Решение по дело №961/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационната жалба на Началник група „АНД, отчет и анализ на ПТП и водачи“ към сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Стара Загора против Решение №355/17.10.2024г, постановено по АНД №1266/24г по описа на РС Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление №21-1228-004322/11.07.2022г, издадено от Началник група в сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара Загора с наложено на Р. С. З. административно наказание „глоба“ в размер на 200лв на основание чл.178д от ЗДвП за това, че на 21.08.2021г, около 09.30ч, в град Стара Загора, на паркинг на бул. „Митрополит Методи Кусев“ до №37 е паркирал лек автомобил МБВ с рег. №[рег. номер] на място за ППС, обслужващи хора с трайни увреждания, обозначени с пътен знак Д-21 и пътна маркировка. АУАН №21-4322/03.12.2021г. е съставен във връзка с изготвена справка с рег. №1228р-11820/03.09.2021г по възражение с рег. №122800-22493/21г срещу фиш серия Х №64845/21.08.2021г, който е анулиран. Нарушителят е посочен в декларация вх. №122800-24618/23.09.2021г във връзка с чл.189 ал.5 от ЗДвП. Р. З. попълва декларация по чл.188 от ЗДвП на 18.02.2022г. АУАН е предявен на 25.02.2022г. С паркирането на лек автомобил БМВ с рег. №[рег. номер] на място, обозначено за хора с трайни увреждания е нарушена виновно разпоредбата на чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП.

За да отмени Наказателното постановление въззивният съд е приел, че лекият автомобил е собственост на „Лизинг Финанс“ ЕАД, а ползвател е Б. К. З., като наказаното лице е посочено в Декларация по чл.188 вр. с чл.189 ал.5 от ЗДвП, въз основа на която е съставен АУАН срещу Р. З. в негово отсъствие, предявен на 25.02.2022г. Автомобилът е бил паркиран на място, обозначено с пътен знак Д21, поради което и водачът му обективно е осъществил нарушение на забраната по чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП, но то не е виновно, защото на основание чл.25 от Наредба №РД-02-20-2/26.01.2021г за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, местата за паркиране на автомобили на хора с увреждания се обозначават с пътен знак Д21 „Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания“ в съответствие с Наредба №18/2001г за сигнализацията на пътищата с пътни знаци и с пътна маркировка върху цялата площ на мястото за паркиране, изпълнена като син фон с изображения в средата на международния символ за достъпност в бял цвят. Следователно мястото трябва да е обозначено едновременно с пътен знак Д21 и пътна маркировка в синьо за цялата площ с бял символ за достъпност в средата, а това второ условие не е изпълнено, защото е доказано само поставянето на пътен знак Д21. Липсата на пътната маркировка доказва, че жалбоподателят не е съзнавал всички съставомерни факти от състава на административното нарушение, което изключва умисъла към формалното такова и оттук липсва основание за наложеното административно наказание.

С касационната жалба са посочени конкретни оплаквания с правна квалификация на касационно основание по чл.348 ал.1 т.2 вр. с ал.2 предл първо от НПК вр. с чл.63в от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон. Касаторът се позовава на чл.120 от Наредба №18/23.07.2001т за сигнализацията на пътищата с пътни знаци, според който пътен знак Д21 се използва за сигнализиране на място, предназначено за паркиране само на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания. Пътния знак се поставя самостоятелно. Мястото на нарушението е обозначено с пътен знак Д21, съгласно изискванията на посочената Наредба, според която не е необходимо пътен знак Д21 да бъде съчетан с пътна маркировка с международния символ за достъпност, като условие за пораждане на неговото правно действие. Водачите на МПС не се освобождават от задължението си да спазват забраната за паркиране на места, обозначени с пътен знак Д21, когато липсва пътна маркировка в син цвят с поставен в средата международен знак за достъпност в бял цвят. Според чл.7 ал.3 от ЗДвП когато има несъответствие между пътните знаци и маркировката на пътя, участниците в движението са длъжни да съобразяват поведението си с пътните знаци. След като спазването на предписанието на пътния знак е задължително за водачите на пътни превозни средства, дори когато е налице несъответствие между знаците и пътната маркировка, то на още по-голямо основание пътните знаци са единствено задължителното правило за поведение, когато липсва пътна маркировка. В случая жалбоподателят е паркирал, въпреки поставения пътен знак Д21, който е бил ясно видим за него и е бил длъжен да се съобрази с неговото предписание, въпреки липсата на пътна маркировка. Неприложима към случая е Наредба № РД-02-20-2/26.01.2021г за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, защото съгласно §4 от нейните ДР тя е издадена на основание чл.53 ал.3 от ЗХУ и във връзка с чл.112 ал.4 и чл.169 ал.1 т.4 и ал.4 от ЗУТ, а не като подзаконов нормативен акт за доразвиване на правилата на ЗДвП. Изпълнителното деяние на нарушението по чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП се осъществява, чрез действие и представлява паркиране на МПС на място, определено за хора с трайни увреждания, без водача на автомобила да притежава право да паркира на това място. В самото решение на въззивния съд е прието, че процесното МПС, паркирано на място, обозначено с пътен знак Д21, не е собственост на лице с трайни увреждания, нито към момента на паркирането е обслужвало такова лице и водачът не е имал право да паркира. Нарушението е извършено и от субективна страна, защото вината е доказана от поставения на мястото пътен знак Д21, срещу който водачът е паркирал собственото си МПС. От съда се иска отмяна на въззивното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се потвърди НП и да се присъди възнаграждение за юрисконсулт за две съдебни инстанции.

Ответника по касация Р. С. З. в писмено становище оспорва касационната жалба и твърди, че без пътната маркировка по чл.25 от Наредба №РД-02-20-2 от 26.01.2021г за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територията и на сградите и съоръженията, не може да бъде прието, че забраната по чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП е въведена. Знакът е поставен зад мястото за паркиране, а не пред него. Нарушението е извършено на 21.08.2021г, а АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя и едва на 03.12.2021г, поради което е изтекъл тримесечния срок за образуване на административно наказателно производство.. Не е спазен и 6-месечния преклузивен срок по чл.34 от ЗАНН, защото от 03.12.2021г до 11.07.2022г са изтекли повече от шест месеца, което е абсолютно основание за отмяна на наказателно постановление. От съда се иска да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение, защото отмяната на наказателното постановление е в съответствие с правилата на ЗАНН и поради липса на задължение за спазване на забраната по чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП, защото не е имало пътна маркировка – син цвят с поставен в средата международен знак за достъпност в бял цвят.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита решението на въззивния съд за постановено при неправилно приложение на материалния закон. И предлага на съда да бъде отменено като вместо него се постанови друго за потвърждаване на наказателното постановление.

Административен съд Стара Загора като взе предвид посочените в касационната жалба оплаквания за не правилно приложение на ЗДвП, и след извършена служебна проверка за валидност, допустимост и материална законосъобразност на въззивното съдебно решение, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и от процесуално легитимирано лице, а разгледана по същество е неоснователна, защото предвидените в материалния закон правни последици настъпват по силата на съдебното решение, поради което и правната грешка в мотивите за неговото постановяване не представлява касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 вр. с ал.2 от НПК вр. с чл.63в от ЗАНН. Макар да е вярно, че виновното нарушаване на забраната по чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП е доказано от установеното по делото и посочено в мотивите поставяне на пътен знак Д21, чието правно действие не зависи от изпълнение на изискването на чл.25 от Наредба №РД-02-20-2/26.01.2021г, с друг предмет на правна уредба, решението прилага последиците от изтичане на срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН за упражняване на административно наказателното процесуално правомощие за налагане на административно наказание на лице за извършено от него нарушение. Срокът за упражняване на правомощието за налагане на административно наказание с издаване на наказателно постановление тече от 03.12.2021г и изтича на 03.06.2022г, а процесното наказателно постановление и издадено на 11.07.2022г, когато са изтекли повече от шест месеца и след като касаторът вече не е разполагал с правомощието да наложи административно наказание на основание чл.178Д от ЗДвП.

В изпълнение на задължението да се обсъдят посочените в касационната жалба оплаквания като им се даде отговор, съдът излага следното:

Наредбата има за предмет въвеждането на минимални стандарти за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията. Елемент на достъпната среда в урбанизираната територия са и местата за паркиране до сградите и в подземните паркинги в урбанизираната територия, които по силата на чл.25 от Наредбата трябва да имат универсален дизайн и това маркировка на цялата им площ в син цвят с поставен в средата международен знак за достъпност в бял цвят, каквото е съдържанието на самия пътен знак Д21. Този универсален дизайн е задължителен за елемента на достъпната среда в урбанизираната територия - мястото за паркиране на превозни средства, използвани или пригодени за хора с трайни увреждания и цели да постигне минималния стандарт за достъпност и улеснение на тези лица. Изрично е предвидено в Наредбата, че този е нейния предмет и за постигане на минималните стандарти за достъпна среда в урбанизираната територия тя се прилага едновременно с изискванията на нормативните актове за обема и съдържанието на устройствените планове и инвестиционните проекти, правилата и нормативите за устройство на територията и на нормативните актове и техническите спецификации за проектиране и изпълнение на строежите. По аргумент от предметния обхват и целите на Наредба №РД-02-20-2/26.01.2021г и на основание чл. 7 ал.1 от ЗНА вр. с чл.44 от Указ №883/24.04.1974г за прилагане на Закона за нормативните актове, нормата на чл.25 от тази Наредба не е подзаканов акт по прилагане на ЗДвП и поради това не може да се тълкува като условие за пораждане на действието на пътните знаци, които указват на участниците в движението дължимото по ЗДвП поведение. Иначе казано, не тази Наредба установява реда за държавно управление на правно регламентираната дейност на водачите на моторни превозни средства. Забраната за паркиране на местата, предназначени за хора с трайни увреждания е предвидена в чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП и задължението за нейното спазване се указва с поставяне на специалния знак Д21, който има формата и съдържанието по чл.55 ал.10 от Правилника за прилагане на ЗДвП. Водачите и всички участници в движението са длъжни да имат указаното от пътните знаци поведение по аргумент от чл.6 и чл.7 от ЗДвП. Следователно при установено по делото паркиране на моторното превозно средство на място, обозначено с пътен знак Д21 водачът му е съзнавал всички факти, пораждащи задължение за спазване на забраната по чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП, поради което и на основание чл.14 ал.1 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН с деянието си виновно е осъществил състава на чл.178д от ЗДвП. Съществуването на съставомерните фактически обстоятелства е от значение за противоправността на поведението, а правния въпрос за вината се решава от тяхното съзнаване по аргумент от чл.14 вр. с чл.11 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН, поради което липсата на универсалния дизайн по чл.25 от Наредба № РД-02-20-2/26.01.2021г би било относимо и от значение за съществуване на обективните фактически обстоятелства. Вината е доказана от установеното по делото съзнателно паркиране на място, обозначено с пътен знак Д21, който има определеното по чл.55 ал.10 от ППЗДвП съдържание и указва задължение за спазване на забраната по чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП, но е погасено административно наказателното правомощие на касатора за налагане на предвиденото в чл.178д от същия закон административно наказание, поради което с отмяната на наказателното постановление е постигнат дължимия по силата на чл.34 ал.3 от ЗАНН правен резултат.

Ответникът по касация не е направил искане за присъждане на разноски по делото, а искането на касатора за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт за две съдебни инстанции с оглед крайния изход на спора е неоснователно.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221 ал.2 предл първо от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №355/17.10.2024г, постановено по АНД №1266/24г по описа на РС Стара Загора.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.