Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.02.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI – 17 състав,
в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 89 по описа на СГС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 от Закона
за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
/ЗТРРЮЛНЦ/.
Образувано
е по жалба, подадена от „Т.-23-В.С.“ КД срещу отказ № 20201222180537/
29.12.2020 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, с
който е отказано вписването в търговския регистър по партида на дружеството на
промяна в обстоятелствата, изразяващи се в: 1) заличаване на неограничено
отговорния съдружник В.С.; 2) вписване на нови съдружници – неограничено
отговорен съдружник Е.В.С.и на ограничен отговорен съдружник А.В.Г.; 3)
вписване на неограничено отговорния съдружник Е.В.С.за представляващ
дружеството пред трети лица.
В чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ в
редакцията на разпоредбата съгласно измененията обн. в ДВ, бр. 105 от 2020 г.,
които са в сила от 15.12.2020 г., е предвидено, че жалбата срещу постановен от
длъжностното лице по регистрация отказ се подава чрез Агенция по вписванията,
която изпраща незабавно на съда подадената жалба, заедно с приложенията към
нея, постановения отказ, заявлението и приложенията към него, както и
доказателства за връчването му, като агенцията може да подаде и отговор по
жалбата с писмени доказателства по нея. При тълкуване на тази правна норма
съдът намира, че в нея е уредено едно право за Агенция по вписванията, която е
органът, който е компетентен да се произнесе по направено искане за вписване,
обявяване и заличаване в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, да
подаде становище по постановения отказ, с което да допълни мотивите си, които
по правило следва да са изложени в пълнота в съдържанието на самия акт. Въпреки
че законът е използвал терминът „отговор на жалбата“, не може да се приеме, че
Агенцията по вписванията има право да подаде писмен отговор на подадената жалба
срещу отказа. Това е така, защото такова право възниква само за страната в едно
производство, което се развива пред гражданския съд, но не и за правен субект,
който няма качеството на страна в това производство, а още по-малко за органа,
който е постановил акта, който се обжалва пред съда и подлежи на проверка за
допустимост и правилност. Регистърното производство, което се развива пред
Агенция по вписванията по реда на ЗТРРЮЛНЦ, по своя характер е охранително
гражданско производство, поради което при неговото провеждане важат както
специалните правила, предвидени в този закон, така и общите правила на
гражданския процес, регламентирани в ГПК, към които е налице и изрично
препращане в някои от нормите на ЗТРРЮЛНЦ. В нито един от отделните видове
граждански процеси, които са уредени в ГПК, не е предвидено органът, който е
постановил един акт да участва като страна в производството по неговото
обжалване, да има право да подаде писмен отговор на подадена срещу неговия акт
жалба, както и да има право на жалба срещу решението на съда, с което се отменя
неговия акт. С оглед на това и предвид факта, че в ЗТРРЮЛНЦ няма изрична правна
норма, с която да е предвидено, че Агенция по вписванията участва като страна в
производството по обжалване на откази, постановени от длъжностни лица от нейния
състав, което би противоречало на общите принципи, върху които е изграден
гражданския процес, то трябва да се приеме, че тя няма това качество. Освен
изложеното, следва да се посочи и това, че охранителното производство по своя
характер е едностранно такова, в което участва само едно лице и това е
молителят, който търси съдействие от компетентния за това орган и в него не
участва насрещна страна. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че Агенция
по вписванията няма качеството на страна в производството чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и
следователно не разполага с право да подава писмен отговор. Тя има предоставена
съгласно чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ възможност да подаде единствено становище по
жалбата,
какъвто характер има
и представения по делото отговор по жалба.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в
законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата
на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право
и интерес от обжалването – тя е подадена от адвокат, който е упълномощен от
търговеца, по чиято партида е заявено вписването на определени обстоятелства
чрез новоизбрания му представител съгласно правилото на чл. 15, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ.
Ето защо жалбата е процесуално допустима и съдът трябва да се произнесе по
нейната основателност.
Предмет на регистърното
производство, по което е постановен обжалвания отказ,
е вписване в търговския регистър по партидата на „Т.-23-В.С.“ КД на промяна във
вече вписаните обстоятелства, изразяваща се в: 1) заличаване на неограничено
отговорния съдружник В.С.; 2) вписване на нови съдружници – неограничено
отговорен съдружник Е.В.С.и на ограничен отговорен съдружник А.В.Г.; 3)
вписване на неограничено отговорния съдружник Е.В.С.за представляващ
дружеството пред трети лица.
При подаване на заявление за
вписване на определени обстоятелства в търговския регистър длъжностното лице,
което е компетентно да извърши вписването, съответно да постанови отказ,
извършва проверка както на редовността на подаденото заявление – дали то
изхожда от оправомощено лице и е изготвено при спазване на предвидените в
закона форма и ред, а също така и за това дали от представените от заявителя
документи се доказва, че заявените за вписване обстоятелства съществуват, както
и че те съответстват на закона, т.е. че не противоречат на императивни законови
норми /чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ/. С оглед на това и предвид обстоятелствата, чието
вписване се иска, а именно промяна на съдружниците, която е в резултат от
смъртта на неограничено отговорния съдружник в командитно дружество и
продължаване на дейността на последното от наследниците на починалия съдружник,
то в случая проверката, която следва да извърши длъжностното лице включва и
това дали заявителят е представил документи, от които да се удостоверява, че
такава правна промяна е възможна, не противоречи на императивни правни норми и
е настъпила.
Дружеството, по чиято партида се
иска вписване на промени във вече вписаните обстоятелства, е командитно
дружество, което съгласно чл. 99, ал. 1 ТЗ се образува с договор между две или
повече лица за извършване търговска дейност под обща фирма, като един или
повече от съдружниците са солидарно и неограничено отговорни за задълженията на
дружеството, а останалите са отговорни до размера на уговорената вноска. От
вписванията в търговския регистър по партидата на „Т.-23-В.С.“ КД и обявения
дружествен договор е видно, че съдружниците в това дружество са две физически
лица, като едното от тях отговаря неограничено за задълженията на дружество и
това е В.С., а другото физическо лице Е.В.С.е ограничено отговорен съдружник.
В чл. 99, ал. 2 ТЗ е предвидено,
че доколкото липсват специални разпоредби в главата, регламентираща правилата
за командитното дружество, то за командитното дружество намират съответно
приложение разпоредбите за събирателното дружество, което също има персонален
характер.
В Търговския закон няма специални
правила за това какви са правните последици при настъпила смърт на един
съдружник в командитното дружество, включително при смърт на неограничен отговорния
съдружник в него, какъвто факт се установява, че е настъпил в случая – на
22.11.2020 г. е починал неограничено отговорния съдружник в „Т.-23-В.С.“ КД В.С..
Следователно по силата на препращащата норма на чл. 99, ал. 2 ТЗ приложение в
тази хипотеза следва да намерят правилата за това относно събирателното
дружество, в което всички съдружници са неограничено отговорни, какъвто е и
починалия съдружник В.С..
В чл. 93, т. 4 ТЗ е предвидено,
че събирателното дружество се прекратява със смъртта или поставянето под пълно
запрещение на съдружник или прекратяването на съдружник - юридическо лице,
освен ако не е уговорено друго. Наред с това в чл. 97, ал. 1 ТЗ е
регламентирана възможността за продължаване на дейността на дружеството при
прекратяване на членството на някой съдружник, включително в хипотезата на
настъпила смърт. Съгласно тази разпоредба с учредителния договор може да се
предвиди, че дружеството ще продължи да съществува и когато бъде прекратено
членството на някой съдружник. В този случай останалите съдружници изплащат
дела от имуществото на прекратилия участието си съдружник, а при смърт на
съдружник в дружеството встъпват изявилите желание негови наследници.
Наследниците заявяват искането си да встъпят в дружеството в срок от 3 месеца
от откриване на наследството.
При тълкуване на посочените
правни норми във връзката им една с друга, се налага изводът, че смъртта на
физическото лице, което е неограничено отговорен съдружник в командитно
дружество, е уредено в закона като основание за прекратяване на търговското дружество.
Това правило е диспозитивно, като то може да бъде дерогирано само с изрична
уговорка, която е постигната между съдружниците в договора за учредяване на
командитно дружество, с която се допуска възможността за продължаване на
дейността на дружеството след смъртта на неограничено отговорен съдружник в
него.
При анализ на съдържанието на
дружествения договор на „Т.-23-В.С.“ КД, който е действащ към датата на смъртта
на неограничено отговорния съдружник В.С., се установява, че в чл. 21, ал. 1 от
него е възпроизведено законовото правило на чл. 93, т. 4 ТЗ, а именно че
дружеството се прекратява при прекратяване на членството на неограничено
отговорен съдружник поради смърт на физическото лице-съдружник или прекратяване
на юридическото лице-съдружник, като в тази клауза е предвидено и изключение от
това правило, което е налице тогава, когато останалите неограничено отговорни
съдружници не решат в едномесечен срок то да продължи дейността си, която
уговорка е такава по смисъла на чл. 97, ал. 1 ТЗ. Това означава, че за да бъде
продължена дейността на командитното дружество с наименование „Т.-23-В.С.“ при
настъпила смърт на неограничено отговорен съдружник в него, трябва да се
докаже, че останалите неограничено отговорни съдружници са взели изрично
решение за продължаване на дейността в определения в дружествения договор срок.
Тази хипотеза обаче е възможно само ако в дружеството има повече от един неограничено
отговорни съдружници. Ако съдружникът, който отговаря неограничено за
задълженията на дружеството, е един, то при неговата смърт командитното
дружество винаги се прекратява, тъй като предвиденото в чл. 21, ал. 1 от
дружествения договор изключение не може да бъде осъществено. В този случай
прекратяването на командитното дружество настъпва по силата на закона и това е
основание за започване на производство по ликвидация съгласно чл. 266, ал. 1 ТЗ, като съгласно чл. 21, ал. 6 от дружествения договор ликвидатор се назначава
от ограничено отговорните съдружници.
Както
беше посочено, към датата на смъртта на В.С., това лице е било единственият
неограничено отговорен съдружник в „Т.-23-В.С.“ КД. Следователно при неговата
смърт командитното дружество се прекратява, без да може да бъде продължена
дейността му съгласно чл. 21, ал. 1 от дружествения договор, защото в него няма
други неограничено отговорни съдружници, които единствено могат да вземат
решение за това. Решение за продължаване на дейността на дружеството съгласно
цитираната клауза на учредителния договор не може да вземе нито ограничено
отговорният съдружник, нито наследниците на неограничено отговорния съдружник.
С оглед на това трябва да се приеме, че от момента на настъпване на смъртта на В.С.
на 22.11.2020 г. се прекратява неговото членствено правоотношене в „Т.-23-В.С.“
КД, както и се прекратява самото търговското дружество по силата на закона. От
този момент това дружество не може да извършва дейност и по неговата партида в
търговския регистър не могат да бъдат вписани никакви други обстоятелства, осен
започване на производство по ликвидация. Ето защо и направените искания за
вписване на нови съдружници и на ново лице, което представлява дружеството, с
които длъжностното лице е сезирано, са неоснователни и по подаденото заявление е
следвало да бъде постановен отказ, както е направено. Следователно жалбата,
подадена срещу отказ № 20201222180537/ 29.12.2020 г. на длъжностно лице по
регистрацията при Агенция по вписванията, трябва да бъде оставена без уважение.
Агенция по вписванията е
направила искане за присъждане в нейна полза на направените в съдебното
производство разноски, което съдът счита за неоснователно. Това е така, тъй
като, както беше посочено в решението, Агенция по вписванията няма качеството
на страна в производството чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. С оглед на това и този правен
субект няма право на разноски, каквото право възниква само за страната в
гражданския процес, какъвто характер има и регистърното производство. Това
произтича от общите правила за възникване и разпределение на отговорността за
разноски, предвидени в чл. 78 ГПК, съгласно които право на разноски възниква
само за страната в гражданския процес, в полза на която е решено делото. Освен
това то може да бъде упражнено само срещу другата страна, която неоснователно е
въвела първата в спора пред съда, т.е. само при двустранните производства,
каквото не е настоящото.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от „Т.-23-В.С.“ КД срещу отказ № 20201222180537/ 29.12.2020 г. на
длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, с който е отказано
вписването в търговския регистър по партида на дружеството на промяна в
обстоятелствата, изразяващи се в: 1) заличаване на неограничено отговорния
съдружник В.С.; 2) вписване на нови съдружници – неограничено отговорен съдружник
Е.В.С.и на ограничен отговорен съдружник А.В.Г.; 3) вписване на неограничено
отговорния съдружник Е.В.С.за представляващ дружеството пред трети лица.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на
жалбоподателя.
Решението
да се връчи и на Агенция по вписванията.
СЪДИЯ: