Решение по дело №427/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 164
Дата: 16 септември 2019 г.
Съдия: Иван Христов Ранчев
Дело: 20195000600427
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 август 2019 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ

  164

град Пловдив, 16.09. 2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в открито заседание на дванадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:        

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ

                   ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ

                                        ВЕСЕЛИН ГАНЕВ

при участието на секретаря Нели Богданова и в присъствието на прокурора Андрея Атанасов, след като разгледа докладваното от  съдията - докладчик  ИВ. РАНЧЕВ ВНОХД № 427 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е  по реда на Глава 21 от НПК.

С Присъда № 63/27.06.2019 г. по нохд №731/2019 г. на * окръжен съд подсъдимият С.Н.Д.,*** е признат за виновен в това, че на 28.05.2018 г. в гр. *, при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по реда на чл. 66 от НК, е отнел чужда движима вещ - един брой златен синджир на стойност 360 лв. от владението на С.Б.Г. от гр. * с намерение противозаконно да я присвои, като е употребил за това сила, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.„А“ от НК вр. чл.373, ал.2 от НПК вр. чл.58а, ал.1 вр. чл.54 от НК е ОСЪДЕН на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС е постановено така наложеното на подсъдимия С.Д. наказание от 4 години лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален „Строг“ режим.

На основание чл.59, ал.2 вр. ал.1, т.1 от НК е приспаднато от така наложеното на подсъдимия Д. наказание от 4 години лишаване от свобода времето, през което е бил задържан по реда на НПК и с взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 31.05.2018 г. до влизане на присъдата в сила, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

Съдът е постановил вещественото доказателство - един брой чифтни черни слушалки за телефон с надпис „Samsung“, с черен кабел, с монтирано устройство за корекция на звук, завършващ със стандартен жак 3,5 мм и с безцветни силиконови тапи за ушите, да се унищожи като вещ без стойност след влизане на присъдата в сила.

На основание чл.189, ал.3 от НПК е осъден подс. Д. да заплати по сметка на ОД на МВР – *сумата от 635,51 лв., представляваща направени разноски в хода на досъдебното производство.

В жалбата на подс. С.Д. се изтъква, че постановената присъда е необоснована и завишена. Основното му твърдение е за явна несправедливост на определеното му наказание, поради което иска от въззивния съд да измени присъдата и да го намали като размер.

На Окръжна прокуратура – Пловдив и на служебния защитник на подсъдимия - адв. А.А. *** е съобщено за постъпилата въззивна жалба, но не е взето отношение.

В съдебно заседание, представителят на Апелативна прокуратура -Пловдив изразява становище, че подадената жалба е неоснователна, като не са налице посочените от подсъдимия смекчаващи отговорността обстоятелства, налагащи заключението за намаляване на наложеното наказание. Поради тези причини намира присъдата за справедлива и предлага потвърждаването й.

Подс. Д., лично и чрез своя служебен защитник – адв. А. *** заявяват, че поддържат подадената жалба по изложените в нея съображения. Основните доводи на подсъдимия са свързани с определеното му голямо наказание, което не е съобразено с младата му възраст, като се иска неговото намаляване. 

Апелативният съд, след като изслуша становищата на страните и се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:

Подадената жалба е неоснователна.

Делото е било образувано пред Окръжен съд – Пловдив по внесен обвинителен акт срещу подс. С.Н.Д. за извършено престъпление по чл. 199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ от НК.

След провеждане на разпоредителното съдебно заседание и произнасяне по въпросите по чл. 248, ал.1, т.1 - 8 от НПК, подсъдимият се е признал за виновен и е отправил искане, подкрепено със становището на защитника му, делото да се разгледа по реда на чл.371, т.2 от НПК, т.е. за предварително изслушване на страните и съкратено съдебно следствие по Глава 27 от НПК.

Първоинстанционният съд, законосъобразно е допуснал разглеждането на делото по този ред, като на основание чл.372, ал.4, вр. чл.371, т.2 от НПК е установил, че направеното от подс. Д. самопризнание се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства и е обявил, че ще го ползва при постановяването на присъда, без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

При тези условия, съдът правилно е приел за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият С.Н.Д. е роден на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, без образование, неженен.

С Присъда № 328/22.11.2016г., постановена по НОХД № 6140/2016г. на ПРС, ХХVI н.с., изменена с Решение № 52/27.02.2017г. по ВНОХД № 143/2017г. по описа на ПОС, влязло в сила на 27.02.2017г., подсъдимият Д. е признат за виновен за извършено през периода от 23.02.2016г. до 02.03.2016г. престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, за което на основание чл.373 ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1, вр. чл.54 ал.1 от НК е осъден на две години лишаване от свобода. На основание чл.58 т.2 вр. чл.57 ал.1 т.2 б.б от ЗИНЗС е определено наложеното наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. На основание чл.59 ал.2 вр. ал.1 т.1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан. Наложеното му наказание е изтърпяно на 19.01.2018г.

