РЕШЕНИЕ
№ 260443
гр. Пловдив, 25.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, VII състав, в публичното заседание на
осемнадесети март две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
при секретаря Ангелина Костадинова, като разгледа
докладваното от мл. съдия Чипова въззивно гр. дело № 598 по описа на съда за 2021 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и следващите ГПК, вр. чл. 28 ЗЗДет.
Образувано е по въззивна
жалба на И.Ж.П., ЕГН: **********, подадена в качеството ѝ на майка на Д.
В. Ч., ЕГН: **********, против Решение №
260082 от 10.01.2021 г., постановено по гр. дело № 13112 по описа на РС –
Пловдив за 2020 г., с което е допуснато настаняването на непълнолетната Д. В.
Ч., ЕГН: **********, родена от майка – И.Ж.П., ЕГН: **********, и баща – В. Н.
Ч., ЕГН: **********, в Преходно жилище към КСУ „Княгиня Мария Луиза“ с адрес в
гр. Пловдив, ул. „Асен Златаров“ № 29 за срок от една
година.
В жалбата се излагат твърдения, че престоят на детето
в КСУ „Княгиня Мария Луиза“ не се отразява добре на успеха му в училище и на
общуването му с приятели и съученици. Поддържа се, че определеният от съда срок
на настаняването е прекалено дълъг и че за правилното развитие на детето е
най-добре то да се прибере при семейството си.
В законоустановения срок
Дирекция „Социално подпомагане” – Пловдив е падала отговор на въззивната жалба, в който оспорва изложените в жалбата
фактически твърдения.
В с.з. по въззивното дело жалбоподателката моли настаняването да бъде прекратено. От въззиваемата страна се изразява становище за
неоснователност на подадената жалба и се отправя молба за потвърждаване на
обжалвания съдебен акт. От контролиращата страна ОП – Пловдив се взема
становище за основателност на подадената жалба.
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна
в закоустановения едноседмичен срок по ЗЗДет и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение,
поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, като
съображенията за това са следните:
Производството пред първата инстанция е образувано по молба с вх. №
270322/09.10.2020 г., подадена от ДСП-Пловдив с искане за настаняване на
основание чл. 26, вр. чл. 25, ал. 1, т. 2, вр. чл. 4, ал. 1, т. 5 ЗЗДет на детето
Д. В. Ч., родено от майка И.Ж.П. и баща В. Н. Ч. в Преходно жилище към КСУ
„Княгиня Мария Луиза“ за срок от две години или по преценка на съда.
По делото е безспорно, а и се установява от приложеното удостоверение
за раждане, че детето Д. В. Ч. е родено от майка И.Ж.П. и баща В. Н.Ч..
Пред първата инстанция е представен социален доклад на ДСП, отразяващ
събраните при проведеното от социалния работник анкетиране данни, имащи
значение при преценката на решаващия орган за интересите на детето. Изричното
предвиждане в закона на начините за изразяване на становището придава на
доклада значение на доказателствено средство по дела,
по които се засягат права или интереси на деца, което съдът следва да вземе
предвид поотделно и в съвкупност с всички събрани такива при преценката дали са
защитени интересите на детето. В този смисъл е Решение № 332 от 19.05.2014 г.
по гр. д. № 3697/2013 г., IV гр. о. на ВКС. Според доклада до извеждането от
дома му детето е отглеждано в семейна среда. На 14.09.2020 г. в Отдел „Закрила на детето“ при
ДСП-Пловдив е постъпил устен сигнал от инспектор педагогическа стая към 02 РУП
на МВР-Пловдив, че спрямо непълнолетната Д. е приложена полицейска закрила, тъй
като същата е позвънила на тел. 112 и е подала сигнал за упражнение спрямо нея
насилие от страна на родителите ѝ. Същата е пожелала да бъде изведена от
семейството, тъй като се е страхувала да остане в жилището. Заявила, че има
следи от охлузвания по врата и е ударена с пръчка в областта на коляното на
десния крак, поради което е отведена от служители на МВР за преглед в УМБАЛ
„Св. Георги“. Детето е настанено в Дом за временно настаняване на малолетни и
непълнолетни – гр. Пловдив за срок от 48 часа, а впоследствие със заповед на
директора на ДСП-Пловдив е настанено временно в Преходно жилище към КСУ
„Княгиня Мария Луиза“ до изясняване на фактическата обстановка. Според доклада при проведен разговор със социален работник детето е споделило, че
родителите му системно са упражнявали насилие спрямо него, майка му често се прибирила от работа изнервена и между тях възниквали
скандали. По време на срещата детето е споделило още, че се страхува от
родителите си и че се чувства добре в преходното жилище. По информация от
майката от средата на м. август 2020 г. поведението на непълнолетната Д. се е
променило – станала избухлива и агресивна. Пред социален работник майката е
изразила съмнение, че детето употребява наркотични вещества.
Със Заповед № ЗД/Д-РВ-143/15.09.2020
г. на директора на ДСП-Пловдив детето е настанено временно в Преходно жилище
към КСУ „Княгиня Мария Луиза“. С Определение №1608 от 01.10.2020 г.,
постановено по адм. д. № 2363 по описа на АС –
Пловдив за 2020 г., жалбата на майката И.Ж.П. против горепосочената заповед е
оставена без разглеждане поради неотстраняване на констатирани от съда нередовности в указания срок, а производството по делото е
прекратено.
В първоинстанционното
производство е изслушана майката И.Ж.П., която е заявила пред съда, че в
отношенията им е настъпил еднократен разрив, но същите са се нормализирали.
Майката е изразила притеснение относно успеха на детето в училище.
В хода на въззивното
производство по реда на чл. 15 ЗЗДет е изслушана
непълнолетната Д.. Тя разказва за случилото през септември 2020 г., като
споделя, че родителите ѝ са се ядосали, защото говорила късно вечерта по
телефона с приятели, крещели и я удряли с ръце и пръчка. По тази причина се
обадила на телефон 112 и помолила за помощ. Споделя, че е имало и други случаи
на насилие, както и че баща ѝ има проблем с алкохола. Според нея условията
в КСУ са добри, но е на мнение, че децата там не ѝ влияят добре. Изразява
желание да се прибере при родителите си и смята, че при тях ще е по-добре.
Приобщено е постановление от 22.02.2021 г. за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство ЗМ № 725/2020 г. по описа
на 02 РУ на ОДМВР – Пловдив, пр. пр. № 8516/2020 г. по описа на РП – Пловдив.
От него се установява, че наказателното производство е било образувано и водено
за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл.
130, ал. 2 НК – за това, че на 14.09.2020 г. в гр. Пловдив в условията на
домашно насилие е причинил на Д. В. Ч. лека телесна повреда, изразяваща се в
болка и страдание без разстройство на здравето, както и че същото е прекратено
на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1,
т. 1 НПК поради липса на извършено престъпление от общ характер.
Приет е също така междинен доклад за предоставяне на услуги в Център
за социална рехабилитация и интеграция гр. Пловдив от 26.01.2021 г., според
който от екипа на преходното жилище на детето е осигурена сигурна и стабилна
среда. В доклада се сочи, че жилището, в което е отглеждано детето до
настаняването в преходното жилище, не е подходящо за отглеждане на подрастващо
дете, тъй като за него липсва осигурено лично пространство. Според доклада
майката е възпитаващият родител, който определя правилата, като същата се
описва като властна и изискваща. При проведена с детето среща то е заявило, че
е обект на насилие от страна на майка си, че чувства баща си по-близък, както и
че не желае да се върне в дома си. Майката е консултирана относно
отговорностите и задълженията към детето и с оглед развиване на адеквани родителски умения. В доклада се посочва, че
връзката родител – дете не е прекъсната, но липсват предприети действия от страна
на родителите за промяна на ситуацията, довела до извеждането на детето от
семейството.
Представено по делото е и писмо с изх. № 194/05.03.2021 г. от
директора на СУ „***“ гр. Пловдив и класния ръководител на детето Д., адресирано до директора на ДСП-Пловдив. В писмото се посочва, че
детето е завършило първия срок на учебната 2020/2021 г. с много добър успех –
5,06, както и че същото редовно е посещавало присъствените и неприсъствените
учебни занятия през този период, а в случай на отсъствие – класният ръководител
е своевременно уведомяван. Допуснатите извинени отсъствия са 24, а неизвинени –
1 брой.
С обжалваното решение първоинстанционният
съд е уважил молбата на ДСП, като е приел, че са налице предпоставките за
настаняване на детето извън семейството, както и че е в интерес на детето
настаняването му в преходно жилище да бъде за срок от една година.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид становищата на страните,
изслуша детето и прецени приобщените по делото доказателства, намира за
неправилен извода на първоинстанционния съд, че
следва да бъде допуснато настаняване на непълнолетното дете извън семейството –
в преходно жилище.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗЗДет
извън семейството може да бъде настанено дете, чиито родители без основателна
причина трайно не полагат грижи за него, а ал. 2 на чл. 25 повелява, че
настаняването извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване
на всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите, когато се
налага спешното му извеждане. Законът изрично отдава приоритет, с оглед ролята
на биологичното семейство в развитието на детето, то да бъде отглеждано именно
в неговата семейна среда. Мястото на семейството отстъпва пред интересите на
детето единствено когато важни причини налагат обратното.
Въззивният съд намира, че в настоящия случай не е налице хипотезата на трайна
невъзможност на родителите да отглеждат своето дете. От събраните по делото
доказателства се установява, че до извеждането на детето Д. от дома му на
14.09.2020 г. същото е било отглеждано единствено от своите родители.
Действително в отношенията родителите – дете е настъпил разрив, който е дал
повод на последното да потърси помощ. Съдът намира обаче, че настаняването на
детето извън семейството по административен ред е изиграло своята роля и е
катализирало напрежението в отношенията, като срокът на това настаняване е бил
достатъчен за тяхното нормализиране. По делото се установи, че понастоящем
детето поддържа контакт с родителите си, прибира се всеки ден до семейното
жилище и полага грижи за домашните си любимци. При преценка на най-добрия
интерес на детето не следва да се отдава приоритетно значение на битовите
условия в жилището и липсата на достатъчно лично пространство за подрастващото
дете. В тази връзка не следва да се игнорира и изявлението на майката, че са
предприели действия по осигуряване на необходимото пространство за детето чрез
обособяване на самостоятелно помещение за него в къщата, в която семейството
живее. По делото не се установиха и конкретни данни за упражнено спрямо детето
физическо насилие, извън гореописания инцидент, които да водят до обоснован
извод за наличие на опасност от увреждане на неговото здраве. Следва да бъде
отчетено изразеното от майката в съдебно заседание желание детето да се върне у
дома си и готовност заедно със съпруга си да осигурят благоприятна семейна
среда, както и желанието на детето да се прибере при семейството си.
По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че
обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени изцяло, а искането на
Дирекция „Социално
подпомагане“ – Пловдив за настаняване по съдебен ред на непълнолетното дете в
Преходно жилище към КСУ „Княгиня Мария Луиза“ следва да се остави без уважение.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260082 от 10.01.2021 г.,
постановено по гр. дело № 13112 по описа на РС – Пловдив за 2020 г., с което е допуснато настаняването на непълнолетната Д. В.
Ч., ЕГН: **********, родена от майка – И.Ж.П., ЕГН: **********, и баща – В. Н.
Ч., ЕГН: **********, в Преходно жилище към КСУ „Княгиня Мария Луиза“ с адрес в
гр. Пловдив, ул. „Асен Златаров“ № 29 за срок от една
година,
като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив
за настаняване по съдебен ред на непълнолетната Д. В. Ч., ЕГН: **********,
родена от майка – И.Ж.П., ЕГН: **********, и баща – В. Н. Ч., ЕГН: **********,
в Преходно жилище към КСУ „Княгиня Мария Луиза“ с адрес в гр. Пловдив, ул.
„Асен Златаров“ № 29.
Препис от решението да се изпрати на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Пловдив за незабавно изпълнение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: