Решение по дело №18/2019 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 февруари 2019 г. (в сила от 13 февруари 2019 г.)
Съдия: Таня Димова Дамянова
Дело: 20197190700018
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер: 20                       13 февруари 2019 година              Град Разград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският административен съд, в закрито заседание в  състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ДАМЯНОВА

 ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА 

МАРИН МАРИНОВ

          

разгледа докладваното от Таня Дамянова КАН дело № 18 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

С Решение № 92/22.10.2018г., постановено по АНД № 108/2018г., Районен съд- Омуртаг е отменил наказателно постановление № 131/12.10.2017г. на заместник-председателя на ДАМТН, с което на община Омуртаг е наложена  имуществена санкция от 1000 лева  на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите.

Против решението е постъпила касационна жалба от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор- град София. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно като постановено в противоречие на материалния закон. Поради това моли за неговата отмяна и потвърждаването на издаденото наказателно постановление.

Ответната страна-  община Омуртаг, не заявява становище по касационната жалба.

Прокурорът счита, че решението на районния съд е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а наказателното постановление- потвърдено.

Разградският административен съд, след проверка на атакувания съдебен акт  при условията на чл.227 от АПК и във връзка с направените в касационната жалба оплаквания и събраните по делото доказателства, констатира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от активно легитимирано за това лице и срещу акт, подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество, жалбата се явява и основателна. 

Съобразно представения  акт за публична държавна собственост № 453 от 02.08.2000г.  Община Омуртаг е собственик на  язовир в село Беломорци с площ  156,193 дка, заедно с трайно прикрепените към него  съоръжения- язовирна стена, преливник, изпускателно съоръжение и др.

 На община Омуртаг, в качеството й на собственик на  язовирни стени, е дадено  предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ с писмо № 85-00-464/17.03.2017г. - да представя доказателства за изпълнението на  задължението на собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях по чл.138в, ал.1 от ЗВ като изпрати в ДАМТН  копие от договор или акт  на компетентен орган  за възлагане на функциите на  оператор на язовирна стена, както и копие от диплома на лицето в 30-дневен срок от получаване на писмото. Предписанието е  дадено от  изпълняващия длъжността главен директор на ГД „НЯСС“. Задължителното предписание е получено в община Омуртаг на  23.03.2017г.

Със Заповед № 394/31.05.2017г. председателят на ДАМТН е оправомощил  длъжностните лица от главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ да дават задължителни  предписания на собствениците на язовирни стени и/или съоръженията към тях, както и да определят срок за тяхното изпълнение, както и  да съставят актове за  установяване на административни нарушения по чл.200, ал.1, т.38-41 от ЗВ. В т. 37 на заповедта е посочен В. Д. Б.

С писмо изх.№ 85-02-209/20.06.2017г. кметът на община Омуртаг е поканен да се яви  на 05.07.2017г. за съставяне на акт за административно нарушение- неизпълнение на предписание  изх.№ 85-00-464/17.03.2017г. във връзка с експлоатацията на язовир Беломорци. Писмото е получено в община Омуртаг на 23.03.2017г.

 На 05.07.2017г., в отсъствието на представител на нарушителя, В. Б.- главен инспектор в регионален  отдел „Надзор на язовирните стени и  съоръженията към тях“- Северна Централна България съставил срещу община Омуртаг  акт за това, че  в  дадения 30- дневен срок не е изпълнила задължително предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, дадено с писмо изх.№ 85-00-464/17.03.2017г. В определения срок в ДАМТН не е получено копие от договор или акт на компетентен орган, с който функциите  по стопанисването, поддържането и осъществяването на  техническата експлоатация на  язовирната стена и на съоръженията към нея на язовир „Беломорци“ да са възложени на лице, което отговаря на  изискванията за оператор на  язовирна стена  по смисъла на §1, ал.1, т.95 от ДР на ЗВ и §1, т.19 от Наредбата. Актосъставителят е приел, че така е нарушен чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ.

Актът е подписан от  актосъставителя и двама свидетели. На 06.07.2017г. актът е връчен на заместник-кмета на община Омуртаг, който е оправомощен да  получава съставените актове. В акта  представителят на  общината записал, че  не е съгласен с констатираното в акта  и ще направи възражения в законоустановения срок. Такива възражения не са постъпили.

Въз основа на съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление.  То е издадено от заместник председателя на ДАМТН, оправомощен със заповед № А-457/15.06.2017г., приложена по делото.  В наказателното постановление  са описани изложените по-горе факти относно даденото предписание и неизпълнението му. Изрично е посочено, че собственикът на язовира не е изпълнил задължително предписание, дадено му с писмо № 85-00-464/17.03.2017г. в 30-дневен срок от получаване на писмото. Поради това административнонаказващият орган е приел, че община Омуртаг е нарушила разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ и на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ на общината е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.

 С решение № 10/19.02.2018г., постановено по НАХД № 265/2017г. Районен съд-Омуртаг е отменил  като незаконосъобразно процесното наказателно постановление с единствения мотив, че  е налице  съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като нарушената правна разпоредба не е посочена правилно.

 С решение № 84/08.06.2018г., постановено по  КНАХД  № 58/2018, Административен съд-Търговище е отменил решението на районния съд и е върнал делото за ново разглеждане. Касационната инстанция е приела, че не е налице соченото от районния съд съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като  както в акта, така и в наказателното постановление изрично е посочена  правната норма, която е счетена за нарушена. Касационната инстанция е дала указания да се установят правнорелевантните факти и въз основа на тях да се направи извод налице ли са основания за ангажиране на отговорността на община Омуртаг.

 При новото разглеждане на делото районният съд е приел, че  както в акта, така и в наказателното постановление липсва един от задължителните реквизити- точното посочване на  нарушената законова разпоредба. Изложил е мотиви, че цитираната разпоредба на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ не съдържа  фактически състав, включващ дължими действия или бездействия на  собствениците на язовирни съоръжения, неизпълнението на които да доведе до реализиране на административно нарушение. Посочил е, че единственият адресат на нормата е председателят на ДАМТН или оправомощени от него длъжностни лица, които да дават предписания. Поради това районният съд е приел, че  неточното посочване на нормата в случая представлява липса на  посочена такава и отсъствие на реквизит по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Тази липса представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като ограничава правото на защита на визирания нарушител. Поради това  районния съд е приел, че  наказателното постановление е незаконосъобразно и го е отменил.

Касационната инстанция не споделя изводите на районния съд.

От обсъдените по-горе доказателства се установява, че както в акта, така и в наказателното постановление  изрично е посочена  материалната норма, която според актосъставителя, респ. административнонаказващия орган е нарушена от община Омуртаг- чл.190а, ал.1 т.3 от ЗВ.  Ето защо, както е  изрично е посочила и  предходната касационна инстанция в отменителното си решение, реквизитите по чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН са налице и  липсва съществено процесуално нарушение в тази насока. Следва да се отбележи само, че неправилната правна квалификация на извършеното административно нарушение от страна на административнонаказващият орган  представлява нарушение на материалния, а не на процесуалния закон. Приемайки противното, районния съд е постановил решението си в противоречие с материалния закон и в нарушение на дадените указания в отменителното решение на АС- Търговище по КАНД 58/2018 година.

Това налага отмяната на решението на районния съд и постановяването на ново такова по съществото на спора на основание чл.227 от АПК. Доколкото делото е напълно изяснено от фактическа страна, не се налага събирането на нови доказателства.

 Съдът намира, че  в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Спазена е регламентираната от закона процедура по съставяне, предявяване и връчване на акта. Във връзка с направените в жалбата оплаквания относно компетентността на актосъставителя и наказващия орган са събрани писмени доказателства- заповеди №№  А-394 и А-457, които установяват по категоричен начин, че на основание чл.201, ал.11 от ЗВ председателят на ДАМТН изрично е оправомощил актосъставителя да съставя актове за  административни нарушения по чл.200, ал.1 т.39 от ЗВ, а заместник-директора на ДАМТН, издал оспореното наказателно постановление- да издава наказателни постановления по ЗВ.

Жалбоподателят  не се е явил за съставяне на акт, въпреки изрично отправената му покана за това. Ето защо в съответствие с чл.40, ал.2 от ЗАНН актът е съставен в негово отсъствие.  Впоследствие актът е връчен на  оправомощен за това представител на жалбоподателя и му е дадена възможност за депозиране на възражения.

Описанието на нарушението е точно и ясно и дава възможност на нарушителя да разбере в какво е обвинен. Както в акта, така и в наказателното постановление е описано даденото на общината задължително предписание във връзка с изпълнението на задължението й по чл.138в от ЗВ. Сочената разпоредба предвижда, че ако собственикът на язовира и съоръженията към него не отговаря на изискванията за оператор на язовирна стена по смисъла на този закон, той задължително възлага стопанисването, поддържането и осъществяването на техническата експлоатация на язовирната стена и на съоръженията към нея на лице, което отговаря на тези изисквания.  Понятието "оператор на язовирна стена" е легално определено в §1, ал.1, т.95 от ДР на ЗВ- това е физическо лице хидроспециалист или юридическо лице, което разполага със служител хидроспециалист за осъществяване на дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на язовирни стени и на съоръженията към тях, възложени му от собственика.   В указания срок общината не  е представила в ДАМТН  доказателства, че е възложила стопанисването  на оператор на язовирна стена, като приложи и дипломата на лицето- хидроспециалист.

 Посочена е правната норма, която е нарушена. Използваните  от актосъставителя и административнонаказващият орган  изрази са точни и ясни и не създават никакво съмнение в това, какво неизпълнение на задължения към държавата съобразно чл.84 от ЗАНН се вменява на общината, а именно- неизпълнение на дадено задължително предписание. 

 Събраните по преписката писмени доказателства са допустими съобразно НПК и относими към спора.

Наказателното постановление е издадено и в съответствие с материалния закон. Установената фактическа обстановка е правилно квалифицирана  и от актосъставителя, и от наказващия орган.

 Събраните по делото доказателства установяват, че Община Омуртаг е собственик на язовир Беломорци, както и на трайно прикрепените към него съоръжения- язовирна стена, преливник, изпускателно съоръжение. Общината не е изпълнила даденото задължително предписание и не е представила доказателства, че е изпълнила задължението си по чл.138в, ал.1 от ЗВ. Определената санкция е към минимума, предвиден в  санкционната разпоредба и съответства по тежест на извършеното нарушение.

 Основният спор между страните е дали посочената като нарушена норма на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ вменява на общината определено задължение. Редакцията на нормата към инкриминирания момент- 23.04.2017г., е следната:

„Чл. 190а. (Нов - ДВ, бр. 58 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.)  (1) Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 имат право:….3. да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение“.

Действително цитираната норма определя компетентност на длъжностни лица да дават предписания. Законодателят обаче е посочил, че тези лица имат право да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени. Използваната законодателна техника- определянето на предписанията като „задължителни“ и определянето на кръга на лицата, към които те могат да бъдат отправени (собствениците на язовирни стени),  вменява на  тези собственици  задължение да ги изпълнят, при това в определения срок.  Ето защо съдът приема, че посочената в акта и наказателното постановление  правна норма, освен че определя компетентните длъжностни лица, които  имат право да дават предписания,  вменява на собствениците на язовирни стени  задължение да изпълнят отправените им предписания. Ето защо следва да се приеме, че дадената от  актосъставителя и наказващия орган правна квалификация на нарушението е правилна.

 Освен това следва да се отбележи, че в издаденото наказателно постановление е изрично посочена и  относимата санкционна норма- чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, чиято редакция към датата на довършване на нарушението е следната: 
„ Чл. 200. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 58 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.)(1) Наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което:… 39. (Нова) не изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 2 и чл. 190а,ал. 1, т. 3 – от 1000 до 20 000 лв.“.  Фактическият състав, който изпълва описаното административно нарушение, е описан точно в наказателното постановление- даденото предписание на собственика на язовирната стена, както и неизпълнението му в дадения срок.
 Макар до настоящия момент да са последвали нови редакции на цитираните разпоредби, не са налице основания за прилагане на чл.3, ал.2 от ЗАНН. И настоящата редакция на ЗВ въвежда отговорност  за лицата, които не са изпълнили дадените им предписания, като задължението за това вече е изрично разписано в чл.190а, ал.2 от ЗВ. Предвидената имуществена санкция е в същите  размери- от 1000 до 20000 лева.
На последно място следва да се обсъди и възражението на  жалбоподателя за маловажност на случая, заявено с жалбата му до районния съд.
Нарушението на община Омуртаг не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, която би дала на съда основание да го прецени като маловажно. Предвидените от законодателя мерки- даване на задължителни  предписания, свързани с експлоатацията на язовирите, както и въведената административнонаказателна отговорност като гаранция за изпълнението им има за цел да опази живота и здравето на гражданите и да предотврати или намали на вредното въздействие на водите. Неправилното експлоатиране на язовирите  и бездействието на собствениците им би могло да доведе до наводнения,  застрашаващи живота на хората и  причиняващи сериозни щети. Поради това не може да се приеме, че неизпълнението на дадени задължителни предписания, свързани с правилното и законосъобразно функциониране и експлоатация на язовирите, осъществено от община Омуртаг, покрива критериите за маловажност на случая.

Предвид изложеното, издаденото наказателно постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

Мотивиран така, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 92/22.10.2018г., постановено по АНД № 108/2018г. по описа на Районен съд- Омуртаг и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 131/12.10.2017г. на заместник-председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с което на община Омуртаг е наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 1 000 /хиляда/ лева на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите.

Решението е окончателно.

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:        /п/    

                                               ЧЛЕНОВЕ:1./п/          

                                                                  2./п/