РЕШЕНИЕ
№ 158
гр. Враца, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Мирослав Д. Досов
Росица Ив. Маркова
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
в присъствието на прокурора Цв. Й. Р.
като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно гражданско дело
№ 20211400500232 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на Прокуратурата на Република България, подадена чрез
прокурор от РП-Враца, ТО-Оряхово, против решение № 260019/19.02.2021 г. по гр. дело №
456/2020 г. по описа на РС-Оряхово в частта, с която съдът е уважил предявения от Д. В. Д.
от гр.Червен бряг против въззивника иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.2-ро от
ЗОДОВ, като го е осъдил да му заплати сумата от 800,00 лева при пълен заявен размер от
2 000,00 лева, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.343, ал.2 от НК, повдигнато по
ДП № 513/2018 г. по описа на РП-Оряхово /ДП № 311/2018 г. по описа на РУ на МВР-
Оряхово/, което е прекратено поради липса на престъпление, и сумата от 500,00 лева при
пълен заявен размер от 1 000,00 лева, претендирана като обезщетение за имуществени
вреди, претърпени от същото незаконно обвинение, ведно със законната лихва върху двете
обезщетения, считано от 10.08.2019 г., на която дата е влязло в сила постановлението за
прекратяване на наказателното производство, както и в частта, с която съдът е присъдил
деловодни разноски от 440,00 лева, съответни на уважената част от иска.
Въззивникът счита решението в обжалваните частни за неправилно, като
постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа също, че съдът неправилно е
1
преценил събраните доказателства, в резултат на което е постановил необоснован съдебен
акт. Като излага доводи и съображения само и единствено относно претендираното и
присъдено обезщетение от 800,00 лева за неимуществени вреди, твърди, че ищецът не е
ангажирал доказателства за тези вреди и за това, че евентуалното им наличие в пряк и
непосредствен резултат от обвинението.
Моли решението на РС-Оряхово да бъде отменено в обжалваните части, а исковата
претенция на Д.Д. отхвърлена изцяло. Евентуалното му искане е въззивният съд да намали
присъденото обезщетение от 800,00 лева, като завишено и несъответстващо на чл.52 от ЗЗД.
Не сочи и не представя нови доказателства.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият Д. В. Д. – ищец в
първоинстанционното производство, не е подал отговор.
При проверка на допустимостта и редовността на въззивната жалба настоящият
съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
В проведеното открито съдебно заседание Прокуратурата на РБ, чрез прокурор Р. от
ОП-Враца, поддържа жалбата.
Въззиваемият Д. В. Д. се явява лично и с адв.Г.С. от САК, като оспорва жалбата
като неоснователна и бланкетна.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе
предвид следното:
Районен съд-Оряхово е бил сезиран от Д. В. Д. с два обективно кумулативно
съединени иска с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.2-ро от ЗОДОВ за осъждане на
Прокуратурата на РБ да му заплати сумата 2 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди и сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, претърпени в резултат на повдигнато му обвинение по чл.343в, ал.2 от НК, по което
наказателното производство е прекратено.
В исковата молба се твърди, че в резултат на повдигнатите обвинения и другите
репресивни мерки, произтичащи от това, здравето на ищеца се влошило, което наложило
нееднократно посещение на здравни заведения и лекарски консултации. Ищецът сочи, че
емоционалното му състояние се променило значително в негативен план, че станал
раздразнителен и неконтактен. Посочено е още, че търсенето на наказателна отговорност от
страна на разследващите органи и прокуратурата и многократното му призоваване се е
отразило негативно на здравето и психиката му, както и на финансовото му състояние, тъй
като единственият доход на ищеца е пенсията му.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, който оспорва предявения
иск, като неоснователен и недоказан. Посочва се, че не става ясен размерът на исковата
претенция. Твърди се, че в същия период спрямо Д.Д. са водени общо 4 броя наказателни
производства, поради което не може да се установи по безспорен начин дали търпените от
ищеца неимуществени вреди са причинени именно от соченото от него ДП вх.№ 513/2018 г.
по описа на РП-Оряхово. Посочва се, че решението на ТЕЛК на ищеца е от дата 18.12.2012
г., а наличието на здравословен проблем не е причина за неносене на наказателна
2
отговорност или да не бъде търсена такава. Твърди се, че не е доказана причинно-
следствената връзка между незаконното обвинение и вредите и не са ангажирани
доказателства за посещението на здравни заведения, нито какъв е бил резултатът от това,
както и че призоваването се е отразило на здравето и психиката му. Сочи се, че не е
доказано и твърдението му, че от многократните явявания пред различни органи на
наказателното производство е претърпял вреди, доколкото се е явил общо 4 пъти пред
разследващ орган. Посочва се, че образуването на ДП представлява служебна тайна и не е
разгласявано от органите на реда, а за личните преживявания на същия по време на процеса
прокуратурата не отговаря по смисъла на закона. Твърди се, че разследването е проведено
законосъобразно, обективно, всестранно и пълно, като са извършени всички необходими
действия за разкриване на обективната истина. Оспорва се претенцията като завишена и
неотговаряща на критерия за справедливост, определен в чл.52 от ЗЗД. Прави се възражение
за прекомерност на претендираното обезщетение и искане за приложение на чл.5, ал.1 от
ЗОДОВ и алтернативно искане за приложение на чл.5, ал.2 ЗОДОВ.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства и са
приложени ДП № 513/2018 г. по описа на РП-Оряхово /ДП № 311/2018 г. по описа на РУ-
Оряхово/, ДП № 692/2018 г. по описа на РП-Оряхово /ДП № 361/2018 г. по описа на РУ-
Оряхово/ и ДП № 693/2018 г. по описа на РП-Оряхово /ДП № 362/2018 г. по описа на РУ-
Оряхово/.
С Решение № 260019/19.02.2021 г. по гр.д. № 456/2020 г. Районен съд-Оряхово е
уважил частично предявените искове, като е осъдил Прокуратурата на РБ да заплати на Д.
В. Д. сумата от 800,00 лева при пълен заявен размер от 2 000,00 лева, претендирана като
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконно обвинение в извършване на
престъпление по чл.343, ал.2 от НК, повдигнато по ДП № 513/2018 г. по описа на РП-
Оряхово /ДП № 311/2018 г. по описа на РУ на МВР-Оряхово/, което е прекратено поради
липса на престъпление, и сумата от 500,00 лева при пълен заявен размер от 1 000,00 лева,
претендирана като обезщетение за имуществени вреди, претърпени от същото незаконно
обвинение, ведно със законната лихва върху двете обезщетения, считано от 10.08.2019 г., на
която дата е влязло в сила постановлението за прекратяване на наказателното производство,
както и деловодни разноски в размер на 440,00 лева.
Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила в частта, в която са отхвърлени
исковете за присъждане на обезщетение над уважения размер от 800,00 лева до
претендирания размер от 2 000,00 лева за неимуществени вреди и над уважения размер от
500,00 лева до претендирания размер от 1 000,00 лева за имуществени вреди. При това
положение предметът на въззивната проверка се свежда до преценка относно дължимост на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 800,00 лева и имуществени вреди в
размер на 500,00 лева.
Настоящият съдебен състав споделя крайните фактически и правни изводи на
районния съд и намира, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение
на материалния и процесуалния закон и правилна преценка на доказателствата по делото,
като на основание чл.272 ГПК се присъединява и препраща към мотивите на
3
първоинстанционния съд.
При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от
ГПК първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал
решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно
приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на
жалбоподателя във връзка с неговата правилност.
Претенцията е за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди, претърпени в резултат на повдигнато на ищеца обвинение, по което наказателното
производство е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 НПК – поради липса на извършено
престъпление от общ характер.
Съгласно разпоредбите на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено
по давност или деянието е амнистирано. В настоящата хипотеза претендираната
отговорност на държавата е по отношение на причинените от прокуратурата имуществени и
неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъплението, след като
наказателното производство е прекратено.
Отговорността по ЗОДОВ има обективен характер, тъй като тя възниква при
наличие на изрично предвидените в специалния закон предпоставки и не е обусловена от
наличието на вина (виновно поведение) от страна на конкретното длъжностно лице,
причинило с поведението си вредата (чл.4 от ЗОДОВ). Както правилно е посочил
първоинстанционният съд, основание за ангажирането на отговорността на държавата е
обективния факт, че спрямо лицето е било образувано наказателно производство, Д.Д. е бил
привлечен в качеството на обвиняем по конкретно престъпление, като впоследствие
наказателното производство срещу него е било прекратено поради липса на извършено
престъпление.
Между страните не се спори, а и от приложеното ДП № 513/2018 г. по описа на РП
Оряхово /БП № 311/2018 г. по описа на РУ на МВР-Оряхово/ е видно, че срещу ищеца-
въззиваем в настоящото производство Д. В. Д. е било повдигнато обвинение и водено
наказателно производство за извършено престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, а именно за
това, че на 18.08.2018 г. около 02:00 ч. в гр.Оряхово, на ул. „Архитект Цолов“ пред
бензиностанция „Петрол“ в едногодишен срок от наказването му по административен ред за
управление на МПС без съответно свидетелство за управление – с НП № 17-0374-
000553/26.06.2017 г. на Началника на РУ-Червен бряг, връчено на 04.10.2017 г., е
управлявал МПС – лек автомобил „Хюндай Акцент“ /погрешно е посочено "Хонда Акцент"/,
с ДКН: ЕН***КМ, без да притежава съответното свидетелство за управление на МПС. На
същата дата му бил съставен и АУАН № 327 за извършено нарушение по чл.150а от ЗДвП и
били иззети и двете регистрационни табели на автомобила. На 23.08.2018 г. РП-Оряхово
4
постановила разследването да продължи по общия ред. На 21.02.2019 г. Д.Д. бил привлечен
в качеството му на обвиняем за престъплението по чл.343в, ал.2 от НК, за което се
предвижда наказание „лишаване за свобода“ за срок от 1 до 3 години и „глоба“ от 500 до
1200 лева. През това време са събрани множество доказателства, включително и по искане
на самия обвиняем и защитата му.
Това производство впоследствие е било прекратено с Постановление от 17.07.2019
г. на районен прокурор при РП-Оряхово, на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК, а именно
поради липса на извършено престъпление от общ характер. В решаващите си мотиви
прокурорът е приел, че събраните доказателства не обосновават съставомерност на деянието
по чл.343в, ал.2 от НК, доколкото към момента на извършване му Д.Д. не е бил
неправоспособен водач, като е бил заплатил наложената му глоба и СУМПС му е било
върнато. Постановлението за прекратяване на наказателното производство е влязло в
законна сила на 10.08.2019 г.
В обобщение на изложеното, ДП № 513/2018 г. по описа на РП Оряхово /БП №
311/2018 г. по описа на РУ на МВР-Оряхово/ е продължило от 18.08.2018 г. до 17.07.2019 г.,
или общо 11 месеца.
Същевременно срещу въззиваемия са били водени и други наказателни
производства за престъпления по транспорта, едно от които е приключило с осъдителна
присъда.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства безспорно се установява
наличието на всички елементи от фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Действията по привличане на лицето в качеството му на обвиняем в извършване на
определено престъпление и поддържане на обвинението се считат за незаконни, ако
впоследствие наказателното преследване бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не представлява престъпление. В
разглеждания случай спрямо ищеца е било предявено, повдигнато и поддържано обвинение
за умишлено престъпление, за което е предвидено наказание „лишаване за свобода“ за срок
от 1 до 3 години и „глоба“ от 500 до 1200 лева. Предвид обстоятелството, че по така
повдигнатото и поддържано обвинение прокуратурата е стигнала до извода, че деянието не
съставлява престъпление, обвинението правилно е преценено като незаконно.
Между страните се спори относно настъпването на описаните в исковата молба
неимуществени вреди, техния размер, както и наличието на причинна връзка между
претендираните вреди и действията на органите на ответника. В тази насока са и основните
оплаквания във въззивната жалба, свеждащи се до твърдения за липсата на доказателства, от
които да се установяват действително претърпени вреди като пряк и непосредствен резултат
от обвинението.
Настоящият съдебен състав споделя застъпеното от РС-Оряхово становище, че
предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан,
доколкото повдигането и поддържане на обвинение в извършване на престъпление
неминуемо води до изживяване на негативни емоции, които се презюмират по закон.
Безспорно е обаче, че негативните преживявания на ищеца не могат да се свържат само с
5
това конкретно производство, тъй като паралелното водене срещу него и на други
наказателни производства, за които е бил предаден на съд, също води до негативни
преживявания от същия тип. Самият факт на съществуване на незаконно обвинение, което
впоследствие е прекратено с извода за липса на престъпление, е достатъчен за възникване
отговорността на държавата, в лицето на нейните правозащитни органи, които дължат
обезщетение за неимуществени вреди.
В разглеждания случай така презумираните негативни изживявания се
потвърждават и от показанията на свидетелите Г. Х. Г. и Б. Й. Б., които обаче са останалите
с убеждението, че ищецът е понесъл тежко предимно свалянето на регистрационните табели
на личния му автомобил от органите на МВР и е бил психически разстроен, изнервен и
депресиран.
Основателно е направеното възражение на прокуратурата, че при определяне на
глобалния размер на обезщетението за неимуществени вреди не следва да бъдат включени
обстоятелствата относно свалянето на регистрационните табели, доколкото това
представлява по своето естество административен акт, за което прокуратурата не носи
отговорност. Както се установи по делото, отнемането на регистрационни табели, както и
отнемането на свидетелството за правоуправление на ищеца не представляват действия
извършени в рамките на воденото срещу него наказателно производство. Тези действия са
част от проведена отделно от това производство административно-наказателна процедура, в
рамките на която е съставен АУАН № 327/18.08.2018 г. По никакъв начин тази процедура
няма връзка с незаконното обвинение, което прокуратурата е повдигнала на ищеца, поради
което и тези вреди не може да бъдат овъзмездени в рамките на производството по
настоящото дело. В тази връзка следва да се съобрази самостоятелността на двете
производства – административно-наказателното и наказателното. Първото е образувано с
АУАН и именно в неговите рамки, от компетентния административен орган, е постановена
принудителната административна мярка по снемане на регистрацията на МПС. Претенции
за обезщетения за вреди, претърпени от незаконосъобразни административни актове, се
разглеждат по друг ред и от друг компетентен съд. Както се изясни, те не са свързани с
воденото незаконосъобразно наказателно производство /каквото е основанието на
настоящия иск/ и поради това не могат да бъдат взети предвид при определяне на размера
на процесното обезщетение. Това обстоятелство е взето предвид от първоинстанционния
съд, който изрично е посочил, че наказателното производство няма отношение към
свалянето на табелите, още повече, че година след неговото прекратяване автомобилът все
още е без номера.
Същевременно съдът съобрази, че по делото действително не са ангажирани
каквито и доказателства, които да обосноват извод, че ищецът е претърпял вреди, различни
от тези, които са нормална житейска последица и настъпват несъмнено при лица с нормална
психика при повдигане на обвинение за извършено престъпление от такъв характер.
Очевидно не са налице основания за освобождаване от отговорност на основание
чл.5, ал.1, съответно намаляване на отговорността по ал.2. Прието е в съдебната практика,
че съгласно чл.5, ал.2 ЗОДОВ, когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането,
6
дължимото от държавата обезщетение се намалява. Посочва се, че обезщетението се
намалява, когато настъпилия вредоносен резултат е в причинно-следствена връзка с
поведението на пострадалия; когато пострадалия с действията си по време на наказателното
преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на
незаконно обвинение, като направени неистински признания, въвеждането на органите на
разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства, да се забави
или опорочи разследването на престъпление. Причината, поради която се е стигнало до
образуване на наказателното производство, не се корени в поведението на ищеца.
Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето
основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка /в този смисъл
Решение № 427 от 16.06.2010 г. по гр. д. № 273/2009 г. на ВКС, ГК, III ГО; Решение № 483
от 09.06.2010 г. по гр. д. № 1091/2009 г. на ВКС, ГК, III ГО, постановени по реда на чл. 290
ГПК/.
Правилно РС-Оряхово приема, че доказателствата за конкретните душевни
страдания и притеснения на ищеца имат отношение по-скоро към размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди. Районният съд правилно е оценил обстоятелството,
че ищецът не ангажира доказателства в тази насока и поради това е присъдил обезщетение в
размер, близък до минималния - т.е. адекватен за обезщетяване на неимуществени вреди,
които обичайно се търпят в такива случаи, при обвинения с такава тежест и при подобни
продължителност на наказателното производство и интензитет на процесуално-
следствените действия с участие на обвиняемото лице. В достатъчна степен районният съд е
взел под внимание всички доводи на прокуратурата за недоказаност на неимуществените
вреди и причинната връзка с конкретното досъдебно производство.
При определяне размера на дължимото в конкретния случай обезщетение съдът
взема предвид следните обстоятелства:
На ищеца Д. В. Д. е повдигнато обвинение за престъпление, което не е тежко по
смисъла на чл.93, т.7 НК. При повдигане на обвинението на 18.08.2018 г. не му е наложена
мярка за неотклонение или други ограничения в рамките на наказателното производство.
Извършените по ДП № 513/2018 год. по описа на РП-Оряхово процесуално-следствени
действия с ищеца са в рамките на възможния минимум за нуждите на разследването. При
тези данни съдът приема за недоказани твърденията в исковата молба, че ищецът
многократно се е явявал пред различни разследващи органи.
От изложеното следва, че макар формално висящността на наказателното
производство да е продължила повече от 11 месеца, тя е била обусловена от исканията на
ищеца и неговите защитници за събиране на нови доказателства, като активните
процесуални действия с ищеца са били изчерпани в рамките на няколко дни. Ето защо не
може да се приеме, че характерът, броят и продължителността на тези действия се отличава с
някаква много висока степен на интензивност и принуда.
От събраните по делото доказателства не се установяват и изложените в исковата
молба твърдения за влошаване здравословното състояние на ищеца, за възпрепятстване на
нормалния му личен живот, изпълнението на ежедневните му битови задължения вследствие
7
повдигнатото обвинение.
Не може да бъде пренебрегнат и фактът, че в случая не се е стигнало до съдебно
производство (няма внесен обвинителен акт спрямо ищеца в съда), което показва по-ниска
степен на интензивност на наказателно преследване, тъй като се е развила само първата фаза
от наказателния процес.
Справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага
са имали за своя притежател. Справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно
понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е
получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения,
обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на
деликтната отговорност по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, критерий за преценка е също периодът,
през който е продължило наказателното преследване, характерът на престъплението по
повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици.
Принципът на справедливост изисква в най-пълна степен обезщетяване на моралните вреди
на увреденото лице от вредоносното действие.
В обобщение на изложеното, съдът приема, че като пряка и непосредствена
последица от незаконното обвинение ищецът е претърпял неимуществени вреди – стрес,
притеснение и уплаха от осъждане, напрежение, притеснение от злепоставяне пред
обществото и влошаване на семейните отношения, равняващи се на обичайните такива,
присъщи за всеки индивид в подобна ситуация и изразяващи се в психически страдания,
стрес и притеснения във връзка с повдигнатото обвинение и страх от осъждане, както и
социален дискомфорт за определен кратък период от време. Не се доказаха твърденията му
за трайно повлияване на здравословното му състояние и доходите му в негативен план,
както и за създадено негативно отношение към него поради медийно отразяване на случая.
Това налага извод, че обезщетение в размер на 800,00 лв. справедливо би могло да репарира
вредите, които ищецът е понесъл вследствие воденото наказателно производство,
прекратено поради липса на извършено престъпление.
Като е достигнал до същия извод относно размера на претендираното обезщетение
за неимуществени вреди, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен
акт, който следва да бъде потвърден в обжалваната осъдителна част.
В частта на решението, с което е уважен частично предявения иск за имуществени
вреди, Прокуратурата не въвежда конкретни доводи за неправилност. Поради това и с оглед
правилото по чл.269 ГПК Окръжен съд-Враца не следва да излага допълнителни аргументи
към тези, застъпени от РС-Оряхово.
Поради гореизложеното въззивната жалба се явява неоснователна, а атакуваното
решение в обжалваните му части – валидно, допустимо и правилно, поради което следва да
бъде потвърдено. На основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща и към мотивите на
РС-Оряхово.
С оглед изхода на спора на ответника по жалбата се дължат сторените пред
8
въззивната инстанция разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК. Възражението на
въззивника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна съдът
намира за основателно, тъй като заплатеното от дружеството адвокатско възнаграждение от
700,00 лева безспорно надвишава минималния размер, установен в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. и се явява прекомерно с оглед характера и сложността на делото. Предвид
изложеното, съдът намира, че на въззиваемия следва да се присъди сумата от 321,00 лв. -
заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260019/19.02.2021 г. по гр. дело № 456/2020 год. по
описа на Районен съд – Оряхово в обжалваната част, в която са уважени предявените от Д.
В. Д. обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.2-то от ЗОДОВ и
Прокуратурата на РБ е осъдена да му заплати сумата 800,00 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 500,00 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди, претърпени в резултат на воденото срещу него наказателно
производство по ДП № 513/2018 год. по описа на РП-Оряхово /ДП № 311/2018 г. по описа
на РУ на МВР-Оряхово/, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 10.08.2019 г.
до окончателното им изплащане, както и в частта относно разноските.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на Д. В. Д., с ЕГН
********** и адрес: гр.*** сумата от 321,00 лв. /триста двадесет и един лева/,
представляваща направени пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно съгласно чл.280,
ал.1, т.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9