Решение по адм. дело №22/2024 на Административен съд - Силистра

Производството е образувано по жалба на К. П. С. от гр.Силистра, подадена чрез представител по пълномощие адв.К. Л. от АК-Силистра, против Заповед №24-1886-000007/12.01.2024г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171 т.1,б.“б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), по вид „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, издадена от Началник сектор „Охранителна полиция“ в РУ-Силистра при ОД на МВР гр.Силистра.

С жалбата се твърди, че оспореният акт бил материално незаконосъобразен, тъй като главната предпоставка за приложение на релевираната разпоредба от ЗДвП -„управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози“, не била установена. Това било така, защото административната принуда е наложена въз основа на показанията на техническо средство, с което е бил изпробван в хода на полицейска проверка - Drugtest 5000, с фабричен номер:ARLK-0019, отчел наличие на амфетамин, които (показания) са оспорени от водача посредством записано възражение в издадения му талон за изследване №0154778. Същият бил дал биологичен материал за медицинско изследване, което активирало правилото от чл.3а т.2 от Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози (Обн. ДВ,бр.61/17г.,посл.изм.ДВ,бр.81/26.09.23г.)- занапред Наредба №1/2017г. Ето защо твърди, че процесният резултат от тест, извършен с техническо средство, при наличието на дадена проба за химико-токсикологично лабораторно изследване, не било годно доказателствено средство за установяване на нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 ЗДвП,а тежестта за неговото доказване е нормативно възложена на ответния орган.

Поддържа,че ответникът бил приложил неправилно закона.Нарушен е принципът, обективиран в чл.6, ал.5 АПК - за съразмерност между причинените с акта последици и реално преследваната от закона цел. Твърди, че не бил употребявал наркотици,поради която си убеденост дал биологичен материал за изследване не само заради предписанието на контролните органи, но и за изследване в частна лаборатория „Цибалаб“ Силистра (на следващия ден 12.01.24 г.),като всички резултати са отрицателни.Позовавайки се на чл.171 т.2а б.“б“, във връзка с чл.174 ал.4 ЗДвП и чл.23 ал.1 Наредба №1/2017г., поддържа че при наличие на медицинско изследване,неговите стойности,вкл. изводи за наличие/отсъствие на наркотични вещества, са определящи.

Инвокира довод и за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като било налице разминаване в посоченото време за извършване на теста с техническо средство (15:25ч.) и на установяване на управлението на МПС в нарушение на чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП (15:39ч.), което внасяло неяснота в административното обвинение. Освен това твърди, че определеният максимален срок на ПАМ (при упражняване на дискреционна власт от административния орган) бил несъответен на фактите,а прилагането му - немотивирано, което също следвало да обоснове отмяна на обжалваната заповед. В обобщение, поддържа отменителните основания от чл.146 т.2-т.5 АПК,настоявайки да бъде приет за компрометиран резултатът от изследването с въпросното техническо средство Дръг Тест 5000, щом същият е изцяло отречен с по-надеждния способ на изследване за употреба на наркотични вещества съгласно Наредба №1/2017 г., независимо, че назначената химико-токсикологична експертиза в рамките на водено ДП №1886 ЗМ-19/2024г. по описа на РУ-Силистра, неоправдано се бавела и препятствала възможността му да представи по-убедително доказателство за твърденията си. Заради всичко това, настоява атакуваната ЗППАМ да бъде отменена. Претендира присъждане на съдебни разноски по представен списък по чл.80 ГПК .

Ответникът по жалбата- Началник на Сектор „Охранителна полиция“ в РУ-Силистра, при Областна дирекция на МВР Силистра,чрез упълномощен представител В.А.- гл.юрисконсулт в ОД МВР гр.Силистра, поддържа неоснователност на жалбата. Представя доказателство за изправността на използваното техническо средство Drugtest 5000, №ARLK-0019; електронна справка за съдимост на жалбоподателя; Справка за нарушител и копие на Свидетелство за регистрация на МПС (част II), на базата на които твърди, че оспореният индивидуален административен акт бил съответен на фактите и на закона.Поддържа,че безспорно била доказана материалната предпоставка за налагане на процесната административна принуда по чл.171 т.2а б.“б“ ЗДвП, а спор за компетентността на издателя на ЗППАМ нямало.

Относно релевираното възражение за неустановеност на нарушението в посочения час както в АУАН, така и в ЗППАМ, поддържа, че същият бил часът на съставяне на акта, който се генерирал автоматично от използвания софтуер от контролните служби и не бил в състояние да заличи факта на извършеното нарушение преди спирането на жалбоподателя за проверка и установяване с техническо средство на употреба на наркотични вещества при управлението на автомобила. В подкрепа на същия извод било и обстоятелството, че със споразумение №72/31.05.2023 г. по НОХД №322/23г. на СРС ( л.34) К. П. С. се е признал за виновен в това, че на 13.05.2023 г. в с. Калипетрово е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества -амфетамин, поради което и на основание чл.343б ал.3,вр. с чл.55 ал.1 НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от 3 години. Установеното нарушение от същия вид е извършено осем месеца по-късно.В обобщение настоява за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение по представен списък по чл.80 ГПК (л.59).

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК,във връзка с чл.172 ал.5 от Закона за движението по пътищата.

Съдът, като обсъди становищата на страните и, прецени доказателствата по делото,вкл. представените след дадени указания, извършвайки проверката по чл.168 ал.1 АПК, прие за установено следното:

Предмет на съдебния контрол е Заповед №24-1886-000007/12.01.2024 г. за прилагане на ПАМ по чл.171 т.1, б.“б“ от ЗДвП, издадена от началник сектор „Охранителна полиция“ в Районно управление - Силистра при ОД на МВР гр. Силистра, с която е наложена административна принуда, представляваща „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, в нарушение на забраната по чл.5 ал.3 т.1 пр.2 ЗДвП – управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Регистрационните табели и Свидетелството за регистрация на МПС са отнети със съставянето на Акт за установяване на административно нарушение,серия GA №1108309/11.01.2024 г. за посоченото нарушение, извършено от К. П. С. с автомобил, [Марка], модел „***“, с рег.№[рег. номер]- негова собственост.

Административната принуда е приложена по отношение на жалбоподателя, като собственик и водач на автомобила, затова че на 11.01.2024 г. около 15:39 ч., в гр.Силистра по ул.“Седми септември“ в посока към бензиностанция „ШЕЛ“, го е управлявал под въздействието на наркотични вещества или техни аналози.Същият е бил изпробван в хода на полицейска проверка с Drugtest 5000, с фабричен номер:ARLK-0019, отчел наличие на амфетамин, с проба № 00014/11.01.2024 г. Показанията са оспорени от водача посредством записано възражение в издадения му талон за изследване №0154778 съгласно Приложение №1 към чл.3 ал.2 от Наредба №1/ 17 г.Същият е дал биологичен материал за изследване, както вярно е отразено и в оспорената заповед. Приложен е протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, съгласно чл.5 ал.2 от същата наредба, а от протокол №*********-10000 за сервизна проверка на Drugtest 5000 от 04.12.2023 г. се установява, че използваното техническо средство за установяване употребата на наркотични и/или други упойващи вещества, при проверката на жалбоподателя, е било изправно. Същият е дал биологичен материал за медицинско изследване,видно от писмо изх.№АД-28-295/02.02. 2024 г. на изпълнителния директор на „МБАЛ-Силистра“АД . С Постановление на разследващия орган от 11.01.24 г. е назначена съдебно-химическа експертиза, която е възложена на вещо лице - експерт към Лаборатория по токсикология към ВМА МБАЛ гр. Варна. Резултатите от тази съдебно-химическа експертиза сочат, че в уринната проба на жалбоподателя се открива наличие на метаболит на канабис/марихуана/, което се установява чрез имунохимични скрининг –изследвания и се доказва чрез газ-хроматографски анализ.(л.69).

При горните установявания, от правна страна се налагат следните изводи: Оспорената заповед разкрива белезите на индивидуален административен акт съгласно дефиницията от чл.21 ал.1 АПК. Издадена е от материално, териториално и по степен компетентен полицейски орган,видно от Заповед рег.№342з-1315/30.12.2021г., издадена на основание МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 г. и служебна бележка от 02.08.2019 г.. Директорът на ОД МВР гр.Силистра е делегирал правомощия на началника на сектор „Охранителна полиция“ в РУ при ОД МВР гр.Силистра (т.1, шесто тире от Заповед №342з-1315/30.12.2021г.), какъвто именно е издателят на оспорената ЗППАМ, да прилага с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.172 ал.2,т.е. вкл. по чл.171 т.1, б.“б“ ЗДвП. С министерската заповед са определени службите за контрол по ЗДвП, съгласно чл. 165 ал.1 ЗДвП,като министърът определя службите за контрол на движението по пътищата, каквито съгласно МЗ, са областните дирекции на МВР. С оглед на това и в съответствие с разпоредбата на чл.172 ал.1 ЗДвП, директорът на ОД МВР Силистра е оправомощил кръга от длъжностни лица с посочената по-горе заповед, което сочи на липса на порок по смисъла на чл. 146 т.1 АПК. Същото следва и от специалния чл.172 ал.1 ЗДвП. Спазена е и нормата по чл.172 ал.1 ЗДвП,изискваща писмена форма на процесния акт.

Процесната принудителната административна мярка се налага независимо от предвидените и наложени административни наказания за простъпки - глоби или имуществени санкции. Двете производства – административно и административно-наказателно са самостоятелни. Съставеният АУАН , в случая служи само за потвърждаване на установените факти, но не е задължителна предпоставка за издаване на заповед за ПАМ.

Съгласно чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1/19.07.2017 г., концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. В случая наличието в уринната проба на жалбоподателя на метаболит на канабис/марихуана/е установено чрез имунохимични скрининг –изследвания и се доказва чрез газ-хроматографски анализ.(л.69).

Установените факти обуславят извод, че на 11.01.2024 г. жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, поради което законосъобразно на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП му е наложена ПАМ „временно отнемане на СУМПС за срок до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

От изложеното се налага извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на процесуалните правила и материалния закон, в съответствие е с целта на закона, поради което не са налице основания по чл. 146, т. 1 – 5 от АПК за отмяната й. Жалбата е неоснователна, което налага отхвърлянето й.

Ответникът е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Делото не е с фактическа и правна сложност, поради което възнаграждението за юрисконсулт следва да е в предвидения минимум 100 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 вр. чл. 24 от НЗПП. На основание чл. 37, ал. 2 от ЗМВР, Областните дирекции на МВР са юридически лица, за разлика от районните управления при ОД на МВР, поради което съгласно § 1, т. 6 ДР АПК, жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на ОД МВР – Силистра сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Силистра,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. П. С. от гр.Силистра против Заповед №24-1886-000007/12.01.2024 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171 т.1,б.“б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, издадена от Началник сектор „Охранителна полиция“ в РУ-Силистра при ОД на МВР гр.Силистра.

ОСЪЖДА К. П. С.,[ЕГН] от гр.Силистра,[улица],ет. № 1, ап. № 1 да заплати в полза на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Силистра, сумата от 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.