На 28.05.2018г., около 13.40 ч., подс. Д. посетил *  в гр. *, на бул. „*“ № *, където положил подпис пред служителя - св. Г.Х., във връзка с изпълнение на предходно наложено му наказание пробация. Подсъдимият излязъл от там около 13.41 ч. и се насочил към намиращата се в близост автобусна спирка. Посещението му било записано от видеокамерите в пробационната служба.

На същата дата, около 13.45ч., св. С.Г. от гр.*излязла от намиращия се в близост магазин „*“, пресякла бул. „*“, преминала покрай автобусната спирка и продължила към дома си по ул. „*“, навлизайки в малък парк. В този момент подс. Д., който вървял след пострадалата, я настигнал и издърпал силно от врата й златния синджир /от жълто и розово злато – 14 карата, с тегло 8 гр./, който се скъсал и останал в ръката му. Пострадалата усетила пипане по врата и се обърнала, при което видяла подсъдимия и инстинктивно посегнала, за да си върне синджира, но не успяла. Хванала и издърпала слушалките, които били на врата на подс. Д.. Той се обърнал и избягал в посоката, от която свидетелката идвала, минал между гаражите, монтирани наблизо, след което се изгубил от погледа й.

След няколко минути св. Г. се успокоила от случилото се и сигнализирала на тел.112. На място пристигнали полицейските служители – св. В.К. и колегата му А., на които пострадалата разказала за случилото се. Св. Г. и полицейските служители извършили обход в района със служебния полицейски автомобил с цел да уточни посоката на оттегляне на извършителя, след което тя дала показания във връзка със случая и предала издърпаните от подсъдимия слушалки - черни, с безцветни силиконови тапи, стандартен жак 3.5 мм и надпис SAMSUNG.    

От проведените оперативно-издирвателни мероприятия било установено, че в периметър от около 50 м. от местоизвършване на престъплението се намира * гр. *. Тъй като престъплението било извършено през светлата част на денонощието и от лице от ромски произход, както и поради факта, че на територията на градската част нямало живущи лица от подобен произход, била извършена проверка в пробационната служба за лица, които е следвало да положат подпис в деня на извършеното престъпление. След като били проверени картите за подпис на всички лица за деня, кръгът от заподозрени първоначално бил стеснен до три лица, отговарящи на описанието на извършителя, дадено от пострадалата. Впоследствие с оглед на неговата възраст и времето на полагане на подпис в пробационната служба, се откроило лицето С.Н.Д., положил подпис непосредствено преди извършеното престъпление.

При оперативен оглед на монтираното видеонаблюдение в сградата на пробационната служба, било установено, че подс. Д. в 13ч. 40мин. 40сек. на 28.05.2018г. влиза в службата, сваля от дясното си ухо слушалка за телефон, закача я на фланелката, кабелите остават да висят от лявата му страна, полага подпис и излиза в 13ч. 41мин. 22 сек.

На 30.05.2018г. била следващата дата за полагане на подпис в пробационната служба, като подс. Д. бил доведен в сградата на *„Полиция“ - *и на 31.05.2018г. при проведено разпознаване, на което св. Г. го разпознала като извършител на грабежа на златния й синджир.  

Видно от заключението на изготвената по делото стоково-оценъчна експертиза, стойността на отнетия златен синджир от владението на св. Г. е 360 лв.

От заключението на техническата експертиза се установява, че по представения за изследване компактдиск няма следи от манипулация или намеса върху записаната информация, за времето от 13:40:36 до 13:41:18 в кадър попада лице от видим мъжки пол, със слабо телосложение, среден ръст и тъмна коса, облечен с тъмни дрехи, обут със светли обувки. Приближава до наличен в стената отвор, наподобяващ гише, привежда тялото и извършва действие, наподобяващо писане. Установено е сходство в овала на главата, характер и линия на косата, контур на носа, форма на брадичката при сравнителното изследване за анализ със снимка от криминалистическата регистрация на лицето С.Н.Д.. Поради недостатъчния брой лицеви признаци, които да бъдат анализирани, не е могло да бъде дадено заключение за сходство, идентичност или различие между лицето от видим мъжки пол, заснето във видеозаписа и лицето С.Н.Д..       

От заключението на СМЕ на веществени доказателства, по черни слушалки, с безцветни силиконови тапи, стандартен жак 3.5 мм и надпис SAMSUNG, не се е доказало наличие на слюнка, но същите са подходящи за изследване по метода на ДНК-профилирането на ядрена ДНК.

От заключението на СМЕ по метода на ДНК-профилирането се установява, че при изследването на предоставеното веществено доказателство – едни брой чифтни черни слушалки за телефон с надпис SAMSUNG, с черен кабел с монтирано устройство за корекция на звук, завършващ със стандартен жак 3.5 мм и с безцветни силиконови тапи за ушите, е определен ДНК профил на лице от мъжки пол, който съвпада с ДНК профила на С.Н.Д., т.е. по обектите, предоставени за изследване е установен клетъчен материал от това лице и вероятността да се установи този ДНК профил, ако клетъчният материал произхожда от някой друг, освен от подс. Д., е 1 на 3 985 000 000 000 000 000 000.    

Вследствие на извършеното престъпление на пострадалата са били причинени имуществени вреди в размер общо на 360 лв., които не са възстановени.

Горната фактическа обстановка, обосновано е приета за установена от събраните на досъдебното производство доказателства - направеното от страна на подс. Д. самопризнание, показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели –Г., К. и Х., които са кредитирани като обективни, логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи както помежду си, така и с останалите доказателства по делото.

Напълно аргументирано са обсъдени и възприети изцяло изготвените заключения на съдебно-техническата експертиза, съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства № 874/2018г., експертиза № 18/ДНК-499 и стоково-оценъчна експертиза, които съдът кредитира като обективно и компетентно изготвени, с нужните знания и опит в съответната област.

От обективна страна, фактите по делото се подкрепят и от събраните и приобщени по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства: протокол за доброволно предаване от 30.05.2018г. /л.16/, график за регистрация /л.17/, справка за съдимост /л.35-л.48/, характеристична справка /л.49/, протокол за доброволна предаване от 28.05.2018г. /л.51/, протокол за разпознаване на лица и предмети от 31.05.2018г. /л.73/, албум за посетено местопроизшествие: разпознаване на лице /л.54-л.55/, график за регистрация /л.58-л.60/, писмо рег. № 6566/17.09.2018г. /л.85/, отчетен картон за задължителна регистрация по настоящ адрес № СП-3508/15.10.2015г. /л.88-л.91/.

В подкрепа на фактическата обстановка по делото са и приобщените  веществени доказателства – чифт черни слушалки за телефон с надпис SAMSUNG, с черен кабел с монтирано устройство за корекция на звук, завършващ със стандартен жак 3.5 мм и с безцветни силиконови тапи за ушите.

Въз основа на горепосочените многобройни гласни, писмени и веществени доказателства, съдът е достигнал до закономерния извод, че те описват по един безсъмнен и непротиворечив начин, приетата за установена фактическа обстановка. Събраните доказателства са взаимно допълващи се и водят до един единствен извод за извършване на настоящото престъпление от подсъдимия Д..

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, съдът правилно е приел от правна страна, че подсъдимият С.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 199, ал.1, т.4, вр. чл. 198, ал.1, вр. чл. 29 ал.1 б.„а“ от НК.

Безспорно е установено, че от обективна страна подс. Д. е употребил за извършването на инкриминирания грабеж принуда, посредством физическа сила, за да отнеме чуждата движима вещ от владението на пострадалата Г. и да установи върху нея своя фактическа власт.

Общата стойност на противозаконно отнетата движима вещ е изяснена от заключението на СИЕ в размер на 360 лева.

Законосъобразна е преценката, за наличието на опасен рецидив под първата му форма на чл.29, ал.1, б. „а“ от НК, т.е. деецът е извършил престъплението по настоящото дело, след като вече е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл.66 от НК.

Видно от приложената справка за съдимост, подс. Д. е  осъден с Присъда № 328/22.11.2016г., по НОХД № 6140/2016г. на ПРС, ХХVI н.с., изм. с Решение № 52/27.02.2017г., по ВНОХД № 143/2017г. на ПОС, влязло в сила на 27.02.2017г., за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, на две години лишаване от свобода, което е постановено да бъде изтърпяно ефективно. Наказанието е изтърпяно на 19.01.2018г., а деянието, предмет на настоящето дело, е извършено на 28.05.2018г., т.е. преди да са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предходното осъждане.

 Престъплението е извършено от субективна страна при пряк умисъл, тъй като подс. Д. много добре е осъзнавал, че отнема чужда движима вещ от владението на другиго, без неговото съгласие, като е употребил сила, за да може да установи своя фактическа власт върху тази вещ и противозаконно да я присвои, т.е. с пълно разбиране за обществено-опасния характер на деянието, предвиждане на неговите обществено-опасни последици и целено тяхното настъпване.

Налице е безспорно и користен мотив от страна на подсъдимия, който е преследвал единствена цел – незаконна облага за сметка на отнетото чуждо имущество.

По отношение на индивидуализацията на наложеното наказание.

За извършеното от подс. С.Д. престъпление по чл.199, ал.1, т.4 от НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ от 5 до 15 години, като съдът може да наложи и наказанието „Конфискация“ до ½ от имуществото на дееца, ако подобно е налично.

Окръжният съд, съобразявайки така възприетата правна квалификация за извършеното от подс. Д. престъпление, целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и обществената опасност на деянието и на дееца, правилно е преценил, че същото следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК. Напълно коректно е съобразено, че в настоящия случай липсват основания за определяне на наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, тъй като не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи обстоятелства.

Неоспорими са отчетените преобладаващи смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства като съжалението за стореното, сравнително невисоката стойност на отнетата вещ, както и интензитетът на употребената сила при отнемането й, изразяваща се в издърпване на синджира от врата на пострадалата, при което не са й били причинени травматични увреждания.

В същото време обосновано е преценено, че направените от подсъдимия Д. самопризнания не могат да се третират като смекчаващи отговорността обстоятелства, които да доведат до допълнително намаляване размера на наложеното наказание, тъй като същите вече са взети предвид от законодателя в нормата на чл. 373, ал. 2 от НПК, като съдът е задължен да определи облекчено наказание при условията на чл. 58а от НК. И това е така, защото разкриването на престъплението е в резултат на дейността на разследващите органи, а не от поведението на подсъдимия. Видно от материалите на делото, подс. Д. е заловен от полицейските служители известно време след извършеното деяние, като признаването му за виновен е станало впоследствие, след събирането на доказателства за неговата съпричастност към инкриминираните събития, в какъвто смисъл е и т.7 от ТР. №1/2009г. по т.д. №1/2008г. на ОСНК на ВКС.

Безспорни са отчетените от окръжния съд отегчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимия С.Д., сред които се открояват високата степен на обществена опасност на деянието и на самия деец, видими от предишните му осъждания, които не влияят на настоящата правната квалификация, но налагат извод за утвърдени вече престъпни навици.

В тази връзка е преценено, че спрямо подсъдимия С.Д., следва да му бъде определено наказание при сериозен превес на смекчаващите вината обстоятелства, а именно шест години лишаване от свобода, което се явява напълно справедливо и би постигнало целите на специалната и генералната превенция на наказанието.

Тъй като делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4 от НПК, при определяне вида и размера на наказанието, същото следва да стане при условията на чл. 58а, ал.1 от НК, т.е. да се намали с една трета или крайното наложено наказание на подс. Д. е от 4 години „Лишаване от свобода“.

Изложените доводи от подсъдимия Д. за липсата на извършен адекватен анализ на съобразените от съда смекчаващи отговорността му обстоятелства не отговаря на действителността. В този смисъл и апелативният съд прецени, че сама по себе си младата възраст на дееца, без съобразяване и с повишената степен на неговата лична опасност /предвид и на обстоятелствата при които е извършено конкретното инкриминирано деяние/, не налага намаляване наложеното му крайно и напълно справедливо наказание.

Законосъобразна е преценката на окръжния съд и в преценката, че съгласно чл. 57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС, следва определеното наказание от 4 години лишаване от свобода да се изтърпи от подс. Д. при първоначален „Строг“ режим.

В случая очевидно е неприложимо, предвиденото допълнително наказание „Конфискация“ до ½ от имуществото на подсъдимия, тъй като по делото липсват данни за притежавано такова.

Следва на основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК да се приспадне от размера на така наложеното наказание лишаване от свобода, времето през което подс. Д. е бил задържан по реда на НПК и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, като един ден задържане е зачетен за един ден лишаване от свобода, в какъвто смисъл е произнасянето на окръжния съд.

Не се налага промяна по отношение произнасянето за веществените доказателства - черни слушалки за телефон с надпис „Samsung“, с черен кабел, с монтирано устройство за корекция на звук, завършващ със стандартен жак 3,5 мм и с безцветни силиконови тапи за ушите, които като вещи без стойност е постановено да се унищожат след влизане на присъдата в сила.

Тъй като подс. С.Д. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение, трябва на основание чл.189, ал.3 от НПК да заплати направените разноски по досъдебното производство, по сметка на ОД на МВР – гр. *за сумата от 635,51 лева.

С оглед на гореизложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че жалбата на подс. Д. е неоснователна, като бъде потвърдена изцяло постановената първоинстанционна присъда.

При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, въззивната съдебна инстанция не установи наличието на съществени  и неотстраними процесуални нарушения.

Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, Апелативният съд,

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 63/27.06.2019 г. по нохд №731/2019 г. на * окръжен съд.

 

Решението не е окончателно и подлежи па обжалване или протест в 15 - дневен срок от съобщаването пред ВКС.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                          

                                          2.