Р Е Ш Е Н И Е № 89
гр. Сливен, 15.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на осми юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА
ЖЕКОВА
При участието на
секретаря Ваня Костова и на прокурора Христо Куков, като
разгледа докладваното от председателя
касационно административно-наказателно дело № 67 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е образувано по касационна жалба срещу
решение по АНД № 1697 по описа на Сливенски Районен съд за 2019 година и се
движи по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение № 106/27.02.2020 г. по АНД № 1697/2019 г. на
Сливенски Районен съд е потвърден Електронен фиш серия К № 2893442 на
ОД МВР гр. Сливен, с който на Б.Л.Т.,
ЕГН ********** му е наложено административно наказание - Глоба в размер на 100
лв., на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2,
т. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.
1 от ЗДвП.
Недоволен от така постановеното решение е останал
касационният жалбоподател Б.Л.Т., който го обжалва в срок, като в жалбата се
навеждат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и
необоснованост на съдебния акт. Излага съображения, че: Районният съд е
направил неправилна преценка, като не е обсъдил всички наведени с жалбата
възражения; липсвали доказателства за наличие на пътен знак „В-26“, както и
доказателства за разположението на мобилното АТСС; липсвало фактическо описание
на нарушението, данни за неговия нарушител, както и разписка за начина на
връчване на електронния фиш; издаденият електронен фиш не съдържа необходимите
реквизити съгласно изискванията на подзаконовите актове по прилагане на ЗДвП.
Моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено с произнасяне по същество с
решение, с което да се отмени процесния електронен
фиш, алтернативно да върне делото на РС – Сливен, за ново разглеждане от друг
състав.
В с.з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно
призован, не се явява.
Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на
МВР– Сливен, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание.
Представено е писмено становище от п. п. – гл. юриск.
К. Б., която оспорва жалбата. Моли решението на РС – Сливен да бъде оставено в
сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. При установяване на
нарушението и издаване на електронния фиш не били допуснати нарушения нито на
материалните, нито на процесуалните правила, в която връзка били правилни
изводите на Районния съд. Налице били условия атакуваното първоинстанционно
решение да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция, след като обсъди доводите в
жалбата, изслуша становищата на страните и анализира събраните по делото
доказателства, намери касационната жалба за подадена в срок, процесуално
допустима, но по същество – неоснователна.
В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на
обжалвания съдебен акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция
следва да обсъди събраните по делото доказателства, от които се установява
следното от фактическа страна:
На 21.07.2019 г. в 14:55 часа по АМ „Тракия” на км. 265-ти,
в посока гр.София, с моторно превозно средство „БМВ 530 Д ХДРАЙВ” с рег. № *** било
извършено административно нарушение за скорост, установено и заснето с АТС „АRH
САМ S1” Ф№ 11743сс, като водачът на
лекия автомобил управлявал същия със скорост от 166 км/ч при въведено ограничение
от 140 км/ч за автомагистрала с пътен знак Д5 и приспаднат толеранс от -3%. На
основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2,
т. 3 от Закона за движението по пътищата бил издаден Електронен фиш сер. К № 2893442 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство в размер на 100.00 лева на с. на МПС Б.Л.Т. за
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Към преписката са представени и приобщени към
доказателствата по делото пред първата съдебна инстанция и снимка № 0064221 от АТСС
„АRH САМ S1” Ф№ 11743сс, Протокол от
проверка № 60-С-ИСИ/11.10.2018 г. за съответствие на одобрения тип на преносима
система за контрол на скоростта, Протокол за използване на Автоматизирано
техническо средство АRH САМ S1 с дата на използване 21.07.2019 г. и място за
контрол път АМ „Тракия” на км. 265-ти, гр. София - гр.Бургас.
За да потвърди обжалвания електронен фиш, първоинстанционният съд, след като е обсъдил и преценил
събраните по делото доказателства, е приел за установено, че жалбоподателят е
извършил нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; направил е извод, че при издаване
на електронния фиш не са допуснати процесуални нарушения и са спазени
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата; счел е, че размерът на наказанието е
правилно определен.
Настоящата касационна инстанция напълно споделя изводите на
Районния съд при следните съображения:
Първоинстанционният съд правилно е установил
фактическата обстановка, като е формирал и съответни на
доказателствата правни изводи. От доказателствата, събрани пред първоинстанционния съд се установява по безспорен и
категоричен начин, че 21.07.2019 г. в 14:55 часа по АМ „Тракия” на км. 265-ти,
в посока гр.София, с моторно превозно средство „БМВ 530 Д ХДРАЙВ” с рег. № *** е
управлявано със скорост от 166 км/ч. Това обстоятелство е заснето с
автоматизирано техническо средство АRH САМ S1” Ф№ 11743сс, видно от представения по делото
снимков материал. Скоростта на движение на процесния
автомобил е отчетена по АМ „Тракия” на км. 265-ти, в посока гр.София при
ограничение от 140 км/ч, което налага извода за допуснато от водача
административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на императива, въведен с
чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата. Цитираната норма вменява
забрана за водачите на превозни средства при управление на автомобила да
превишава следните стойности на скоростта в km/h: по
автомагистрала 140 км/ч. В процесния случай
касационният жалбоподател е управлявал лекия си автомобил със скорост над определената
за движение по автомагистрала – 140 км/ч. За превишаване на разрешената
максимална скорост извън населено място от 21 до 30 км/ч, в ЗДвП е предвидена административнонаказателната разпоредба на чл. 182, ал. 2,
т. 3, която в разглеждания случай е приложена правилно. Посоченото в
електронния фиш място на нарушението е конкретизирано в достатъчна степен.
Точните координати на мястото на нарушението са отразени в приложената към
преписката снимка. Установено е и местонахождението на АТСС АМ на „Тракия” на
км. 265-ти, видно от Протокол с дата на използване 21.07.2019г.
С оглед доказателства по делото, Районният съд правилно и
обосновано е приел, че са спазени условията и реда за използване на АТСС.
Контролът е осъществен с АТСС, преминало метрологична проверка и годно за
експлоатация. В преписката се съдържа и Протокол за използване на АТСС,
съобразно изискването на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата. Следователно процесното АТСС е законосъобразно приведено в работен режим
на посоченото място и време, и е технически изправно, поради което административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
законосъобразно ангажирана по горепосочения специален ред.
Не се споделя и
тезата на жалбоподателя, че не е установено в какъв режим е работела АТСС. От
съдържащия се в преписката Протокол за използване на АТСС е установено, че
режимът на измерване е стационарен. Твърденията за липса на доказателства за
връчването на електронния фиш, са относими към оспорването
му, което в случая е упражнено, а и видно от приложения към жалбата фиш, че
същият е получен на 23.10.2019 г.
Преценява се като неоснователно и твърдението на
жалбоподателя, че електронният фиш не съдържа необходимите за изясняване на
фактическата обстановка реквизити. Задължителните реквизити на електронния фиш
са изчерпателно визирани в нормата на чл.189, ал.4 от Закон за движението по
пътищата, като видно от съдържанието на процесния
електронен фиш, всички тези реквизити са налице, следователно така издаденият
санкционен акт отговаря в пълна степен и на законовите изисквания за форма и
съдържание, за да бъде приет за валиден санкционен акт.
Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя, че е
нарушен чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Нормата на чл. 188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за
собственика/законния представител на юридическото лице или ползвателя на МПС за
извършеното с него нарушение, независимо от това кой е действителният
извършител на нарушението. Разпоредбите на ЗАНН, относно личната отговорност за
извършване на административно нарушение са дерогирани
от разпоредбите на чл. 188 от ЗДвП, които предвиждат презумпция за отговорност
на собственика на МПС, която може да бъде оборена от него в случай, че друг е
управлявал автомобила. В нормата на чл. 189, ал.5 от ЗДвП, е предвиден
14-дневен срок от получаването на електронния фиш, в който собственикът на МПС,
с което е извършено нарушението, има възможност да предостави в съответната
териториална структура на МВР, писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. В противен
случай той е лицето, което носи отговорност за извършеното нарушение. В
конкретния случай, жалбоподателят не се е възползвал от възможността по чл.
189, ал.5 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1, предложение второ
от ЗДвП, собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.
При горните изводи настоящата касационна инстанция приема,
че обжалваното решение не е постановено
при допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила и в противоречие с материалния закон и се явява правилно и
обосновано. Районният съд е обсъдил в достатъчна степен наведените от
жалбоподателя възражения и правилно е приел същите за неоснователни. Наведените
в касационната жалба оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав,
поради което от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства може
да се направи обоснован извод за това, че както от субективна, така и от
обективна страна, жалбоподателят е осъществил състава на административното
нарушение, за което е привлечен към административнонаказателна
отговорност, поради което и постановеното от Районния съд решение е
законосъобразно. Както се отбеляза по – горе, Районният съд не е допуснал
нарушения на съдопроизводствените правила при анализа
и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и
установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените
от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки
своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна
инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите
в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.
По изложените съображения, обжалваното решение като
правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Основателно и своевременно се явява искането на ответника по
касационната жалба за присъждане на
разноски във вид на юрисконсултско
възнаграждение. Същото следва
да се определи
в размер на 80,00 лева, съобразно нормата на чл. 63, ал. 5 от
ЗАНН във връзка с чл. 37, ал.1 от
Закона за правната помощ и чл. 27е от
Наредбата за плащането на правната
помощ и да се възложи в тежест
на оспорващата страна.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във
връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 106 от 27.02.2020 г., постановено
по АНД № 1697/2019 г. по описа на Сливенски районен съд.
ОСЪЖДА Б.Л.Т.,
ЕГН **********, да заплати
в полза на Областна дирекция на МВР– Сливен разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :