РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Бургас , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Георги Д. Пепеляшев
Членове:Даниел Н. Марков
ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ
при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева
в присъствието на прокурора Павел Хайк Манукян (РП-Айтос)
като разгледа докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20212100600403 по описа за 2021 година
С присъда № 260038 от 12.02.2021г. по НОХД № 24/20г., Районен съд,
гр. Бургас е признал подсъдимия Д. А. А., ЕГН **********, за виновен в
това, че на 21.10.2016г. в гр. Бургас ж-к „С.“, бл. **, ет. **, на етажната
площадка, нанесъл на С. Н. М., ЕГН **********, удари с твърд тъп предмет
по тялото в областта на лявата ръка, с което му причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в пукнатина на епикондиала на лява лакетна кост,
довело до трайно затруднение на движението на лявата ръка, за срок от около
1-1,5 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, поради което и на
основание чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК го
осъдил на наказание пробация , включваща следните пробационни мерки:
- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, с
явяване и подписване пред пробационен служител или друго определено от
пето длъжностно лице два пъти седмично.
- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
една година.
1
Съдът, на основание чл.189, ал.3 от НПК, е възложил в тежест на
подсъдимия А. да заплати направените в досъдебното и съдебно производство
разноски по делото.
С присъдата БРС се е произнесъл по веществените доказателства, като е
отнел на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК в полза на държавата
веществените доказателства - две каучукови пръчки, черни на цвят с метални
накрайници и верига, които след изтичане на срока за съхранение на делото
да се унищожат като вещи без стойност, постановил е веществените
доказателства - нож, черен на цвят в калъф да се върнат на С. Н. М. а
останалите веществените доказателства - тампон е червеникава течност,
иззета от звънец на апартамент на етажната площадка на бл. **, ет. **в ж-к
„С.“, тампон с клетъчен материал от устната Кухина на Д.А., тампон с
клетъчен материал от устната кухина на С. М., да бъдат унищожени по реда
на ПАС като вещи без стойност.
В срока по чл.319, ал.1 от НПК присъдата е обжалвана от защитника на
подсъдимия. Според въззивната жалба присъдата е неправилна , постановена
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
необоснована. Моли се за нейната отмяна, като се предлага въззивният съд да
упражни правомощието си по чл.334,т.2, вр.чл. 336, ал.1т.3 от НПК –да
отмени осъдителната присъда и постанови нова, с която да оправдае
подсъдимия по повдигнатото му обвинение, поради извършване на деянието в
условията на неизбежна отбрана. В съдебното заседание пред въззивната
инстанция защитникът поддържа жалбата и развива изложените в нея
съображения. Подсъдимият поддържа съображенията на защитника си .
Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас изразява
становище за обоснованост и законосъобразност на първоинстанционната
присъда и пледира за потвърждаването й .
Бургаският окръжен съд, като обсъди доводите на страните и след като
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, приема следното:
Присъдата на БРС е постановена при обективно, всестранно и пълно
изясняване на фактическата обстановка по делото. Първостепенният съд е
събрал и задълбочено обсъдил относимите и допустими доказателства за
обстоятелствата, включени в предмета на доказването, очертан с внесения в
съда обвинителен акт, като е спазен процесуалния ред, гарантиращ тяхната
2
годност. Въз основа анализа на събраните по делото доказателства БРС
правилно и обосновано е установил фактическата обстановка, която и
настоящата инстанция възприема изцяло, като са приети следните фактически
обстоятелства:
Около месец преди инкриминираната дата подсъдимият Д.А. и свид. М.
Т. П., се разделили. Свидетелката и двете й малолетни деца, чийто баща бил
подс. А., се преместили да живеят в апартамента на родителите й, намиращ се
в гр. Бургас, ж-к „С.“ бл. **, ет. **. На 21.10.2016 г. около 20:00 часа,
подсъдимият довел едно от деца и останал в жилището на свид.П.. Докато
бил апартамента подс.А. поискал от свид.П. да обсъдят отношенията си, но
като не срещнал разбиране настоял да разбере какви са отношенията й със
свид. С. М., защото няколко дни преди това бил прегледал в телефона
кореспонденцията й с последния. Свид. П. се била запознала със свид.С. М.
около година преди това и отрекла да има връзка с него, но подсъдимият не
повярвал и настоявал да изясни ситуацията, затова я накарал да се обади по
телефона на свид.М. и да го повика. Свид. П. се обадила по телефона на
свид.М. и го повикала да дойде в дома й, за да й донесе памперси за децата,
като премълчала, че се обажда по настояване на подс.А. и че същият е при
нея. Подсъдимият А. не приемал свидетелката да има отношение с
криминално проявения свид. М., който да посещава нея и дъщерите им в
апартамента. В себе си А. носел нунчако – уред, състоящ се от две каучукови
палки с метални накрайници свързани с метална верига помежду си, който
може да се ползва като хладно оръжие.
Подс. А. излязъл от апартамента на свид.П. в широкия коридор на
етажната площадка, където били разположени асансьорите. Зад асансьорите
имало тесен коридор, който водел към стълбището, където той се скрил.
Пристигайки пред блока свид.М. се обадил по телефона на свид.П., за
да му изпрати асансьора, който се управлявал с чип. Свидетелката повикала
асансьора, като на етажната площадка пред асансьорите не видяла
подсъдимия, а след това веднага се прибрала в апартамента,заключила
вратата и отишла във вътрешна стая за да се опита да приспи децата с музика.
Излизайки от асансьора на **-я етаж, свид.М. пристъпил в широкия коридор
към намиращата се насреща вратата на апартамента на свидетелката, когато
скритият в малкия коридор подсъдим се промъкнал зад него и започнал да му
3
нанася удари в задната част на тялото му с нунчакото. Свид. М. се обърнал и
вдигнал ръцете си в отбранителна позиция, за да се предпази от нанасяните
му удари, от които веригата свързваща двете каучукови палки на нунчакото
се скъсала. Подс. А. продължил да удря свид.М. с едната останала в ръката му
каучукова палка. Понасящият удари свидетел отстъпил назад и като стигнал
до стената, приклекнал ниско до пода и се свил. От нанесен от подс. А. удар в
лявата ръка на свид.М. била причинена пукнатина на епикондиала на лявата
пакетна кост, а множеството останали удари са му причинили други телесни
увреждания – на гърба в ляво тъмносиньо кръвонасядане; на сгъвката на ляво
коляно имало кръвонасядане с диаметър от около 4-5 см; на десен прасец
отзад подутина с размер около 4-5 см; имал кръвонасядане зад лява ушна
мида, по вътрешната повърхност на лявото бедро в горната трета синкаво
кръвонасядане, надлъжно разположено; по външната повърхност на дясна
подбедрица имало кръвонасядане; в лявата задколенна ямка има синкаво
кръвонасядане.
За да отблъсне нападението, свид.М. извадил нож от джоба си и
няколко пъти посегнал с него към подс.А., като при едно от замахванията
нанесъл порезна рана на врата на А., който се отдръпнал и това позволило на
свид. М. да избягал от местопроизшествието и след това отишъл до дома на
неговия познат - свид. Б. В., на когото разказал за случило между него и
подсъдимия и се оплакал от силни болки в лявата ръка и левия крак.
Подсъдимият започнал да кърви и когато свид.П.а не отворила вратата
на апартамента след позвъняването му, напуснал блока и с автомобила си се
придвижил до Спешния медицински център. Там бил посетен от полицаи,
пред които посочил причинителя на нараняването му.
Свид. М. бил потърсен по телефона от полицейски служител, на когото
съобщил местонахождението си, след което бил задържан и отведен в
спешния център към МБАЛ-Бургас, където първоначално бил извършен
преглед от свид. Л Л. Изготвена била и рентгенова снимка на ръката на
свид.М., а по-късно бил прегледан от свид. Д. Б. – дежурен ортопед, който
съставил лист за преглед с вписана съответната диагноза.
На следващия ден, свид.М. отвел полицейските служители на мястото,
където изхвърлил използвания от него за самозащита нож, иззет при
проведения в градинка зад бл. ** в ж-к „Л.“,гр.Бургас оглед на
4
местопроизшествие (л.29-34, том1 от досъд.п.).
При извършения оглед на местопрестъплението на 21.10.2016 г., на
междуетажната площадка където е апартамента на свид.П. е било иззето и
разделеното на две части „нунчако“.
В заключението на СМЕ№ 574-А/2016г., изготвено по писмени данни са
обобщени нараняванията, представляващи множество кръвонасядания зад
лява ушна мида, по гърба и по долните крайници, констатирани на свид.М. по
време на освидетелстването му на 27.10.2016г., които според вещото лице са
причинени от удари с твърди тъпи предмети. Допълнителната СМЕ № 574 –
А/2016г. - л.47-48, т.1 от досд.п. е изследвала единствено увреждането на
епикондила на лявата лакетна става и пояснила, че то може да се получи при
удар или удари с нунчаку. Увреждането е довело до трайно затруднение
движението на лявата ръка за срок от около 1-1,5месеца при обичаен ход на
оздравителния процес. Допълнителната СМЕ№574/2016г. е била възложена
на вещото лице с постановление от 27.02.2019г. , предвид съобщеното в
показанията н а свид.М. , че гипса е отстранен на 27-я ден. В изготвеното
заключение същото вещо лице е преповторило констатациите си от СМЕ №
574 – А/2016г.(л.36-л.37, т.2 от досъд.п.), като е уточнило че след свалянето
на гипсовата имобилизация увредената става трябва да се раздвижи, поради
което и пълното възстановяване на този вид травми настъпва след 1-
1,5месеца.
Останалите две СМЕ №№574/16г. и допълнителна СМЕ№80/2017г.
(л.36-38, л.50-52, т.1 от досъд.п.) изследват уврежданията получени от
подсъдимия, като са констатирани: порезна рана на шията с дължина 4-5 см,
започваща срединно и вървяща на ляво с прерязване на трахеята на 1-2 см.под
крикоидния хрущял и срязване на външната вена юголарис; драскотина в
дясната гръдна половина с дължина 9см, вървяща от ключицата към гръдното
зърно. В същото заключение вещото лице и посочило че раната е причинена
от действието на предмет с остър режещ ръб, какъвто е всеки нож и може да
се причини от представеното по делото веществено доказателство. Според
експертното мнение разположението на двамата е било лице срещу лице,
като нанасящия удар е бил в приклекнало или седнало положение. Травмата е
квалифицирана като разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Според съдебно-психиатричната експертиза (л.31, т.2 от досъд.п.)
5
подсъдимият не е страдал от психично разстройство и към момента на
извършване на деянието е бил в състояние да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. В съдебно
заседание вещото лице е посочило , че постъпката му не е била психотично
мотивирана, т.е не е първата проява на установеното през 2017г. заболяване –
„Параноидна шезофрения. Първи пристъп.Непълна терапевтична ремисия с
невроподобен синдром.“ Това му заболяване не го възпрепятства да участва
пълноценно в съдебното производство, предвид състоянието му на
терапевтична ремисия, е отразено в експертното заклучение.
Аналогични са констатациите за вменяемостта на подсъдимия към
датата на деянието и способността на му да участва в наказателното
производство, отразени в заключението на КСППЕ (л. 62-67 и л. 69-75, том 1
от досъд.п.),прието на основание чл.282, ал.3 от НПК в съдебно заседание от
08.09.2020г. В отговора си на третия въпрос от същото заключение вещите
лица психиатър и психолог са посочили, че към момента на извършване на
деянието емоционалното състояние на подсъдимия носи окраската на гняв и
обида, не достигащи до състояние на афект( силно раздразнение).
Въззивният състав намира, че фактическите изводи, направени от
първоинстанционния съд, възприети и от настоящата инстанция, са
обосновани и логично и правилно изведени въз основа на критичен анализ на
събраните по делото доказателства. Не се констатират пороци при
формиране на вътрешното убеждение на БРС, като фактическите изводи са
изведени при изискуемото от закона, подчинено на правната и формална
логика обсъждане на доказателствените средства, както поотделно, така и в
тяхната съвкупност. Възприетите факти са изведени в резултат на обективно,
всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на
доказване по чл. 102 от НПК. Първоинстанционният съд е изложил
мотивирани съображения по отношение кредитирането на доказателствените
източници, обсъждайки противоречията между тях. В тази връзка,
възраженията в жалбата срещу оценката на доказателствата и твърденията за
необоснованост въззивната инстанция преценя като неоснователни.
Независимо че въззивната инстанция изцяло споделя доказателствения
анализ, направен от първоинстанционния съд в съответствие с
6
действителното съдържание на доказателствените източници, предвид
поддържаните от защитника възражения, счита, че следва да акцентира
върху следното:
Въззивният съдебен състав се съгласява с оценката на показанията на
свид. С. М., направена от първоинстанционния съд, които правилно и
аргументирано са кредитирани с доверие. БРС е анализирал тези свидетелски
показания както с оглед тяхното съдържание, така и във връзка с други
доказателствени източници. Показанията на този свидетел са последователни,
подробно пресъздават съществените моменти от случилото се, съдържат
информация в пълен обем за основните обстоятелства, съставляващи времето
и мястото на събитието, описват конкретните действия от собственото му и
на подсъдимия поведение. Освен преценени сами по себе си, тези свидетелски
показания са преценени от първостепенния съд и във връзка с други гласни
доказателства, както и със заключението на съдебномедицинските
експертизи. Те напълно кореспондират с приобщените от досъдебното
производство показанията на свидетелите Б. В., Л. В. и М. П. за
обстоятелства предхождащи и последващи деянието и внасящи яснота за
отношенията и поведението на подсъдимия и пострадалия, времето на
деянието, обстановката на мястото на събитието, което съответствие от своя
страна също насочва на извод за тяхната достоверност. Посочените от
свид.М. фактическите данни за конкретните въздействия върху него,
осъществени от подсъдимия, намират потвърждение в констатациите от
протокола за освидетелстването му и СМЕ574-А/2016г., с описани множество
на обективни находки върху тялото на пострадалия: охлузване с диаметър
около 1 см на лявото коляно; множество кръвонасядания - зад лявата ушна
мида с размери около 1 см, охлузване с диаметър около 1 см на лявото коляно,
кръгловидно кръвонясядане на гърба; кръвонасядания на лявото бедро в
областта на гениталите, на сгъвката на лявото коляно, на десен прасец и
гипсирана лява ръка до рамото. Според вещото лице уврежданията са в
резултат от удари с твърди тъпи предмети. В допълнителна та СМЕ л.47-48,
т.1 от досд.п. удар с твърд тъп предмет са причинили и пукнатината на
епикондила на лявата лакетна става и може да се получи при удар или удари
с нунчако, какъвто начин на получаване на уврежданията описва пострадалия
в показанията си. Криминалната обремененост на свид. С.М. не е основание
за дискредитиране на показанията му, поради което след обективен анализ и
7
съпоставка с останалите доказателствени източници правилно са били
кредитирани с доверие от БРС при формиране на изводите му за осъществено
срещу него противоправно нападение от подсъдимия.
БРС е направил правилна и обоснована оценка на обяснения на
подсъдимия А., като ги е възприел като защитна версия. Обясненията му пред
съда досежно самото спречкване с пострадалия са крайно лаконични и общи.
Според разказа му пред съда, след като по него настояване е бил повикан
пострадалият, той го е изчаквал, но не в апартамента или пред блока, а скрит
на междуетажната площадка, след което подходил „от задната му
страна“(защото бил притеснен, че уж може да има теч на информация и М. да
се е подготвил“) и когато без да говори пострадалият тръгнал срещу него с
ножа и „20-30 секунди ръкомахал с ножа“ , на подсъдимият „паднало
пердето“ и решил да се отбранява с нунчако, което пък намерил тогава на
същата междуетажна площадка. Разказаното от подсъдимия е житейски
непълно неправдоподобно, но водещо в преценката на БРС дали да се довери
на обясненията му е направената съпоставка на съобщаваното от него със
съдържаща се информация в другите доказателствени източници. Сочените
от подсъдимия обстоятелства се отричат от фактическите данни, съдържащи
се в показанията на свид.М., които пък кореспондират косвено с други гласни
доказателства( показанията на свидетелите Б. В., Л. В. и М. П. ), с данните от
протокола за освидетелсване, ясно очертаващи за множеството и
локализацията на нараняванията, основно в задната част на тялото и
крайниците на свид.М. и със заключението на СМЕ. Според СПЕ(л.31, т.2 от
досъд.п.) и към дата на деянието подъсдимият не е страдал от психично
разстройство и към момента на извършване на деянието е бил в състояние да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си. В съдебно заседание вещото лице е посочило , че постъпката му не е била
психотично мотивирана, т.е не е първата проява на установеното през 2017г.
заболяване – „Параноидна шезофрения. Първи пристъп.Непълна
терапевтична ремисия с невроподобен синдром.“
Напълно неоснователно се твърди, че увреждането на пострадалия М.,
довело до средната телесна повреда, не е безспорно установено, което се
аргументира с противопоставянето на поставената при прегледа диагноза с
констатираното от вещото лице в допълнителната СМЕ№574-А/2016г. (л. 47-
л.48, том 1 от досъд.п.) увреждане.
8
Действително, в предоставения на вещото лице „допълнителния лист
към лист за прегледна пациент в спешно отделение“ – л.46, т.1 от досъд.п. , е
допуснатата неточност при изписване на диагнозата, в която ненужно е
добавен съюза “и“ („et“), което води до неяснотата, сочена от вещото лице, а
свид.Б. определя като безсмислие погрешно изписаната диагноза.
Според заключението на допълнителната СМЕ№574-А/2016г. на
свид.М. е причинена пукнатина на епикондила на лява лакетна кост.
За изясняване вида на увреждането БРС е съпоставил представените в
досъдебното производство медицински документи с допълнително
изисканите от здравното заведение, с данните от показанията на лекарите,
които са приели пострадалия в спешния център и прегледалият го ортопед –
свидетелите Л.Л. и Д.Б.. Последният свидетел при повторния си разпит след
предявяване на получената от УМБАЛ-Бургас документация и ренгенова
снимка, потвърждава, че изписаната в „допълнителен лист към лист за
преглед на пациент в спешно отделение“( л.103 от НОХД№24/20г. на БРС -
писмен документ, различен от този на л.46, т.1 от досъд.п.,) диагноза е
изписана от него и е правилно записана, защото съюзът “и“ („et“) е
зачеркнат, като уточнява, че така изписаното означава повреждане в долна
вътрешна част на лакетната става, което е една от най-долните части на
раменната кост - л.114 от НОХД№24/20г. на БРС. Тези показания напълно
съответстват на показанията от предходния му разпит, където на няколко
места е пояснил, че „епикондили улнарис “, където е фисурата, е долната
част на раменната кост, а „улнарис“ е изписано, за да поясни свързването на
епикондила с ултната кост.
Тези свидетелски показания привидно несъответстват на посоченото в
допълнителната СМЕ№574-А/2016г. увреждане на свид.М. „пукнатина на
епикондила на лява лакетна кост“, но в действителност такова не е налице.
Според устните разяснения на вещото лице пред първоинстанционния
съд(гърба на л.66 от НОХД №24/20г. на БРС), при пострадалия е
констатирано увреждане на епикондила, който се намира на мишечната
кост(хумеруса), която граничи с улната лакетна кост. Укорът на вещото лице
е към начина на отразяване в медицинската документация, защото според
него така записаното не внасяло яснота къде точно е увреждане. Тази
констатация на вещото лице съответства напълно на съобщаваното от лекаря
9
ортопед – свид. Б.. Каса се за едно и също посочено от двамата медици
увреждане, което не би могло да бъде различно, доколкото, както и двамата
уточняват, епикондилите са долната част на хумеруса(не са част от двете
предмишечните кости) и затова участват в лакетната , а не в раменната става.
Непълнотата на диагнозата – дали се касае за увреден латерален или медиален
епикондил, според разясненията на същото вещо лице няма значение за
квалификацията. Създадения ред на документообората в медицинското
заведение и причината един и същ документ(„допълнителния лист към лист
за прегледна пациент в спешно отделение“) да се преписва в повече от един
екземпляр, е извън главния предмет по делото.
Както бе посочено по-горе правилно характера и степента на
увреждането е било квалифицирано като постоянно разстройство на здравето,
неопасно за живота по чл.129, ал.2 от НК, което се явява и най-тежкия
резултат, по сравненията с останалите травми, медико-биологичните
характеристики на които съответстват на лека телесна повреда( т.17,т.18 от
ППВС№3/79г.).
Въззивната инстанция намира, че при установяване на правно
значимите факти БРС не е допуснал нарушения на процесуалните правила за
събиране, проверка и оценка на доказателствата. Липсва игнориране,
избирателност и необоснова предпочитане на едни доказателствени средства
за сметка на други.
Предвид изложените съображения по анализа на доказателствения
материал и възприетата фактическа обстановка, настоящият състав споделя
изцяло като обосновани и законосъобразни правните изводи на БРС. Като е
изложил подробни мотиви, първоинстанционният съд правилно е приел, че с
така обективираното поведение подс. Д.А. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по престъпление по чл. 129, ал.
2, вр. с ал. 1 от НК. Правилно и обосновано е прието, че от обективна страна
подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението, като
нанасяйки на С. Н. М., ЕГН. *********, удари с твърд тъп предмет по тялото
в областта на лявата ръка му причинил средна телесна повреда, изразяваща се
в пукнатина на епикондиала на лява лакетна кост, довело до трайно
затруднение на движението на лявата ръка, за срок от около 1-1,5 месеца, при
обичаен ход на оздравителния процес. Затруднението в движението на ръката
10
не се е ограничило до 27 дни, през който е била имобилизирана латкетната
става, защото след свалянето на гипсовата превръзка е необходимо
раздвижване, поради което вещото лице е определило срок от 1-1,5 месеца. В
случая е налице критерия за „трайно“ по п.8 от ППВС№3/1979г., защото
продължителността на периода за възстановяване възможността на лявата
ръка на свид.М. да извършва движение в пълен обем, е „поне около тридесет
дни“.
Правилно БРС е преценил, че доказателственият материал не позволява
извод действията на подсъдимия да се квалифицират по чл.12, ал.1 от НК,
защото нападателят не може да се позовава на неизбежна отбрана, а в случая
именно подсъдимият е търсил „среща“ с пострадалия, за да се саморазправи с
него, причакал го е на междуетажната площадка и той пръв го е нападнал в
гръб – Р-л I, т.3 от ППВС№ 12/73г. Деянието му не е защитен отговор на
друго непосредствено противоправно нападение, а самото то е
противоправно нападение.
По делото не е установено предходно неправомерно поведение от
страна на пострадалия да е предизвикало у подсъдимия състояние на силно
раздразнение. Липсват и медицински показатели за възникване на мощно
афектно стеснение на съзнанието, възпрепятстващо подс. А. да може
правилно да възприема действителността и да реагира адекватно.
Първоинстанционният съд, като се е ръководил от установената
съдебна практика, че за умисъла на дееца се съди от средствата, с които е
извършено деянието, от насоката и силата на ударите, от мястото на
нараняването, от разстоянието, от което се посяга на жертвата (ППВС №
14/1963 г.), правилно е приел, че подсъдимият е действал с пряк умисъл.
Извода му е обоснован с нанесените множество удари с твърд предмет,
какъвто е нунчакото, по различни части от тялото на пострадалия от близко
разстояние, целейки увреждане на телесния му интегритет.
Престъплението по чл. 129, ал.2, вр, ал. 1 от НК е наказуемо с
наказание до шест години лишаване от свобода.
Няма направено искане по отношение на наказанието, тъй като се
претендира изцяло оправдаване на подсъдимия. Независимо от това
въззивната инстанция не констатира неправилно приложение на закона или
явно несъответствие при определяне на наложеното наказание.
11
БРС точно е преценил относително по-високата степен на обществена
опасност на деянието на подс.А. по сравнение с други от същия вид, което се
обуславя от множеството причинени на пострадалия различни по вид леки
телесни повреди, неотчетени в квалификацията му. Съобразил е чистото
съдебно минало на дееца към датата на осъществяване на деянието и
подбудите за осъществяване на престъплението. Като смегчаващи вината
обстоятелства със значителна тежест съдът е приел психическото
заболяването на подсъдимия и отдалечеността във времето на
инкриминираната с обвинителния акт дата. Въз основа на посочените
обстоятелства БРС е констатирал, че са налице многобройни смекчаващи
обстоятелства, поради което и определил наказанието по реда на чл. 55, ал. 1,
т. 2, б. „б“ от НК, като е заменил предвиденото наказание лишаване от
свобода с наказанието пробация и ясно мотивирал подбора по вид и размер
на наложените двете задължителни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК.
Първоинстанционният съд е пропуснал да изложи съображения относно
присъствието на втората кумулативно предвидена в същия текст
предпоставка за приложението на чл.55 от НК –дали и най-лекото
предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко при конкретно
установената степен на обществена опасност на деянието и на дееца.
Пропуска не е от категорията на съществените процесуални нарушения,
защото са ясни крайният извод на БРС относно необходимия обем
наказателна принуда, фактическите и правни основания за ангажирането й.
Съобразени са всички установени по делото и влияещи върху отговорността
на подсъдимия обстоятелства, тяхната тежест, както и съответствието на така
индивидуализираното наказание с целите по чл.3 НК.
Произнасянето на БРС по направените по делото разноски и относно
веществени доказателства е в пълно съответствие с изискването на закона.
При извършената цялостна и служебна проверка на атакувания съдебен
акт, настоящия съд не намери основания за изменяне на атакуваната присъда.
Водим от горното, на основание чл. 334, т.6 вр. чл. 338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260038 от 12.02.2021г., постановена по
НОХД № 24/20г. по описа на Районен съд, гр. Бургас
12
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13