РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. Девня, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И.ИЛ. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20243120100807 по описа за 2024 година
Предявен е иск от И. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Д*******,
чрез проц. представител – адв. С. С. от ВАК срещу М. И. И., ЕГН: **********
и Н. И. И., ЕГН: ********** и двамата с адрес: гр. Д*****иск с правно
основание чл. 108 от ЗС с искане за осъждането на ответниците да й предадат
владението на собствения й недвижим имот, а именно: поземлен имот с
идентификатор ******** с площ по кадастрална карта 1 664 кв. м., трайно
предназначение на територията - урбанизирана, начин на ползване - ниско
застрояване, заедно с построените в поземления имот жилищни сгради -
жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор ******* с площ по
кадастрална карта 72 кв.м. брой етажи един, жилищна сграда -еднофамилна с
идентификатор ********* с площ по кадастрална карта от 21 кв.м., гараж с
идентификатор ********* с площ по кадастрална карта 38 кв.м. и
селскостопанска сграда с идентификатор *********** с площ по кадастрална
карта 75 кв.м, находящ се на адрес: гр. Д*********.
В хода на производството ответникът Н. И. И. е починал, поради
което е заличен като страна по делото, а производството е продължило срещу
единствения му наследник - ответника М. И. И..
Ищцата излага в исковата си молба, че на 30.04.2024 г. е закупила
гореописания имот чрез договор за покупко продажба, за който е съставен
нотариален акт №186 том I, рег.№ 627, дело 150 от 30.04.2024 г. на Александър
Никитов - нотариус, вписан под №226 в регистъра на Нотариалната камара с
район на действие РС-Девня. Сочи, че след изповядване на сделката е
1
уведомила ответника, който е обитавал имота заедно с брат си /към настоящия
момент починал/, че е закупила имота, като им предложила разумен срок, в
който да освободят имота. Твърди, че двамата са я помолили за отсрочка, тъй
като нямало къде да отидат да живеят й устно се разбрали да освободят имота
до края на м. юли 2024 г. Вместо това, към края на м. юни 2024 г. достъпът на
ищцата до имота е бил преустановен, като входната била заключена. Тъй като
към 01.08.2024 г. ответникът все още не й бил предал владението върху имота
ищцата подала настоящия иск, за да защити правото си на собственост.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата
молба, с който ответникът М. И. И., чрез проц. представител – адв. А. С. от
ВАК, заявява, че предявеният иск е допустим и основателен. Не оспорва, че
ищцата е собственик на процесният имот, както и че между страните са
водени разговори за предаване на владението на имота. Заявява, че е готов за
споразумение, което до момента ищцата не била изготвила, въпреки
съществуващата такава уговорка между тях.
Ответникът, чрез проц. си представител, упълномощен и с
правомощията по чл. 34 ал. 3 от ГПК, признава иска.
Ищецът, чрез проц. си представител моли съдът да се произнесе с
решение при условията на чл. 237 от ГПК. Заявява, че не претендира разноски
по делото.
Съобразно разпоредбата на чл. 237 от ГПК при съответно признание
на иска от страна ответника по искане на ищеца съдът прекратява съдебното
дирене и постановява решение по направеното признание. В тази хипотеза в
мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на
признанието на иска, стига да не са налице отрицателни предпоставки за това,
визирани в чл. 237 ал. 3 от ГПК - признатото право да противоречи на закона
или на добрите нрави и или е признато право, с което страната не може да се
разпорежда.
В случая предявеният иск е допустим, а признанието не попада в
някоя от хипотезите на чл. 237 ал. 3 от ГПК. Признава се право, с което
страната може да се разпорежда, признатото право не противоречи на закона и
добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито иск по гражданско
състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да
зачете извършеното признание, уважавайки претенцията на това основание.
С оглед горното, следва да се постанови решение, с което
предявеният иск да се уважи изцяло, ведно с последиците от това.
Съдът се позовава на разпоредбата на чл. 237 ал.2 от ГПК, поради
което не излага мотиви по посоченото по-горе решение.
По тези съображения и на основание чл. 237 от ГПК, съдът
РЕШИ:
2
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, че И. Д.
Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Д********* е собственик на следния
недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***********с площ по
кадастрална карта 1 664 кв. м., трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на ползване - ниско застрояване, заедно с построените в
поземления имот жилищни сгради -жилищна сграда - еднофамилна с
идентификатор ********* с площ по кадастрална карта 72 кв.м. брой етажи
един, жилищна сграда -еднофамилна с идентификатор *********** с площ по
кадастрална карта от 21 кв.м., гараж с идентификаткор *********** площ по
кадастрална карта 38 кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор
*********** с площ по кадастрална карта 75 кв.м, находящ се на адрес: гр.
Д***********, на основание чл. 108 от ЗС.
ОСЪЖДА М. И. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. Д**********ДА
ПРЕДАДЕ владението върху гореописания недвижим имот на неговия
собственик - И. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Д**********, на
основание чл. 108 от ЗС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
3