Решение по дело №1797/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 376
Дата: 5 октомври 2021 г. (в сила от 5 октомври 2021 г.)
Съдия: Недялка Димитрова Свиркова Петкова
Дело: 20215300501797
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 376
гр. Пловдив, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в закрито заседание на
четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20215300501797 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано по жалба вх. (на ЧСИ) № 34289/25,05,2021 г. от Н. А. П. с ЕГН
********** – длъжник по изпълнително дело № 20178240409806 по описа на ЧСИ Павлов с
рег. № 824, район на действие – ПОС, против Разпореждане от 11,05,2021 г., постановено по
посоченото изпълнително дело, с което се отказва прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
Твърди се, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, тъй като
изпълнителното производство е прекратено по право с изтичане на две години, в които
взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия. Въз основа на изложеното
се иска отмяна на обжалвания акт на съдебния изпълнител и прекратяване на
изпълнителното производство.
Взискателят в изпълнителното производство – ОБЩИНА РОДОПИ, ЕИК
*********; не заявява становище по жалбата.
Съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата
1
на страните, съдът приема следното:
Жалбата е предявена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на
обжалване акт (чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК), поради което е допустима и следва да се разгледа
по същество.
Видно от изпратеното копие от изпълнително дело № 20178240409806 по описа
на ЧСИ Павлов с рег. № 824, район на действие – ПОС, производството по същото е
образувано на 04,12,2017 г. по молба от ОБЩИНА РОДОПИ, ЕИК ********* и приложен
към нея Акт за установяване на задължение срещу Н. А. П. с ЕГН **********; за
изпълнение на парично вземане за дължими местни данъци.
След образуване на изпълнителното производство съдебният изпълнител е
извършил поисканите от взискателя справки с оглед установяване имущественото състояние
на длъжника и е наложил запор върху притежавани от д0млъжника МПС – със запорно
писмо, получено от третото задължено лице на 15,12,2017 г.
След получаване на поканата за доброволно изпълнение, връчена на 18,12,2017
г., длъжникът е депозирал пред ЧСИ молба вх. № 104569/20,12,2017 г., с която е представил
„платежни фактури“. Взискателят не е заявил становище по същите.
Следващото прекъсващо давността действие е разпореждането на съдебния
изпълнител от 12,01,2018 г., с което държавата е присъединена като взискател по делото за
удостовереното от НАП изискуемо вземане в размер на 1,20 лв.
Впоследствие, при поредна справка в края на 2018 г. е установено, че по сметка
на общината – взискател са постъпили плащания от дрлъжника и с Протокол от 28,11,2018 г.
е извършено погасяване на дълга и разпределение на постъпили суми. В отговор на изрично
запитване за актуалния размер на дълга, взискателят е известил съдебния изпълнител, че с
извършено на 28,11,2018 г. плащане е погасено изцяло вземането по Акта за установяване
на задължение, въз основа на който е образувано делото.
След посочената дата – 28,11,2018 г., нито са постъпвали плащания, нито са
искани или извършвани действия по принудително изпълнение.
С молба от 08,04,2021 г. длъжнвикът е поискал прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. С обжалваното разпореждане от
11,05,2021 г. съдебният изпълнител е оставил искането без уважение като е констатирал, че
дължими и непогасени са останали вземанията за дължимите за производството такси и
разноски в полза на ЧСИ и в полза на взискателя – за извършените разноски за адвокатско
възнаграждение.
Настоящата инстанция приема този отказ за незаконосъобразен. Осъществена е
хипотезата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. Съгласно посочената разпоредба, изпълнителното
2
производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години. Според разясненията в т. 10 от ТР № 2/26,06,2015 г.
на ВКС по тълк. д. 2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването на изпълнителното производство на
това основание настъпва по право, като нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. С посоченото тълкувателно решение изрично се разяснява, че задължението на
взискателя да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес се
реализира чрез внасяне на съответните такси и разноски за извършване на изпълнителните
действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и искане за повтаряне
на неуспешните изпълнителни действия и прилагане на нови изпълнителни способи.
В случая, както се посочи, е налице период от повече от две години (от ноември
2018 г.), в който нито са постъпвали доброволни плащания, нито са искани от взискателя
или предприемани от съдебния изпълнител действия по принудително изпълнение,
прекъсващи давността.
Без значение за прекратяване на производството е и обстоятелството, че не са
платени дължимите за изпълнението такси и разноски. Само по себе си това не е пречка за
прекратяването на изпълнителното дело и не би могло да съставлява основание за
поддържане на висящността му. За събирането им законът предвижда друг ред – частният
съдебен изпълнител може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс, независимо от техния размер (чл. 79 ал. 4 от ЗЧСИ).
По изложените съображения обжалваният отказ да се прекрати изпълнителното
производство следва да се приеме за незаконосъобразен и да се отмени. Затова съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 11,05,2021 г., постановено по изпълнително дело №
20178240409806 по описа на ЧСИ Павлов с рег. № 824, район на действие – ПОС, с което се
отказва прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от
ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3