Р Е Ш Е
Н И Е
№ ................/ 15.03.2018г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в закрито съдебно заседание проведено на петнадесети март през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ
НЕДЕЛЧЕВА
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно
гражданско дело № 545
по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда чл. 435, ал. 2, т. 7 и сл. от ГПК.
Образувано е
по повод жалба с вх. № 01447/14.02.2018г.,
подадена от Сдружение с нестопанска цел в обществен интерес „Международно
френско училище Варна – ШАРЛ ПЕРО“, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена“ – длъжник по изпълнението – срещу действие на частен съдебен
изпълнител по изп.д. № 20178950401970
по описа на ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895 и с район на действие, този на ВОС по
определяне на разноски, обективирано в Постановление от 31.01.2018г., в частта
му, с която възражението за недължимост на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ е
оставено без уважение и същата е възложена в тежест на длъжника.
В жалбата са
наведени оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното постановление
на ЧСИ в обжалваната част, с доводи за недължимост на начислената такса по т.
26 от ТТР. СНЦ е платило дължимите по изпълнението суми на взискателя на
28.12.2017г. по банков път – преди получаване на ПДИ. На 30.01.2018г. е
депозирало възражение пред ЧСИ срещу размера на приетите и обективирани в ПДИ
от 08.01.2018г. разноски, от които такса по чл. 26 от ТТР в размер на 374.28
лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. С Постановлението от
31.01.2018г. ЧСИ уважил възражението за прекомерност на възнаграждението за
адвокат, което редуцирал до 200 лв., но оставил без уважение възражението за
недължимост на таксата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ. Последната се дължи върху събрана
по делото сума – събрана от принудителни действия, каквито в случая ЧСИ не е
извършил. В евентуалност, оспорва като неправилен размера на таксата по т. 26,
доколкото лихвата върху главницата е изчислена за периода от 05.10.2016г. до
08.01.2018г. и е в размер на 126.94 лв. Длъжникът е платил задължението още на
28.12.2017г., поради което таксата по чл. 26 е неправилно изчислена. Наред с
това таксата следва да се начислява върху сумата по вземането, без да включва
разноските по изпълнението. В този смисъл моли за отмяна на постановлението в
обжалваната част.
В срока и по
реда на чл. 436, ал. 2 от ГПК, взискателят С.И.З. не е депозирала писмено
възражение.
ЧСИ е изложил мотиви по обжалваното действие, съобразно което разноските по изпълнението са
определени правилно, а жалбата е неоснователна.
Депозираната
жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК /съобщението
за постановлението е връчено на длъжника на 05.02.2018г., а жалбата е
депозирана по пощата на 12.02.2018г./, от процесуално легитимирана страна -
длъжник в изпълнителния процес, срещу акт подлежащ на обжалване съгласно чл.
435, ал. 2, т. 7 от ГПК, а именно постановление за разноски и удовлетворява
изискванията за съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на
основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, прие за установено следното:
Изпълнителното
производство е образувано въз основа на издаден изпълнителен лист от 19.12.2017г.
по гр.д. № 11945/2016г. по описа на ВРС, в който е удостоверено правото на
принудително изпълнение в полза на С.И.З. и Боян Боримиров Василев за изпълнение
на парично задължение на Сдружение с обществено полезна дейност „Шарл Перо“,
Международно Френско Училище Варна, представлявано от Председателя на УС в
размер на 2 000 лв., ведно със законната лихва от 05.10.2016г. до
окончателното плащане; 104.65 лв. – обезщетение за забава; 1 040.15 лв. -
разноски.
С Разпореждане
от 20.12.2017г. ЧСИ образувал изпълнително дело и разпоредил връчване на ПДИ; наложил
е запор върху банкова сметка ***.
ПДИ изх. №
16578/22.12.2017г. е изпратена до длъжника и връчена на 08.01.2018г.
С молба от 30.01.2018г.
длъжникът уведомил ЧСИ, че преди получаване на ПДИ, с банков превод от
28.12.2017г. е заплатил пълния размер на дължимите по изпълнението суми.
Възразил е срещу определените в ПДИ разноски.
С Обжалваното
постановление от 31.01.2018г., ЧСИ приел за неоснователно възражението срещу
определените такси по ТТРЗЧСИ, доколкото плащането е извършено след образуване
на изп. дело.
При така
установената фактическа обстановка, СЪДЪТ
формира следните правни изводи:
Съгласно даденото задължително разрешение в т. 2 от ТР № 3 от 10.07.2017г.
по т.д. № 3/2015г. на ОСГТК, на
обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния
изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за
разноските по изпълнението.
Съгласно чл.
79, ал. 1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с
изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК,
освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство
или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от
съда. Плащането е направено след започване на изпълнителното производство,
когато длъжникът е погасил задължението си след предявяване на изпълнителния
лист от взискателя пред съдебния изпълнител – съгласно чл. 426, ал. 1 от ГПК,
изпълнението започва, когато взискателят поиска писмено от съдебния изпълнител
да пристъпи към изпълнение на основание представен изпълнителен лист или друг
акт, подлежащ на изпълнение. Изключение от този принцип се съдържа в чл. 53,
ал. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
съгласно който текст държавният съдебен изпълнител не събира такса върху
сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение. В случаите
обаче, когато изпълнението се извършва от частен съдебен изпълнител, длъжникът
дължи такса и при плащане в срока за доброволно изпълнение. Таксата върху
събраната сума за изпълнение на парично вземане по чл. 26 от Тарифа за таксите
и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, по общото правило на
чл. 79, ал. 1 от ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на
изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или
сумата е постъпила по изпълнителното дело /Решение № 640 от 4.10.2010г. по
гр.д. № 920/2009г. на ВКС, IV ГО; Решение № 82/08.05.2012г. по гр.д. №
1891/2010г. на ВКС, IV ГО/.
В конкретния
случай, от доказателствата по делото е установено, че изпълнителният лист е бил
предявен пред ЧСИ на 20.12.2017г., когато е образувано и изпълнителното
производство. По твърдение на жалбоподателя, установено с писмени
доказателства, плащането на дълга е извършено на 28.12.2017г. пряко на
взискателя. Т.е. плащането на задължението е извършено при висящо дело за
принудително изпълнение, поради което длъжникът дължи пропорционална такса
върху събраната сума. Без правно значение в тази насока е, плащането е
извършено на взискателя и дали той е внесъл дължимата на съдебния изпълнител
пропорционална такса към момента на събирането й /плащането/ от длъжника.
Съгласно чл. 79, ал. 2 от ГПК, когато таксите по изпълнението не са внесени от
взискателя, се събират от длъжника.
Съгласно т.
26, б. „в“ от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху
събраната сума, която в хипотеза на сума от 1000 до 10 000 лв. е 100 лв. + 8 на
сто за горницата над 1000 лв.
Вземането по
изпълнителен лист в случая възлиза на 3 394.81 лв. и съставлява сбор от следните суми: 2 000 –
главница + 250.01 – законна лихва
05.10.2016г. – 28.12.2017г. + 104.65 –
обезщетение за забава + 1 040.15 лв. – съдебни разноски/.
Изчислена съгласно чл. 26, б. „в“ от ТТР, таксата за изпълнение на парично
вземане към момента на плащането - 28.12.2017г. възлиза на сумата от 349.90 лв.
с ДДС. В постановлението за разноски, обективирано в ПДИ изх. №
16578/22.12.2017г., определената от ЧСИ такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ е в размер
на 374.28 лв. с ДДС към 05.01.2018г. До установения по делото размер от 349.90
лв., жалбата е неоснователна, а постановлението на ЧСИ – правилно и
законосъобразно. Над 349.90 лв. до определения от ЧСИ размер от 374.28 лв. с
оглед момента на плащането, постановлението следва да се отмени.
Жалбоподателят
е сезирал съда с искане за разноски. Реализираните от страната разноски са в
общ размер от 273.00 лв. /25 лв. – държавна такса; 200 лв. – адвокатско
възнаграждение и 48.00 лв. – такси по ТТРЗЧСИ/, от които съразмерно с уважената
част на жалбата на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК същият има право на 17.78 лв.
/уважена част 24.38 х разноски на страната 273.00 : общия размер на претенцията
374.28/. В този размер, разноските следва да се възложат в тежест на взискателя.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 01447/14.02.2018г., подадена от
Сдружение с нестопанска цел в обществен интерес „Международно френско училище
Варна – ШАРЛ ПЕРО“, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, к.к. „Св.
Св. Константин и Елена“ – длъжник по изпълнението – срещу действие на частен
съдебен изпълнител по изп.д. №
20178950401970 по описа на ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895 и с район на
действие, този на ВОС по определяне на разноски, обективирано в Постановление
от 31.01.2018г., в частта му, с
която възражението за недължимост на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ е оставено без
уважение и същата е възложена в тежест на длъжника до определения размер на
таксата от 349.90 лв.
ОТМЕНЯ на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК действие на
частен съдебен изпълнител по изп.д. №
20178950401970 по описа на ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895 и с район на
действие, този на ВОС по определяне на разноски, обективирано в Постановление
от 31.01.2018г., в частта му, с която възражението за недължимост на таксата по
т. 26 от ТТРЗЧСИ е оставено без уважение за разликата над 349.90 лв. до определения размер от 374.28 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК С.И.З. и Боян
Боримиров Василев ДА ЗАПЛАТЯТ на Сдружение
с нестопанска цел в обществен интерес „Международно френско училище Варна –
ШАРЛ ПЕРО“, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин
и Елена“ сумата от 17.78 /седемнадесет
лв. и седемдесет и осем ст./ лева, представляваща реализирани от страната
съдебно деловодни разноски съразмерно с уважената част на жалбата.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл. 437, ал. 4, пр. II от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.