ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ................
гр. Пловдив,
…………….. 2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, I отделение, XXVII състав в закрито
заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР КАСАБОВ
като
разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2715 по описа на съда за 2022 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на В.Т.Т., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу постановление № 444р-6965/17.05.2021г. на началник сектор
„Разследване“ при Пето Районно управление /РУ/ на Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – Пловдив, с което на оспорващата на
основание чл. 122, ал. 1 вр. чл. 199 от Наказателно –
процесуалния кодекс /НПК/ в качеството на привлечено като свидетел лице по
досъдебно производство № 35/2018г. по описа на Пето РУ на ОДМВР - Пловдив е
отказано определяне на възнаграждение за загубен работен ден и възстановяване
на направени разходи.
Съдът с определение № 1666/27.10.2022 г. е прекратил производството и е
изпратил жалбата на Т. по подведомственост на Окръжна прокуратура – Пловдив.
Съдебният акт е съобщен на оспорващия на 03.11.2022г. В законоустановения срок
не е постъпила жалба.
На 06.12.2022г. Т. е подала молба да и бъде възстановена заплатената сума в
размер на 10 лева за държавна такса, тъй като делото не е разгледано в открито
съдебно заседание. Моли съдът да разреши тази такса за бъде ползвана за
образуване на ново дело.
Правилото на чл. 12, ал. 3 от АПК предвижда по производствата по този
кодекс да не се събират държавни такси и да не се заплащат разноски, освен ако
това е предвидено в него или в друг закон, както и в случаите на обжалване на
административни актове по съдебен ред и при предявяване на иск по този кодекс.
Съгласно Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от
съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието,
по жалби срещу административни актове се събира проста такса, както за
физическите лица е в размер на 10 лева.
По аргумент от чл. 2, ал. 2 вр. ал. 1, ал. 1 от
Закона за държавните такси, събирането на държавните така от органите на
съдебната власт цели покриване на необходимите материално-технически и
административни разходи по предоставяне на услугата. Иначе казано държавната
такса за образуване на съдебното производство не е цена на услуга по
правораздаване, така щото нейната дължимост да се
поставя в зависимост от изхода на производството или брой и вид на извършени
процесуални действия.
В случая съдът е сезиран с жалба, за чието разглеждане се следва образуване
на съдебно производство, в което съдът, преди да реши въпроса по същество,
следва да извърши проверка за допустимост на съдебния контрол. Заплатената от
жалбоподателя такса в размер на 10 лева е усвоена именно за обезпечаване на
разходите за това производство, поради което прекратяването му поради
недопустимост не е основание за възстановяване на нещо недължими платено или
платено на несъществуващо, или отпаднало основание.
Ето защо, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, с вх. №
23197/06.12.2022г. по описа на Административен съд – Пловдив, за възстановяване
на заплатената за нуждите на съдебното производство държавна такса в размер на
10 лева.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 –
дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: