Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 239
гр.Кюстендил, 12.12.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен съд, в открито
съдебно заседание на седми декември две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и секретар Лидия
Стоилова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№329/2023г.
по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
Община Кюстендил с адрес гр.Кюстендил,
пл.“Велбъжд“ №1 оспорва решение №BG05M9OP001-2.019-0023/26 от
03.10.2023г. на главния директор на ГД ЕФМПП и ръководител на УО на ОПРЧР в
частта, с която е отказано верифициране на разходи в размер на 6 865.08
лв. по бюджетно перо І.1.1 „Разходи, свързани с предоставянето на услуги в
Център за настаняване от семеен тип за деца, Преходно жилище за деца от 15 до
18 годишна възраст и Наблюдавано жилище за младежи от 18 до 21г., предвидени да
бъдат разкрити от общините на съответната целева територия, както и разходи на
физическите лица, извършващи дейности по преместване на децата и младежите от
целевата група и настаняването им в новоразкритите услуги от резидентен тип“.
Развиват се съображения за незаконосъобразност на акта в оспорената част,
поради неспазване на формата, дасежно правната квалификация за издаване на акта
и неправилно приложение на материалния закон. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът чрез пълномощника излага съображения за
неоснователност на оспорването и моли същото да бъде отхвърлено. Претендира
се юрисконсултско възнаграждение.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Община Кюстендил е сключила
договор №BG05M9OP001-2.019-0023-C02 за безвъзмездна финансова помощ по процедура „Продължаваща подкрепа за
деинституционализация на децата и младежите – ЕТАП 2 – предоставяне на
социални и интегрирани услуги за деца и
семейства“, Компонент 1 на ОП „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020г. в
изпълнение на проект „Подкрепа за лица с психични разстройства в Община
Кюстендил“.
Във връзка с изпълнението на горепосочения проект са сключени граждански
договор №1/17.11.2022г. с Р.М.А.-Б.и граждански договор №2/17.11.2022г. с И.С.К.,
на основание чл.20, ал.4, т.3 от ЗОП, по силата на които възложителят Община
Кюстендил възлага на изпълнителите извършването на консултантска дейност в
качеството на консултант към социалната услуга „Защитено селище“ за лица с
психични разстройства съгласно проект „Подкрепа за лица с психични разстройства в Община
Кюстендил“, финансиран с договор №BG05M9OP001-2.019-0023-C02.
Безспорно по делото е, че Р.М.А.-Б.и И.С.К.са служители на Община
Кюстендил, работещи по безсрочни трудови договори.
Постъпило е искане за плащане №3 от ИСУН 2020 за отчетен период
11.11.2022г. – 30.04.2023г. на стойност 135 708.63, от които 6 865.08
лв., представляващи разходи за възнаграждения и осигурителни вноски на Р.М.А.-Б.и
И.С.К..
Издадено е оспореното решение №BG05M9OP001-2.019-0023/26 от 03.10.2023г. на главния
директор на ГД ЕФМПП и ръководител на УО на ОПРЧР, като на основание чл.62,
ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 от ЗУСЕФСУ във вр.с чл.57, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ, в оспорената
част е отказано верифициране на разходи в размер на 6 865.08 лв. по
бюджетно перо І.1.1 „Разходи, свързани с предоставянето на услуги в Център за
настаняване от семеен тип за деца, Преходно жилище за деца от 15 до 18 годишна
възраст и Наблюдавано жилище за младежи от 18 до 21г., предвидени да бъдат
разкрити от общините на съответната целева територия, както и разходи на
физическите лица, извършващи дейности по преместване на децата и младежите от
целевата група и настаняването им в новоразкритите услуги от резидентен тип“.
При направено уточнение, че във вр.с §70 от ЗИД ЗУСЕСИФ посочените норми са
действащите такива преди изменението на закона от 2022г., УО е извел мотиви за
недопустимост на посочените разходи, доколкото същите са извършени незаконосъобразно,
съгласно българското законодателство. Посочил е, че съгласно Методология за
регламентиране на възнагражденията по ОПРЧР 2014-2020 и разпоредбите на чл.10,
ал.2, т.3 от МПС №189/28.07.2016г. не е
допустимо сключването на граждански договори със служители на бенефициера по
проекта. Разходите за възнаграждения на лица, наети по договор за изработка
/услуга/, договор за поръчка и други договори, сключени по реда на ЗЗД или ТЗ
във връзка с изпълнението на проекта са допустими единствено в случаите, в
които лицата са външни за бенефициера и са избрани в съответствие с
националното законодателство.
С оглед така установената фактическа обстановка по
делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок, срещу акт,
подлежащ на оспорване по съдебен ред, от процесуално легитимен субект и пред
компетентен да я разгледа съд.
След служебна проверка законосъобразността на
решението на основанията по чл.146 от АПК и по реда на чл.168 от АПК, съдът
счита следното:
Обжалваният административен акт е издаден от
компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, но в нарушение на
чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Съдът счита, че решението в оспорената му част не е
мотивирано откъм посочване на фактическите основания, които са послужили като
мотив органа да упражни правомощията си за отказ да верифицира поискана сума по
сключения договор. Без наличието на конкретно изложени факти, съдът не би могъл
да прецени налице ли са визираните в правните норми материалноправни
предпоставки за уважаване на искането за плащане по проекта.
Във връзка с предоставената безвъзмездна финансова
помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове, УО с оглед нормата на
чл.62, ал.3 от ЗУСЕФСУ, има правомощие да верифицира разходите, като извърши
дължимата проверка на документите, представени към искането за плащане, и на
проверки на място, когато това е приложимо, съответно да откаже тяхното
верифициране, ако не са налице законовите предпоставки за тяхната допустимост
по чл.57 и чл.58 от закона. В този смисъл съдът приема, че е посочено правното
основание за издаване на акта.
По силата на чл.59, ал.1 от ЗУСЕФСУ конкретните национални
правила и детайлните правила за допустимост на разходите за съответния
програмен период се определят с нормативен акт на Министерския съвет. В настоящия
случай това е ПМС №189/28.07.2016г.
за
определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите,
съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен
период 2014 – 2020 и Методология за регламентиране на възнагражденията по ОПРЧР
2014-2020. Следователно, за да бъде даден разход недопустим е необходимо да не е налице някоя от хипотезите на
чл.57, ал.1, 2 или 3 от ЗУСЕФСУ.
УО в настоящия казус се е озовал на нормата на чл.57,
ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ /редакцията на закона преди изменението 2022г./, според
която разходите са допустими, ако са извършени законосъобразно съгласно
приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Направил е
и привръзката с чл.10, ал.2, т.3 от ПМС №189/2016г. – същата предвижда, че разходи
за екипи, отговорни за управление и/или изпълнение на проектите, са допустими
когато извън случаите по т.1 и 2 за
дейности по проекта с лицето е сключен договор съгласно правилата по чл.49, ал.2
от ЗУСЕФСУ. Посочването на правните норми, регламентиращи правила за
допустимост на разходите не е достатъчно, за да обоснове ясна и безпротиворечива
вола за УО за недопустимост на разходите за възнаграждения и осигуровки на Р.М.А.-Б.и И.С.К..
Ограниченото мотивиране само с факта, че двете лица са служители на Община
Кюстендил и че с тях са сключени граждански договори в нарушение на изискването
на чл.10, ал.2, т.3 от ПМС №189/2016г. не покрива изискването за мотивираност
на административния акт, доколкото не става ясно защо УО приема, че за проекта
е необходимо лицата, свързани с изпълнението да са външни спрямо бенефициера -
нормата на чл.10 от ПМС-то предвижда възможности екипите, отговорни за
управление и/или изпълнение на проектите да се осъществяват само от служители
на бенефициера, или от служители и външни лица, или само от външни лица. Не е
обоснована и конкретната хипотеза на ал.3 на чл.10, доколкото не са изложени никакви
мотиви във връзка с визираната разпоредба на чл.49, ал.2 от ЗУСЕФСУ във вр.със
ЗОП, а оттук не е формиран и извод за незаконосъобразност с българското
законодателство.
Мотивите представляват единство от фактическите и
правни основания за издаване на акта и тяхното наличие позволява на адресата да
разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и
интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания
контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и
представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен
акт. Установено е отменително основание по чл.146, т.2 от АПК – неспазване на
установената форма на акта, поради което същия ще бъде отменен в оспорената
част и преписката върната на органа за ново произнасяне при ясно излагане на
мотиви от фактическа страна, досежно допустимост/недопустимост на процесните
разходи.
Съдът присъжда разноски на оспорващия на основание чл.143,
ал.1 от АПК в размер на 154.92 лв., от които 54.92 лв. заплатена държавна такса
и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение /същото е определено на основание
чл.24, изр.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ/.
Воден от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №BG05M9OP001-2.019-0023/26 от 03.10.2023г. на главния директор на ГД ЕФМПП
и ръководител на УО на ОПРЧР в частта, с която е отказано верифициране на
разходи в размер на 6 865.08 лв. по бюджетно перо І.1.1 „Разходи, свързани
с предоставянето на услуги в Център за настаняване от семеен тип за деца,
Преходно жилище за деца от 15 до 18 годишна възраст и Наблюдавано жилище за
младежи от 18 до 21г., предвидени да бъдат разкрити от общините на съответната
целева територия, както и разходи на физическите лица, извършващи дейности по
преместване на децата и младежите от целевата група и настаняването им в
новоразкритите услуги от резидентен тип“.
ВРЪЩА преписката на
административния орган за ново произнасяне в тази част, при съобразяване с
дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Министерство на труда и социалната политика, гр. София, ул.“Триадица“
№2 да заплати на Община Кюстендил, пл.“Велбъжд“ №1 разноски по делото в размер на
154.92 лв. /сто петдесет и четири лв. и деветдесет и две ст./.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: