Р Е Ш Е
Н И Е № 36
25. 09.
2015 год.
гр. Ч.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен
съд Ч.…………………….състав
На 25.
08. 2015 год.
В
публично заседание в състав:
Председател: ТИХОМИР КОЛЕВ
Секретар: М.Т.
Сложи за разглеждане докладваното от председателя ТИХОМИР КОЛЕВ
Гр. дело номер 105 по описа за 2015 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 127 ал. 2 от СК.
Ищцата изнася в
исковата си молба, че с ответника живели на семейни начала от 1998 г. до 2011
г., без да имат сключен граждански брак. От фактическото им съжителство имали две
дъщери Г.С.И., ЕГН **********, родена на *** г. в гр. Ч. и Д.С.И., ЕГН **********,
родена на *** г. в гр. Ч., които били малолетни. Преди четири години се
разделили с ответника, като децата останали при него, тъй като той не позволил
на ищцата да ги взема и да се грижи за тях, въпреки неколкократните опити да се
срещне с тях. Към настоящия момент и ищцата, и ответникът живеели на семейни
начала с други партньори. Дъщерите им продължавали доскоро да живеят при
ответника, но условията при него били неблагоприятни за нормалното им
физическо, здравословно и социално развитие. Ответникът и неговата партньорка
не се грижили добре за тях в хигиенно и битово отношение. Към средата на месец
февруари малката им дъщеря Д.С.И. избягала от ответника и отишла при ищцата,
като заявила, че не иска да живее при баща си и пожелала ищцата да се грижи за
нея. Детето било в окаян вид- гладна, неподходящо за сезона облечена, тялото й
било покрито с рани от нечистотия, имала въшки. Детето останало при нея и от
тогава ищцата полагала грижи за него. Същото искала да постигне и за по-
голямата си дъщеря – Г.. Разбрала, че ответникът не изпращал редовно голямата
дъщеря на училище, поради което били спрени детските добавки за нея. Ищцата
живеела в къщата на партньора си, който й помагал в грижите за детето Д. и бил
съгласен заедно да отглеждат двете й деца. Нямала постоянна работа, тъй ката
била в майчинство и й предстояло да се регистрира в Бюрото по труда.
Предвид факта, че
ответникът не полагал необходимите грижи по отглеждането и възпитанието на
децата, счита, че в интерес на двете им дъщери е местоживеенето им и
упражняването на родителските права и задължения да се възложат на майката.
Моли съда, след като
се убеди, че в изключителен интерес на децата им е те да живеят при майката и тя да упражнява родителските
права и задължения върху тях, да постанови решение, с което да определи
местоживеенето на малолетните деца Г. и Д. С.И. при майката Х.П.Т.. Да възложи
упражняването на родителските права и
задължения върху децата Г. и Д. на майката. Да определи режим на лични
отношения на бащата С.А.И. с децата Г. и Д., както следва: всяка втора и
четвърта събота и неделя от месеца, от 9. 00 часа в събота до 17. 00 часа в
неделя, както и тридесет дни през лятото, които да не съвпадат с отпуска на
майката. Да осъди бащата С.А.И. да заплаща издръжка за децата, чрез ищцата,
като тяхна майка и законна представителка в размер на минималната определена от
СК, започвайки от датата на влизане в сила на съдебното решение до настъпване
на обстоятелства за изменяне или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва за забава, считано от първо число на месеца, следващ
задължението за заплащане на издръжката до окончателното й заплащане.
Претендира за
направените по делото разноски.
В срока
за отговор постъпва такъв, с който ответникът счита, че исковата претенция е
неоснователна. Заявява, че децата са достатъчно привързани към него и той
полага грижи за тях. Ответникът редовно призован, явява се в съдебно заседание
и заявява, че не признава иска. Моли съда, да присъди упражняването на
родителските права върху децата Г. и Д., на него и да постанови живеенето на децата
при него.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Настоящото производство е
образувано въз основа на ИМ от Х.П.Т. против С.А.И., като следва да се
отбележи, че въз основа на молба от 18. 03. 2015 г., изходяща от ищцата, съдът
с нарочно определение в з. з. от 20. 03. 2015 г. на осн.
чл. 94 и чл. 95 от ГПК е предоставил правна помощ на ищцата Х.П.Т., изразяваща
се в процесуално представителство по настоящото гражданско дело.
Претенцията на ищцовата страна е съдът със съдебно решение да предостави
упражняването на родителските права и задължения върху децата Д. и Г. С.И.,
като същевременно определи и тяхното местоживеене при ищцата, определи режим на
лични отношение на бащата С.А.И. с децата и осъди бащата С.А.И. да заплаща
издръжка на децата Г. и Д., чрез ищцата Х.П.Т.. Следователно, в конкретния
случай правното основание на предявените искове е чл. 127 ал. 2 от СК, а
именно, че ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, а именно не
постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения и издръжка, спорът се решава от РС по
настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето,
упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката съгласно чл.
59, 142, 143 и 144 от СК, независимо дали има формулирано искане от страните.
Видно от представените по делото
писмени доказателства, а именно от представените Удостоверения за раждане,
издадени въз основа на Актове за раждане с №№ 0026 от 19. 02. 2004 г. и 0032/
12. 02. 2007 г. се установява, че родители на децата Г. и Д. С.И. са съответно:
майка - Х.Т.П. и баща - С.А.И., а оттук се установява активната и пасивна
процесуална легитимация на страните.
В настоящото производство следва
да бъде установена годността на всеки един от родителите да полага адекватни
грижи за детето. Като в тази връзка следва да бъде установена и изследвана
социалната среда, която всеки един от тях би предложил за отглеждане на детето
като пълноправен член на обществото, доходите и финансовите възможности на
родителите, личните и моралните им качества, битовите условия, които всеки един
от тях би предоставил за отглеждането и възпитанието на детето и всички тези
елементи и фактори пречупени през призмата и интереса на детето.
В конкретния случай безспорно се
установява, че децата са от женски пол и в момента са съответно на: Г.С.И. - 11
години и 7 месеца, а детето Д.С.И. – 8 години и 7 месеца.
В конкретния случай следва да се
отбележи, че в хода на гражданското дело, след възобновяване на производството
с нарочно определение от 22. 06. 2015 г., бе представен трудов договор № 315,
сключен на 11. 08. 2015 г., с правно основание чл. 68 ал. 1 т. 2 от КТ, от
който се установява, че ищцата по делото Х.П.Т. е сключила трудов договор с
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 380. 00 лв., като следва да
се отчете, че от представения договор се установява наличието на придобит общ
трудов стаж в размер на 1 месец и 7 дни, обстоятелство което говори за липсата
на изградени каквито и да било трудови навици в течение на годините, тъй като в
случая се касае до човек навършил 35 години, през който период от време е
полагал труд по трудово правоотношение единствено в размер на 1 месец и 7 дни.
По отношение на ответника, въпреки предоставената му за това процесуална
възможност, същият не представи убедителни писмени доказателства относно
наличието на трудовоправни отношения, а от там и получаване на трудови доходи.
Не бяха представени писмени доказателства дали ответникът С.А.И. е регистриран в
съответното Бюро по труда.
От разпитаните обаче по делото
свидетели К.С.Т. и Е.Г.Д. се установи, че бащата и ответник по делото изкарва
прехраната на семейството си работейки, макар и без трудов договор, на
зеленчукова борса с. П., в това число и по самопризнания на същия по реда на
чл. 176 от ГПК, включително и продавайки акцизни стоки без бандерол, когато
такъв се изисква по Закон, за което е бил осъждан на два пъти през годините,
поради което и съдът счита, че следва да приеме по отношение на ответника, че
същият получава средно установените за страната трудови доходи. Доколко същите
са законни и ощетяват фиска, не е предмет на
настоящото производство.
Съдът счита, че в конкретния
случай, макар и на два пъти ДСП Ч. да представи социален доклад, първият път
във връзка с насрочените и постановени привременни мерки, а вторият път по
съществото на спора, то представените социални доклади са твърде бланкетни и абсолютно еднакви. Нещо повече, при сравнението
им с представените по делото писмени доказателства, се наблюдават и неточности
в същите. Така например и в двата социални доклада се твърди, че след раздялата
на двамата родители, детето Д. живее при майката, а детето Г. при бащата.
Самата ищца в исковата си молба изнася, че фактическата раздяла с ответника
датира от преди 4 години от завеждане на ИМ / подадена в РС Ч. на 19. 03. 2015
г. /, от който момент и двете деца “ ...
децата останаха при него...” Обстоятелството, че детето Д. е живяло при
баща си се потвърждава и от всички разпитани по делото свидетели и чак към
месец февруари 2015 г. детето “ избягало “ и отишло да живее при майка си. В
подкрепа на тези свидетелски показания са и представените от ищцовата страна многобройни разписки, от които се
установява, че майката и ищца по делото Х.П.Т., е предавала парични суми на
лицето К.С.Т. / живуща на семейни начала с ответника по делото /, като изрично
в разписките е отбелязано, че тези суми са детски надбавки. В случая следва да
се има предвид, че началната дата на обсъжданите разписки е 24. 10. 2012 г., а
последната разписка датира от 19. 02. 2015 г.
Следователно от гореизложеното,
съдът счита за категорично установено, че от момента на фактическата раздяла
между страните по делото до февруари месец 2015 г. и двете деца Г. и Д. С.И. са
живеели при баща си и ответник по делото С.А.И.. Въпреки положените усилия от
настоящия състав, съдът не установи точната причина, мотивирала ищцовата страна 4 години след като децата са отглеждани и
възпитавани в дома и семейството на ответника, да бъде заведено настоящото
съдебно производство. Въпреки направените усилия съдът е в невъзможност да
установи и причините наложили Д.С.И. през февруари месец да се премести да
живее при майка си. Все пак следва да се има предвид, че в случая се касае до 8
годишно дете и законодателят не е дал правото на същото да изразява правно
валидно становище за желанието на това дете при кого от двамата родители същото
иска да живее, съдът следва да съди от всички събрани по делото доказателства,
а и от самите действия на детето и околните.
В тази връзка съдът счита, че
следва да отбележи, че детето Г., изслушано в съдебно заседание по реда на чл.
15 ал. 1 от ЗЗД, взе категорично становище, че желае да живее при баща си-
ответник по делото С.И.. Детето Г. И. изнесе данни за наличието на дълбока,
емоционална връзка между двете деца Г. и Д. С.И., като категорично посочи, че
иска Д. да се върне пак при баща си. Константната практика на съдилищата в РБългария е децата да не се разделят. Съдът може да
постанови разделяне на децата в изключителни случаи. По разбиране на настоящия
състав в хода на производството не се събраха достатъчно убедителни доказателства-
преки или косвени, от които да може да се направи обосновано предположение за
наличието на такива важни обстоятелства, които да налагат “ разделянето “ на
децата. В случая не се събраха доказателства за наличието на някакво особено
отношение от страна на ответника при отглеждането и възпитанието на детето Д., напротив
бяха събрани гласни доказателства, че бащата и ответник по делото, е осигурявал
равни условия и не е делял децата си. Не случайно по делото се установи, че
през месец юли, т. е. в хода на производството, детето Д.С.И. “ избягало “ от
майка си и отново отишло да живее при баща си. В тази насока са свидетелските
показания на М. С.А. и Н.С. И.. И двете свидетелки изнасят, че едва ли не детето
насила е било отвлечено от друго дете- О., от рода на С.И.. В последствие в
показанията си св. М. Ангелова сама си противоречи, тъй като заявява “ Разстоянието от С. до Х., две улици ги
делят. Д.то я виждам на ул. П., защото моята майка живее там. С. *** съм виждала Д.то, на
ул. П., навсякъде....По сватбите ги виждам, играят децата... Д.то е била и с
други деца, освен това дете на сестрата на С. / О./ , била е с комшийски деца.
Събират се 2- 3 деца и децата си играят...”, т. е. обясненията на тази
свидетелка не подкрепят версията на ищцата, включително и на св. Н.С. И. за
насилствено отвличане и държане на детето Д. в дома на бащата.
Съдът счита, че не следва да
кредитира показанията на свидетелката Н.С. И., също дъщеря на страните по
делото, ненавършила пълнолетие – 16 годишна, поради
следното: Установи се, че това дете- Н. И., около година след фактическата
раздяла между нейните родители и страни по делото, отишла да живее при майка си
Х.П.Т., а през април 2014 г. “ се омъжила “, т. е. тогава когато същата е била
на 14- 15 години. Тази свидетелка изнася в съдебно заседание, че имало дело против
“ мъжа й “ , защото малка се ожених, както и обстоятелството, че същата имала
дете, което е на 5 месеца, а “ мъжът й “ бил осъден на пробация.
Тези факти не се отричат, нито от страните по делото, нито от останалите
събрани доказателства. Следователно при преценка на родителския капацитет на
ищцата, следва да се има предвид, че същата е допуснала ненавършилото
й пълнолетие дете – 14 – 15 годишно дете, не само да заживее на съпружески
начала, но и самото то да роди дете с всички последици от това. Тези факти
някак си подкрепят притесненията на ответника, изразени в съдебно заседание на
25. 08. 2015 г., а именно “ Аз съм баща,
те са дъщери. Както беше малтретирана Н., беше изнасилена и дадена на друг мъж,
не искам така да растат моите деца. “. В тази връзка са и показанията на
свидетелката Е.Г.Д. “ Мъжът, който живее
с Х. има 4 момчета вкъщи и всички закачат Н.. Това става преди 2 години. Н.
забременя с Б....”
Във връзка с гореизложеното съдът
счита, че следва да се има предвид, че и двете деца, чийто местоживеене се иска
да бъде определено, са от женски пол и по делото не бяха събрани каквито и да е
било доказателства гарантиращи, че при евентуалното определяне на
местоживеенето на децата при ищцата, на тях не би им се случила съдбата на по-
голямата им сестра Н.С. И..
Съдът счита, че при определяне на
местоживеенето на децата и упражняване на родителските права, а и при
присъждане на първоначална издръжка, следва да се ръководи от интересите на децата
и отчитайки при кой от двамата родители тези деца биха получили адекватни грижи
за своето възпитание и отглеждане.
Решаващ критерий при определяне
режима на мерките спрямо децата е интересът на детето. Интересът, не като
някакво субективно отношение, а като обективна категория. Съгласно
Постановление № 1 от 1974 г. на Пленума на ВС интересът на детето следва да се
преценява с оглед родителските качества, моралния облик на родителите,
материално битовите условия, възраст и пол на децата, привързаност между деца и
родители и между децата, възможността други лица да помагат при отглеждането и
възпитанието на децата, социалната среда т. н.
По делото се установи, че и
двамата родители са подпомагани и могат да бъдат подпомагани от трети лица при
отглеждането и възпитанието на децата, тъй като и двете страни живеят на
съпружески начала с други партньори.
По отношение на материално-
битовото положение, съдът счита, че следва да даде приоритет на бащата и
ответник по делото. Това е така, защото се установи, че къщата която обитава
семейството на ответника, е негова собственост. Докато къщата, в която живее
майката, е собственост на нейния настоящ партньор. По отношение на социалната
среда, в хода на производството се установи, че и двете семейства живеят в ромския квартал на гр. Ч., буквално през улица. Установи
се, че независимо къде ще бъде определено местоживеенето на децата, същите
посещават едно и също училище, а именно ОУ “ Св. Св. Кирил и Методий “ гр. Ч..
В хода
на производството се събраха достатъчно доказателства установяващи, че през
време на фактическата раздяла, включително до месец февруари, по отношение на детето
Д.С.И., а по отношение на детето Г.С.И. през цялата фактическа раздяла до
настоящия момент, ежедневни, ежеседмични и т. н. нужди на децата са
задоволявани от бащата. Съдът счита, че същият е успял добре да се справи с
отглеждането и възпитанието на децата. Горното се подкрепя от свидетелските
показания на разпитаните по делото свидетели, чийто показания съдът кредитира
изцяло, тъй като същите са логични, почиват на личните им възприятия,
непротиворечиви са, както помежду си, така също и с останалия събран по делото
доказателствен материал. Представения амбулаторен лист № 765 по никакъв начин
не разколебава съда да приеме, че за децата през време на фактическата раздяла
са полагани нужните грижи, тъй като съвсем нормално е в тази ниска възраст да
се получат най различни заболявания, включително свързани с хигиената.
В хода
на производството не се събраха категорични доказателства и най- вече конкретни
такива на ищцата по делото да е било пречено да
осъществява лични контакти с децата. Не се доказа нито един конкретен случай
при който майката да е искала децата, недекларативно,
а конкретно по време, място и т. н. и бащата да е отказал да ги даде или пък да
е създал каквито и да било пречки за това, с изключение на изпълнението на
определените от съда привременни мерки. В тази насока следва да се приеме, че
ответникът търпи укор, но същият оправдава своите действия с обстоятелството,
че е сезирал ДСП гр. Ч. и същата, в лицето на неин служител, му е указала да не
изпълнява определените привременни мерки. В тази насока е представеното
Постановление от РП Ч., от което се установява, че е имало образувана преписка
по постъпил сигнал от ДСП гр. Ч., отдел ЗД, в който се сочело, че детето Д.С.И.,
е било обект на физическо насилие от страна на майка си Х.П.Т.. Действително от
това постановление се установява, че е отказано да се образува ДП и преписката
е прекратена, но от гореизложеното следва да се приеме, че бащата се е обърнал
за помощ и е сезирал компетентните за това институции.
Съдът
счита, че в интерес на децата Г.С.И. и Д.С.И. е същите да живеят при баща си,
като счита, че по този начин най- добре ще бъдат защитени интересите на децата и
съгласно константната практика на съдилищата в РБългария,
счита че децата не следва да се разделят с оглед непрекъсване
на близката, роднинска и емоционална връзка съществуваща между тях.
Водим
от горното съдът счита, че следва да постанови децата Г.С.И. и Д. С. И. да живеят
при баща си, както и да предостави на същият упражняването на родителските
права върху тях.
Предвид
гореизложеното съдът счита, че следва да бъде определен подходящ режим на лични
контакти на майката с децата, а именно: всяка втора и четвърта събота и неделя от
месеца, с преспиване, от 9. 00 часа в събота до 17. 00 часа в неделя, както и
тридесет дни през лятото, които да не съвпадат с отпуска на бащата.
Съдът
счита, че по този начин най- добре ще бъдат защитени интересите на децата.
По
отношение на издръжката:
В производството по смисъла на чл. 127 ал.
2 от СК, независимо дали има искане или не за присъждане на издръжка, съдът е
длъжен да се произнесе относно същата.
Задължението за издържане на детето до
навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето,
като съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г., те дължат издръжка
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и
възможностите на родителите, които я дължат чл. 142, ал. 1 СК. Алинея втора на
чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на
една четвърт от размера на МРЗ, който съгласно Постановление № 139 на МС от
4.06.2015 г. за определяне нови размери на минималната работна заплата за страната, е 380 лв.
Правото на детето да получи издръжка
от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството " ненавършило пълнолетие дете ". При новата нормативна
уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на
конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка,
която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
Съдът, като взе предвид възрастта
на децата Г.С.И. – 11 години и 7 месеца, Д.С.И. – 8 години и 7 месеца / виж
Удостоверенията за раждане /, възможностите на родителите, като взе предвид, че
бащата полага грижи при отглеждането и възпитанието на децата, като
взе предвид, че бащата полага грижи за отглеждането и възпитанието на още едно ненавършило пълнолетие дете, а именно Д., като взе предвид,
че майката полага грижи при отглеждането и възпитанието на още едно ненавършило пълнолетие дете - Ш. и като се съобрази с
нормативната уредба, уреждаща режима на издръжката на ненавършили
пълнолетие деца, счита, че месечно за детето Г.С.И. са необходими и достатъчни 220,
00 лв., от които 95. 00 лв. следва да се поемат от майката, а за детето Д.С.И.
са необходими и достатъчни 200, 00 лв., от които 95. 00 лв. следва да се поемат
от майката, останалата част от сумите, ведно с непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието, които трудно се оценяват в пари, следва да се
поемат от бащата.
Предвид
изхода на производството, съдът счита, че следва да уважи и искането на ищцовата страна за присъждане на направените по делото
разноски.
По делото,
поради отхвърлянето на иска изцяло, ищцата следва да заплати дължимите на
другата страна и направени от съда разноски. Установи се, че по делото на
ищцата е предоставена само правна помощ, което е осъществено с определение в з.
з. от 20. 03. 2015 г. по настоящото гр. дело № 105/ 2015 г. по описа на РС Ч..
Съгласно чл. 78 ал. 7
от ГПК, при отхвърляне на иска лицето, което е получило правна помощ,
дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. При пълно отхвърляне на
иска, тези разноски се поемат от лицето, което е получило правната помощ
изцяло. В случая разноски се следва да се присъждат на НБПП, но след определяне
на размера им от НБПП, доколкото в писмото от АК Стара Загора предварително не
е посочен конкретен размер на възнаграждението на адвоката. Това може да се
извърши с определение по чл. 77 от ГПК,
след определяне на дължимите на НБПП суми.
Водим от всичко гореизложено,
съдът счита предявения иск за основателен и доказан, поради което и на основание
чл. 127 ал. 2 във вр. с чл. 143 ал. 2 от СК, чл. 235 от ГПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОСТАНОВЯВА, родените от майка Х.П.Т.
с ЕГН **********, с адрес: *** и баща С.А.И. с ЕГН **********, с адрес: ***, деца
Г.С.И. с ЕГН ********** и Д.С.И. с ЕГН ********** да живеят при бащата С.А.И. с ЕГН **********, с адрес: ***, като ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските
права върху децата Г.С.И. и Д.С.И. с посочени ЕГН-
та на бащата С.А.И. с посочено ЕГН, като ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения на майката Х.П.Т. с децата Г.С.И. и Д.С.И., както
следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, с преспиване от 9. 00
часа в събота до 17. 00 часа в неделя, както и тридесет дни през лятото, които
да не съвпадат с отпуска на бащата.
ОСЪЖДА Х.П.Т. с п. а. и ЕГН да заплаща на С.А.И. с п.а. и ЕГН, като баща и законен
представител на малолетните деца Г.С.И. и Д.С.И. месечна издръжка в размер на по
95. 00 / деветдесет и пет / лева за всяко едно от тях, считано от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва върху
главницата за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законни причини за
изменение или прекратяването й.
ОСЪЖДА Х.П.Т. с п. а. и ЕГН да
заплати по сметка на РС Ч. ДТ върху присъдената издръжка в размер на 273,60 / двеста седемдесет и три лева и
шестдесет ст. / лв. и ДТ в размер на 30. 00 / тридесет / лв., на основание чл. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Х.П.Т. с п. а. и ЕГН да
заплати на С.А.И. направените по делото разноски в размер на 100. 00 / сто / лева-
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от получаване на съобщението пред ОС Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: