№ 89
гр. гр.Несебър, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20222150101054 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.
От ищеца М. Л. Ж. срещу собствениците от Етажната собственост „********“ е предявен
иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решенията, взети от общото събрание на
етажната собственост, проведено на 05.09.2022г. В исковата молба се сочи, че е нарушена
процедурата по свикване на ОС, като не е посочен инициаторът, поканата не е подписана и не са
отразени в нея часът, мястото и датата на поставянето й, както и не е изготвен протокол за
поставяне. Излага, че събранието е проведено при липса на отразения в протокола кворум, като се
акцентира върху нарушения на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС при съставяне на протокола. Навежда се, че
след приемането на решението по т. 6 от протокола в него е отразено, че собственици и
пълномощници са напуснали, без да е посочено кои са тези лица и кого представляват те. Твърди
се, че собствениците не са били надлежно представлявани. Излага се, че решението по т. 10 от
дневния ред е за друга етажна собственост. От съда се иска да отмени оспорените решения.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника – собствениците от Етажната собственост „********“,
чрез председателя на УС на ЕС – С.Н., е подаден отговор на исковата молба, с който предявения
иск се оспорва като неоснователен. Сочи се, че общото събрание е свикано, обявено и проведено и
решенията са взети по предвидения в ЗУЕС ред.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС. С иска са атакувани всички
решения, взети на 05.09.2022г. от общото събрание на Етажната собственост „********“. В тежест
на ищцата по предявения иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС е да докаже, че е
собственик на самостоятелен обект в сградата, която се намира в режим на етажна собственост и,
че са били взети решенията, чиято отмяна се иска. В тежест на ответника е да докаже, че
1
събранието е проведено при спазване на всички изисквания за това, вкл. че съдържанието на
изготвения протокол е вярно, че събранието е свикано при спазване на чл. 12 и чл. 13 от ЗУЕС, че
е спазена разпоредбата на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС, че събранието е проведено при посочения в
протокола кворум, че е спазен чл. 14 от ЗУЕС във връзка с участието на пълномощници.
Съдът на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК е указал на ищцата, че не сочи доказателства за
твърденията си, че е собственик на самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост.
В трайната практика на ВКС е възприето разбирането, че процесуалната легитимация на едно лице
да предяви даден иск е въпрос по допустимата на иска и произтича от наведените от него
твърдения. В случая ищцата е навела твърдения, че е собственик на апартамент А31, находящ се в
к. к. *******, съгласно нотариален акт № **** от 10.07.2019г. Това е било достатъчно за
допустимост на предявения иск. Въпреки, че не е имала възражения по доклада, ищцата не е
представила посочения нотариален акт като доказателство и не е доказала от материална гледна
точка, че е собственик, легитимиран да предяви иск по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС. В практиката на ВКС
– Решение № 28 от 06.06.2017г. по гр.д. № 2887/2016г. по описа на II гр. о. на ВКС, е възприето, че
доказването на собственост върху обект в сградата в режим на етажна собственост е въпрос на
материална легитимация – т.е. по съществото на спора и при недоказване на това обстоятелства е
налице основание за отхвърляне на иска.
Както се посочи въпреки изричните указания – ищцата не е представила сочения
нотариален акт, поради което не е доказала материалната си легитимация за предявяване на иск
(като собственик на обект в сградата) и това е достатъчно основание за отхвърлянето му. Въпреки
горното (и за да се отговори в пълнота на възраженията на ищцата) дори да се приеме, че
качеството й „собственик“ може да се изведе от косвени доказателства по делото (макар
задължението й да е било да докаже този факт при условията на пълно и главно доказване) –
присъствен лист (на л. 50 от делото) и заключение на вещото лице по допусната експертиза (л. 98
от делото), както и пълномощно (на гърба на л. 69), с което на ищцата е дадена представителна
власт да представлява на събранието собственика на ап. С-35, то предявеният иск е неоснователен,
тъй като не се установяват сочените в исковата молба нарушения. Съображенията за този извод са
следните:
Следва да се има предвид, че при предявен конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС,
преценката за законосъобразност, която е длъжен да извърши съдът, е ограничена само до изрично
посочените в исковата молба нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна на
атакуваните актове на общото събрание. Това следва от характера на производството, което е
исково и съдът дължи произнасяне само по заявените в исковата молба основания. В този смисъл е
и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 58 от
25.03.2014г. на ВКС по гр. д. № 5704/2013г., I г. о. В светлината на изложеното настоящият
съдебен състав счита, че следва да бъдат разгледани единствено възраженията за
незаконосъобразност на атакуваните решения, обективирани в исковата молба. Възраженията на
ищцата са следните: 1. Нарушена е процедурата по свикване на ОС, 2. нарушения на чл. 16, ал. 5
от ЗУЕС при съставяне на протокола; 3. събранието е проведено при липса на отразения в
протокола кворум, 4. след приемането на решението по т. 6 от протокола в него е отразено, че
собственици и пълномощници са напуснали, без да е посочено кои са тези лица и кого
представляват те; 5. собствениците не са били надлежно представлявани и 6. решението по т. 10 от
дневния ред е за друга етажна собственост.
2
По възраженията за нарушения във връзка със свикване на общото събрание:
По делото е приложена покана за свикване на общо събрание (на л. 35 от делото), в която е
вписан инициатор на събранието – управителният съвет на ЕС и е подписана от председателя на
управителния съвет – С.Н.. Приложен е и протокол (на л. 37 от делото) за постановяване на покана
на 22.08.2022г. в 11:30 часа, в присъствието на свидетел – М.В.. Т.е. общото събрание е свикано от
надлежен субект по чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗУЕС – управителният съвет на ЕС, за което е положен
подпис от председателя на УС. В чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС е предвидено, че общото събрание се
свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на
видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на
събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа. Датата и часът на поставянето
задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се
съставя протокол. Общото събрание може да бъде насрочено и да се проведе най-рано на осмия
ден след датата на поставяне на поканата, а в неотложни случаи - не по-рано от 24 часа след
поставянето и. Съставената покана отговаря на тези реквизити, като в случая е съставен протокол
за поставянето й, подписан от свидетел. В поканата са посочени дневният ред на общото събрание,
датата, часът и мястото на провеждането му. Съставянето на протокол по смисъла на чл. 13, ал. 1
от ЗУЕС и подписването му от свидетел, придава (както е заложено и в трайната практика на ВКС)
известна доказателствена стойност на тези документи. Макар да са частни свидетелстващи
документи, същите са съставени в рамките на законоустановена процедура (в случая в чл. 13, ал. 1
от ЗУЕС), поради което удостоверените по този начин факти и обстоятелства имат известна
доказателствена сила, която е обвързваща за страните в процеса. Няма пречка при твърдения, че
фактите не са се реализирали по посочения в протокола начин, страната да докаже това. В
настоящия случай обаче доказателствената стойност на протокола не е оборена в рамките на
процеса (като протоколът за залепване на поканата не е и оспорен по делото). Изложеното
мотивира съдът да приеме, че не са налице нарушения при свикване на общото събрание, като
възраженията в исковата молба се оборват от приложените към отговора на исковата молба
протокол и покана.
По възраженията за нарушения на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС при съставяне на протокола от ОС:
Съгласно чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС протоколът съдържа датата и мястото на провеждането на
общото събрание, дневният ред, явилите се лица и идеалните части от етажната собственост, които
те представляват, номера на самостоятелния обект, начина, по който са гласували лицата - "за",
"против" или "въздържал се", техен подпис, същността на изявленията, направените предложения
и приетите решения. В случая това съдържание е спазено, като от ответника е представен
протокол за регистрация (на л. 50 от делото). В него са вписани явилите се лица, квадратурата на
обектите им, номер на самостоятелния обект. В протокола от проведеното общо събрание е
отразено, че за протоколчик се избира Я. И., а за преброител – П.П., като Я. И., като протоколчик,
е удостоверила с подписа си присъствието на представители на посочените в списъка за
регистрация апартаменти, вкл. за кои апартаменти са се явили пълномощници. По този начин тя е
удостоверила, в качеството си на протоколчик, надлежно извършване на преброяването. Впрочем
и възраженията на ищцата срещу този списък, са насочени срещу невъзможността от него да се
установи кворум, поради което ще бъдат разгледани във връзка с възражението за кворум. Ето
защо с изготвянето на протоколите за регистрация с посочените в тях реквизити, са спазени
изискванията на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС.
3
По възраженията, че събранието е проведено при липса на отразения в протокола кворум,
както и, че собствениците не са били надлежно представлявани:
Тези две възражения следва да бъдат разгледани заедно с оглед взаимната им връзка. В
протокола за регистрация са вписани следните пълномощници – за ап. 35 и ап. 23 (М. Ж.), за ап. 25
– пълномощник, за магазин 5 – пълномощник, за апартаменти 14, 18 и 21 – пълномощник, за
апартамент 10 – пълномощник, за апартамент 28 – пълномощник Г.М., за апартамент 4 –
пълномощник Ц.И., за барче, апартамент 1 и ап. 2 – пълномощник Я. И. и за апартаменти 8 и 24 –
пълномощник М.В.. По делото са изложени възражения от ищцата срещу конкретни пълномощни.
Вярно е, че за Л.К. не е посочено за събранието на коя етажна собственост се отнася, но е посочена
дата – 05.09.2022г., а е удостоверено, че пълномощникът М.В., е участвала на процесното
събрание. По отношение на пълномощника В.Б., противно на възражението на ищцата, е дадено
пълномощно за събранието на ******** (на л. 22 от делото). Вярно е, че за В.С. не е посочено за
събранието на коя етажна собственост се отнася, но е посочено общо събрание на етажната
собственост, а е удостоверено, че пълномощникът Я. И., е участвал на събранието. Относно
пълномощното на Б.С. не могат да се приемат за основателни доводите за липса на дата, тъй като
участието на Ц.И., като представител на ап. 4, е отразено в протокола за регистрация, т.е. проверка
на пълномощното е направена още на събранието и това е удостоверено от протоколчика,
подписал протокола. За М.Г. също е отразен конкретен апартамент – С 25, който съответства на
отразения в протокола. Следва да се отбележи, че на разглеждат подлежат само тези конкретни
възражения на ищцата. Възраженията срещу нечетливи пълномощни не могат да се приемат, тъй
като същите са представени в оригинал в открито съдебно заседание от 11.01.2023г., сверени са с
копията и са върнати на ответника, като ищцата не е присъствала на съдебното заседание – т.е.
имала е възможност да се запознае с оригиналите и да наведе конкретни възражения, от която не се
е възползвала.
По отношение на кворума от присъствалите на общото събрание, съдът кредитира
заключението на съдебно-техническата експертиза (на л. 93 – л. 100 от делото). Същото не е
оспорено от страните и съдържа таблица – приложение 2, в която по подобрен начин е описан
механизмът по изчисляване на кворума. Ето защо заключението се кредитира като обективно,
компетентно и безпристрастно и от него се установява кворум на събранието от 68 % - т.е. над 67
% по смисъла на чл. 15, ал. 1 от ЗУЕС. Следователно дори при известно отклонение от вписания в
протокола кворум от 71,9 %, общото събрание е проведено законосъобразно при кворум от 68 %,
който отново е достатъчен за провеждане на събрание по реда на чл. 15, ал. 1 от ЗУЕС. Решенията
са взети при спазване на чл. 17, ал. 3 от ЗУЕС (дори и при преизчисления кворум), поради което
няма основание за отмяната им.
По възражението след приемането на решението по т. 6 от протокола в него е отразено, че
собственици и пълномощници са напуснали, без да е посочено кои са тези лица и кого
представляват те:
В протокола е посочено конкретно собствениците и пълномощниците на кои апартаменти
са напуснали събранието – С-31, С-35, С-23, С-20, С-25, С-30, С-21, С-14, С-18 и магазин 5 и е
отразен кворум след напускането им от 48 %. Следователно са вписани всички необходими
обстоятелства, свързани с мнозинството на вземане на последващите решения, които могат да
бъдат проверени в рамките на настоящото производство и не са налице нарушения на процедурата
по провеждане на ОС. Всички последващи решения са взети единодушно, т.е. с необходимото
4
мнозинство по чл. 17, ал. 3 от ЗУЕС, като дори при преизчисляване на кворума съобразно
експертизата (46,736 %) отново не се установяват нарушения на чл. 17, ал. 3 от ЗУЕС.
По възражението, че решението по т. 10 от дневния ред е за друга етажна собственост:
Текстът на решението е ясен и посочва, че „********“ се включва в отида на „******“, тъй
като през същия период е била упълномощена В.Т. от г-н К.. Следователно не може да се приеме,
че е взето решение за друга етажна собственост. Решението е за етажната собственост „********“,
която да се включи към одита, който вече се извършва на етажната собственост на „******“.
Макар и да има отношение и към друга етажна собственост, конкретното решение касае именно
процесната и не се установяват сочените в исковата молба възражения.
В заключение следва да се посочи в задължителната практика на ВКС, напр. Решение № 8
от 24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4294/2014 г., I г. о., ГК, е прието, че протоколът е
свидетелстващ документ, установяващ извършените от общото събрание действия и взетите
решения. Законодателят е предвидил специален ред за съставяне и оповестяване на този протокол
- съставя се в 7-дневен срок, подписва се от председателя и протоколчика. Те удостоверяват
верността на вписаните обстоятелства. Изготвянето на протокола се съобщава на етажните
собственици чрез обявление на видно место в етажната собственост, за поставянето на което също
се изготвя протокол. Смисълът на тази процедура е да се провери още веднъж съдържанието на
протокола освен от подписалия го председател и от етажните собственици. Предвиден е и 7-
дневен срок от оповестяване на протокола за присъствалите и от узнаването за отсъстващите, в
който етажен собственик, ползвател, или обитател може да оспори съдържанието на протокола,
респективно достоверността на взетите решения. Наличието на специални изисквания към
изготвянето и съдържанието на протокола, удостоверяване на съдържанието му от изрично
натоварени лица за това, определен начин за оповестяването му и срок за оспорване на
съдържанието му придават доказателствена сила на протокола. След изтичане на срока за
оспорване на съдържанието му, протокола се стабилизира и има обвързваща етажните
собственици, третите лица и съда доказателствена сила. За да е допустимо оспорването на
протокола в съдебното производство е необходимо етажният собственик на докаже, че е оспорил
същия по надлежния ред на чл. 16, ал. 9 ЗУЕС. Съдът намира, че изготвеният по делото протокол е
обвързал с доказателствената си сила ищцата, поради което отразените в него обстоятелства се
кредитират от съда (по отношение на кворума беше проведено отделно оспорване, което не доказа
нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗУЕС при провеждане на събранието).
С оглед всичко изложено предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора на ищцата не се дължат разноски, а от ответника не са поискани и
няма доказателства да са направени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, предявен от М. Л. Ж., родена
на **********г., гражданка на П., с адрес в к. к. „Слънчев бряг“, ж. к. „********“, ет. ******, за
отмяна на всички решения от 05.09.2022г., взети от общото събрание на Етажната собственост
„********“, като ОСТАВЯ В СИЛА на основание чл. 42, ал. 2 от Закона за управление на
етажната собственост посочените решения.
5
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6