РЕШЕНИЕ
№ 262116/30.06.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в
открито съдебно заседание, проведено на тридесет и първи май две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 16778 по описа на съда за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от Н.К.Н., ЕГН **********, с адрес: *** срещу В.Ц.О., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: *** иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 535 от ТЗ
да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата
от 4000,00 лв., представляваща задължение по запис на заповед от 06.04.2020 г.,
с издател длъжника и поемател заявителя, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба – 29.12.2020 г., до окончателното ѝ
изплащане, за която
сума е издадена Заповед
№ * г. за незабавно изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № *
г. по
описа на ВРС.
В
исковата молба ищецъ чрез адв. Н. М., твърди, че в негова
полза е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК,
срещу която в срок е подадено възражение по чл. 414 от ГПК. Излага, че
ответникът е издал в негова полза запис на заповед от 06.04.2020 г., с която се
задължил без протест, без предявяване, неотменимо и безусловно да му заплати
сумата от 4000,00 лв. с падеж 20.04.2020 г. Ищецът поддържа, че въпреки
настъпилия падеж сумата не му е заплатена. По изложените съображения моли за
увжаване на предявения иск. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника В.Ц.О., чрез адв. А. А., с
който искът се оспорва неоснователен. Оспорва да е получавал пари от ищеца.
Оспорва да е подписвал записът на заповед на 06.04.2020 г. Твърди, че
неизвестно лице се е възползвало от личните му данни и е съставил неистински
запис на заповед. Релевира възражение за безпаричност на записа, т.е. че между страните
не съществува правоотношение, въз основа, на което или което да е причина за
издаване на ценната книга. Моли с решението по делото записът на заповед за се
признае за неистински документ. По изложените съображения моли за отхвърляне на
иска. Претендира
разноски.
В о.с.з.
страните ищецът поддържа изразените позици
по спора чрез процесуалния си представител.
В о.с.з.
ответникът не се явява, не се представлява.
За да се произнесе по спора съдът съобрази
следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно между
страните, че по искане на ищеца по по ч.гр.д. № *
г. по
описа на РС-Варна, е издадена Заповед № *
г. срещу
В.Ц.О. за изпълнение на парично задължение за сумата от 4000,00 лв, представляваща неизплатена
главница по запис на заповед, издаден на 06.04.2020 г., основание чл. 417 от ГПК.
Исковата молба на заявител, чието вземане е оспорено
с депозирано в срок възражение е допустима за разглеждане като предявена в
срока по чл. 415 от ГПК. Легитимацията на страните съответства на твърденията
на ищеца – поемател по запис на заповед за съществуване на вземане по
менителничния ефект срещу издателя -
ответника по делото.
Видно от приложения запис на
заповед, издаден на 06.04.2020 г.
в гр. Варна, и с падеж на 20.04.2020 г. до 19:00 ч., ответникът В. Ц. О. се е задължило да заплати неотменимо и безусловно, без протест, въз основа на този запис
на заповед на Н.К.Н. сумата от 4000,00 лв.
Менителничният ефект
е редовен от външна страна и съдържа изискуемите реквизити съгласно чл.
535 от ТЗ.
Ответникът е
предприел своевременно оспорване на автентичността на ценната книга в частта
относно подписа на издателя. Във връзка с това оспорване е открито производство
по чл. 193 от ГПК. По делото е проведена съдебно-почеркова експертиза,
заключението по което съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно
дадено и съгласно което оспореният подпис, положен под запис на заповед от 06.04.2020 г. за „издател“ е
изпълнен от В. Ц. О.. Заключението не е
оспорено от ответника, нито е предприето опровергаване изводите на експерта
посредством формулиране на доказателствено искане за тройна повторна
експертиза, въпреки липсата на процесуални пречки това да бъде сторено в първо
о.с.з. Респективно съдът намира за установено по делото волеизявлението
направено от ответника в процесния запис на заповед обвързва същия валидно.
Други абсолютни
възражения не са релевирани от ответника
На
следващо място, неоснователни са изложените от ответника доводи както в
отговора по чл. 131 от ГПК, така и във възражението поп чл.. 414 от ГПК срещу
основателността на иска в смисъл, че не е получавал пари от ищеца. Последният би
бил длъжен да доказва, че е дал парична сума на ответника само при наведени
твърдения за съществуващо обезпечено със записа на заповед каузално
правоотношение по договор за заем (в този смисъл т. 17 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК), каквито твърдения
обаче не са релевирани не само от ищеца, но и от ответника.
Неоснователно
е и възражението за безпаричност на записа на заповед. То е бланкетно, а когато
длъжникът сочи безпаричност, следва да конкретизира това твърдение, чрез
посочване на обстоятелствата, при които длъжникът е издал ценната книга (в този
смисъл е Решение
№ 73/01.02.2013 г. по т. д. № 870/11 г. на
ВКС, I т. о.). Такива обаче не са посочени с отговора на исковата молба.
Предвид
изложеното, съдът намира, че в настоящото производство се доказа съществуването
на поето от ответника менителнично задължение в качеството му на издател записа
на заповед, издадена на 13.06.2012
г., поради което и предявеният иск следва да се уважи.
Предвид изхода на спора,
на ищеца следва да бъдат присъдени поисканите и доказани разноски, както следва
- 84,00 лв. за държавна такса и 500,00 лв. адвокатско възнаграждение в исковото
производство, както и 365,77 лв. в заповедното
производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Доколкото ответникът не
е внесъл депозит за назначената по искането на страната СГЕ, в размер от 300,00
лв., която сума първоначално е определено да се изплати от бюджета на съдебната
власт погрешка, на основание чл. 77 от ГПК с настоящото решение ответникът
следва да се осъди да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от
300,00 лв.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че В.Ц.О.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** дължи на Н.К.Н., ЕГН **********, с адрес: *** сумата
от 4000,00 лв., представляваща задължение по запис на заповед от * г., с издател длъжника и поемател
заявителя, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
29.12.2020 г., до окончателното ѝ изплащане, за която сума е издадена Заповед № *
г. за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № *
г. по
описа на ВРС, на основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 535 от ТЗ.
ОСЪЖДА В.Ц.О., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, да
заплати на Н.К.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 365,77 лв., представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, както и сумата 584,00 лв., представляваща сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА В.Ц.О., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, да
заплати в полза на бюджета на съдебнат власт
сумата 300,00
лв., внесен от бюджета на съда депозит за съдебна експертиза, на основание
чл. 77, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта за осъждане на
ответника да заплати сума в полза на бюджета на съдебната власт, която има
характера на определение, решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок с
частна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: