Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София, 08.03.2017 г
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав , в публичното съдебно заседание на двадесет и осми
февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря И.К. , като
разгледа гр.д. №8857 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен
е иск по чл.226 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от ПЗР на КЗ .
А.А.С. ЕГН ********** от гр.П. иска на основание по
чл.226 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от ПЗР на КЗ да се осъди З. „Л.И.“ АД *** да й
заплати сумата от 30 000 лева – застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди /болки и страдания/ от ПТП на 16.06.2014 г на път 4012
между с.Галата и с.Български извор ; по вина на А.А.П. управлявал л.а.Опел
Вектра с рег.№**** ; при което ПТП С. е получила счупване на лява ключица с
разместване на фрагментите ; както и многобройни и дълбоки белези по гърба ,
кръста , седалището и лявата ръка ; ведно със законната лихва от 16.06.2014 г
до окончателното заплащане на обезщетението
.
Ищцата твърди , че от ПТП е получила
посочените увреждания ; както и значителни болки и страдания и сериозен
психически стрес .
Ответникът оспорва иска по основание и
размер . Твърди , че не е легитимиран застраховател по „ГО“ , тъй като
виновният водач не е управлявал МПС със знанието на собствениците на автомобила
. Твърди , че не е доказано счупването на ключицата да е следствие от
процесното ПТП вкл.че е налице самоувреждане . Ответникът отрича , че са
настъпили болки и страдания за ищцата ; както и че наличието на белези у ищцата
обосновава присъждане на обезщетение за имуществени вреди . Прави възражения за
съпричиняване от страна на ищцата , тъй като същата е знаела , че виновният
водач е неправоспособен ; както и че е допринесла за вредите , защото не е
ползвала обезопасителен колан . Ответникът счита , че претендираното
обезщетение е завишено по размер .
Третото лице помагач на ответника А.А.П.
ЕГН ********** *** не взема становище по иска.
От фактическа страна съдът приема за
установено следното :
Не се спори между страните , че с влязло в сила решение по чл.78а НК
- решение от 17.11.2014 г по н.а.х.д.№358/14
г на Тетевенския районен съд , виновният водач А.А.П. е признат за виновен за
това , че на 06.06.2014 г , около 16,32 часа на път 4012 в посока
с.Галата-с.Български извор , Ловешка област без да има правоспособност и при
управление на МПС е нарушил правилата за движение по пътищата /чл.150 ЗДвП и
чл.20 ал.1 ЗДвП/ и по непредпазливост е причинил на ищцата средна телесна
повреда - счупване на лява ключица с разместване на флагментите с последващо
наместване и имобилизация на лява ръка за около 30 дни и затруднение на
движението на лява ръка за около 45 дни .
Ищцата представя епикриза от „МБАЛ-Тетевен-Д-р
Ангел Пешев“ ЕООД гр.Тетевен , според която е лекувана от 06.06.2014 г до 09.06.2014
г от счупване на лява ключица . Извършено е ръчно наместване на лява ключица и
обездвижване с цел правилно зарастване .
Според съдебномедицИ.ко становище от
20.05.2016 г на д-р Е. И. ищцата има груби белези по гърба и седалището , от
които се оплаква от сърбеж и липса на усет при допир .
С писмо от 31.08.2015 г ответникът е
отказал плащане на застрахователно обезщетение , тъй като родителите на
виновния водач не са знаели , че непълнолетният тогава А.П. е взел ключовете на
МПС , с което е катастрофирал .
Според писмо от 08.10.2015 г на ГФ в
случая има предпоставки за плащане на обезщетение от страна на ответника , тъй
като липсва престъпно посегателство спрямо МПС от виновния водач А. Попов .
Не се спори между страните и е видно от
справка по досъдебното производство , че виновният водач А.П. е управлявал
автомобила на родителите си , не е бил правоспособен водач и е непълнолетен към
датата на процесното ПТП .
В наказателното производство са
приложени история на заболяването , предоперативна епикриза , фиш за спешна
медицИ.ка помощ и данни за извършени медицИ.ки изследвания на ищцата.
Според изслушаната по делото
психологична експертиза на вещото лице Д.З. ; ищцата е преживяла силен
емоционален стрес от ПТП и страх от трайно увреждане на ръката . Болезнено е
понесла изваждане на много стъкла от тялото й ; трудното зарастване и кървене
на раните ; както и съществената промяна в начина й на живот до възстановяване от
счупването. Особено травмиращо е било , че от ПТП са й останали белези , като
ищцата е в млада възраст и продължава да се притеснява от белезите и от това , че
не може да излага части от тялото си на показ и на слънце .
Според разпитания свидетел М.Х. *** до
с.Галата видели ищцата и я качили в колата . А. седяла на задната седалка , а когато
се обърнали с колата и тя , и Х. излезли пред прозорците , които се счупили.
Според свидетеля А.А. /дядо на ищцата/ ;
след ПТП А. останала една седмица в болницата . Чувствала се зле , била цялата
в рани от набити стъкла по гърба и бълнувала нощем . В началото – около месец -
не можела да става сама от леглото и да ходи до тоалетната и до банята . После
започнала да се подобрява.
Според САТЕ на вещото лице Х.И. , ПТП е
причинено от загуба на контрол върху МПС след излизане от ляв завой . Няма
данни за неизправност на лекия автомобил . Ищцата се е возела на дясна задна
седалка . Автомобилът е фабрично оборудван с предпазни колани , които задържат
тялото при челен удар и при тяхната употреба не би трябвало ищцата да изпадне
от колата .
В о.с.з вещото лице И. уточнява , че
няма данни дали предпазните колани са били налични към момента на катастрофата.
Гумите на колата са били различни , но не може да се каже дали това е повлияло
за ПТП .
Според СМЕ на вещото лице д-р А.М. ,
ищцата е претърпяла счупване с разместване на лява ключица и рани по гърба и седалището , зараснали с
образуване на ръбци-белези . Травмите са в причинна връЗ.а с ПТП . От
счупването на ключицата следва трайно затруднение на лявата ръка за 2-3 месеца
, като зарастването е без функционален дефицит . Белезите от раните са трайни и
надигнати ; като постепенно избледняват . На снимките ищцата има хипертрофични
ръбци , а не колоидни . А. е била без предпазен колан , защото тялото й
е излязло пред задното стъкло . Ако е имала предпазен колан ищцата вероятно би
имала травми по главата и шията от преобръщането на автомобила .
В о.с.з вещото лице д-р М. уточнява , че
белезите са от провиране през стърчащи счупени стъкла , а не от хвърчащи стъкла
. Образуването на ръбци при зарастване е индивидуална особеност на организма на
ищцата и не е ясно дали ще има добър резултат при пластична операция. Трябвало
е да се мажат раните с паста при самото зарастване , а към настоящия момент
може да се опита с лазеротерапия . Белезите на ищцата не е препоръчително да се
излагат на слънце , защото ще се очертават още повече на потъмняла кожа .
При така събраните доказателства
съдът приема от правна страна следното :
Предявен е пряк иск по чл.226 КЗ /отм./
във вр. § 22 от ПЗР на КЗ за обезщетение от пострадало /увредено/
лице при ПТП срещу застраховател по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач .
Претендираното
обезщетение произтича от следните
обстоятелства : причинна връЗ.а
от виновно и противоправно
деяние на лице-виновен водач при ПТП , чиято гражданска
отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника . Твърди се , че от деянието са настъпили
неимуществени вреди /болки и страдания/ .
Съдът приема , че ответникът е застраховател по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач
А.П. . Автомобилът , с който е причинено ПТП - л.а.Опел Вектра с рег.№**** -
е собственост на родителите на непълнолетния към датата на ПТП А. . Като са
оставили ключовете на автомобила на разположение на А. Попов родителите мълчаливо
са го упълномощили да управлява същия – чл.257 ал.2 КЗ /отм./.
Дори и да не са налице данни за
упълномощаване , съгласно чл.267 ал.2 т.1 КЗ /отм./ в случая няма влязла в сила
присъда срещу А.П. , че МПС е било откраднато чрез кражба или грабеж ; или
отнето с престъпление по чл.346 НК . При известен деец престъпни обстоятелства
могат да се установяват инцидентно в граждански процес , но само ако са налице
предпоставки по чл.124 ал.5 ГПК във вр.чл.24 ал.1 т.2-5 НПК.
Отделно , доводът на ответника за
отнемане на МПС чрез престъпление е недоказан . Не могат да се ползват като
доказателства свидетелските показания на бащата на виновния водач дадени в
наказателното производство , че не е давал колата на сина си . Не може да се
очаква А. П. да признае , че е давал колата на неправоспособния си син и така
да се уличи в неправомерно деяние . Свидетелят
Х. посочва , че А.П. спокойно и необезпокоявано е карал автомобила на
родителите си . Очевидно и друг път го е правил , щом като е знаел как да шофира
и е изминал с него значително разстояние вкл. и в населено място .
В случая е налице влязло в сила решение по чл.78а НК срещу виновния водач А.П. за процесното
ПТП /деликт/ . Съгласно решение №47 от 23.07.2012 г по т.д. № 340/2011 г, ТК , І ТО на ВКС и разясненията
в Тълкувателно решение №2 от 28.09.2011 г на ОСГТК на ВКС влязлото в сила
решение по чл.78а НК е задължително за гражданския съд ,
разглеждащ гражданските последици от деянието /чл.300 ГПК/ , относно това дали
то е извършено, неговата противоправност и виновността на
дееца. С това решение наказателният съд се произнася по същия кръг от въпроси
относно престъпното деяние и дееца, като разликата се състои само във вида на
отговорността - освобождаването от наказателна отговорност и налагане или
неналагане на административно наказание с оглед виновността на дееца (както е в
конкретния случай). Деянието си остава престъпление , а не административно
нарушение.
Следователно , настоящият съд е длъжен
да приеме , че деянието на виновния водач е извършено така както е прието в
решението по чл.78а НК , както и че това деяние е противоправно и виновно. Поведението на пострадалия /ищцата/ не е предмет
на присъдата, като в случая евентуално съпричиняване не е елемент от
състава на престъплението. Всички останали факти, които имат отношение към
гражданските последици на деянието, с оглед принципа за непосредственост и
равенство на страните в процеса, следва да се установят конкретно със
съответните доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане
на предявения срещу застрахователя иск. Без значение е дали за същите са
събрани доказателства в хода на наказателното производство / решение №85 от
03.08.2016 г по т.д.№1047/15 г на ВКС , II ТО, решение №55 от 30.05.2009 г по т.д.№728/08 г на
ВКС , I ТО и решение №43 от
16.04.2009 г по т.д.№648/08 г на ВКС , II ТО/.
При наличието на процесното влязло в
сила решение по чл.78а НК за нанесена
средна телесна повреда /счупена ключица/ на ищцата от виновния водач ,
реално спорът между страните се концентрира около въпроса за евентуално съпричиняване
от ищцата на ПТП и за размера на обезщетението .
Настоящият съд приема , че в случая не
е доказано от ответника да има съпричиняване от страна на ищцата на ПТП
респ.на вредите от него . Ответникът релевира съпричиняване поради знание от
ищцата , че П. е неправоспособен водач
, но доказателства за това не са представени . Трябва да се счете , че ищцата
не е знаела , че П. е неправоспособен водач .
По делото се доказа , че ищцата не е ползвала обезопасителен колан , но
няма категорични данни дали към датата на ПТП автомобилът е разполагал с
изправен колан на задната седалка. При направено възражение за съпричиняване
поради непоставяне на предпазен колан , наличието на обезопасителни колани на
процесното МПС към датата на ПТП не се презумира, а следва да бъде доказано
от ответника - решение №27 от 15.04.2015 г по т.д.№457/14 г на ВКС , II ТО .
От друга страна в.л. д-р М. установява ,
че ако беше ползвала колан ищцата не би изпаднала от колата , но би получила по-опасни увреждания по шията и
главата . Не може да се приложи чл.51 ал.2 ЗЗД , защото няма събрани
доказателства , че биха настъпили вреди за ищцата в по-малък обем ако беше
поставен колан /решение №98 от 24.06.2013 г по т.д.№596/12 г на ВКС ,
II ТО/ . Напротив ,
оказва се , че при липса на предпазен колан не е увредена главата и шията на С.
и са настъпили по-малки вреди от възможните при поставен предпазен колан .
При доказан ФС на деликта , вкл.нанасяне
на процесните увреждания като средна телесна повреда, както и при недоказано
съпричиняване от ищеца съдът следва да определи справедлив размер на
обезщетението . При преценка по чл.52 ЗЗД съдът взема предвид характера и
тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките,
психическите и физически последици настъпили в резултат на телесните увреди.
Относимо обстоятелство е и икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането с цел формиране на обществено-оправдана мяра за справедливост / решение № 99/08.10.2013 г.
по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по
т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, при определяне на паричният
еквивалент на вредите. Релевантните обстоятелства, примерно посочени в ППВС №
4/1968 г., следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност
/решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение №
158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде
размерът на обезщетението надлежно обоснован респ.справедлив .
В случая като обстоятелства обосноваващи
сравнително висок размер на обезщетението следва да се отчетат :
-
наличието на счупване на лява ключица с разместване
на фрагментите ;
-
наложило се е възстановяване – около 2-3 месеца до пълно възстановяване ;
-
наличие и на
други увреждания - дълбоки рани , които
са зараснали с образуване на белези
–ръбци;
-
психологична
травма от самото ПТП и наличието на белези по тялото на една млада жена , което
ограничава излагането й на показ и на слънце .
Като обстоятелства обосноваващи сравнително
по-нисък размер на обезщетението в случая трябва да се отчете :
-
малък размер на счупване на ключица , което е
лекувано само с ръчно наместване и обездвижване - без операция , гипсиране и
т.н. както е при други по-тежки счупвания ;
-
сравнително
кратък период на силните болки и неудобства – около 30 дни са били по-силните
болки и проблеми в самообслужването на ищцата. Не могат да се кредитират изцяло
/като вероятно пристрастни/ показанията на св.А. /дядо на ищцата/ , че същата е
била напълно безпомощна и в пълна невъзможност да се обслужва за цял месец .
Все пак става въпрос за един много млад и жизнен организъм , а и е увредена
само функцията на лявата ръка ;
-
медицИ.ката
документация на ищцата не показва усложнения , а пълно възстановяване ;
-
според СМЕ има
данни , че раните на ищцата не са
лекувани своевременно и адекватно със съответните лечебни средства /
медицинска паста , лазеротерапия и пр./ така че да останат по-малки по обем и видимост
белези . За липсата на адекватно и своевременно лечение , включително и до настоящия
момент , ответникът не носи отговорност .
По отношение на раните и белезите от
прорези на стъкла трябва да се посочи , че същите се разглеждат по делото само
в аспект на причинени от тях болки и страдания ; а не и относно „обезщетяване“
за бъдещо лечение чрез пластична операция , лазеролечение и пр.. Както е
посочено в решение №161 от 17.01.2013
г по т.д.
№ 1040/2011 г, ТК , І ТО на ВКС и определение №930 от 15.12.2012
г по т.д.
№1163/2011 г, ТК , ІІ ТО на ВКС разходите за пластична
операция и/или друго лечение на белезите обосновават иск да обезщетение за
имуществени вреди ; а такъв иск не е предявен .
Като цяло , макар че се касае за
счупване , трябва да се приеме , че болките от счупването са били нормалните
и дори по-ниски от обичайните в подобни случаи, предвид младата възраст на
ищцата и бързото й и пълно
възстановяване . От друга страна , трябва да се отчете като утежняващо
обстоятелство , с всички посочени уговорки , трайното наличие на белези у
ищцата .
Претендираният
размер от 30 000 лева обезщетение е завишен , като подобни обезщетения се присъждат за по-тежки
счупвания на крайници , включително и при засягане на повече от един крайник
или комбинирани травми с трайни последици за здравето . Съдът счита , че
обезщетение от 18 000 лева адекватно
отстранява негативните изживявания на ищцата за около 2-3 месеца болки и
страдания , първоначално интензивни за около месец , а впоследствие отшумяващи
и без трайни последици . С този размер се обезщетяват и всички психични болки и
притеснения , включително тези от белезите .
По-голям
размер би могъл да се присъди при наличие на трудности при възстановяване на
счупването или при остатъчен дефицит на движение на ръката . По-малък размер обезщетение
би могъл да се присъди ако нямаше остатъчни белези или ако белезите бяха на
места , които не са обикновено прикрити с дрехи ; както е в случая .
Налага се
изводът , че искът трябва да се уважи до размера от 18 000 лева и да се
отхвърли за разликата над 18 000 лева до 30 000 лева
Разноски от ищцата не са доказани . С
оглед изхода на спора в тежест на ищцата са деловодни разноски на ответника в
размер на 780 лева , изчислени пропорционално на отхвърлената част от
иска
Ответникът дължи по сметка на СГС сумата
от 858 лева част от депозити за
експертизи и държавна такса , съобразно уважената част от иска.
Водим
от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД ***
да заплати на А.А.С. ЕГН ********** от
гр.П. на основание чл.226 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от ПЗР на КЗ сумата
от 18 000 лева – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди
/болки и страдания/ от ПТП на 16.06.2014 г на път 4012 между с.Галата и
с.Български извор ; по вина на А.А.П. управлявал л.а.Опел Вектра с рег.№**** ; при
което ПТП С. е получила счупване на лява ключица с разместване на фрагментите ;
както и многобройни белези по гърба , кръста , седалището и лявата ръка ; ведно
със законната лихва от 16.06.2014 г до окончателното заплащане на обезщетението .
ОТХВЪРЛЯ посочения иск
за разликата над 18 000 лева до предявения размер от 30 000 лева
; ведно със законната лихва от 16.06.2014 г до окончателното заплащане на
сумата .
ОСЪЖДА А.А.С. ЕГН **********
от гр.П. да заплати на З. „Л.И.“ АД *** сумата от 780 лева деловодни
разноски по делото , съобразно отхвърлената част от иска .
ОСЪЖДА ЗК
„Л.И.“ АД *** да заплати по сметка на СГС на основание чл.78 ал.6 ГПК сумата от
858 лева такси и разноски в
производството .
Решението
е постановено при участието на А.А.П. ЕГН ********** *** като трето
лице-помагач на ответника ЗК „Л.И.“ АД ***.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в двуседмичен срок от връчване
на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :