РЕШЕНИЕ
№ 135
гр. Пловдив, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Й. Р. Т.
като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Наказателно дело за
възобновяване № 20255000600235 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на гл. 33 НПК.
Със споразумение № 8/05.03.2025г. по НОХД № 43/2025 г. Радневският
районен съд, е ПРИЗНАЛ подс. Ф. Ф. А., със снета по делото самоличност, ЗА
ВИНОВЕН в това, че на 22.02.2025г. в с. С., общ. Р. управлявал МПС - лек
автомобил „Фолксваген Пасат” с рег.№ ******** с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,37 на хиляда, установено по
надлежния ред съобразно Наредба №1/2017г. на Министерство на
правосъдието, Министерство на вътрешните работи и Министерство на
здравеопазването с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с ф.№АRВВ-
0092, за което и на основание чл. 343б, ал.1 от НК, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК го
е ОСЪДИЛ на 1 /една/ ГОДИНА и 2 /два/ МЕСЕЦА лишаване от свобода и
ГЛОБА в размер на 300 (триста) лева.
НА ОСНОВАНИЕ чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е постановено наказанието
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да се изтърпи при първоначален ОБЩ режим.
На основание чл.343б, ал. 5 от НК съдът е ПРИСЪДИЛ подсъдимият Ф.
Ф. А. да ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на РС Раднево
1
равностойността на моторното превозно средство „Фолксваген Пасат” с рег.
№ ********, послужило за извършване на престъплението, което не било
негова собственост, възлизаща на 2 200 лева.
Съдът се е произнесъл и по направените по делото разноски.
В Апелативен съд Пловдив е постъпило искане от 15.05.2025 г. от и.ф.
Главния прокурор за възобновяване на НОХД №43/2025 по описа на Районен
съд Раднево, да се отмени определението от 05.03.2025 г. и да се върне делото
за ново разглеждане от друг състав на съда, поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 НПК
Прокурорът поддържа искането.
Осъденият, чрез своя защитник счита, че искането е основателно и
следва да бъде уважено.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във
връзка с направените оплаквания в искането, намира и приема за установено
следното:
ИСКАНЕТО Е ОСНОВАТЕЛНО.
Основателен е доводът в искането, че определението, с което Районният
съд в Раднево е одобрил споразумението и е наложил на Ф. Ф. А. наказание в
размер на ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при
първоначален ОБЩ режим и глоба в размер на 300 лева е постановено при
съществени нарушения на закона и процесуалните правила по смисъла на чл.
348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК.
Пловдивският апелативен съд счита, че е приложен неправилно
материалния закон, както при определяне на наказанията лишаване от свобода
и глоба, така и при определяне на първоначалният режим на изтърпяване.
Съгласно текста на чл. 343Б, ал.1 от НК /действащ към момента на
осъществяване на деянието/, за извършеното престъпление е предвидено
наказание лишаване от свобода за срок от една до три години и глоба от двеста
до хиляда лева.
При определяне на наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК
съдът е следвало да съобрази императивният характер на тази разпоредба и
това, че предвидената долна граница на наказанието лишаване от свобода е
една година, а на глобата е двеста лева. Следвало наказанията е било
необходимо да бъдат определени под най-ниския предел - една година за
2
лишаване от свобода и двеста лева за наложената глоба.
Основателно е и възражението в искането за възобновяване, според
което, за да се определи първоначален „общ“ режим за изтърпяване на
наказание „лишаване от свобода", следва съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС, да
липсват предпоставките за определяне на „специален“ или „строг"
първоначален режим.
Както е посочено в искането, първоначален „специален" режим се
определя на осъдените на „доживотен затвор“ и „доживотен затвор без
замяна" /чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС/, а „строг" - на осъдените на лишаване от
свобода за умишлени престъпления, когато наложеното наказание е в размер
повече от 5 /пет/ години /чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "а" ЗИНЗС/ или когато не са
изминали повече от пет години от изтърпяване на предходно наложено
наказание „лишаване от свобода“, което не е било отложено на основание чл.
66 ал. 1 НК /чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "б" ЗИНЗС/, или когато престъплението е
извършено в изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено
отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от двете наказания
надвишава две години /чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "в" ЗИНЗС/. По изключение,
съгласно чл. 57, т. 3 ЗИНЗС „общ“ първоначален режим може да бъде
определен и когато следва да се определи „строг", ако деецът не е лице с
висока степен на обществена опасност.
Видно от справката за съдимост, с определение за одобрено
споразумение от 25.06.2020 г. по НОХД № ****/2020 г. на Районен съд - С. З.,
за извършено престъпление на 31.05.2020 г. на Ф. А. е наложено наказание
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което той изтърпял на
30.09.2020 г.
Престъплението по НОХД № 43/2025 г. на РС Р., за което му е наложено
наказание ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, е
извършено на 22.02.2025 г. – преди да изтече предвидения в чл. 57, ал. 1, т. 2,
б. ,,В" срок. Основателно е твърдението в искането, че не са налице
доказателства, установяващи обстоятелството визирано в нормата на чл. 57,
ал. 3 от ЗИНЗС, тъй като Ф. А. е осъждан многократно. Наложените му
наказания лишаване от свобода, от които едното е изтърпяно в затвор, не са
довели до поправителен ефект, поради което не може да се приеме, че става
въпрос за лице, чиято степен на обществена опасност не е висока. В подкрепа
3
на това са данните за извършените от него нарушения на ЗДвП.
Въззивната инстанция приема, че преди да одобри споразумението,
съдът е бил длъжен да провери неговата законосъобразност и само, ако не
противоречи на закона и морала да пристъпи към одобрението му.
В случая са били налице нарушения на материалния закон, които съдът
не е констатирал и не е предложил промени, а е одобрил споразумението,
противоречащо на закона, с което е нарушил разпоредбата на чл. 382, ал. 7 от
НПК.
Допуснатите нарушения на закона и процесуалните правила са
съществени по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и са основание по
чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК за възобновяване на наказателното производство.
Предвид изложеното и на основание чл. 419, ал. 1, чл. 420, ал. 1, изр. 1,
предложение последно, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2, чл.
424, ал. 1 и чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Пловдивският апелативен съд и
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по реда на възобновяването определение от №8/05.03.2025 г.
по НОХД № 43/2025 г. по описа на Районен съд гр. Раднево и връща делото за
ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4