Р Е Ш Е Н И Е

№260047

 

          гр. Русе, 28.10.2020г.

 

            В    ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

Русенски окръжен съд, търговска колегия, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СИЛВИЯ ПАВЛОВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ:  ЙОРДАН ДАМАСКИНОВ    

                                                                            ПАЛМА ТАРАЛАНСКА   

 

при секретаря  Маня Пейнова  като разгледа докладваното от съдия ТАРАЛАНСКА в.търг.д. № 342 по описа за 2020 год. за да се произнесе, съобрази:

         Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

   Образувано е по въззивна жалба на „3-Е. 80“ ЕООД гр. Р., представлявано от  управителя З.Е.С. чрез адв. Д.М. *** против Решение № 414/09.03.2020 г., постановено по гр.д. № 6545/2019 г. на Районен съд Русе, с което  дружеството е осъдено да заплати на „А. - С” ООД гр. Р. , ЕИК ***, гр. Русе, представлявано от  управителя Б.Н.С., сумата от 2140,99 лв., представляваща стойността на извършена услуга, за която е издадена данъчна фактура - № **********/09.10.2019 г., ведно със законната лихва от 30.10.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 760,64 лв. разноски в настоящото  производство.

В жалбата са развити подробни съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Жалбоподателят твърди, че в мотивите си първоинстанционният съд е направил неправилен анализ на фактите и обстоятелствата по делото, а оттам и неправилно тълкуване и достигане до неправилни и необосновани изводи, което е довело до неправилно прилагане на материалния закон. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъда постановено ново такова, с което да бъдат  отхвърлени изцяло заявените претенции. Претендира съдебни разноски.

     Въззиваемата страна по жалбата – „А. - С” ООД гр. Р., чрез своя процесуален представител  адв. К.К. *** счита същата за неоснователна, а решението на РРС за правилно и законосъобразно и моли то да бъде потвърдено.

    Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество – същата е неоснователна.

              Не е налице несъответствие между установените по делото обстоятелства и тези, въз основа на които съдът е мотивирал своето решение, поради което оплакването, че то е необосновано, е неоснователно. Районният съд е обсъдил релевантните за спора факти и доказателства, както и доводите на страните, и след обсъждането им е направил своите изводи за неоснователността на заявените претенции. Правилно е установена фактическата обстановка по делото.

                За да уважи претенцията на ищеца за  заплащане на претендираната сума от 2140,99 лв., представляваща стойността на извършена услуга, за която е издадена данъчна фактура - № **********/09.10.2019 г., ведно със законната лихва от 30.10.2019 г. до окончателното й изплащане, съдът правилно и законосъобразно е изходил от правната доктрина. След съвкупна преценка на доказателствата по делото първоинстанционният съд е зачел, че услугата е извършена от страна на изпълнителя  „А. - С” ООД гр. Русе, като договора за изработка е сключен от лице без представителна власт от страна на възложителя „3-Е. 80“ ЕООД гр. Р., като последния не се е противопоставил веднага след узнаването, т.е. налице е хипотезата на чл. 301 ТЗ. Както правилно е установено спорът между страните е бил не възлагането и изпълнението на работата – скрояване и подлепяне на дамските жакети, а размера на цената на вече извършената и приета услуга. Видно от събраните по делото доказателства, включително разменената кореспонденция по имейл, дружеството възложител не само, че не се е противопоставило веднага  след узнаването, но е обсъждало исканото от изпълнителя възнаграждение за изпълнената поръчка и дори е предлагало друга, различна, по-ниска цена на два пъти – в телефонен разговор и по имейл. В тази връзка настоящият съдебен състав намира за правилен и законосъобразен извода на районния съд за това, че ответното дружество „3-Е. 80“ ЕООД гр. Р. е потвърдило извършените от негово име, без надлежно учредена представителна власт действия по сключване и изпълнение на процесния договор за изработка, осъществени от бивш към този момент негов служител, към който се е обърнал за съдействие управителят на дружеството. Съобразно нормата на чл. 266, ал.1 ЗЗД след приемане на работата за възложителя възниква задължение за заплащане на възнаграждение за извършената работа. Доказателства за изпълнението на това задължение няма представени.

               С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира за неоснователни  изложените  във въззивната жалба твърдения на „3-Е. 80“ ЕООД гр. Русе за  това, че съществуващата уговорка не го ангажира спрямо ищцовото дружество, а касае отношения между ищцовото дружество и свидетеля в настоящото производство П.С.П.. Действително в представените по делото стокови разписки и фактура, няма данни за положен подпис от законен или упълномощен представител на „3-ЕС 80“ ЕООД гр. Русе, но са събрани безспорни доказателства за това, че такъв е положен от лицето П.С.П., за което може да се приеме, че  дори да не му е възложено устно извършването на визираните в исковата молба действия по възлагане и приемане на извършената от „А. - С” ООД гр. Р. услуга, то не е налице възражение след узнаването за тези действия и е налице хипотезата на чл. 301 ТЗ.

               Към решението на първоинстанционният съд са изложени изключително подробни и обосновани мотиви, съобразени с изискванията на чл.236, ал.2 ГПК, в които са посочени исканията и възраженията на страните /идентични с тези предявени пред настоящата инстанция/, обсъдени са събраните доказателства, въз основа на тях са изградени обосновани фактически констатации, в резултат на което съдът е достигнал до правилни правни изводи. 

                 Поради изложеното и на основание чл.272 ГПК, въззивният съд, като съобрази, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, изцяло препраща към неговите мотиви.

       С оглед изхода на спора върху жалбоподателя следва да се възложат направените от ответника разноски за въззивното производство, съобразно представената справка по чл. 80 ГПК.

          Мотивиран така, Русенският окръжен съд

 

 

Р Е Ш И:

                                                                                                                                        

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 414/09.03.2020 г., постановено по гр.д. № 6545/2019 г. по описа на Районен съд Русе.

 

ОСЪЖДА „3-Е. 80“ ЕООД гр. Р., ЕИК ***, представлявано от  управителя З.Е.С. представлявано да заплати на „А. - С” ООД гр. Р. , ЕИК ***, гр. Р., представлявано от  управителя Б.Н.С. сумата от 360,00 лв разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

          Решението е окончателно и  не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: