Р Е Ш Е Н И Е
№
година 2017
град Пазарджик
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На
01-ви ФЕВРУАРИ 2017
ГОДИНА
В
публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛИСАВЕТА РАДИНА
Секретар: Х.В.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдия РАДИНА
Наказателно
дело АХ № 75 по описа за 2017 година
Производството
е по чл.4 от УБДХ.
Делото е образувано по внесен в съда Акт за констатиране
на дребно хулиганство, съставен против Г.К.П., за вменени му от съставителя на акта прояви на
дребно хулиганство на 17.01.2017 г. около 15,50 часа в с.С., ул.”П.” пред дом **
във видимо нетрезво състояние проявява оскърбително и непристойно поведение,
изразяващо се в псувни, обиди „Спрете бе мамка ви да еба циганска” спрямо С.А.,
И.М. и Г.Т., а в последствие със закани и заплахи с нож, като с тези си действия
грубо е нарушен обществения ред.
Съдът, след като се запозна
с доказателствата по делото и акта, с който лицето се предава на производство,
установи:
Актът, въз основа на който е
образувано настоящето дело, се атакува по отношение на неговата процесуална
неизправност в няколко направления. На първо място претендира се, че липсата на
дата и място на съставяне на акта съставляват такива нарушения на процесуалните
правила, които са основание за неговата отмяна, респективно за признаване
невиновност по вмененото обвинение, доколкото ебило засегнато правото на защита.
На второ място процесуалната изправност на акта се атакува от гледна точка на
неговото съставяне с позоваване на онези процесуални норми, които императивно задължават
съставителя да осигури, според твърденията, присъствие на нарушителя и да впише
свидетели на съставянето на акта. Твърди се, че тези процесуални нарушения са
от категорията на съществените и влекат същите последици по отношение на
ревизирания акт.
На трето място се поддържа, че няма връчване на
препис от акта на нарушителя, с което му било засегнато правото на защита.
Съдът на първо място счита,
че коментираните процесуални нарушения трябва да бъдат обсъдени през призмата
на спецификата на настоящето производство, чиято уредба се намира в едноименния
указ, несъмнено предвижда субсидиарното приложение правилата на ЗАНН за неуредените
случаи, който на свой ред с разпоредбата на чл.84 предвижда субсидиарното приложение
на правилата на НПК по отношение на производството, разноските, ВЛ и тн.
В хода на това обсъждане
следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.2 от Указа съдържа изискване
относно съдържанието на акта, респективно относно на това в присъствието на
какви свидетели се съставя то и ако е налице такава уредба, защо се търси субсидиарното
приложение на ЗАНН?.
Аналогичен е и случая с
това процесуално възражение, което касае
съставянето на акта в отсъствието на нарушителя, респективно връчването на препис
от акта, като второто изискване е специално в ЗАНН и съдебната практика оценява
допускането му за съществено процесуално нарушение в хода обаче на производство,
което се развива от началото по реда на ЗАНН - с АУАН.
В процесния случай липсата
на дата и място на съставяне на акта, а и по отношение на всички актове съставени
по реда на ЗАНН, никога не е признавано, поне от константната съд. практика, за
съществено процесуално нарушение, защото няма спор, че несъмнено важната дата е
датата на извършване на нарушението, тъй като тя е градивна за организиране и
провеждане правото на защита - за да може в крайна сметка и нарушителят да се защити и съдът да се произнесе.
Когато обаче липсва дата на
АУАН, в случая на акта за констатиране на дребно хулиганство, но са налице
несъмнени доказателства, които установяват дата на неговото съставяне - тогава липсата на
дата не е съществено процесуално нарушение. Единствената хипотеза, в която липсата
на дата може да се окаже с решаващо значение за порочността на акта и да е
основание за неговото елиминиране липсата на доказателства относно датата на
съставянето му. а тя е важна само във вр. с чл.34 от ЗАНН - ако няма дата и ако няма никакви доказателства, които да я
установяват датата на съставяне на акта - не може да прецени дали са спазени
сроковете по чл.34
В случая обаче, доколкото
несъмнено е установено от представените регистри, от признанията на актосъставителя
и дори и от твърденията на нарушителя, актът
е съставен на 17-ти и образуването и дори първото съдебно заседание - като достоверни дати - не поставят опасност
от изтичане на сроковете по чл.34, така, че и липса на дата и място на съставяне на акта в
случая няма как да бъдат преценени като съществени процесуални нарушения.
Това е становището на съда и
по отношение на това е ли или не е съставен акта в отсъствието на нарушителя.
Вярно е, че полицейският служител е неглижирал в голяма степен формалните си
задължения по попълване на определени реквизити на акта, респ. такива които са
задължителни. Въпросът е доколко липсата им влече отмяна на съответния
административен акт. И теорията и константната съдебна практика считат, че дори
и лицето да не е канено за съставянето на акта и актът е съставен в негово отсъствие
-ако той му е станал известен при надлежно предявяване - се е запознал с
обвинението и има база за организиране
на защитата, известни са му фактите по обвинението и пропуските на
административния орган не са от обуславящо значение.
В случая - в акта са вписани
възражения от нарушителя. Той признава, че го е прочел. Несъмнено е, че се
намирал в едно деликатно състояние, за което има и мед. документ. Но пък факт е,
че след като е вписал възражение се е запознал с фактите - и може да организира
защитата си и дори е реагирал незабавно в своя защита, вписвайки възраженията
си в акта.
По отношение на претенциите,
че актът е бил съставен при липсата на свидетели в него. В изричната норма на
чл.2 ал.1 на УБДХ законодателят е предвидил едно по -различно съдържание на акта
по този Указ от АУАН и не изисква вписване на свидетели на съставянето на акт. тоест
тук не е непълнота в нормативния акт, която следва да се запълва чрез
субсидиарното приложение на ЗАНН. Дори и да се приеме, че има такова изискване -в
хипотетичен аспект- тези свидетели ( на съставянето на акта) играят роля за да удостоверят
по същия начин онези негови реквизити, които отношение към съставянето му -
дата, място, автор и дали е в присъствието на нарушителя. Тези свидетели са
различни от свидетелите на нарушението. Тези свидетели удостоверяват реквизити
по съставянето на акта на акта, защото присъстват на това процесуално действие.
В случая е и както се коментира горе, тези реквизити не
стоят под въпрос и са несъмнено установени с достатъчно убедителни
доказателствени средства.
Ето защо, при обсъдените по-горе
обстоятелства при съставянето на акта, дори и да липсват свидетели и дори това
да беше АУАН, а не такъв за който да има специална разпоредба и това наведено
възражение не би довело до решение, че е засегнато драстично правото на защита
на нарушителя.
Дали липсата на връчен
препис от акта лишава нарушителя от правото на защита и дали въобще следва да
се връчи препис от АУДХ?
АУАН сам по себе си не се
атакува пред съда и по своето съдържание и последици има само констативни и
обвинителни функции. АУДХ - има същото съдържание, но - по вменено обвинение не
се произнася административен орган , който да реши въпроса за
отговорността - по това обвинение произнася Съда и тук
съответствието е повече с ОА , а не с АУАН.
Това е и съществената
разлика, която диференцира двата вида производства - това по ЗАННН и това по
УБДХ. Вярно е, че и по двата акта
нарушителят може да се защити незабавно при предявяване чрез възражения,
които и по УБДХ - може да впише лично в акта. в производството по УБДХ обаче
последващата защита е директно пред Съда, ако производството се внесе за
разглеждане от съд. докато по |ЗАНН е предвидено правото за възражение по акта
в тридневен срок от неговото предявяване, освен възраженията в самия акт при
самото предявяване .
Реално в производството по
УБДХ - правото на защита с ангажиране на конкретни доказателства и
доказателствени средства в полза на защитната теза се развиват пред съда.И тук
в няколко направления, едно от които е процесуалните, е развита такава теза с
наистина ангажиране на релевантни доказателства.
Събрани са, както съвсем
коректно призна защитника, противоречиви доказателства по отношение и на това
извършени ли са или не онези действия, които са описани в акта за констатиране
на дребно хулиганство и са възприети от неговия съставител, като оскърбително и
непристойно поведение, което нарушава обществения ред. Необходимо е да се
посочи, както каза защитата, актът за установяване на дребно хулиганство и
както призна негови съставител се позовава на показанията на тези три лица,
които практически са вписани като пострадали в самия акт. Защото още първото
постановление на ПВС за
разграничителните критериите на проявата на дребно хулиганство и хулиганските действия
по чл.325 от НК изисква по своето съдържание и начина на своето обективиране тези
действия или проява да бъдат отличавани от гледна точка на степента на обществена опасност, за да бъдат диференцирани
като проява на дребно хулиганство и като хулигански действия по чл.325 от НК.
Тук следва още едно
уточнение - в Наредбата за обществения ред на Община Септември има изрична
норма за нарушаване на обществения ред и несъмнено е налице една трета категория
аналогични действия, които са с най-занижена степен на обществена опасност и които
следва да се преследват по реда на ЗАНН. Това което важи и за трите категории деяния е, че във всяка една от тях е налице идеална
съвкупност между деянието нарушение по
НОР, хул. проява по УБДХ или хулиганство по НК) и престъпление против правата
на личността. Такъв е и настоящия случай.
В случая - от една страна се твърди, че е
налице псувня, която представлява сама по себе си обида по смисъла на НК и е
престъпление против личността. От друга страна се вменяват закани с нож, но не
се твърди, че тези закани с нож са били такива за убийство или такива по чл.144 ал.1 от НК. Трябва да се признае, че
защитната теза основателно поддържа, че в акта не са в достатъчна степен изложени
ирелевантните по делото обстоятелства, но въпреки неговото схематично
съдържание, което съвсем малко надхвърля рамките на дефиницията по чл.1 ал.1 от
Указа, все пак е вменена определена непристойна проява и това позволява и на
нарушителя да се защити и на Съда да ревизира.
На базата на очертаните
противоречивите твърдения в доказателствени
средства Съдът инициира събирането на ВД – прегледа на видеозаписа, като още
повече това се оказа наложително, с оглед несъмнено станалите известни на Съда такива
конфронтирани отношения, в частност между тримата свидетели, които са
пострадали от престъплението и възприетия нарушител. Лицата, които са
пострадали от престъпление винаги участват в процеса в качество на свидетели,
към които е факт трябва да се подхожда с изключително внимание, доколкото
основателно винаги съществува само съмнение от възможна заинтересованост от
изхода на делото поради това, че са пострадали от разследваното деяние.
Въпросът е – ще бъде ли това съмнение потвърдено или опровергано?
Прав е защитникът да твърди,
че има корекция в твърденията на част от тези свидетелите - А., Т. и М. в
техния преразпит на базата на показанията в първоначалния разпит в качеството
им на свидетели. Иначе показанията при първоначалния разпит на тримата свидетели
са еднозначни и еднопосочни.
Съдът съвсем категорично не дава вяра на тези
свидетелски показания в част в която те твърдят че е имало хвърляне на една или
повече снежни топки от страна на нарушителя и представят това действие като
провокация към тях. тези свидетели се
отрекоха от показанията си едва след преглед на видеозаписа, където очевидно
няма изхвърляне на държаната от нарушителя снежна топка. Разбира се, че в
рамките на конфронтираните етнически настроения (и в съдебна зала присъства
представители и към едната и от другата страна) - разбира се, че това на което ще
вярва Съда е информацията от осъществения
видеозапис. Още повече, че този видеозапис е представен от лице, което се
представя от едната от страните на този
етнически конфликт и е баща на един от свидетелите описани в акта. Затова за Съда
лично не съществуваше необходимост да бъде извършена техническа експертиза, тъй
като беше очевидно, че в една част видеоматериала съдържа факти, които са противоположни
на твърдени от тримата свидетели – А., М. и Т.. За да изпълни това процесуално
изискване и при положение, че записът не
манипулиран и представя обективно това което е заснето и ситуацията,
което е била там и за настоящия съд. състав няма спор, че в към момента в който
МПС в което са се возили тримата свидетели докато то е преминавало покрай
нарушителя, същият е държал снежна топка в ръцете си, изпълнил е движение,
което прилича почти на замахване, но никъде във видеоматериала не се вижда
изхвърляне на предмет, респективно снежна топка към МПС с която са пътували
тримата. Това беше основание за корекция в тази насока на свидетелите, но е пък
основание на Съда не да отхвърля, а да задълбочи съмнението си в показанията на
тези свидетели. Още повече на база на споделеното от тримата свидетел отношение
към нарушителя - представен като враг на ромската етническа общност в селото
еднозначно и от тримата.
На база на съпоставка с видеозаписа,
което Съдът изключително лансира, Съдът счита,че единствено достоверни са показанията
на св.Г.Т. по отношение факта - имало ли
е движение на МПС след спирането му на
известно разстояние от нарушителя и имало ли е изпълнени действия от страна на
трите момчета от рамките на техните трудови задължения по почистване на снега и
опесъчаване след като са преминали . В хронологичен аспект след преминаването
на МПС, ако се приемат за достоверни твърденията на тези трима свидетели,
трябва към тях да е отправена репликата от страна на нарушителя „спрете мамка
ви дееба циганска” и следва те да са спрели на известно разстояние от
нарушителя. това се вижда от записа - спирането на МПС-то на известно
разстояние след преминаване покрай нарушителя.
По отношение на това за какво
са спрели, свидетелите бяха неубедителни- за да почистват снега или по покана на
нарушителя. Друг е въпросът ако поканата е отправена в този заканителен смисъл съчетана
с псувни, кое е наложило да откликват на
тази очевидна провокация и друг е въпросът -как са откликнали. Съвсем наясно се
онагледи на видеозаписа, че трите момчета начело с А. и М., което и се вижда от
видеозаписа и се потвърждава от лансираните частично показания на свидетелката
разпитаната днес Г., трите лица слизат с оръдията на труда, с които работят -
лопатите, и не изпълняват трудови задължения, а застават в задната част на МПС
с лице и очевидно разговарящи с П.. Очевидно
между тях и нарушителя се провежда разговор. Какъв обаче е той не става ясно от
видеозаписа, тъй като той е само видео, но не е звукозапис. Начинът по който
тези трима свидетели са откликнали на съчетаната с псувня покана - да спрат, ако
се приеме, че има такъв апел, отзивчиво са спрели и са се „въоръжили” изиска
Съдът да се бъде изключително мнителен
към достоверността на техните твърдения. Твърде тенденциозно и твърде адекватно
на една такава обида и провокация изглежда
поведението по въоръжаването с определени средства и заставането лице в лице с
вербалния нападател. Адекватно и логичното поведение в тези ситуации е ако едно
лице е приема, че са засегнати неговите права на личността да потърси съответната защита по правов ред, а не да
застава в готовност сам да правораздава и се саморазправя.
Коментира се вече, че това е
престъплението е обида и съществуваща
специален ред по който може да бъде реализирано засягането на тези права. Подобни
самоуправни действия издават същност намеренията на лицата за саморазправа.
Така, че Съдът е силно смутен от това поведение на тези лица, които от една
страна се представят като жертва на тази ситуация, както ги е възприел актосъставителят,
а от друга страна с поведението си сами се опитва да раздават възмездие в
същата ситуация, от която били пострадали. Това не е в рамките на правовия ред.
За съжаление видеозаписът не
онагледява в достатъчно ясна степен какво точно изважда от врата на МПС Г. П.. Ако
се допусне, че вади нож с дължина 50-60-см. и дори сабя. Е ли заплаха
ако едно лице извади хладно оръжие и го прибере в якето си? Има ли действия, с
които той застрашава някого и кой, когато няма никаква насоченост на
оръжието? И никакво друго действие с
него? Все пак, дори и да се допусне, че
има нож той го вади не в началото на конфликта,
а едва след като срещу него застават трима млади мъже с лопати за които е
повече от очевидно, че не възнамеряват да използват по предназначение. Дори и вън
от контекста на тази специфична ситуация е много трудно само изваждането на един
нож и прибирането му под дрехите, след като няма специален ред за държане и
боравене с този вид хладни оръжия (за разлика от боеприпасите и огнестрелните
оръжия) , да бъде субсидиарното в рамките на едни състави на чл.144 ал.1 ал.2.
С коментара на тези доказателства
и дори без да се налага да се позовава на показанията на разпитаната днес свидетелка,
Съдът категорично изключи наличието на записаното накрая в акта, като хулиганска
проява, действие закана и заплаха с ножа, тъй като приема, че дори и да е имало
такова по естеството си то не съставлява нито закана нито заплаха. Дори и
поставено в контекста на тази ситуация. Обратното - след като срещу него се
намират три лица, които са взели лопати не с намерение да ги ползват по тяхното
предназначите, а по -скоро - като въоръжение - снабдяването с ножа е логична
отбранителна защита, да се ползва при нужда,ако възникне необходимост и да се
има предвид от насрещната страна в спора като обезкуражаващо условие.
Що се отнася до разпитаната св.Г.,
Съдът няма основание да не кредитира нейните твърдения. От една страна непосредствените
впечатления, че както призна и самата свидетелка, че в голяма степен тя не
заема страна в конфликта, но от друга страна трябва да се признае, че самата тя
призна, че нейното внимание е станало осторожно и било насочено в ситуацията от
момента в който трите момчета са слезли от МПС и тя е възприела викове от тяхна
страна. Тоест не и ситуацията в хронология преди това развитие.
Отново за съжаление има
доказателствен дефицит от гледна точка за лансираната доказателствена теза по
отношение на вербална агресия чрез псувнята. Защото Съдът е солидарен със защитника,
от гледа на точка на описаната етническа принадлежност - не бива да бъде приемана като обида и не бива
да бъде приемана като обида. Но в някои от случите в контекста на определени
етноси може да се стигне до такова решение.
В случая единственото, което
остава на вниманието на Съда, имало ли е или не псувни? Видеозаписът не го
онагледява, показанията на свидетелите в голяма степен са компрометирани - очевидци
и посочени като пострадали в акта, но дори и да се прием, че е изречена такава
псувня основният въпрос е съставлява ли и ли не тя проява на дребно хулиганство
след като всички други вменени прояви в акта бяха отхвърлени от съда. На базата
на това което се сподели по-рано, че опазването на обществения ред е предмет на
наредбата на Общината, предмет на указа и в крайна сметка предмет на НК, Съдът най-категорично
не приема, че дори и да е имало изречена някаква псувня ( при липсата на други
хулигански прояви) тя не съставлява такова засягане на обществения ред, че в
крайна сметка попада в определението на законодателя в чл.1 ал.1 от Указа.
Дори и да се засягат в
някаква степен обществените отношения, защото несъмнено деянието е извършено
ако е извършено е извършено на улицата и е публично място и е без значение, че към
конкретния момент на обетивиране на тази проява и не е имало други граждани,
степента на засягане на обществените отношения не покриват тази за която следва
лицето да бъде предавано на съд за проява по чл.1 ал.1.
Тук е място Съдът да бъде
солидарен със защитника, като акцентира върху крайното неглижирано отношение на
административните органи. разследване, да изяснят хронологията и да отчета има
ли или не засягане на обществените отношения. Адекватна е реакцията на Кмета
св. Т. като орган на властта и по
опазване на обществения ред. същият не може да се приеме, че е бил повлиян от факта, че пострадал в тази
ситуация е негов син. Показянията на
родителите Темелкови не съдържат неверни съдържания. Те разказаха непосредствени
впечатления, а това което са има предали тримата свидетели. Отделен е въпросът,
че видеоматериалът, предоставен от този орган на власт, послужи на Съда да
разкрие обективната истина.
Съдът, намира, че не е доказано
на първо място да бъде изречена псувня по начина по който е описан в акта. Дори
и да е изречена такава, тъй като не са налице останалите прояви, по своята
същност тя не съставлява хулиганска проява по смисъла на чл.1 ал.2 на Указа.
По отношение на искането за
разноските Съдът намира, че няма как да бъде уважено. Съображенията се опират
на тълкувателно решение посветено изключително на този въпрос и съдържащо
мотиви, че в производството на ЗАНН, доколкото се прилагат правилата на НПК,
респективно в частта за разноските при оправдаването на лицето има изрична
норма на чл.189, която в случая не
позволява искането да бъде уважено.
И тъй като Съдът не приема,
че има извършени непристойни прояви, които могат да бъда квалифицирани като дребно
хулиганство, тъй като една част от тях са не доказани, а други несъставляват по
своята същност такива на основание чл.6 ал.1 б.в от УБДХ, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
Г.К.П., с ЕГН ********** *** за НЕВИНОВЕН за това, че на 17.01.2017 г. в с.С., ул.”П.” пред дом ** е
извършил прояви на дребно хулиганство, изразяващи се в проявено във видимо
нетрезво състояние оскърбително и непристойно поведение, чрез обидни думи „Спрете
бе мамка ви да еба циганска” спрямо С.А., И.М. и Г.Т., а в последствие със
закани и заплахи с нож, като с тези си действия грубо е нарушен обществения ред,
като го ОПРАВДАВА по вменените прояви на дребно хулиганство.
Оставя без уважение искането
на защитника за присъждане на разноските
Обжалването на решението
може да стане 24 часа от постановяването му пред Окръжен съд – Пазарджик.
При постъпване на жалба
делото ще бъде разгледано пред въззивния съд на 06.02.2017 г. от 14.00 часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: