в който кредиторът
извършва оценка на обезпечението. В този смисъл при извършване на преценката относно
вида на обезпечението, за потребителя не е ясно нито какъв поръчител следва да предостави,
за да бъде одобрен от кредитора, нито в какъв времеви период би могъл да получи
одобрение на обезпечението и искането, съответно да му бъде отпуснат кредитът, ако избере
този вариант. Липсата на информация по тези въпроси прави използването на тази опция
прекомерно обременително за потребителя, доколкото предмет на сделката е дребно
потребителско кредитиране с кратки срокове на отпускане и погасяване /т.нар. „бърз
кредит“/, но при избор на такова обезпечение отпускането на кредита е поставено в
зависимост от неизвестни условия и срокове за одобряване. В сравнение с това, другата
предложена на потребителя опция – чрез предоставяне на гаранция от „Фератум Банк p.l.c.”
– касае предварително одобрен от кредитора гарант, което елиминира изцяло оценката на
обезпечението като предпоставка за отпускане на кредита.
Ето защо съдът приема, че макар в договора за кредит и общите условия към него
формално да е предвидена възможност за избор на алтернативно обезпечение чрез
физическо лице-поръчител, тази възможност е до такава степен неясна и обременителна за
потребителя, че следва да бъде приравнена на липса на алтернатива. Обстоятелството, че
ответното дружество е имало случаи на одобрени искания за кредит, обезпечени с
физическо лице – поръчител, не е годно да обоснове друг извод относно характера на
поставените от ответника условия. Следователно обезпечението чрез договор за гаранция,
сключен с „Фератум Банк p.l.c.”, се явява единственото приложимо такова.
На следващо място от извършена служебна справка в ТРРЮЛНЦ и търговския регистър
на Малта /https://register.mbr.mt/app/query/get_company_details?auto_load=true&uuid=97cebecf-
e43b-570a-a160-f209ea56b4b8/, се установява, че действителен собственик и на двете
дружества е Мултитют СЕ, Финландия, с рег. № 1950969-1. Следователно кредиторът по
договора за кредит поръчителят са свързани лица по смисъла на пар. 1, т. 6 от ДР на ТЗ, тъй
като тяхната дейност се контролира от трето лице – общ собственик.
Съвкупността на горните обстоятелства води до извода, че в разглежданата хипотеза
договорът за гаранция няма самостоятелен характер, а следва да бъде разглеждан като част
от кредитното правоотношение, защото потребителят е фактически принуден да го сключи с
конкретно определено от кредитора свързано дружество, за да бъде отпуснат кредитът. При
това положение и доколкото в стандартния европейски формуляр е посочено изрично, че е
необходимо предоставяне на обезпечение и това представлява стъпка от електронната
процедура по кандидатстване, съдът приема, че предоставянето на обезпечение от „Фератум
Банк p.l.c.” представлява задължително условие за получаване на кредита по смисъла на
пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
5
След като предоставянето на обезпечението е задължително условие за получаване на
кредита, то възнаграждението по договора за гаранция представлява общ разход по кредита,
който следва да бъде включен като компонент при формиране на годишния процент на
разходите. Включването на възнаграждението на гаранта в ГПР безспорно ще доведе до
надвишаване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ГПК, доколкото посоченият в договора ГПР е
49,85 %, а възнаграждението на поръчителя е в размер от 236,96 лева, тоест 29 % от
заемната сума.
Следователно, като е посочил в договора ГПР от 49,85%, който не отговаря на
действителния общ размер на разходите, ответникът е нарушил нормите на чл. 19, ал. 4 ЗПК
и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и на основание чл. 22 ЗПК, договорът за кредит е
недействителен изцяло.
Предвид което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. С оглед
уважането на главния иск не е настъпило вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на
предявения при условията на евентуалност установителен иск за прогласяване на клаузата на
чл. 5 от договора за нищожна поради накърняване на добрите нрави и закона.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. Същият е сторил
разноски за държавна такса в размер на 50 лева и претендира адвокатско възнаграждение в
размер на 2400 лева с ДДС като по делото са представени доказателства за сторените
разноски, а именно Договор за правна защита и съдействие /л. 42 от делото/, фактура №
********** от 25.02.2025г. и фискален бон от 25.02.2025г. Така на ищеца следва да се
присъдят разноски в общ размер от 2450 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Д. Д. П., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
„Фератум България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Младост 3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, нищожността на сключения между
страните Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 1143034 от
31.03.2022г.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9,
офис 20, да заплати на Д. Д. П., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 2450 лева, представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7