Р Е Ш
Е Н И Е
№ 18.12.2020
г. гр.Търговище
ТЪРГОВИЩКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия
На седми
декември 2020 година
В публично съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Милен Стойчев
Бисера
Максимова
Секретар Анатолия Атанасова
като разгледа
докладваното от Б.Максимова
В. гр. д. № 253
по описа за 2020 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 260008 от 21.08.2020 година, постановено по гр. д. № 139/2019 година
по описа на Районен съд - Омуртаг, съдът е отхвърлил предявения от М.К.М., ЕГН **********,
и И.Х.М., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, против Д. Д.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, с който ищците искат да бъде признато за установено спрямо ответника, че
са собственици на част с площ от около 700 /седемстотин/ квадратни метра от
имот, съставляващ УПИ ІV-59 /четири-петдесет и девет/, целият с площ от 1040
/хиляда и четиридесет/ квадратни метра, намиращ се в квартал 8 /осми/ по
регулационния план на с. К., общ. Омуртаг, при граници: улица, УПИ ІІІ-60, ПИ №
60, ПИ № 55, ПИ № 58 и УПИ VІІ-58, като неоснователен. Със същото решение съдът
е прекратил производството по гр. д. № 139/2019 г. по описа на РС – Омуртаг, В
ЧАСТТА МУ, по отношение на претенция по чл.537, ал.2 от ГПК - за отмяна на
Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение
№164 от 10.04.2008 г., том ІІ, дело № 298/2008 г. на нотариус Светослав Генчев,
с рег. №327 от регистъра на Нотариалната камара, с който лицата М. М. Мустафов
и Е. Я. Мустафова били признати за собственици по силата на давностно владение
на УПИ VІІ-58 в кв.8 по плана на с.К. и на още два имота - УПИ ІІІ-60 в кв.7 по
плана на селото и на процесния имот – незастроено дворно място, представляващо
УПИ ІV-59 в квартал 8 по плана на същото село, с площ от 1000 кв. м., при
граници на имота ПИ VІІ-58, ПИ ІІ-54 и ПИ ІІІ-60, поради недопустимост на иска.
Присъдени са разноски в производството.
Постъпила е въззивна жалба от адвокат Н.С.,
ТАК, адрес: ***, офис 8, процесуален представител на М.К.М., ЕГН **********,
адрес: *** и И.Х.М., ЕГН **********, адрес: ***, срещу посоченото по-горе
съдебно решение, в която се излага основно следното:
При постановяване на решението си
първоинстанционният съд е обсъдил неправилно събрания доказателствен материал,
поради което е достигнал и до грешния извод, че в полза на ищците не е текла
придобивна давност по чл.79, ал.1 от ЗС. На база показанията на заинтересовани
свидетели, игнорирайки и някои важни обстоятелства, посочени от вещото лице,
първоинстанционният съд е заключил, че доверителите му не са упражнявали
никакво владение върху имота, а такова е било осъществявано от лицето С.
Мехмедалиева, която в качеството си на добросъвестен владелец е била придобила
собствеността върху процесния имот. Не са съгласни с тези констатации по редица
съображения, подробно изложени във въззивната жалба.
Във връзка с изложените съображения
въззивникът моли съда да отмени обжалваният съдебен акт и да се уважи предявения установителен иск за
собственост. Предвид така направеното искане във въззивната жалба съдът приема,
че решението се обжалва само в частта на отхвърления иск по чл. 124, ал. 1 от
ГПU, но не и в частта в която производството по чл. 537, ал. 2 от ГПК е прекратено.
Не е постъпил отговор на подадената
въззивна жалба от насрещната страна.
В съдебно заседание въззивникът чрез
адвокат С. поддържа въззивната жалба и
моли съда да я уважи.
В съдебно заседание ответната страна чрез
адвокат С.Г. моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и
законосъобразен.
Съдът,
след като констатира, че жалбата е подадена в срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените в нея
оплаквания, обсъди представените
доказателства и констатира следното:
Пред Районен съд-Омуртаг ищците в
качеството на съпрузи са предявили положителен установителен иск за собственост
като твърдят в исковата молба, че са собственици на дворно място,
представляващо УПИ IV-59 в кв. 8 по
плана на с. К., община Омуртаг въз основа на давностно владение, а впоследствие
са променили искането си в насока, че
желаят да бъде установено по отношение на ответника, че те са собственици на
700 кв.м. дворно място, част от въпросния УПИ, в граници съобразно заключението
на вещото лице. Ищците твърдят, че от 1974 година досега те владеят спорната
площ.
Фактите
по спора са установени както следва:
Дворищнорегулационният план на с. К.,
община Омуртаг, е от 1948 година и промяна в регулацията не е правена в частта
на спорния имот в кв. 8.
Ответникът по спора се легитимира като
собственик на УПИ IV-59 в кв. 8 по
плана на с. К., община Омуртаг, по силата на правна сделка – продажба,
осъществена през 2018 година по нотариален ред.
С приложения по делото Нотариален акт за
собственост на недвижим имот придобит по давностно владение №164 от 10.04.2008 г.,
том ІІ, дело № 298/2008г. на нотариус Светослав Генчев, с рег. №327 от
регистъра на Нотариалната камара, лицата М. М. Мустафов и Е. Я. Мустафова били
признати за собственици по силата на давностно владение на УПИ VІІ-58 в кв.8 по
плана на с.К. и на още два имота - УПИ ІІІ-60 в кв.7 по плана на селото и на
процесния имот – незастроено дворно място, представляващо УПИ ІV-59 в квартал 8
по плана на същото село, с площ от 1000 кв. м., при граници на имота ПИ VІІ-58,
ПИ ІІ-54 и ПИ ІІІ-60. С договор за покупко-продажба на недвижими имоти,
обективиран в приложения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот
№165 от 10.04.2008 г., том ІІ, дело № 299/2008 г. на нотариус Светослав Генчев,
с рег. №327 от регистъра на Нотариалната камара Мустафов и Мустафова продали
трите имота на лицето С. Ахмедова. Видно от приложения по делото Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот №149 от 22.07.2015 г., том ІV, дело №
647/2015 г. на нотариус Светослав Генчев, с рег. №327 от регистъра на
Нотариалната камара, с договор за
покупко-продажба, обективиран в описания нотариален акт, Мехмедалиева продала
УПИ ІV-59 в квартал 8 по плана на същото село, с площ от 1000 кв. м., при
граници на имота ПИ VІІ-58, ПИ ІІ-54 и ПИ ІІІ-60, на ШАБ от с.К.. С договор за
покупко-продажба, сключен между Б. и ответника А., обективиран в Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижими имоти № 4 от 27.07.2018 г., том ІV, дело №
513/2018 г. на нотариус Светлана Й., с рег. №674 от регистъра на Нотариалната
камара, Б. продала на А. процесния недвижим имот.
В рамките на десетина година процесния УПИ
е бил предмет на три правни сделки – през 2008 година, през 2015 година и през
2018 година.
Ищците не притежават нотариален акт за имота.
Като придобивно основание те посочват покупко-продажба в устна форма и
давностно владение, продължило от 1974 година досега. Несъмнено при така
твърдяното придобивно основание основно значение имат свидетелските показания
за това кой и кога е владял имота.
Тук съдът счита, че следва да се посочи, че
вещото лице е очертало границите на спорната площ съобразно изявленията на
ищеца. При извършения оглед на място от страна на вещото лице ищецът е този,
който е посочил в какви граници владее имота, за който претендира и той е
изменил иска си като претендира да бъдат признати ищците за собственици само на
700 кв. м. от спорния УПИ, макар че
владеят повече от това.
Относно факта на владение показанията на
свидетелите са следните:
Св. В.А. заявява, че баща й е дал пари на
ищеца да купи имота. Това е станало през 1978 година и в периода от 1978 година
до 1989 година тя свидетелства, че е ходила на мястото. Твърди, че като деца
ходили там да помагат – да копаят, вадят картофи, лук. През последните 30
години не е ходила освен един път преди 3-4 години при сенокос и смята, че
точно спорното място е това, в което ищците са косели трева тогава. Макар
показанията на тази свидетелка не са записани достатъчно ясно и свързано, съдът
стига до извода, че преди 3-4 години свидетелката е ходила при ищците, ищецът е
бил някъде с животните си и тя е помогнала тогава на другите членове от
домакинството да съберат сеното от спорното място.
Свидетелят Джевдет К. е син на ищците.
Твърди, че от 1978 година това място се ползва от родителите му, които там нищо
не са сели. Само са добивали сено от него. Помни мястото от 8-годишен, когато
го закупили и той като малък е пасъл кравите там.
Свидетелят Ф.Р. е фактически съжител на ШАБ,
която е продала процесния имот на ответника през 2018 година. Същият е бил кмет
на селото в периода от 2003-2016 година като същият, видно от протокола е бил
осъждан за престъпление именно в качеството му на кмет. Този свидетел твърди, че „ищците не са владели
спорния имот, не са косили тревата, не са правили ограда, нямам такива спомени, не знам да са го работили.” Той заявява още:
„Този имот ние със съпругата ми го владяхме, аз там косях няколко години, на
нейно име беше, но лично аз косях там”. Тук следва да се отбележи, че Шенгюл Б.
по документи е била собственик на спорния УПИ в периода 22.07.2015
година-27.07.2018 година. Този свидетел прави както категорично изявление, че
ищецът не е владял имота, но така и на два пъти заявява, че не знае ищецът да е владял имота.
Показания на свидетел, коийто едновременно твърди, че не знае за даден факт и в
същото време твърди, че този факт се е осъществил, следва да бъдат преценявани
като спорни. Имайки предвид заинтересоваността на този свидетел от
разрешаването на спора в полза на ответника, защото фактическата му съпруга евентуално
би следвало да върне на ответника получената от него цена за този имот, то
съдът не кредитира показанията на този свидетел.
Последната свидетелка е майка на ответника.
Родена е през 1957 година. Тя твърди, че това място първо го е владеел един
стар човек М., а след това е било на М. и Е., които се изселили в Турция,
когато тя е била 4-5 клас.
Последните двама свидетели, посочени от
ответника, говорят постоянно за паянтова жилищна сграда, в която „С. като купи
имота, настани там баба си и дядо си”, така и че последният приобретател е
купил имота с тази къща, към който има и ясак /спорния имот/. Видно от
приложената по делото скица въпросната паянтова къща се намира в УПИ IV-60 в кв. 8, точно над спорния УПИ IV-59 в кв. 8 по плана на селото. И двамата
свидетели говорят за спорния имот така, че като че ли се подразбира, че който е
купил къщата в горния имот, така и ползва и долния под него ясак. Независимо от
това следва да се подчертае, че тези свидетели нямат представа за ползването на
имота преди 1990 година.
От правна гледна точка съдът приема
следното:
Основният въпрос по спора е дали ищците са
станали собственици на спорния имот въз основа на давностно владение – т.е.
трябва да е доказано в процеса, че те са упражнявали фактическа власт върху
този имот в рамките на най-малко 10 години, спокойно и непрекъснато и са го
считали за свой. Доколкото владението е действие, което е видимо за околните,
то ясно е, че за да се даде отговор на този въпрос съдът следва да изхожда от
свидетелските показания, събрани по делото, като ги подложи на анализ съобразно
личността на съответния свидетел, доколко той е заинтересован или не от изхода
на спора, и за какви факти свидетелства.
Настоящият съдебен състав приема, че
предявеният иск е основателен поради следните съображения:
Ищците твърдят, че са закупили имота от
лице, което към него момент се е изселвало в Турция. Явно се има предвид
Спогодбата между НРБ и република Турция от 30.05.1968 година, обн. ДВ. бр.82 от
21 октомври 1969 г., изселването по която спогодба се е осъществявало
постепенно, с променящ се ритъм и с пик през последната 1978 г.
Както къщата и двора на ищците - УПИ I-63 в
кв. 6а, така и процесният спорен УПИ са записани в разписния лист към плана на селото
на името на Хасан Юсеинов Еминов, с който ищците твърдят, че са договаряли.
Напълно логично е, че лицето, което се е изселило в Република Турция, да е
продало притежаваните от него в селото имоти на един купувач. Макар записът в
разписния лист да не доказва собственост в полза на Хасан Юсеинов Ибрямов, то това
е индиция за владение от страна на същия, което
владение е продължено от ищците.
Ищците са установили владение най-късно
през 1978 година в рамките на УПИ IV-59 в кв. 8 и са го владели в период от
време много по-дълъг от 10 години. Първата свидетелка установява факта на
владение от 1978 година до 1990 година, а така също има впечатление за събиране
на сено от мястото някъде преди 3-4 години. Тя твърди, че именно нейният баща е
помогнал на ищците с финансови средства за закупуване на имотите от изселващото
се лице. В подкрепа на основателността на иска са и показанията на сина на
ищците. Вярно е, че същият е заинтересован, но той има непосредствени
впечатления още от дете, когато е ходил да пасе кравите там.
