№ 3266
гр. София, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Нели С. Маринова
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20231100509556 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20091866 от 26.05.2023 г. по гр.д. № 13680/2021 г.
Софийски районен съд, 26 състав отхвърлил предявените от Б. П. Л., ЕГН
**********, срещу П. Д. Т., ЕГН **********, частични осъдителни искове с
правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 21 500 лв., част от вземане в
общ размер от 43 000 лв., представляващо обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в намалената стойност на собствената на
ищцата 1/2 идеална част от имот, представляващ едноетажна жилищна сграда
с площ от 114.35 кв. м, находяща се в поземлен имот, съставляващ УПИ I-
3944, кв. 63 „а“ по плана на гр. Костинброд, в резултат от противоправното
бездействие на ответника да го поддържа с грижата на добрия стопанин,
както и за сумата от 2 000 лв., част от вземане в общ размер от 4 000 лв.,
представляващо обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи
се в стойността на липсващия котел в имота, в резултат от противоправните
действия на ответника. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата е осъдена да
заплати на ответника сумата от 650 лв. - разноски в производството.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата Б. П. Л., която
1
го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила
и необоснованост. Районният съд неправилно приел, че не следва да бъдат
обсъждани представените експертизи по други дела като недопустими
доказателствени средства. Тези експертизи следвало да бъдат обсъдени, тъй
като били единствените доказателства за състоянието и стойността на имота
назад във времето. Към момента на предявяване на иска и след това нямало
друга възможност това да бъде установено по несъмнен начин. Съдът
неправилно приел, че състоянието на имота е доказано с гласните
доказателства и приетите по настоящото дело експертизи - свидетелските
показания били противоречиви и непълни, и дори да давали известна
представа за състоянието на имота, не доказвали намаляването на стойността
му в годините назад. Това не се установявало и от приетите в производството
пред СРС експертизи, а това било и невъзможно - вещото лице изрично
посочило, че е работило по метода на пазарните аналози и заявило, че изборът
му има субективен характер, а стойностите са хипотетични. Съдът
неправилно кредитирал показанията на св. Т.а - майка на ответника, въпреки
очевидната им пристрастност. Изнесеното от нея, че Л. изнесла вещи, вкл.
обзавеждане от имота, било напълно недостоверно, тъй като не било отразено
в протокола за въвод на ЧСИ. Това, че в същия протокол било отразено
„грубо държане” на ищцата не доказвало нищо - нито изнасяне на много и
големи по обем вещи, нито разрушения по имота. Показанията на същата
свидетелка изцяло се опровергавали от двете експертизи, които съдът е
отказал да цени - от тях било видно, че в имота няма нищо разрушено като
това, което описва св. Т.а - нямало изкъртена врата или прозорец, нямало
увредени стени. Дори това да се приемело за вярно, сред посочените от
ищцата вреди по имота не фигурирали нито липсващи мебели, нито дупки по
стените от премахването им, нито разбита дограма. Съдът пренебрегнал
описанието на всички вреди по имота, дължащи се на неполагане на грижи
като падналия таван в една от стаите, пропадането на част от входното антре,
съответно широки пукнатини на пода и на покрива, но по предположеиие
приел, че доброто състояние на останалата част - без липсващи мебели и
разрушени стени и дограма, са резултат на поправка, извършена от ищцата
или от ответника. По отношение партидата за ел. снабдяване съдът приел, че
липсата на електричество (битов ток) се дължало на поведението на ищцата.
2
Св. Г. изяснил, че когато тя била отстранена от имота, там имало промишлен
ток, без да твърди на чие име е била партидата. Съдът приел, че е била на
името на Л., но тези показания на свидетеля се отнасяли до 2022 г., когато
вече имало индивидуална партида за битов ток. Ответникът твърдял, че от
Електроснабдяване са му отказали да открият партида на негово име.
Всъщност партида, макар и за промишлен ток, имало и не била налице пречка
той да се ползва. Не представил обаче никакво доказателство за прекъсване
на ел. захранването, нито молба до ЧЕЗ за възстановяване, нито отказ.
Твърденията за липса на съдействие били недоказани. Ответникът бил
съсобственик на имота по това време и след като същият му бил възложен за
ползване по силата на съдебно решение, не следвало да има отказ. Само
твърденията на заинтересования свидетел Т.а не били достатьчни.
Неправилно съдът приел, че ищцата е следвало да докаже дали токът е бил
прекъснат, дали Т. е подавал молба за възстановяване на ел. захранването и
има ли отказ - това били негови твърдения и той следвало да ги докаже.
Съдът приел, че липсата на ток не е дала възможност на ответника Т. да
поддържа имота, а в същото време - пак при липса на ток - приел, че щетите
са били отстранени от една от двете страни. Правно необосновано било и
застъпеното в мотивите, че макар и отстранена принудително от имота, Л. не
била освободена от задължението да полага грижи. Не било ясно как това би
могло да стане, след като ищцата носела наказателна отговорност, ако след
принудителното отстраняване отново влезе в имота. При наличието на чл. 525
ГПК и чл. 323, ал. 2 НК подобни мотиви били незаконосъобразни.
Неправилни и нелогични били и мотивите на съда относно
облагодетелстването на ищцата от ниската стойност, на която е продаден
имотът на публичната продан. Тази ниска цена била още едно доказателство
за намалената стойност на имота за времето, когато само и единствено
ответникът Т. имал достъп до него, съответно правото и задължението да го
поддържа. Действително, ищцата била закупила половината от имота на по-
ниска цена, но за да бъде той отново обитаем тя следвало да вложи немалко
средства. По отношение на претенцията за липсващия котел за отопление
съдът неправилно приел, че по делбеното дело не е доказано, че същият е бил
наличен в имота, а след отстраняването на Л. и при огледа на вещото лице е
липсвал. След като единствено Т. имал достъп до имота, негова била
отговорността за тази липса. Доказателство за това бил и фактът, че съдът
3
присъдил на Л. редуцирана цена - именно защото било доказано, че тя е
монтирала такъв котел и защото при огледа той вече липсвал. Поради това
моли съда да отмени атакуваното решение и вместо това да постанови друго,
с което да уважи предявените частични искове. Претендира разноски, като за
тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК. Прави
евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Въззиваемата страна П. Д. Т. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК
оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно.
Претендира разноски за въззивното производство по списък по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски
съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства
съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи,
при което намира следното:
С оглед фактическите твърдения в исковата молба, уточнена с молба от
17.08.2021 г. – твърди се противоправно поведение на ответника, в резултат
на което ищцата претърпяла имуществени вреди, съдът е сезиран с обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45 ЗЗД,
предявени като частични – за сумата 21 500 лв., част от вземане в общ размер
43 000 лв., представляващо обезщетение за имуществени вреди, изразяващи
се в намалената стойност на собствената на ищцата 1/2 идеална част от
недвижим имот - едноетажна жилищна сграда с площ от 114.35 кв. м,
находяща се в поземлен имот, представляващ УПИ I-3944, кв. 63 „а“ по плана
на гр. Костинброд с площ от 659 кв. м, причинени на ищцата в резултат
противоправното бездействие на ответника да поддържа имота с грижата на
добрия стопанин, и за сумата 2 000 лв., част от вземане в общ размер 4 000
лв., представляващо обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
стойността на липсващ диализен котел – част от изградена отоплителна
система в имота, причинени на ищцата в резултат от противоправните
действия на ответника. Претендирана е и законната лихва върху главниците
от завеждане на исковата молба в съда на 08.03.2021 г. до окончателното
плащане.
4
Ищцата твърди, че с ответника са бивши съпрузи, като бракът им бил
прекратен с решение по гр.д. № 511/2019 г. на СРС, влязло в сила на
02.08.2010 г. След прекратяване на брака придобитият в режим на съпружеска
имуществена общност недвижим имот - едноетажна жилищна сграда с площ
от 114.35 кв. м, находяща се в поземлрен имот, представляващ УПИ I-3944,
кв. 63 „а“ по плана на гр. Костинброд с площ от 659 кв. м, останал в режим на
обикновена съсобственост. С бракоразводното решение имотът бил
предоставен за ползване на ответника, като ищцата била принудително
отстранена от имота чрез въвод, осъществен на 11.09.2012 г. от ЧСИ Я.С., в
имота бил въведен ответникът и от тази дата до подаване на исковата молба в
съда единствено той ползвал имота. Твърди, че към датата на напускане на
имота същият бил в отлично състояние, след извършен основен луксозен
ремонт. По повод водени между страните дела във връзка с имота установила,
че имотът е изоставен, неподдържан, като в къщата имало паднал таван и
други дефекти и се нуждаел от цялостно пребоядисване, а дворът бил
буренясал и по междинните заграждения имало паднала мазилка, както и на
външната ограда. Като се позовава на експертизи, извършени по
изпълнително дело и по гр. д. № 31408/2020 г. на СРС, 33 състав поддържа, че
към м. 08.2017 г. имотът бил оценен на сумата от 234 000 лв., а към м.
02.2021 г. - на 148 000 лв. Стойността на имота била намаляла поради
бездействието на ответника да го поддържа, с което причинил на ищцата
имуществени вреди, изразяващи се в намалената стойност на нейната 1/2 част
от имота. Твърди още, че заплатила стойността на изградената в имота
отоплителна система – локално парно, като закупила диализен котел, който
бил монтиран в котелното помещение, но към момента същият липсвал.
Стойността на котела била 4 000 лв., от която претендира частично 2 000 лв.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК,
ответникът е оспорил предявените искове. Ищцата сама не пожелала да
упражнява правото си на ползване върху собствената й 1/2 част от имота през
цялото делбено дело между страните – гр.д. № 431/2013 г. на РС –
Костинброд, като същата получила ключове за имота на 08.04.2021 г.
Оспорил е твърденията за бездействие, което да е довело до занемаряване на
имота. Твърди, че в хода на множеството дела между страните са давани
различни оценки за стойността на имота, които счита за неверни. Оспорил е
ищцата да е извършила плащане на стойността на отоплителна система в
5
имота. Твърди и че тази претенция вече била заявена от ищцата с претенциите
й по сметки по реда на чл. 346 ГПК във втората фаза от делбеното
производство и съдът се произнесъл по нея с влязлото в сила съдебно
решение по в.гр.д № 200/2019 г. на СОС. Искал е от съда да отхвърли
исковете.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав
намира, че при постановяването му не са нарушени императивни
материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата го намира за
правилно по следните съображения:
От фактическа страна: По реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК с доклада по
делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че в периода 2012 г. – 2021 г. страните са били
съсобственици при равни квоти на едноетажна жилищна сграда с площ от
114.35 кв. м, находяща се в поземлен имот, представляващ УПИ I-3944, кв. 63
„а“ по плана на гр. Костинброд с площ от 659 кв. м, че след прекратяване на
брака между страните с решение по гр.д. № 511/2019 г. на СРС, влязло в сила
на 02.08.2010 г., сградата е била предоставена за ползване на ответника, който
упражнявал родителските права върху роденото от брака дете.
Не се спори, и видно от приетия протокол за въвод, на 11.09.2012 г. П.
Т. е бил въведен във владение на имота. Не се спори също и от приетото
съобщение от 18.08.2022 г. по изп. дело № 2021926040603 по описа на ЧСИ
В.Ц. се установява, че след проведена публична продан през 2022 г. имотът е
възложен в собственост изцяло на Б. Л..
От приетия договор № 229/15.05.2012 г., сключен между Б. Л. и „ЦМД
С.“ ЕООД и приемо-предавателен протокол към него от 22.05.2012 г. се
установява, че ищцата е поръчала отоплителна система на обща стойност от 4
000 лв., която е била инсталирана в имота в Костинбод. Цената на
инсталацията (без цена за труд и монтаж) е 3 248.80 лв.
6
От показанията на свидетелката Р. Т.а, майка на ответника се
установява: Спомня си деня на въвода на сина й във владение на
съсобствения имот на 11.09.2012 г., въводът бил преди обяд. Около обяд
синът й заедно с дъщерята на страните се прибрал в „Дружба“, детето било по
пижама и пантофи. Обядвали и след това се върнали отново в Костинброд, за
да вземат дрехи и играчки за детето, тогава на 8 години. Там заварили ищцата
да изнася мебели и покъщнина, като в отсъствие на ответника била отнесла
съдомиялна машина, микровълнова фурна, телевизори, диван, килим, били
изкъртени шкафове в дрешника, алуминиевата врата на терасата откъм двора,
за да се изнася оттам багажът, всичко било разхвърляно, зеели дупки по
стените, а в котелното бил разкачен и махнат котелът за твърдо гориво и газ.
През следващите дни ходели там да почистват и подреждат къщата и
градината, поставили охранителна система. П. имал намерение да живее с
детето там, но впоследствие се отказали, тъй като детето не искало да стои
там, а като нямало котел нямало как да се отопляват. Партидата за ел. енергия
в имота била за промишлен ток и не било надеждно, че ще е за дълго време.
При едно от периодичните им посещения в имота, за да го наглеждат и
поддържат, през м. юни 2013 г. установили, че електрозахранването е
преустановено. Още същия ден посетили офис на ЧЕЗ и се оказало, че за
имота не е открита индивидуална партида и поради това токът е спрян.
Обяснили им, че Б. Л. е подала молба за възстановяване на партида, но
процедурата оттук нататък трябвало да се продължи от нея, нямало как да се
подаде втора молба от друго лице. П. непрекъснато звънял на бившата си
съпруга да я пита какво става с тока, но тя или не отговаряла, или му
заявявала, че не я интересува, да прави каквото иска и му затваряла. След като
спрял токът, имотът вече не можел да се поддържа. Освен изкъртените стени
и следите от пожар, които свидетелката видяла в деня на въвода през 2012 г.,
допълнителни щети не е видяла в къщата.
Съдът, след преценка по реда на чл. 172 ГПК, кредитира показанията на
свидетелката Т.а като достоверни, преки и логично последователни.
Противно на поддържаното в жалбата, същите не се опровергават от
отразеното в протокола за въвод, тъй като установените от свидетелката
действия на ищцата са били извършени следобеда на 11.09.2012 г., след
извършения от ЧСИ въвод. С оглед отразеното в протокола за въвод
поведение на ищцата - „длъжникът Л. се държи грубо – рита, чупи...“, като
7
същата е подписала протокола с особено мнение и забележка, че в имота има
нейни лични вещи, въззивният съд споделя извода на първоинстанционния,
че тези констатации кореспондират логически със свидетелските показания на
Т.а за последващото поведение на ищцата, която се върнала в къщата,
разхвърляла и изнасяла от нея мебели и покъщнина.
Свидетелят С. Г. се запознал с ищцата през 2008 – 2009 г. в качеството
си на ръководител в „Електроснабдяване“ на района на Костинброд. Тогава
имотът бил в много добро състояние – добре обзаведена къща, добре
подреден двор. Свидетелят тогава работил по отстраняване на проблем с
електрозахранването, след което не бил посещавал имота до 2022 г., когато
бил извикан от ищцата, за да свърже тока от уличното табло с къщата. Когато
посетил имота през 2022 г. го заварил в много лошо състояние – изгоряло ел.
табло, занемарен и буренясал двор, спукани плочки по двора, пропаднали
греди на терасата. Свидетелят нямал работа вътре в къщата и не я е
разглеждал, но като цяло изглеждала годна за живеене откъм обзавеждане.
Разбита дограма нямало. Влязъл в котелното помещение, където се намирало
електротаблото на къщата, като същото било в много лош вид. Котел за
отопление мислел че нямало. Към 2008 г. – 2009 г. имотът бил захранен с
промишлен ток, като индивидуална партида за него била открита едва през
2022 г. на името на Л.. След издаване на акт 16 за новопостроената сграда
собственикът на имота подавал искане за проучване до ЧЕЗ, подписвал се
предварителен договор и се уточнявал начина на захранване на отделния
обект, след което се откривала партида на отделното домакинство за битов
ток, като в случаите на съсобственост тази процедура се водела само от
единия съсобственик – той подавал документи и партидата се откривала на
негово име.
Съгласно приетото в първоинстанционното производство основно
заключение на СТЕ, пазарната стойност на имота през 2012 г. е била в размер
на 146 500 лв., а към 2022 г. – 164 200 лв. Според допълнителното
заключение на СТЕ, стойността на имота към м. март 2021 г., в случай че
беше поддържан в състоянието, установено към 2012 г., би била 185 900 лв.
От правна страна: Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. Предпоставките на деликтната
отговорност са: противоправно деяние – действие или бездействие, вреда,
8
причинна връзка между деянието и вредата, вина. В тежест на ищеца е да
докаже при условията на пълно и главно доказване твърдяното
противоправно деяние, настъпилата вреда и причинната връзка между
деянието и вредата. Вината се предполага до доказване на противното, като в
тежест на ответника е да обори установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция.
Предпоставките следва да са налице кумулативно.
С оглед установеното от фактическа страна, въззивният съд споделя
извода на първоинстанционния, че ищцата не е доказала противоправно
бездействие на ответника, изразяващо се в неполагане на необходимата грижа
за поддържане на имота през годините. За основателността на този иск в
тежест на ищцата е било да установи пълно и главно състоянието на имота
към м. 09.2012 г. и към подаване на исковата молба в съда, което не е
направено.
В правилно приложение на процесуалния закон районният съд е приел,
че представените от страните експертизи по други дела не представляват
годно доказателствено средство и не следва да се обсъждат. Практиката на
ВКС е константна, че приета експертиза по друго дело не може да се ползва
като доказателство поради нарушение на принципа на непосредственост - чл.
200, ал. 2 ГПК. Съдът не следва да обсъжда, нито да основава решението си
на заключение на вещи лица, събрано в други производства, а не по
конкретното дело по установения от ГПК ред. Единствено хипотезите по чл.
207-209 ГПК и по чл. 232, изр. 2 ГПК допускат съдът да използва
доказателства, събрани по друго гражданско дело между същите страни, но
настоящият случай не е такъв. Ищцата е разполагала с възможност да иска
обезпечаване на доказателства по реда на чл. 207 и сл. ГПК, което не е
направила, а според твърденията на пълномощника й в проведеното първо
открито съдебно заседание в първата инстанция на 03.10.2022 г., през м. 08. и
09.2022 г. ищцата ремонтирала всички вреди, които били причинени върху
имота, с което сама се е лишила от възможността да установи състоянието му.
Същевременно същата е могла да установи това състояние със свидетелски
показания. От показанията на св. Г. обаче се установява само състоянието на
двора, терасата и котелното към 2022 г., след като ответницата е придобила
имота на публичната продан.
В тази връзка правилно районният съд е приел, че влошеното състояние
9
на имота се дължи до голяма степен на поведението на самата ищца, която
още при изнасянето си от него е нанесла щети – изкъртила е част от
обзавеждането и е увредила стените, а в следващите години ответникът е
полагал необходимата грижа да почиства и поддържа имота, след м. юни
2013 г. – доколкото това е било възможно при липса на електричество и при
липса на съдействие от страна на ищцата в качеството й на съсобственик,
подал молбата за откриване на индивидуална партида, без което съдействие
процедурата по захранване на имота с битов ток не е могла да приключи и
електрозахранването в къщата не е могло да бъде възстановено до връщане на
ищцата в имота. Ответникът е доказал твърденията си, че
електрозахранването на имота с промишлен ток е било преустановено през м.
06.2013 г., както и че му е било отказано откриване на партида без
съдействието на ищцата, от която вече е било подадено заявление – това се
установява от кредитираните показания на св. Т.а. Противно на твърдяното в
жалбата, районният съд не е разместил доказателствената тежест и не е
приемал, че тежестта на доказване на тези факти е за ищцата. Приел е само,
че последната не е провела насрещно доказване, като въпреки поисканото от
нея и издадено й съдебно удостоверение не е представила информацията от
ЧЕЗ, което от своя страна е косвена индиция, че тези факти не биха били
опровергани от електроснабдителното дружество.
Съдът не е приемал и че ищцата следва да „влиза в имота“, за да полага
грижи за него, а че е следвало да окаже съдействие на ответника за откриване
на партида за битов ток, което не е направила. Пак противно на твърдяното в
жалбата, съдът не е приемал и че при липса на ток щетите са били отстранени
от една от двете страни – във връзка с показанията на св. Г., че през 2022 г. не
видял разбита дограма на терасата е приел само, че е напълно логично, ако е
имало компрометирана врата, през която да може да се влиза в имота, тя вече
да е била поправена.
При недоказване на някоя от кумулативно изискваните от чл. 45, ал. 1
ГПК предпоставки, предявеният частичен иск за сумата 21 500 лв. е
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Недоказан и като такъв – неоснователен е и частичният иск за сумата
2 000 лв. – стойност на липсващ котел от отоплителна система в имота.
По делото се установи от приетия договор от 15.05.2012 г. и приемо-
10
предавателен протокол към него, че в имота е била инсталирана отоплителна
система на стойност 3 248.80 лв. При доказателствена тежест за ищцата
обаче, същата не е доказала към момента на въвода на ответника на
11.09.2012 г. котелът на инсталацията да е бил в имота, а според
кредитираните показания на св. Т.а при влизането й в имота непосредствено
след въвода, следобеда на 11.09.2012 г., котелът липсвал. Фактът, че по
времето, когато имотът е бил във фактическата власт на ответника, в имота е
имало котел не се установява и от приетите решения по гр.д. № 431/2013 г. по
описа на РС-Костинброд и в.гр.д. № 200/2019 г. по описа на СОС, с които е
приключило делбеното производство между страните. След като не е
доказано противоправно поведение на ответника - котелът да е бил унищожен
или присвоен от същия, предявеният частичен иск за сумата 2 000 лв.
подлежи на отхвърляне само на това основание. Отделно от това, и въпреки
изричното оспорване от ответника, ищцата не е доказала пълно и главно и че
е заплатила цената по договора от 15.05.2012 г., т.е. дори да беше доказано
противоправно поведение на ответника, по делото не е доказано ищцата да е
претърпяла твърдяната имуществена вреда.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции,
атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата
инстанция се следват на въззиваемия. Видно от представения договор за
правна защита и съдействие от 08.08.2023 г., в него е посочено, че е платено
уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв., но не е посочен
начин на плащане, не е удостоверено плащане в брой, нито са представени
доказателства за плащане по банков път. Поради това, и съгласно
задължителните указания, дадени с т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, разноски на въззиваемия
не следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20091866 от 26.05.2023 г., постановено
по гр.д. № 13680/2021 г. на Софийски районен съд, 26 състав.
11
Решението в частта му по частичния иск за сумата 21 500 лв. подлежи
на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му, а в
останалата част е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280,
ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12