Определение по дело №467/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК,образувано по въззивна жалба,подадена от “.К” ЕИК със седалище гр.Б.,Ч. пълномощника А.С.,против решение № 2853 от 28.06.2012г.,постановено по гр.д.№ 369/2012г. по описа на РС Р..В подадената жалба от ответника по спора – работодател се правят оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Счита изводите на първоинстанционния съд за неправилни, тъй като на първо място от страна на ищцата не е направено оспорване на релевантния факт дали е налице констатирано нарушение на трудовата дисциплина, отразено в заповедта предмет на делото. Въззивникът счита, че ищцата не е оспорила този факт и се твърди в жалбата, че в случая липсва изразено явно оспорване на факта на констатираното дисциплинарно нарушение, поради което работодателят ответник е освободен от отговорността да установява този факт. Счита, че в доклада на съда е указано на ответника, че следва да установи обстоятелството, че ищцата като продавач-консултант в магазина е предлагала местни продукти и месо със занижено качество, които не са пресни и не е поддържала хигиената в магазина, като съдът не е указал, че работодателят трябва да установи и датата на нарушението, посочено в заповедта като счита, че по този начин направен докладът на съда, не се дължи на пропуск, а е с оглед на обстоятелството, че ищцата не е оспорила, че при извършена проверка на 16.01.2012г. е констатирано това, което е отразено в заповедта като дисциплинарно нарушение. Счита, че показанията на св. Везелова не са преценени правилно в съответствие с останалите доказателства по делото. Освен това твърди, че в протокола не е записан въпросът, отправен към св. Везелова, при което тя е отговорила, че проверки в магазина последно са извършвани през м. февруари или м. март, но това не се отнася до конкретния случай, довел до издаване на заповедта за дисциплинарното наказание –уволнение.

От страна на ищцата, съответно въззиваема не е постъпил отговор,но Ч. процесуалния си представител при провеждане на откритото съдебно заседание е оспорила жалбата.Моли да бъде потвърдено обжалваното решение.

Подадената въззивна жалба е допустима,като постъпила в срок и депозирана от представител с надлежна представителна власт по отношение на страна,която има право и интерес да обжалва постановения съдебен акт.

Разгледана по същество е основателна.

С исковата молба, И. П. М. е оспорила връчената й на 16.02.2012г. заповед за прекратяване на трудовото правоотношение Ч. налагане на наказание “дисциплинарно уволнение”,като е изложила твърдения,че не е извършила нарушения на трудовата дисциплина, а така също,че не са й били поискани обяснения от работодателя по повод описаните дисциплинарни нарушения.Твърдяла е,че заповедта е немотивирана.

РС Р. е уважил предявените от ищцата искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ като е приел в мотивите си,че работодателят ответник не е нарушил разпоредбите на чл.193 КТ ,но по делото с оглед разпределението на доказателствената тежест не е установил,че ищцата на 16.01.2012г. е извършила визираното в заповедта дисциплинарно нарушение,защото разпитаната за тези обстоятелства свидетелка Везелова е посочила,че проверката в магазина е извършена в края на м.февруари или началото на м.Март на 2012г.

ОС Б.,след анализ на събраните по делото доказателства приема,че извода за това,че работодателят е изискал обяснения от работника е правилен и кореспондира на събраните доказателства.

В писмен вид работодателят е представил искането си към работника М. да даде обяснения за посочените в заповедта дисциплинарни нарушения-неизпълнение на разпореждането му за връщане на непродадено в двудневен срок месо и занижена хигиена в магазина.Отразено е,че писмото е връчено в 11ч. в магазина в гр.Р.,където е работила ищцата.Отказа на ищцата е оформен с подпис на свидетел Г Р. Същият този свидетел е разпитан и като свидетел по делото,който под страх от наказателна отговорност е потвърдил,че ищцата М е отказала да подпише известието за изискване на обяснения.

От страна на ищцата са разпитани свидетелките Д и П. .Св.Д и П не са очевидци,а всъщност пресъздават обстоятелството,че пред тях двете магазинерки са заявили,че не са им искани обяснения,очаквали са ревизия и по този повод са ги извикали към 18 часа в магазина.Ч. тези доказателства ищцата иска да осъществи обратно доказване и да обори доказателствената сила на ангажираните от ответника преки доказателства на положителния факт за изискани обяснения по чл.193 ГПК. Това обратно доказване не е осъществено успешно ,защото косвените доказателства не са достатъчни да оборят доказателствената сила на ангажираните от ответника преки доказателства-гласни и писмени.

Със заповед № 2 от 16.02.2012г. работодателят е наложил на ищцата дисциплинарно наказание “уволнение”,като е описал извършени нарушения на трудовата дисциплина,а именно,че на 16.01.2012г. при проверка е установил,че в магазина в гр.Р.,което е място на работа на ищцата се съхранява месо и местни продукти,които са доставени за продажба на 05.01.2012г.Според работодателя,това е нарушение на фирмената му практика на клиентите да се продава само прясно меса,а непродадените местни продукти в двудневен срок да се връщат в транжорната.Констатирана е и лоша хигиена в магазина,подробно описана в заповедта.Така описаните нарушения са квалифицирани като нарушения по чл.190 ал.1 т.5 т.7,във вр.с чл.187 т.7 –неизпълнение на законни нареждания на работодателя и неизпълнение на други трудови задължения –чл.187 т.10 КТ.

За така описаните в заповедта нарушения е дала показания св.Везелова.Неправилно първоинстанционният съд е възприел нейните показания.Свидетелката е обяснила,че отговаря за хигиената на магазините на фирмата на едноличния търговец,проверява и месото дали се връща,както е разпоредено от работодателя.Когато е правила проверката,дала основание за издаване на заповедта,на работа е била другата магазинерка Р К.От първите две изречения,записани в протокола се установяват тези обстоятелства.Нелогично е да се приеме,че по-долу в отразените й показания,свидетелката говори само за една проверка- в края на м.ІІ или началото на март,защото към този момент,Р Ка е била уволнена ,наред с М. /съобразно данните по делото/ и съответно не е могла да извършва работа в магазина,а свидетелката В говори за проверка,когато те все още са били на работа.Това,че не е посочена точната дата на проверката от свидетелката,не може да се приеме,че не е установено кога е извършено нарушението.Свидетелката е посочила,че устно е докладвала на работодателя за констатираното от нея и свързано с отразените точни дати в заповедта,съответно 16.01. и 17.01.2012г. се установява датата на нарушението.Св.В дава показания за лоша хигиена в магазина,неприятен дъх от кръвта на месото във витрината,както и,че старо месо е било подготвено за връщане,но не е било върнато.Според свидетелката предния ден то е било предлагано за продажба.

Съобразно длъжностната характеристика на ищцата,за която тя се е подписала в трудовия договор,че я е получила,в обхвата на задълженията й е да запознава клиентите с качествата на предлаганите продукти,да следи за търговския вид и годността им,да поддържа търговския вид и хигиената на работното място.Няма спор с оглед обясненията на страните,че на ищцата е била известна устната заповед на работодателя,предадена Ч. св.В,че на всеки два дни непродаденото месо трябва да се връща.

При така установеното от фактическа страна,от правна съдът съобрази следното:

Исковете са неоснователни.

Не се спори между страните по делото, а се доказа от писмените доказателства, че ищецът и ответникът са били страни по правоотношение, възникнало от сключен на 01.04.2008г. трудов договор. Във връзка с неизпълнение на заповедта на работодателя за предаване на непродадено доставеното от преди два дни месо и поради установена занижена хигиена в магазина,където ищцата е била продавач консултант,заедно с друга работничка са поискани обяснения по чл. 193 от КТ, като искането е връчено на 15.02. 2012г. при условия на отказ. На 16.02. 2012г. е връчена заповед, с която трудовото правоотношение е прекратено поради извършени от ищцата тежки нарушения на трудовата дисциплина.

При тези данни съдът не установява процесуални нарушения при съставянето и връчването на заповедта, които да обуславят отмяната на същата. ОС Б. обсъди събраните доказателства,при което приема,че работодателят е осъществил пълно и главно доказване на релевантното обстоятелство,относно изпълнение на процедурата по чл.193 КТ.

По същество съдът приема, че по делото се установиха посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина. Те са две категории - неизпълнение на законно нареждане на работодателя -чл. 187 т.7 КТ и неизпълнение на трудови задължения по длъжностна характеристика-поддържане търговския вид и хигиена на работното място-чл.187 т.10 КТ. Законното нареждане е това, за предаване на непродадено в двудневен срок месо обратно в транжорната. Ищцата не оспорва, че заповедта за това предаване е доведена до знанието й От показанията на свидетелката В е установено,че тази заповед не е спазена.Месото е било доставено от преди 3-4 дни. Установено е и неизпълнения на трудови задължения по длъжностна характеристика във връзка с поддържане на хигиена в магазин за сурови местни продукти,което според съда е тежко нарушение,с оглед спецификата на магазина и обществената опасност от неизпълнение на това задължение.Неизпълнение на законното разпореждане на работодателя също е тежко нарушение на трудовата дисциплина,тъй като е свързано с провал на стремежа на едноличния търговец да продава качествена стока,съответно да се наложи при конкуренцията на други фирми,да не създава опасност за здравето на клиентите си Ч. хранителните продукти,които продава.

Според съда не е установено по делото нарушение на трудовата дисциплина , вменено на ищцата и обемащо се от разпоредбата на чл.190 т.5 КТ “ощетяване на гражданите от работници или служители в търговията и услугите Ч. измама в цената, теглото, качеството на стоката или услугата”.Не е установено по несъмнен начин,че това месо е предлагано на граждани,защото св.В не сочи конкретни обстоятелства за това,а и освен това ощетяването следва да е осъществено Ч. измама т.е да е въвеждала в заблуждение клиенти,че месото е прясно.Конкретни измамливи действия осъществени от ищцата не са установени.

Следователно налице е неизпълнение на законно разпореждане на работодателя и неизпълнение на трудови задължения,вменени при сключване на трудовия договор Ч. длъжностна характеристика. Касае се за нарушения на трудовата дисциплина, които са тежки по смисъла на закона,тъй като съществено увреждат интересите на работодателя. По делото ищцата не е ангажирала доказателства,които да опровергават ,че е извършила изтъкнатите от работодателя нарушения. Работодателят е ангажирал такива ,като св.В сочи,че е имало оплаквания на граждани по повод работата на магазинерките.По делото ответникът е представил заповед от 2011г. ,с което на ищцата е наложено наказание”предупреждение за уволнение” за нарушение по чл.187 т.3 КТ. Ищцата е оспорила,че е запозната с тази заповед,а ответникът не е представил доказателства за това,че заповедта е сведена до знанието на работника, поради което този писмен документ съдът не обсъжда във връзка с преценка за това, съответства ли наложеното наказание на тежестта на нарушенията. По съвкупност, тежестта на нарушенията следва да се прецени като особена, тъй като е свързана с авторитета на работодателя като едноличен търговец пред работниците си и клиентите,липсата на хигиена е потенциално опасна и за неограничен кръг лица.Съдът преценява,че липсата на хигиена не е било необходимо да доведе до вредоносен резултат ,за да се прецени като тежко нарушение.Достатъчна е потенциалната опасност.Както бе посочено по-горе,с оглед спецификата на магазина,работещите в него стриктно е следвало да спазват всички правила. Поради това съдът приема, че наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" съответства на тежестта на констатираните нарушения..

При този изход на делото само въззиваемият има право на разноски и за двете инстанции

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА изцяло решение № 2853 от 28.06.2012г.,постановено по гр.д.№ 369/2012г. по описа на РС Р.,вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ исковете,предявени от И. П. М., ЕГН *, с адрес в гр. Р., У. „П.” № 10,предявени против “. – 1 – К. К. ЕИК , седалище и адрес на управление в гр. Б. за признаване за незаконно уволнението на И. П. М., извършено със заповед № 2 от 16.02.2012 г. на К. П. К., в качеството му на едноличен търговец с фирма “. – 1 – К. К. ЕИК , и възстановяване на заеманата от нея длъжност.

ОСЪЖДА И. П. М. да заплати на К. П. К., в качеството му на едноличен търговец с фирма “. – 1 – К. К. ЕИК , седалище и адрес на управление в гр. Б., У. „М. В.” № 22 сумата от 530 /петстотин и тридесет/ лв. разноски направени по делото за заплащането на възнаграждение за един адвокат в първата инстанция и 30 лв. д.т. за въззивно обжалване.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба,подадена в едномесечен срок,считано от датата на обявяване на решението с мотивите- 07.11.2012г.

Председател: Членове: