РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. Пловдив , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20215300501080 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Подадена е въззивна жалба вх.№1097/20.04.2021 г. от М. П. АНТ., ЕГН: **********, П. ИВ.
В., ЕГН: **********, Н. ИВ. М., ЕГН: **********, АНК. П. Б., ЕГН: **********, ЕЛ. ИВ.
АНТ., ЕГН: **********, Н. П. Ч., ЕГН: ********** и АН. П. АНТ., ЕГН: **********, чрез
пълн. им адв.М. Л. против решение №260553/23.02.2021 г. по гр.д.№5255/2020 г. на ПРС, 3
гр.с., с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. във вр.
чл.79 ЗС, да се признае за установено по отношение на ФР. В. Б., ЕГН: **********, М. К. Б.,
ЕГН: **********, В. П. Б., ЕГН: ********** и М. Н. Б., ЕГН: **********, че ищците са
собственици при квоти за ИВ. П. АНТ., починал на 20.06.2020 г. в хода на процеса и
заместен на основание чл.227 ГПК от своите наследници М. П. АНТ., П. ИВ. В. и Н. ИВ. М.
– общо -1/3 идеална част, за АНК. П. Б. – 1/3 идеална част, за ЕЛ. ИВ. АНТ. – 1/9 идеална
част, за Н. П. Ч. – 1/9 идеална част и за АН. П. АНТ. – 1/9 идеална част, по отношение на
4739,20/ 23696 идеални части (или 1/5 идеална част) на основание земеделска реституция
и наследствено правоприемство от Т. М. Б., роден на 16.05.1890 г. и починал на
10.11.1954 г., както и по отношение на 260,80/ 23696 идеални части на основание
придобивна давност, въз основа на упражнявано давностно владение, считано от 1996 г. до
2006 г., от Поземлен имот с идентификатор № 29475.2.37 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-730/ 15.10.2019 г. на ИД на АГКК,
находящ се в землището на село Ж., общ. Калояново, обл. Пловдив, местността *****, с
1
площ от 23693 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно
ползване – нива, категория на земята – трета, номер от предходен план: 002037, при съседи:
ПИ с идентификатори № 29475.2.98, № 29475.2.99, № 29475.2.49, № 29475.2.48, №
29475.2.47, № 29475.2.38, № 29475.2.335, № 29475.3.336, № 29475.2.121, и с което са
осъдени да заплатят на ответниците разноските по делото. В жалбата се поддържат
оплаквания за неправилност на обжалваното решение, иска се неговата отмяна и
постановяване на друго, с което да се уважат исковете, както и за присъждане на разноски.
Постъпил е в срок отговор на въззивната жалба от въззиваемите, чрез адв.В.В., с
който жалбата се оспорва, моли да се потвърди обжалваното решение. Претендират се
разноски.
Пловдивският окръжен съд, 14 граждански състав, след като прецени данните по
делото, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирана
страна, внесена е дължимата ДТ за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за
отговор.Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма,съдържание и приложения,
поради което подлежи на разглеждане по същество.
Производството, в което е постановено обжалваното изцяло решение, е образувано
по установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл.79 ЗС.
С обжалваното решение РС е отхвърлил предявения иск.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че РС неправилно не е указал, че не
представят доказателства за реституирането на процесната нива на наследници на Т. М. Б.,
поради което с ВЖ въззивниците представят решение №008/12.10.1995 г. на ПК-
с.Калояново, което е прието от ПОС, с което се възстановява правото на собственост на
наследниците на об.наследодател Т. Б. на нива от 23,696 дка в м.“****“, поради което
считат, че искът в частта за 4739,20/23696 ид.ч. е доказан по своето основание за
реституционните права на ищците и наследяване; че неправилно ПРС е отхвърлил иска, с
който се претендира собствеността върху 260,80/23696 ид.ч. от общо претендираните
5000/23696 ид.ч. от нивата въз основа на давностно владение, считано от 1996 г. до 2006 г.;
че неправилно РС не е ценил представената сл.б. от ЗК“Нов път“-с.Ж. удостоверяваща
получаване на рента за имот 002037- за 5 дка от Е.А., както и разпитаните по делото
свидетили, които установявали упражняваното давностно владение върху процесните ид.ч.
от нивата чрез отдаването им под аранда – св.Д. присъствал на раздаването на рентата, а
през 1997-98-99 г. се засичал със сина на баба Н. – П. в кооперацията, където била давана
рентата; позовават се и на показанията на св.Т. - че през 1996 г. наследниците на Т. са дали
върната от ПК земя в кооперацията, за което П. като син на наследницата Н. е получавал
рента за 5 дка нива в м.К*** и по този начин е свояла нейните 260,80/23696 ид.ч. от нивата;
че св.К.А. и К.К. /сестри на Ф. и В./ също потвърждавали, че леля им Н. е поискала тези 5дка
и тъй като не знаят на чие име са върнати нивите и кой е получавал рентата, не оборвали
2
владението на Н. А..
Въззиваемите са депозирали отговор на ВЖ, с който оспорват жалбата. Считат, че не
е налице придобиване на собствеността върху процесните ид.ч. от нивата от въззивниците
по давност, тъй като процесната нива е придобита от тях на основание давностно владение и
наследство, което е признато с издадения НА по обстоятелствена проверка №109/2010 г. на
нотариус Ц. Б., който извод на нотариуса е верен до доказване на противното с
вл.с.съд.решение /ТР №11/2012 г. на ОСГК на ВКС/ и който не е оборен от противната
страна с „пълно обратно доказване“; че от събраните по делото доказателства се
установявало, че об.наследодател Т. Б., поч.1954 г., преживе е извършил делба на
притежаваните от него земи като е дал на сина си В.Б. -41 дка, а сина си П. Б. – 42 дка, които
са внесли в ТКЗС, поради което в емлячния регистър на с.Ж. за периода 1951-1957 г. не е
имало открита партида на Т., които земи след реституирането им през 1995 г. В. и П. са
започнали да обработват, с което са упражнявали фактическа власт върху тях -това се
установявяло от разпита на св.К. А. и св.К. К.; считат, че началото на давностното владение
на въззиваемите е от 1995 г. , а НА е съставен 2010 г., след като са минали повече от 10г. , в
които е упражнявана фактическа власт върху з.земи – цит.съд.практика -р.№128/28.02.1987
г. на ВКС по гр.д.№14/1987 г.,1 ГО и р.208/24.9.2013 г. по гр.д.1961/2013 г. на ВКС, че
издаденият НА не създава право на собственост - лицето, чиито права са признати не става
тепърва собственик – НА не учредява, а само удостоверява правото на собственост“.
От представените по делото доказателства се установява следното:
С решение №008/12.10.1995 г. процесната нива от 23,695 дка е възстановена от ПК-
Калояново на н-ци на об.наследодател на страните Т. Б.. Видно от удостоверение за
наследници № 405/ 21.10.2019 г. Т. М. Б., е починал 1954 г. е оставил за свои законни
наследници съпруга К. Й. Б., починала на 05.02.1982 г., както и пет деца, както следва:
дъщеря А. Т.Т., починала на 22.07.1992 г., М. Т. С., починала на 01.04.2009 г., В. Т. Б.,
починал на 10.09.1993 г., Н. Т. А., починала на 16.11.2003 г. и П. Т. Б., починал на
24.12.1977 г. След смъртта си всяко от децата на общия наследодател Т. Б. е оставил
наследници, като ищците се явяват наследници на Н. Т. А., а ответниците – на В. Т. Б. и П.
Т. Б.. Ищците са наследници на Н. , а ответниците – на В. и П..
От скица на поземлен имот № 15-446513/ 01.06.2020 г. се установява, че процесния
недвижим имот е нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри като поземлен
имот с идентификатор № 29475.2.37 и е с площ от 23693 кв.м.
Според служебна бележка, издадена от ЗК „Нов път“ село Ж., ЕЛ. ИВ. АНТ. /снаха на
Н./ за периода от 2001 г. до 2019 г. е получавала рента за имот № 002037 с площ от 5 дка в
местността Н****. Тази бележка е оспорена от ответната страна. ПОС намира, че тя не може
да бъде ценена като доказателство за сключен аренден договор със земеделската
кооперация, тъй като по делото се установи че не е налице сключен аренден договор с
ищците - съгласно чл.3,ал.1и 2 от Закона за арендата в земеделието – договорите за арента се
3
сключат в писмена форма с нотариална заверка на подписите – като условие за
действителност. За доказване на твърдението за придобиване на твърдяната ид.ч. от
процесната нива по давност чрез отдаване под аренда ищците са ангажирали и гласни
доказателства, които са недопустими съгласно разпоредбата на чл.164,ал.1т.1 от ГПК,
където е казано, че е недопустимо със свидетелски показания да се установяват правни
сделки, за действителността на които законът изисква писмен акт. .
От друга страна в сл.б. е посочена друга нива от 5 дка/в м.“Н***“/, която е различна
от процесната /която е в друга местност и е с друга площ/, а освен това Е. не е провоимаща в
периода 2001 г.-2018 г. и няма право на рента, тъй като към 2001 г. Н. е била жива, а Е. е
наследник на сина на Н. -П. П. А.- едва от 7.4.2018 г., когато е починал, от което следва, че
отразеното в бележката не отговаря на истината. Ето защо ПОС намира, че ищците не
доказаха, че са владяли твърдяната ид.част от процесната нива чрез отдавайки я под аренда
на ЗК „Нов път“ село Ж. за процесния период, т.е. въззивниците не доказаха, че са
придобили 260,80/23696 ид.ч. от процесната нива по давност.Не се доказа и твърдението на
въззивниците за извършена неформална делба след реституиране на земеделските земи през
1995 г. на името на об.наследодател Т. Б.. За такава делба дават показания само свидетелите
К. А. и К. К., които установяват, че е имало събиране 1991-1992 г. – преди реституцията, на
което не присъствяли всички наследниците, но делба не била правена - на него всички били
съгласни с извършената от Т. делба преживе с изключение на Н., която искала още 5 дка.
От друга страна, ПОС намира, че въззиваемите са провели успешно насрещно
доказване на възражението си за придобиване по давност на процесната нива от
възстановяването им до настоящия момент: От показанията на разпитаните по делото
свидетели К. А.,род.1958 г. и К. К.,род.1949 г. установиха, че дядо им Т. е поделил преживе
притежаваните от него около 100 дка като е дал около 80 дка на двамата си сина В. и П. и
около 20 дка на дъщерите си; така синовете му са внесли тези земи в ТКСЗ, а след
възстановяването им от ПК /на името на Т. Б./, са владяли /обработвали/ процесната нива по
равно повече от 10 години след което са се снабдили с НА за собственост за придобиването
й по давност, а по-късно я дали за обработване от кооперацията, за което са взимали рента.
Съдът кредитира показанията на тези свидетели като обективни и
безпристрастни,непротиворечащи на останалите доказетелства по делото и са подкрепени от
приетите по делото писмени доказателсва – препис-извлечение от емлячния регистър, от
който е видно, че след делбата преживе на об.наследовател не са се водели земи в
собственост; заявленията –декларации от 17.03.1956 г. /л.88,90 от д.РС/ за влизане в ТКЗС от
които е видно, че двамата сина на Т. са внесли в ТКЗС 41 дка+ 42 дка земя, НА №109,д.
№90/11.10.2010 г. на нотариус Цв.Б., издаден по обстоятелствена проверка, с който Ф. и В.Б.
са признати за собственици на основание давностно владение по отношение на ПИ –нива №
002037, находящ се в землището на с.Ж., с площ от 23,696 дка, в местността „К***“ ;
договор за наем на земеделска земя от 26.03.2015 г., вписан в СВ Пловдив под акт № 90, том
5, вх.рег. № 8732/ 31.03.2015 г., сключен с ФР. В. Б. и В. П. Б., от който е видно, че те са
4
отдали под наем /аренда/ на ЗК „Нов Път“ – село Ж. за срок от 5 години – стопанските
години 2014 г. – 2019 г., процесната нива № 002037 с площ от 23,696 дка в местността
„К****“.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля А. П. Д. като неточни и недостоверни,
тъй като от една страна твърди, ищците имали 5 дка земеделска земя в село Ж., по
наследство от баба им Н. А., но не знае къде точно се намира.
За да се придобие по давност право на собственост върху ид.ч. от съсобствен имот,
лицето, което държи вещта трябва да превърне с едностранни действия държането си във
владение, с тях по явен и недвусмислен начин да се отрича собствеността на собственика –
недопускане на собственика до имота, отстраняването му от имота, оспорване на правото му
на собственост с действия или думи, плащане на данъци и др., което въззиваемите
установиха по делото, поради което съдът намира, че са станали собственици на процесната
нива по наследство и давност.
Ето защо съдът намира за недоказано, че възивниците са собственици на процесния
имот на основание наследство и давност - чрез непрекъснато владение на процесните имоти
в продължение на повече от 10 г., считано от 1996 г. до 2019 г., от което следва, че
предявеният иск с пр.осн.чл.124 ГПК вр. с чл.79 ЗС е недоказан и следва да се отхвърли
като неоснователен.
Като е достигнал до същите правни изводи, РС е постановил правилно и
законосъобразно решение, поради което следва да се потвърди.
По отношение на направените разноски пед ПОС: с оглед изхода на спора, право на
разноски имат въззиваемите и такива се присъждат в размер на 900 лв.- платен адв.хонорар.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260552/23.02.2021 г. по гр.д.№5255/2020 г. на ПРС, 3
гр.с.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.2 ГПК М. П. АНТ., ЕГН: **********, П. ИВ. В.,
ЕГН: **********, Н. ИВ. М., ЕГН: **********, АНК. П. Б., ЕГН: **********, ЕЛ. ИВ.
АНТ., ЕГН: **********, Н. П. Ч., ЕГН: ********** и АН. П. АНТ., ЕГН: ********** да
заплатят на ФР. В. Б., ЕГН: **********, М. К. Б., ЕГН: **********, В. П. Б., ЕГН:
********** и М. Н. Б., ЕГН: ********** сумата от 900 лв. – разноски по делото пред ПОС
за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от
5
съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6