РЕШЕНИЕ
Гр.Кърджали, 28.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският районен съд в
публичното съдебно заседание на двадесети август две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: Невена Калинова
при секретаря Анелия
Янчева разгледа докладваното от съдията
гр.д. N 928 по описа за 2018г. и
за да се произнесе, взе предвид:
Предявен е положителен установителен иск за съществуване на вземане
на ищеца от ответника по издадена Заповед N 81/01.02.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N 189/2018г. на
РС-Кърджали, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1,
изр.1-во от ЗЗД, за сумата 740.42
лв., от която 571.70 лв. главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия и дялово разпределение за периода м.май 2014г. до м.април 2016г. за топлоснабден
имот, находящ се в ***, абонатен номер 372042, и 168.72 лв. лихва като обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода от 15.09.2015г. до 20.12.2017г., ведно със законната лихва върху сумата 571.70 лв., считано от 28.12.2017г.-датата на подаване на заявление
по чл.410 от ГПК до окончателното й
изплащане. Ищецът претендира и разноските по делото-както в
заповедното, така и в настоящото производство, в т.ч. и за юрисконсултско
възнаграждение. Исковете
се основават на неизпълнение от ответника в срок на задължения към ищеца за
заплащане на дължими месечни суми за доставена топлинна енергия в размер на
552.45 лв., определени по прогнозна консумация и изравнителни сметки,
както и сума за дялово разпределение в
размер на 19.25 лв., всички за периода м.май 2014г. до м.април 2016г. за горепосочения топлоснабден
имот, при което ответникът дължи и лихва като обезщетение за забава.Сумите
са дължими съгласно §1 т.42 от Закон за енергетиката/ЗЕ/, вр. чл.153 от ЗЕ, вр.
чл.150, ал.1 от ЗЕ, и на основание Общи условия за продажба на
топлинна енергия на “Топлофикация София“ АД на клиенти за битови нужди в
гр.София, одобрени от ДКЕВР, публикувани в един централен и един местен
ежедневник, влизащи в сила един месец след публикуването им, когато имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и клиентите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им
приемане от клиентите, както и че за процесния период е изготвено извлечение от
сметка за топлоснабдения имот и изравнителна сметка за съответните години от
фирма за дялово разпределение, обслужваща сградата
етажна собственост, в която се намира топлоснабдения имот.
В съдебно заседание ищецът не се
представлява.С писмена молба от 26.03.2019г. чрез пълномощника си юрк. С. Д. не
оспорва и изрично признава, че в хода на делото ответникът плаща претендираните
главница и лихви/мораторна и законна/, и съдебни разноски, и моли да се
постанови решение съобразено с погасяване на задължението.
Ответникът М.Д.С. в срока за отговор чрез
процесуалния си представител оспорва дължимостта на паричните вземания
поради погасяването
им по давност и поради дължимостта им от третото
лице, което привлича, наемател на топлоснабдения имот, както и поради плащане на процесните суми в хода на делото.В съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Третото привлечено
от ищеца лице „Бруната
България“ ООД гр.София, не взема конкретно становище по иска, но представя
писмени документи, касаещи отчитането и разпределянето на топлинна
енергия в качеството му на фирма за дялово
разпределение, обслужваща сградата етажна собственост, в която се намира
топлоснабдения имот. В съдебно заседание същото не се представлява.
Третото привлечено от ответника лице Б.С.Д., призовано при условията на чл.47 от ГПК, не взема становище по иска и в
съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема следното:
Между страните по делото
не се спори относно фактите, от които произтича вземането на ищеца, и по
размера на вземането, а именно за неплатена в срок доставена и консумирана топлинна
енергия и цена на дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в ***,
абонатен номер 372042, за периода от м.май 2014г. до м.април 2016г., в общ
размер от 571.70 лв., дължима с обезщетение за забава в размер на законната
лихва от 168.72 лв. за периода от 15.09.2015г. до 20.12.2017г., и със законната лихва от 28.12.2017г.-датата на подаване на заявление
по чл.410 от ГПК до деня на плащането на
главницата, което плащане е в хода на делото на 22.10.2018г. с вносна бележка в
полза на ищеца за сумата 1 223 лв.С плащането са погасени всички
претендирани от ищеца парични вземания, в т.ч. законната лихва от 28.12.2017г. до
22.10.2018г. върху сумата 571.70 лв., възлизаща на 47.48 лв., както и
разноските по заповедното и настоящото производство, общо 937.90 лв., като
разликата до сумата 1 223 лв. следва да удовлетворява претендирано от
ищеца възнаграждение на юрисконсулт в настоящото производство.Така с плащането
ответникът изпълнява изцяло задълженията си към ищеца и по този факт, настъпил
в хода на делото, страните не спорят, което обуславя отхвърляне на иска по
чл.422, ал.1 от ГПК, при неоснователност на възражението на ответника
вземанията на ищеца, за които той на 28.12.2017г. подава заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, да са погасени
по давност.Окончателното определяне на дължимите суми за отоплителния сезон е
след приключването му и изготвяне на изравнителна сметка, най-рано след м.април
2015г., откогато и до 28.12.2017г. не е изминал период от три години съгласно
чл.111 б „в“ от ЗЗД, необходим за погасяване на паричните вземания, цената на
които е определяна периодично преди приключването на отоплителния сезон и до
издаване на изравнителни сметки на 31.07.2015г., 31.07.2016г. и 31.07.2016г. по
прогнозно начислена топлинна енергия, като падежът на задължението, определено
както по основание и размер е в границите на срока по чл.111 б „в‘ от ЗЗД.Сключеният
между ответника и третото лице Б.С.Д. договор за наем за топлоснабдения имот за
процесния период установява поето от наемателя задължение да заплаща разходите
за имота, в т.ч. и процесните, но на наемодателя, или доброволно на ищеца, тъй
като договорът за наем обвързва само страните по него и няма облигационно
действие спрямо ищеца, при липса на доказателства ищецът да е приел да
регистрира абонатния номер на топлоснабдения имот на името на третото лице
наемател.Правоотношението по дължимост на процесните парични вземания между
ответника и наемателя на топлоснабдения имот са извън предмета на делото, и не
повлияват съществото на спора между ищеца като предприятие, доставящо топлинна
енергия, и ответникът като потребител на услугата.
Мотивиран от
изложеното, Районният съд
Р Е ШИ
:
ОТХВЪРЛЯ предявения установителен
иск по чл.422, ал.1 от ГПК от „Топлофикация София” ЕАД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, срещу
М.Д.С. с ЕГН **********,***, за сумата 740.42 лв., от която 571.70 лв.
главница, представляваща неизпълнено парично задължение за заплащане на доставена топлинна енергия и
дялово разпределение за периода от м.май 2014г. до м.април 2016г. за
топлоснабден имот, находящ се в ***, абонатен номер 372042, и 168.72
лв. лихва като обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 15.09.2015г.
до 20.12.2017г.,
ведно със законната лихва върху сумата 571.70
лв., считано от 28.12.2017г.-датата
на подаване на заявление по чл.410 от ГПК
до окончателното й изплащане, за
което вземане е издадена Заповед N 81/01.02.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N 189/2018г. на РС-Кърджали.
Решението е постановено при участие на трети привлечени
лица „Бруната България“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
и Б.С.Д. с постоянен адрес ***, с адрес за призоваване ***.
Решението подлежи
на обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му.
Съдия: