РЕШЕНИЕ
№ 14702
гр. София, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110139239 по описа за 2022 година
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о,
ал. 1 ЗВ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на „Софийска вода“ АД срещу М.
И. Б. след развило се заповедно производство по ч.гр.дело № г. по описа на СРС за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми от 2151,57 лв.,
представляваща цената на потребена вода от ответника за процесния имот за периода
от 15.08.2017 г. до 14.11.2021 г., ведно със законната лихва от 21.02.2022 г. до
изплащане на вземането, както и мораторна лихва върху главницата за периода
15.09.2017 г. до 14.11.2021 г. в размер на 145,42 лв.
Длъжникът е депозирал възражение по реда на чл. 414 ГПК срещу издадената
заповед за изпълнение, като след указание до заявителя, последният е предявил
установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по договор за
жилище с адрес: гр. София, район Средец, ул. „ Посочва, че ответникът е придобил
собствеността на недвижим имот, до който са доставяни ВиК услуги, на 29.03.2002 г.
Твърди, че за периода от 15.8.2017 г. до 14.11.2021 г. по партидата на ответника са
начислени за плащане суми за потребление общо в размер на 2151,57 лв. Ищецът
претендира установяване дължимостта на посочената сума, ведно със законната лихва
върху начислените суми, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до погасяването, както и мораторна лихва за
забава за периода от 15.9.2017 г. до 14.11.2021 г. в размер на 145,42 лв. Моли съда да
установи съществуването на претендираното вземане така, както е заявено в
заповедното производство. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва като недопустими и
неоснователни предявените искове с твърденията, че с исковата молба не са
1
представени отчети по показатели за изразходваното количество ВиК услуги по
доставка на питейна вода, както и не са приложени протоколи за извършен отчет.
Навежда освен това, че по делото не са представени доказателства за наличието на
изискуемите елементи от фактическия състав за правото на ВиК дружеството да
приложи служебно начисляване. Посочва, че не е извършена подмяна на
индивидуалните водомери, които подлежали на метеорологична проверка на всеки 10
години. Твърди, че средствата за измерване и разпределение на изразходваното
количество вода не са преминали задължителна проверка съгласно общите условия.
Поддържа, че фактурите представляват частен документ, отразяващ изгодни за
издателя факти, поради което не можело да се приемат за годно доказателствено
средство за задълженията на потребителя за процесния период. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1
ЗВ:
За основателността на предявения иск ищецът следва да установи по реда на
пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: възникването,
съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е.
наличието на правоотношение между В и К оператора и ответника, като потребител на
В и К услуги през процесния период; предоставянето от него, респ. получаването от
ответника на претендираните услуги в договорения вид, обем, количество и качество;
стойността на предоставените услуги и изискуемостта на вземането.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на В и К услугите са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Аналогична е
и разпоредбата чл.2, ал.1 от Общите условия на ищеца.
Според чл.8, ал.1 и ал.3 от посочената Наредба, получаването на услугите ВиК се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика (собствениците) на ВиК системи или от съответен
регулаторен орган, създаден със закон, или в изпълнение на концесионен договор.
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198„о”,
ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане
за територията на гр.София. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват
одобрените от ДКЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги
най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен
срок от публикуването им.
Служебно известен на съда е фактът, че Общите условия за получаване на ВиК
услугите са одобрени от ДКЕВР на основание чл.6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ, публикувани са
по надлежния ред, както и са поместени на интернет страницата на дружеството. При
положение, че по делото не е представен и не се твърди да е сключен индивидуален
договор между страните за уреждане на отношенията им по повод предоставяните от
ищеца услуги, то следва, че в отношенията между тях се прилагат Общите условия за
получаване на услугите ВиК от „Софийска вода” АД.
С проекта за доклад, приет за окончателен без възражения от страните в
проведеното открито съдебно заседание на 01.12.2022 г., на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3
ГПК като безспорен и ненуждаещ се от доказване между страните по делото е
2
отделен фактът, че ответникът е собственик на процесния имот, а именно – ап. 10,
находящ се в гр. София, ул. „Ангел Кънчев“ № 20, вх.А към процесния период.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделения за безспорен факт за доказано. Този факт се установява и от приетата
по делото справка № 1345914/02.11.2021 г., издадена чрез отдалечен достъп от
Агенция по вписванията. В пореден № 3 от справката е отразено придобиването
на процесния имот от ответника на 29.03.2002 г., като след тази дата няма данни
имотът да е отчужден. Налага се извод, че в процесния период ответникът е бил
собственик на процесния имот. Косвено доказателство в тази насока е и
обстоятелството, че от служебно извършената справка от НБД се установява, че
регистрираният постоянен адрес на ответника, съвпада с процесния.
От заключението на комплексната съдебно техническа и счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че
вещото лице С. е направило неколкократни опити да посети процесния имот, като
двукратно е получавал обещание по телефона, че ответникът ще се свърже с него за
уговаряне оглед на имота, което не е сторил. Вещото лице сочи, че посетило без
уговорка адреса, но вратата не му била отворена, поради което оставил бележка в
пощенската кутия с телефонния си номер, за да се свърже с него ответникът, но
последният не го потърсил. Налага се извод, че въпреки усилията, положени от вещото
лице, за да посети процесния имот, ответникът не осигурил съдействие, а напротив –
възпрепятствал посещението на вещото лице. Ето защо и на осн. чл. 161 ГПК съдът
приема за доказан факта, за който вещото лице е посочило с много голяма степен на
вероятност, че е така, а именно - че апартаментът на ответника е законно присъединен
към инфраструктурата, експлоатирана от „Софийска вода“ АД, като дружеството е
доставяло ВиК услуги в имота в процесния период. Касае се за имот в обитаема
жилищна сграда в централната част на гр. София. Посочено е, че В и К услугите са
фактурирани по изчислявани данни от ищцовото дружество, поради неосигурен достъп
до имота, като изчислението е извършено коректно съгласно Общите условия.
Отчетено е, че консумираното количество за процесния период от 15.08.2017 г. до
15.10.2021 г. е 847,43 куб. м. и е правилно изчислено. Отразено е, че разликата между
начислените количества по фактури за периода за всички потребители и отчетените
количества по приходните водомери се разпределя пропорционално на потребителите
– чрез увеличение или намаление на количествата по индивидуалните партиди.
Отразено е, че за процесния период изравнения са в посока намаления по
индивидуалните партиди.
От заключението, в неговата счетоводна част, се установява, че стойността на
предоставените в исковия период услуги възлиза на сумата от 2151,57 лева, като
същата е определена в съответствие с предоставените В и К услуги и с утвърдените от
КЕВР цени. Изчислено е от вещото лице, че непогасените суми в процесния период са
в размер от 2151,57 лева главница и 145,42 лева лихва за забава, изчислена в 30-дневен
срок след датата на фактуриране до посочения краен период от ищеца.
Съдът намира за неоснователни направените от ответника в проведеното открито
съдебно заседание възражения за липса на периодино отчитане на приходните
водомери. От експертното заключение се установява, че изравняванията, направени
след отчитане на приходните водомери в процесния период, са довели единствено до
намаляване на потреблението по индивидуалните партиди, а не и до увеличаване.
Съгласно чл. 133 ГПК, когато в установения срок за отговор на исковата молба
ответникът не направи възражения, той губи възможността да направи това по-късно,
освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Срокът за
отговор на исковата молба е изтекъл на 26.09.2022 г., като възражението на ответника
3
за погасени по давност суми е заявено за първи път в откритото по делото съдебно
заседание на 01.12.2022 г. Тъй като същото не е направено в предвидения в закона
преклузивен срок, то не следва да бъде разглеждано по същество.
Искът за главница следва да бъде уважен за пълния предявен размер и за целия
процесен период, ведно със законна лихва върху сумата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до
погасяването.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. С оглед изводите за основателност на главната искова претенция,
следва да бъде разгледана и акцесорната такава. Моментът на забавата в случая се
определя съобразно уговореното от страните. Съгласно приложимите ОУ,
потребителите на ВиК услуги са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните
ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането им (чл. 31, ал. 2 от ОУ). В
този смисъл, и съгласно разпоредбата на чл.84 ал.1 ЗЗД, ответникът е изпаднал в
забава по силата на цитираните разпоредби на ОУ, без да е било нужно да бъде канен
от ищеца.
Установи се от експертното заключение, че размерът на лихвата за забава за
процесния период от 15.09.2017 г. до 14.11.2021 г. възлиза на претендираната от ищеца
сума от 145,42 лв. Предявеният иск следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на делото, право за присъждане на разноски възниква ищеца. На
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество сумата от 690,12 лева разноски в производството, от които: 90,12 лева
държавна такса; 500 лева възнаграждение за вещи лица и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение, определено на на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за
разноски в размер на 45,94 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско
възнаграждение, които суми следва да бъдат присъдени в пълен размер.
Така мотивиран и на основание чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че М. И. Б., ЕГН:
********** дължи на „Софийска вода“ АД, ЕИК ********* сумите по издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № г. по
описа на СРС, 33 състав, както следва:
- 2151,57 лева на осн. чл. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ,
представляваща цена на доставени, но незаплатени ВиК услуги на адрес: гр. София,
район Средец, ул. за периода от 15.08.2017 г. до 14.11.2021 г., ведно със законната
лихва от 21.02.2022 г. до погасяване на задължението;
- 145,42 лева на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща обезщетение за забава в
плащането на главницата за периода от 15.09.2017 г. до 14.11.2021 г.
4
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. И. Б., ЕГН: ********** да заплати
на „Софийска вода“ АД, ЕИК ********* сумата от 690,12 лева, представляваща
направени разноски по гр. дело № по описа на СРС, както и сумата от 95,49 лева,
представляваща разноски по ч. гр. дело № г. по описа на СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5