№ 9828
гр. София, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20231110100258 по описа за 2023 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно
основание чл.79, ал.1, пр.1-во, във вр.чл.240, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба от Е. И. К. против В.
М. И., с която са предявени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от общо 730,00 лева, представляваща сбор от главници по неформални
договори за заем, сключени през периода от 03.07.2020 г. до 02.03.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.01.2023
г. до окончателното изплащане.
В исковата молба ищцата твърди, че на 03.07.2020 г. предоставила паричен заем
на ответника в размер на 450,00 лева, която сума превела по банкова сметка на
последния с изрично посочване в платежното нареждане „заем“. Поддържа, че на
04.08.2020 г. предоставила втори паричен заем в размер на 60,00 лева на ответника по
същата банкова сметка. На 20.11.2020 г. ищцата превела и трети паричен заем в размер
на 100,00 лева, но по сметка на трето за делото лице /приятелка на страните в
производството и кръстница на ответницата/, което се съгласило да изтегли сумата и да
я предаде на ответницата. Ищцата твърди, че като основание при банковия превод
посочила „заем за В.“. На 05.02.2021 г. ищцата превела по банкова сметка на
ответницата сумата от 50,00 лева, представляваща заем за закупуване на карта за
градски транспорт и метро, като на същата дата превела в заем и сумата от 50,00 лева,
но по сметка на ответника в друга банка, тъй като върху първата сметка имало
наложен запор. На 02.03.2021 г. ищцата предостави в заем на ответницата и сумата от
220,00 лева, преведена по новооткрита банкова сметка в ОББ АД, с посочено
1
основание „заем за заплащането на квартира“. Ищцата твърди, че на 21.04.2021 г.
ответницата подписала декларация, в която изрично декларирала, че й дължи сума в
общ размер на 930,00 лева по гореописаните неформални договори за заем. На
07.03.2022 г. ответницата върнала сумата от 200,00 лева, като останала неплатена
сумата от 730,00 лева. По изложените в исковата молба доводи, ищцата обуславя
правния си интерес от предявените искове и моли за тяхното уважаване. Претендира
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното изплащане. Претендирана направените разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответницата не е подала отговор и не е изразила
становище.
С писмено становище, депозирано преди първото по делото открито съдебно
заседание, ответницата признава предявените искове, като заявява, че на посочените в
исковата молба дати е получила парични преводи по банковата си сметка с наредител
ищцата. Поддържа, че се намира в трудно финансово положение и моли за разсрочване
изпълнението на съдебното решение.
В първото по делото открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си
представител, е направила искане съдът да се произнесе с решение при признание на
иска.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Разпоредбата на чл.237, ал.1 ГПК предвижда, че когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение
съобразно признанието.
Настоящият състав счита, че в случая са налице всички предпоставки за
произнасяне с решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК - ответникът е признал иска, а
ищецът е поискал съдът да постанови решение съобразно признанието. Спазени са и
изискванията, установени в чл.237, ал.3 ГПК, а именно признатото право не
противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна, е такова, с което страната
може да се разпорежда.
С оглед гореизложеното, исковете следва да бъдат уважени изцяло, като на
основание чл.237, ал.2 ГПК, не е необходмо съдът да излага мотиви за това, съобразно
направеното от страната признание.
По искането на ответника с правно основание чл.241, ал.1 ГПК:
Съгласно разпоредбата на чл.241, ал.1 ГПК при постановяване на решението
съдът може да отсрочи или разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние
на страната или на други обстоятелства. Към писмено становище от 29.05.2023 г.
ответницата е представила заповед за прекратяване на трудово правоотношение от
14.03.2023 г., регистрационна карта в Дирекция „Бюро по труда“ и два смъртни акта на
2
трети за делото лица.
Както бе посочено и по-горе, за да извърши преценка относно наличие на
предпоставки за разсрочване изпълнението на съдебното решение, съдът следва да
вземе предвид имотното състояние на ответника. В конкретния случай единствено от
приложената заповед за прекратяване на трудово правоотношение не може да се
обоснове извод за приложението на горепосочената правна норма. Ответницата е в
трудоспособна възраст, по делото няма данни за влошено здравословно състояние,
което да възпрепятства възможността й да работи и реализира доходи. По делото няма
данни относно притежаваното от ответницата движимо и недвижимо имущество.
Приложените по делото смъртни актове, за които ответницата твърди, че са на нейните
родители, съдът намира за неотносими към искането за разсрочване на изпълнението,
доколкото ответницата е пълнолетно лице, а и смъртта им значително предхожда
образуване на настоящото производство. Ето защо, с оглед липсата на достатъчно
доказателства, имащи отношение към преценката на съда по въпроса за разсрочване на
изпълнението по реда на чл.241 ГПК, искането следва да бъде отхвърлено.
По разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца
следва да се присъдят направените по производството. В представения по делото
списък на разноските по чл.80 ГПК ищцата претендира разноски за държавни такси и
адвокатски възнаграждения в настоящото производство, обезпечителното
производство и изпълнителното производство.
В настоящото производство ищцата претендира разноски в общ размер на
2450,00 лева /50,00 лева – държавна такса/ и 2400,00 лева – адвокатско
възнаграждение/. Съдът приема, че в случая не са налице предпоставките на чл.78, ал.2
ГПК, каквото становище изразява ответницата в писменото становище. Това е така,
тъй като въпреки направеното признание, дори и след поканата по смисъла на чл.240,
ал.4 ЗЗД, ответницата не е изпълнила задълженията си, което недвусмислено
опровергава твърдението й, че с поведението си не е станала причина за завеждане на
делото. За основателно обаче съдът намира възражението на ответницата относно
размера на претендираното от ищцата адвокатското възнаграждение. Съгласно
определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т.о. на ВКС,
когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в
обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да
се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената
на всички искове. В конкретния случай сборът от цената на всички искове възлиза на
сумата от 730,00 лв., поради което минималното адвокатско възнаграждение,
изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 400,00 лева. Аргумент в тази
насока е и начина по който е определена и внесена дължимата държавна такса за
3
производството – по реда на чл.72, ал.1 ГПК – върху защитавания интерес, а не по реда
на ал.2 от сочената разпоредба. С оглед предходното, ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищцата разноски за исковото производство в общ размер на
450,00 лева.
Съгласно разясненията, дадени в т.5 от ТР № 6/2013 на ОСГТК на ВКС,
отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване
на решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество и
съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с
оглед този изход и в защита на правните последици от решението. Видно от
приложените по делото доказателства е, че направените в производството по
обезпечаване на бъдещ иск разноски са в общ размер на 440,00 лева /40,00 лева –
държавна такса и 400,00 лева – адвокатско възнаграждение/. Тази сума също следва да
бъде възложена в тежест на ответника.
Останалите претендирани разноски в размер на 400 лева – адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство по налагане на обезпечението, не
следва да се присъжда. Това е така, доколкото разноските в обезпечителното
производство по обезпечаване на бъдещ иск или в хода на висящ исков процес
подлежат на възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет са
обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване или отхвърляне. Цитираното
тълкувателно решение разглежда въпроса единствено по отношение на направените в
хода на съдебното производство разноски по обезпечението на иска. Съгласно
формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително
производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково
производство, докато в останалата част /по налагане на допуснатите обезпечителни
мерки/ това са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез
съдебния изпълнител, а не се присъждат в исковото /в този смисъл са определение №
845 от 05.12.2011г. по ч. т. д. № 648/2011 г., I т.о. на ВКС и определение № 336 от
21.07.2016 г. по ч. т. д. № 874/2016 г., I т.о. на ВКС/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1, пр.1-во, във вр.чл.240, ал.1 ЗЗД В. М. И., ЕГН
********** да заплати на Е. И. К., ЕГН ********** сумата от общо 730,00 лева,
представляваща сбор от главници по неформални договори за заем, сключени през
периода от 03.07.2020 г. до 02.03.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
04.01.2023 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В. М. И., ЕГН ********** да заплати на
Е. И. К., ЕГН ********** сумата от общо 890,00 лева, представляваща направени
4
разноски по настоящото производство и производството по обезпечаване на бъдещ
иск.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5