На следващо място съдът държи да подчертае,
че предназначението на спорния имот е за осигуряване на сено, люцерна за
животните, които отглеждат ищците. Явно е, че те са отглеждали както крави,
така и овце и несъмнено спорният имот им е осигурявал фураж за животните. При
такава ситуация осъществяването на фактическа власт върху имота не е видимо всекидневно,
а е в рамките на няколко дни или седмици през годината, когато се коси тревата.
В този смисъл твърденията на третия свидетел, които обхващат последните 10 години,
че ищецът не е владял имота, са твърде обобщаващи, без да сочи конкретни факти
за това. Този свидетел също заявява, че веднъж ищецът си пуснал овцете в
спорния имот. Мнението на свидетеля, че ищецът не е имал право да стори това, е
без значение. Явно е, че ищецът има отношение към имота, а не просто прави
експеримент, завеждайки настоящото дело.
Настоящият съдебен състав приема, че ищецът
е започнал да владее спорният УПИ IV-59 в
кв. 8 по плана на селото още от 1978 година и е продължил това владение повече
от 10 години. Той и съпругата му са станали собственици на процесния имот въз
основа на давностно владение още към 1988 година. На следващо място, след като
са станали собственици, няма данни някой друг да е владял имота в продължение
на поне 10 години, за да е придобит този имот от другиго, независимо, че е
издаден нотариален акт по обстоятелствена проверка за това през 2008 година в
полза на трети лица – собственици на съседни на спорния УПИ имоти.
Свидетелката В.А. и преди 3-4 години има
впечатления, че ищците продължават да си ползват имота.
Предявеният иск е основателен и доказан. В
същото време съдът следва да съобрази искането на ищците, което е в насока да
бъде признати за собственици само на 700 кв.м. от спорния УПИ IV-59 в кв. 8. За да не се произнесе
свръхпетитум, съдът следва да признае, че ищците са собственици на тези 700 кв.
м., които съобразно заключението на вещото лице отговарят на изискванията за
самостоятелен парцел /УПИ/, и са защриховани в червено на скицата на вещото
лице, която следва да бъда неразделна част от съдебното решение.
Поради основателност на предявения иск
ищците имат право на разноски в пълен размер – 600 лева общо адвокатско
възнаграждение в първа инстанция, 120.82 лева държавна такса в първа инстанция ,
330 лева за вещо лице, 325 лева разноски във въззивната инстанция или общо 1375.82
лева.
Водим
от горното, съдът, на основание чл.271 от ГПК
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260008 от 21.08.2020 година,
постановено по гр. д. № 139/2019 година по описа на Районен съд - Омуртаг, в
частта му, в която съдът е отхвърлил предявения от М.К.М., ЕГН **********, и И.Х.М.,
ЕГН **********, двамата с адрес: ***, против Д. Д.А., ЕГН **********, с адрес: ***,
положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, с който
ищците искат да бъде признато за установено спрямо ответника, че са собственици
на част с площ от около 700 /седемстотин/ квадратни метра от имот, съставляващ
УПИ ІV-59 /четири-петдесет и девет/, целият с площ от 1040 /хиляда и
четиридесет/ квадратни метра, намиращ се в квартал 8 /осми/ по регулационния
план на с. К., общ. Омуртаг, при граници: улица, УПИ ІІІ-60, ПИ № 60, ПИ № 55,
ПИ № 58 и УПИ VІІ-58, като неоснователен, и вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между М.К.М., ЕГН **********, и И.Х.М., ЕГН **********, двамата с
адрес: ***, и Д. Д.А., ЕГН **********, с адрес: ***, че М.К.М., ЕГН **********,
и И.Х.М., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, са собственици на недвижим имот
с площ от около 700 /седемстотин/ квадратни метра, част от УПИ ІV-59 /четири-петдесет и девет/,
целият с площ от 1040 /хиляда и четиридесет/ квадратни метра, намиращ се в
квартал 8 /осми/ по регулационния план на с. К., общ. Омуртаг, при граници:
улица, УПИ ІІІ-60, ПИ № 60, ПИ № 55, ПИ № 58 и УПИ VІІ-58, който имот е защрихован в червено на скицата на вещото
лице, намираща се на л. 56 от гр. дело № 139/2019 година по описа на Районен
съд – Омуртаг, която скица е неразделна част от настоящото съдебно решение, на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. Д.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на М.К.М., ЕГН **********,
и И.Х.М., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, направените разноски в
производството в общ размер на 1375.82 /хиляда триста седемдесет и пет лева и
82 стотинки/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в месечен срок от съобщаването
на страните пред Върховния касационен съд – София само при условията на чл. 280
и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.