Определение по дело №412/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл ГПК и е образувано по въззивна жалба на Л. Л. А. от [населено място],Б. обл. със съдебен адресат-адв.Д. М. ,гр.С.,ул.“Х.“ № насочена против решение №4262/10.06.2014г. на РС-Благоевград по гр.д.№362/2014г.,с което са отхвърлени предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 и 2 КТ и по чл.225 ал.2 КТ против [фирма] със седалище и адрес на управление:Б.,ул.“А.“ №.

В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното решение на БРС .Твърди се ,че първоинстанционният съд незаконосъобразно е приложил разпоредбата на чл.328 ал.1 т.6 КТ ,тъй като основната причина за уволнението на ищцата на посоченото основание е липсата на трудов стаж 7 години като технически ръководител,а не липса на изискуемо образование и професионална квалификация. Поддържа се ,че изискването за стаж не попада в приложното поле на чл.328 ал.1 т.6 КТ,поради което уволнението е извършено незаконосъобразно.Сочи се,че новоназначеното лице след уволнението на въззивницата има същото по степен образование и квалификационно ниво, но е с по-дълъг стаж като технически ръководител.Работодателят е злоупотребил с правото си да прекрати едностранно трудовото правоотношение на въззивницата,тъй като след уволнението й е назначил лице със същото образователно и квалификационно ниво след .Иска се отмяна на решението на РС-Благоевград по гр.д.№362/2014г.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е подаден отговор от въззиваемото дружество чрез процесуалния му представител по пълномощие ,в който се поддържа,че РС правилно е извел правната квалификация на уволнението на ищцата и е приел,че съответства на посочените в уволнителната заповед факти и обстоятелства.Според процесуалния представител на въззиваемото дружество-работодател събраните доказателства несъмнено установяват ,че ищцата не отговаря на въведените с новата длъжностна характеристика изисквания за образование и професионална квалификация и законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовото й правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ.Иска се от въззивния съд да потвърди обжалваното решение и да присъди направените деловодни разноски за въззивното производство.

По допустимостта на жалбата въззивният съд се е произнесъл с определението си по реда на чл.267 ал.1 ГПК.Повторната проверка при постановяване на решението не води до различен от направения в горното определение извод,че жалбата е допустима като подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу обжалваем съдебен акт.

Обжалваното решение е валидно и допустимо .Като разгледа жалбата и извърши самостоятелна преценка на събраните доказателства,в рамките на правомощията по чл.269 ГПК въззивният съд приема следното:

Въззивницата е работила в ответното дружество на длъжност „технически ръководител“ от 20.04.2010г. Преди това е работила при същия работодател на длъжност „инкасатор“. При преминаването на длъжността „технически ръководител“ на 19.01.2010г. й е връчена длъжностна характеристика за посочената длъжност /на л.86 от първоинстанционното досие на делото/,в която работодателят е заложил следните изисквания относно вида на образованието и квалификационното ниво : образователно равнище -средно образование по строителна специалност ,квалификационно ниво-четвърта степен на професионална квалификация;трудов опит- над пет години практика.Със заповед №РД-06-226/03.09.2013г.,изменена със заповед №РД-06-260/10.10.2013г. управителят на дружеството-работодател е въвел промяна в изискванията за образователна степен и професионална квалификация за длъжността „технически ръководител“,а именно: въведено е изискване за висше образование-строителен инженер по специалността „В и К“ или средно образование-строителен техник,специалност „Водно строителство" или строителен техник с друга специалност със стаж минимум 7 години като технически ръководител или като ръководител в областта на строителството.Въз основа на променените с длъжностната характеристика изисквания за изпълняваната от въззивницата длъжност работодателят е прекратил трудовото й правоотношение със заповед №ЛС-01-221/27.12.2013г. на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ и като причини за прекратяването на трудовия договор е посочил ,че въззивницата не притежава необходимото образование и професионална квалификация за изпълняваната длъжност. Установява се от представената диплома за средно образование ,че ищцата е завършила средно образование в Техникум по икономика „И. И.“-Б., специалност „Търговия и обслужване“.По-късно-през 1992г. е придобила в същия техникум средно специално образование по специалността "Икономика,планиране и отчетност" ,видно от диплома за средно специално образование /на л.115 от първоинстанционното досие на делото/. През 1997г. ищцата е завършила висше образование по специалността „Биомеханика“ –Инженерно –Педагогически факултет на Ю. „Н. Р.“-Б., а през 2009г. със задочна форма на обучение е завършила професионално обучение в Професионална гимназия по строителство ,архитектура и геодезия-Б. ,специалност „строителство и архитектура“ и е придобила трета степен професионална квалификация по професията „строителен техник“,видно от представения препис от свидетелство за професионална квалификация. От обсъдените по-горе доказателства за завършена образователна степен и придобита професионална квалификация се налага фактическият извод,че ищцата има образователни степени за средно и висше образование по специалности ,различни от посочените в новата длъжностна характеристика,а след завършено висше образование по посочената по-горе специалност е придобила квалификация за професията „строителен техник“ –трета квалификационна степен чрез професионално обучение за придобиване на квалификация по посочената строителна специалност.Не е спорно,че към момента на уволнението има трудов стаж като технически ръководител 4 години и два месеца при променено в новата длъжностна характеристика изискване за 7г. стаж като технически ръководител или ръководител в областта на строителството.

При така установените във фактическо отношение данни РС е приел в обжалваното решение ,че уволнението на ищцата с процесната заповед е извършено законосъобразно,тъй като ищцата не притежава необходимото образование и квалификация за заеманата длъжност.Крайният решаващ извод на първоинстанционният съд е правилен и се споделя от въззивната инстанция.Към изложените от РС мотиви ,към които препраща на основание чл.272 ГПК, Окръжният съд излага следните съображения:

В исковата молба ищцата е въвела следните твърдения за незаконност на уволнението й : че работодателят не е посочил в уволнителната заповед на кое от двете алтернативни основания по чл.328 ал.1 т.6 КТ-липса на необходимото образование или липса на професионална квалификация за изпълняваната работа е извършил прекратяване на трудовото правоотношение , че не е посочил в какво се изразява липсата на необходимото образование и/или професионална квалификация,че е допуснато несъответствие между посоченото в уволнителната заповед основание за прекратяване на трудовия договор и установените факти и обстоятелства за притежаваната от ищцата образователна степен и профасионална квалификация ,както и че работодателят е допуснал злоупотреба с правото си да прекрати едностранно трудовото правоотношение чрез въвеждане на нови изисквания за образование и професионална квалификация за заеманата от ищцата длъжност.По първото от наведените в исковата молба основания за незаконосъобразност на уволнението въззивният съд приема,че комулативното използване на двете основания по чл.328 ал.1 т.6 КТ не определя само по себе си уволнението като незаконно.Макар в чл.328 ал.1 т.6 КТ законодателят да ги е посочил като алтернативни липсата на необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа не са несъвместими основания за прекратяване на трудовия договор и могат да бъдат посочени едновременно.Но за да бъде гарантирана защитата на уволнения в този случай заповедта за уволнение трябва да е мотивирана и работодателят да е доказал осъществяването на фактите,относими за поне едно от посочените основания за прекратяване на трудовото правоотношение /вж.решение №507/08.07.2010г. на ВКС-Четвърто г.о. по гр.д.№978/2009г.,постановено по реда на чл.290 ГПК/.В разглеждания казус уволнението на ищеца е предприето на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ –поради липса на необходимото образование и професионална квалификация за заеманата длъжност като работодателят е посочил за изискуемо образование –висше ,строителен инженер със специалност „В и К“ или средно образование-строителен техник ,специалност „Водно строителство“ или строителен техник с друга специалност ,но със стаж 7г. на длъжността „технически ръководител“. Ищцата няма образователна степен –висше или средно образование по посочените по-горе строителни специалности. Средното й образование /общо и специално/ е по икономически специалности ,видно от представените диплом за средно образование и диплом за средно специално образование,издадени от Техникум по икономика-Б..Невярно се твърди от ищцата,че има средно образование по специалността „архитектура и строителство“,предвид което отговаря на изискването по длъжностната характеристика притежавана образователна степен за средно образование-строителен техник с друга специалност.Средното й образование е по икономическа специалност, а е придобила професионална квалификация по професията строителен техник със завършен курс за професионално обучение ,което се установява с представеното свидетелство за професионална квалификация,изд. от ПГ по строителство,архитектура и геодезия-Б..Завършена специалност за придобиване на образователна степен „средно образование“ е различно понятие от придобита професионална квалификация чрез завършено професионално обучение след среднообразователната степен.Образователните степени са определени в чл.5 от Закона за степента на образование,общообразователния минимум и учебния план /Обн.ДВ бр.67/1999г./ и те са : основно и средно образование за покриване на общообразователен минимум . А съгласно чл.22 ал.2 и 5 от Закона за народната просвета /Обн.ДВ бр.86/1991г./ училищното образование според степента е основно и средно, а според съдържанието на подготовката е общо и професионално като последното осигурява придобиване на квалификация по професия съгласно държавните образователни изисквания.От изложеното следва извод,че ищцата няма образователна степен за средно образование по посочените в длъжностната характеристика специалности ,но е придобила професионална квалификация по специалността „строителство и архитектура“ за професията „строителен техник“ след завършена средна образователна степен по икономическа специалност.С други думи-ищцата има професионална квалификация по друга строителна специалност извън „водно строителство“ ,но няма завършено средно или висше образование по посочената от работодателя специалност,поради което не отговаря на заложеното изискване за образователно ниво.За прецизност следва да се посочи ,че и професионалната й квалификация не отговаря на изискуемото се по длъжностната характеристика ниво .Работодателят е заложил изискване за квалификационно ниво-четвърта степен,а ищцата има придобита трета степен,видно от свидетелство за професионална квалификация на л.90 от делото.Различието между степените /от първа до четвърта/ на професионална квалификация е регламентирано в чл.8 ал.2 и 3 от Закона за професионалното образование и обучение /Обн.ДВ бр. 68/1999г./ Липсата на достатъчно стаж на ищцата - 7г. на длъжността „технически ръководител“ според заложеното в новата длъжностна характеристика допълнително изискване в случая е ирелевантно за законността на уволнението ,тъй като това изискване не може да се подведе под фактическия състав на чл.328 ал.1 т.6 КТ. Трудовият стаж има значение за придобиване на професионален опит, рутина ,организираност за ефективно изпълнение на трудови функции,но не се припокрива с професионалната квалификация,която според легалното й определение в чл. 8 ал.3 от Закона за професионалното образование и обучениесе изразява в придобити професионални знания, умения и компетентности за упражняване на определена професия.Предвид посоченото е несъстоятелен поддържаният от ищцата довод ,че единствено отсъствието на изискуемия се трудов стаж по новата длъжностна характеристика е обусловил уволнението й,а то е незаконосъобразно,тъй като изискването за стаж може да се ползва при уволнение на друго основание –чл.328 ал.1 т.11 КТ. Не отсъствието на достатъчно стаж на длъжността "технически ръководител" е обусловило прекратяването на трудовото й правоотношение от работодателя,а отсъствието на образователно ниво /средно или висше/ по посочените в длъжностната характеристика строителни специалности.Въведеното с исковата молба оспорване на нуждата от въвеждане на нови изисквания за заеманата от ищцата длъжност е без правно значение.Право на работодателя е да въведе нови изисквания за заеманата длъжност като преценката е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол ,освен ако не е упражнено при злоупотреба с права.В този смисъл е формирана непротиворечива съдебна практика .Не сме изправени пред хипотезата за необоснованост на въведените нови изисквания с оглед предмета на дейност на работодателя и трудовите функции за длъжността „технически ръководител“.Не е налице фрапиращо несъответствие между логично относимите изисквания за заемане на посочената длъжност и въведените нови такива от работодателя с новата длъжностна характеристика ,а само при такова несъответствие би могло да се приеме ,че работодателят е злоупотребил с правомощието си да въвежда нови изисквания за заемане на процесната длъжност.Недобросъвестност на работодателя би била налице ,ако въведените нови изисквания са без логическа и фактическа връзка с трудовите функции и не обосновават необходимост от промяна в образователната степен и професионалната подготовка за ефикасно изпълнение на задълженията по заеманата от уволнения длъжност. /така в решение №8/28.01.2010г. на ВКС-Трето г.о. по гр.д.№598/2009г. постановено по реда на чл.290 ГПК. Разглеждания случай не попада в горната хипотеза ,поради което въззивният съд намира за несъстоятелен поддържаният ищцата довод за злоупотреба с права от страна на работодателя.Следва да се отбележи,че конкретни факти за злоупотреба с права ищцата не сочи,а е бил длъжна да го направи още в исковата молба./вж.решение №239/21.05.2012г. на ВКС –Четвърто г.о. по гр.д.№799/2011г. по реда на чл.290 ГПК/. Макар да е постановено по друг съществен материалноправен въпрос ,в ТР №3/2011г. на ОСГК е дадено разяснение,че критерий за злоупотреба с права е несъобразяването на субективните права на ФЛ или ЮЛ с нормативно предписания начин и реализирането им в противоречие със закона при наличие на форма на вина-умисъл и осъществяване на конкретен вредоносен резултат.Поведението на работодателя /респ. упражняващият работодателска компетентност управител на въззиваемото дружество/ не бележи данни за злоупотреба с право при уволнението на ищцата .Не е израз на злоупотреба с право назначаването на нейно място на друго лице,което според ищцата има същото образователно ниво и професионална квалификация.Преди всичко съдът не е длъжен да обсъжда факти и обстоятелства ,настъпили след уволнението на ищцата и поради това неотносими за законосъобразността му.Но за пълнота и доколкото такъв довод е наведен в жалбата,съдът намира за нужно да посочи,че назначения след уволнението на ищцата на същата длъжност А. Г. е завършил средно образование по строителна специалност "Геодезия и картография" в Техникум по строителство -Б. /диплом на л.158 от делото/ и има стаж като технически ръководител над 18г. /вж.показанията на св.Ч./,поради което отговаря на въведените с нотавата длъжностна характеристика изисквания за заеманата длъжност. Предявеният иск за признаване уволнението за незаконно е неоснователен,което предопределя неоснователността и на акцесорните искове по чл.344 ал.1 т.2 КТ и по чл.225 ал.2 КТ.

По изложените съображения въззивният съд намира ,че обжалваното решение е правилно . При постановяването му БРС не е допуснал твърдяните от ищцата нарушения по прилагане на материалния закон,поради което решението следва да се потвърди.

Съобразно резултата и на основание чл.78 ал.3 ГПК въззиваемото дружество има право на разноски за въззивната инстанция,които претендира да му бъдат присъдени в размер на 350лв-за адвокатско възнаграждение.За да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение претендиращата ги страна следва да е доказала плащането му на упълномощения адвокат./ т.1 от ТР № 6/2012г. на ОСГК и ТК на ВКС/.Представеният във въззивното производство договор за правна защита и съдействие с процесуалния представител на въззиваемото дружество-адв.Г. Б.-Я. не установява извършено плащане на договореното адвокатско възнаграждение,поради което деловодни разноски не следва да се присъждат.

Така мотивиран и на основание чл.271 ал.1 ГПК,Б. Окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №4262/10.06.2014г. на РС-Благоевград по гр.д.№362/2014г.

Решението може да се обжалва на основанията по чл.280 ал.1 ГПК с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок ,който тече от обявената на страните дата-02.10.2014г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: