Решение по дело №186/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261104
Дата: 2 ноември 2020 г. (в сила от 25 ноември 2020 г.)
Съдия: Николай Диянов Голчев
Дело: 20205330100186
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   № 261104

 

гр. Пловдив, 02.11.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, XV- ти граждански състав, в публично заседание на осми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ

 

при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 186 по описа за 2020 г. на Районен съд- Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е образувано по повод на подадена искова молба, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 405, ал. 1 Кодекс за застраховането, от  „Ай Ти Клима” ЕООД, ЕИК ********* срещу ЗАД „Армеец” ЕАД, ЕИК *********, като се претендира да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца, както следва: сума в размер от 1938, 23 лв., представляваща неизплатена част от дължимо застрахователно обезщетение по щета № ******** от 26.09.2018г., по застрахователна полица № ******** за застраховки „Каско” и „Злополука”, във връзка с настъпило застрахователно събитие от ********г., ведно със законната лихва, считано от датата на входиране на исковата молба в съда / 08.01.2020г./ до окончателното изплащане на сумата.

            Ищцовото дружество поддържа, че по силата на горепосочения застрахователен договор е застраховало за периода ******** собственото си МПС марка и модел „БМВ 330ХД”, с рег. № ********. Сочи се, че ищцовото дружество в цялост е изпълило своите задължения по сключения договор за имуществено застраховане- заплатена е дължимата застрахователна премия, като още на ***** автомобилът е представен за първоначален оглед и заснемане в пункт на ответното дружество ( за което е съставен и Протокол за оглед на МПС № ********). На дата ********г. настъпва ПТП, като с МПС рег. № ******** е ударена задната част на друг автомобил. Вследствие на сблъсъка, настъпили материални увреди по притежаваното от ищеца МПС. Още на следващия ден- ***** застрахованото МПС е представено за преглед от застрахователя като е заведена щета № ******** от същата дата. Съобразно отразеното в застрахователната полица, при настъпване на увреда, възстановяването може да се извърши чрез доверен сервиз или чрез експертна оценка. След извършен оглед на увредите по МПС, на ****** ищцовото дружество представило на застрахователя проформа фактури от „М- кар” ООД и „Жо- бо” ООД за нужните части за ремонт и труд, като общата сума възлизала на 7 359, 53 лв. Впоследстиве, ответното дружество е изпратило имейл на ишеца, в който е посочено, че съобразно методиката на застрахователя възстановяването на щетите по МПС е определено на 4226, 53лв. Предвид разликата в двете величини, ищцовото дружество започнало да търси алтернативи, за да отремонтира увреденото МПС, като дори били поставени части втора употреба. На ***** на ответника били изпратени четири броя фактури на обща стойност от 6315, 22лв. Ответното дружество приело фактурите, както и всички подменени части на автомобила, които не било възможно да бъдат отремонтирани, за което били съставени протоколи от **************. Около три месеца по- късно, ответникът превел на ищеца по банков път сума в размер на 4376, 99лв, което било с 1938, 23лв. по- малко от заплатеното за възстановяване на автомобила. Предвид изложеното, ищецът претендира сумата от 1938, 23лв., като остатък до пълното му обезщетяване по сключената имуществена застраховка, във връзка с настъпилото застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.

            В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество. Не се оспорва фактът, че между страните е възникнало по правоотношение по повод на сключен договор за имуществена застраховка „Каско”, както и че автомобилът, притежаван от ищеца е увреден вследствие на настъпило ПТП. Не се оспорва и фактът, че настъпилите увреди са в периода на действие на договора, както и че е изплатена сума в размер от 4376, 99лв. Оспорва се изцяло размерът на вредите и методиката, по която ищецът ги е калкулирал. Сочи се, че за увреденото МПС, доколкото е на възраст между 4 и 12 години не му се полага влагане на оригинални резервни части и ремонт в оторизиран сервизен център на марката. Сочи се, че представените от ишеца фактура са именно за оригинални части и предвид това, то претендираното застрахователно обезщение не отговаря на договореното по сключения договор за „Каско” на МПС и общите условия, неразделна част от него. Поддържа се, че ответното дружество е изчислило дължимото обезщетение коректно като е приложило ставка за среднопазарни цени. Моли се, предявеният иск да бъде отхврълен в своята цялост. Претендира се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

            Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства се установяват следните обстоятелства: за МПС рег. № ******** е налице сключена имуществена застраховка, обективирана в застрахователна полица № ******** от ***** за застраховки „Каско” и „Злополука” при ЗАД „Армеец” ЕАД/ л. 11/. Горепосоченото МПС е представено за първоначален оглед в пунк на застрахователя, за което е сътавен Протокол за оглед № **** от ****г. /л. 20/. Дължимата застрахователна премия е еднократно и изцяло изплатена на застрахователя. На дата ********г. настъпва ПТП, вследствие на което са налице материални увреди по МПС рег. № ******** и за което е съставен Двустранен констативен протокол за ПТП / л. 38/. На дата ********г. посоченото МПС е предствено за оглед и опис на щетите в пункт на ответното дружество, за което е съставен Опис на щети по претенция № ******** / л. 21/. От приложените на л. 27- 29 фактури се изяснява, че за отремонтиране на увредите по процесното МПС, ищцовото дружество е заплатило сума в общ размер от 6315, 22лв. Фактурите, отразяващи стойността на извършения ремонт са изпратени на ответното дружество, като с платежно нареждане от ****** г., на ищеца е изплатена сума в размер на 4376, 99лв. / л. 36/.

            От приетото по делото Уведомление- декларация за щета по застраховка „Каско на МПС” /л. 53/ се установява, че договореният от страните метод за обезщетение във връзка с процесното ПТП е чрез представяне на фактури.

            От заключението на вещото лице по назначената автотехническа експертиза / л. 99- 107/ се установява, че стойността за възстановяване на щетите по МПС рег. № ******* възлиза на 8 180, 81лв., ако бъдат инвестирани оригинални части. В случай, че бъдат използвани алтернативни части от пет различни доставчика, то стойността на ремонтите дейности по автомобила би възлизала на 6 705, 08лв. Изяснява се и че формиране на своите изводи, вещото лице е използвало калкулация без да прилага коефициент на овехтяване. Тоест, касае се за влагане на нови части. Съдът кредитира в цялост заключението на вещото лице, като счита същото за обективно, компетентно и обосновано.

            По правните аспекти на спора.

            Правната квалификация на предявения иск за обезвреда по имуществена застраховка е чл. 405, ал. 1 КЗ. За да се породи в правната сфера на ищцовото дружество срещу ответника, претенция за вземане по смисъла на чл. 405, ал. 1 КЗ, то следва да намерят своето проявление следните материалноправни предпоставки: да е възникнало по надлежен ред застрахователно правоотношение по повод на сключен договор имуществена застраховка на МПС; ищецът да е заплатил дължимата застрахователна премия; да е настъпила материална увреда по застрахованото имущество в периода на действие на договора; настъпилите увреди да влизат в обхвата на покрития застахователен риск; застрахованото лице да е отправило уведомление до застрахователя за настъпилото събитие и за претенция за изплащане на застрахователно обезщетение.

            Всяка една от горепосочените материалноправни предпоставки е налице, като следва да се посочи и че страните не спорят по тези обстоятелства. Спорът в настоящото производство се концентрира върху размера на причинените вреди върху застрахованото имущество и методиката, по която следва да се изчисли дължимото обезщетение.

Доколкото причинените по МПС рег. № ******** увреди не водят до заключение за наличие на „тотална щета” ( чл. 390, ал. 2 КЗ- при която се взема предвид действителната стойност), то меродавна за определяне размера на обезщетението ще е т. нар. „възстановителна стойност” / чл. 400, ал. 2 КЗ/ . Това е  стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка ( не се прилага корекционен коефициент за овехтяване). В конкретния случай, ищцовото дружество е заплатило ремонтни дейности по автомобила възлизащи на 6315, 22лв., за което е представило пред застрахователя и съответни оправдаващи документи. От своя страна ответното дружество е изплатило на ищеца сума в размер от 4376, 99лв. Същевременно, от заключението на вещото лице се установи, че стойността за възстановяване на процесното МПС възлиза на 8180, 81лв., ако се ползват оригинални части и 6705, 08лв, в случай че се инвестират алтернативни части. Съпоставката на горепосочените величини води до заключение, че и при двата представени от вещото лице варианта, сумата изплатена от застрахователя на ищеца е доста по- ниска. Съдът счита за нужно да акцентира и върху факта, че ищцовото дружество е подходило подчертано добросъвестно като е положило значителни усилия да се сдобие и постави в увреденото МПС части, които като стойност са под посоченото от вещото лице дори във втория вариант / с ползване на алтернативни части/. Следва да се изложи и принципното разбиране, че доколкото не се установява към датата на настъпване на вредоносното събитие, увредените детайли по МПС рег. № ******** да са били алтернативни, то обезвредата следва да бъде калкулирана като се вземе предвид стойността на оригинални части. Предвид изложеното, то претенцията на ищеца следва да бъде уважена в пълния претендиран размер от 1938, 23лв., с която стойност ще бъде постигната пълна обезвреда ( изплатеното от застрахователя възлиза на 4376, 99лв., като с прибавянето на сума та от 1938, 23лв. се достига до пълната стойност на осъществения ремонт- 6315, 22лв.).

За яснота и пълнота на изложението съдът счита за нужно да посочи, че без оглед на избрания от увреденото лице вариант за обезщетение, то съобразно обективираното в застрахователната полица ( покритият риск е клауза „П”- пълно каско), застрахователят дължи пълна обезвреда до размер на застрахователната сума ( който в случая е 20 500лв.). Именно и предвид това, след като е налице частично увреждане на процесното МПС, то следва да се съобрази възстановителната стойност ( в тази връзка е и трайната практика на ВКС, макар и поставена при действието на отменения КЗ- Решение № 209 от 30.01.2012г., по т.д. № 1069/ 2010г., по описа на ВКС, т.о.; Решение № 167 от 07.02.2017г., по т.д. № 1655/ 2015г., по описа на ВКС, т.о.; Решение № 57 от 07.07.2016г. по т.д. № 3751/ 2014г., по описа на ВКС , т.о.).

            Съобразно гореизложеното, така предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен в своята цялост.

            По отношение на разноските:

            Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответнкът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в производството разноски. Ищцовата страна е представила оправдателен документ за договарянето и изплащането на адвокатски хонорар в размер от 600лв., като с отговора на исковата молба е релевирано възражение за неговата прекомерност. Съдът счита възражението за основателно, доколкото делото не разкрива значителна правна и/или фактическа сложност и спорният аспект по същото се свежда единствено до размера на дължимото обезщетение. Предвид това, то следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца като разноски за адвокатски хонорар сума в размер от 365, 68 лв. ( съобразно методиката, разписана в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата). Ответната страна следва да бъде осъдена за заплати на ищеца и сумата от 78лв., представляваща внесена държавна такса.

           

            Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

             ОСЪЖДА ЗАД „Армеец” ЕАД, ЕИК ********* да заплати на „Ай Ти Клима” ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, сума в размер на  1938, 23 лв. / хиляда деветстотин тридесет и осем лева и двадесет и три стотинки/, представляваща неизплатена част от дължимо застрахователно обезщетение по щета № ********/ *****, по застрахователна полица № ******** за застраховки „Каско” и „Злополука”, във връзка с настъпило застрахователно събитие от ********г., ведно със законната лихва  върху главницата, считано от датата на входиране на исковата молба в съда /08.01.2020г./ до окончателното изплащане на сумата.

            ОСЪЖДА ЗАД „Армеец” ЕАД, ЕИК ********* да заплати на „Ай Ти Клима” ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 78 ал.1 ГПК, сума в размер на 443, 68 лева /четиристотин четиридесет и три лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща сторени разноски в рамките на настоящото производство.

           

Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщаването му, с въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив.

                                                          

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Николай Голчев

 

Вярно с оригинала!

КЯ