№ 878
гр. Плевен, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Силвия Г. Иванова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Силвия Г. Иванова Гражданско дело №
20234430102538 по описа за 2023 година
на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
Ц. З. Я., ЕГН ********** от с.***, общ.***, обл.***а, ул.“***“ №*** чрез адв.
Р. П. от САК, против Д. Д. П., ЕГН ********** от гр.Плевен, обл.Плевен, ул.
„***“ /“***“/ № ***.
Твърди се, че на ***г., към 10.25ч., в с.***, общ.***, обл.***а, на
ул."***” №*** водачът Д. Д. П., управлявайки лекотоварен автомобил „***" с
рег. № ***, на заден ход, нарушил правилата за движение по пътищата -
чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, вследствие което реализирал пътнотранспортно
произшествие, като блъснал пешеходката Ц. З. Я. и й причинил ***
увреждания. Сочи се, че по повод настъпилото ПТП е образувано д.п.№
418/2020г. по описа на РУ - ***а (съответно пр.пр.№ 904/2020г. по описа на
РП-***), като досъдебното производство, водено за престъпление по чл.343,
ал.1, б.”б” от НК, е прекратено с Постановление за прекратяване на
наказателното производство от 03.11.2020г., на основание чл.343, ал.2 от НК -
по искане на пострадалото лице.
1
Твърди се, че към момента на възникване на непозволеното увреждане
гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована при "ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, съгласно полица № ***г., със срок на
валидност от 13.06.2019г. до 12.06.2020г. Сочи се, че с молба, получена от
застрахователното дружество на 14.08.2020г., ищецът поискал да бъде
изплатено справедливо обезщетение за претърпените неимуществени и
имуществени вреди от пострадалата. Твърди се, че са образувани щети № ***
и № ***, като извънсъдебната претенция на пострадалата не била уважена.
Твърди се, че на 14.07.2021г. е депозирана искова молба срещу „ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, по повод която е образувано т.д. № 91/2021 г.
по описа на ОС-***. Сочи се, че ищецът предявила срещу застрахователното
дружество осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, за
заплащане на обезщетение съответно: за претърпени неимуществени в размер
на 80000 лева и имуществени вреди в размер на 2230 лева, настъпили
вследствие процесното ПТП, ведно със законната лихва за забава от датата на
ПТП до окончателното изплащане на сумите. Твърди се, че по делото е
постановено Решение № 46/10.06.2022г., с което Съдът приел за основателни
исковите претенции на ищцата, доколкото всички предпоставки на
фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД и наличието
на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ били доказани, а относно
размера - след прието съпричиняване по реда на чл.51, ал.2 от ЗЗД от 25%
предявеният иск за плащане на обезщетение за претърпените имуществени
вреди бил уважен до размер от 1672,50 лева; претенцията за неимуществените
вреди - до размера от 52500 лева, а претенцията за законна лихва била
уважена за периода от 14.08.2020г. до окончателното плащане. Твърди се, че
по повод въззивна жалба, подадена от ответника, срещу решението в частта, с
която е уважена претенцията за неимуществени вреди, било образувано
в.гр.д. № 52/2022г. по описа на САС, 14-ти състав. Сочи се, че с влязло в
законна сила Решение № 369/23.03.2023г. е потвърдено първоинстанционното
решение в обжалваната част.
С настоящата искова молба, ищецът Ц. Я. заявява претенция за
обезщетение за забава върху присъденото й обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие процесното ПТП, в размер от 52500 лева,
за периода от датата на настъпване на ПТП - ***г. до 13.08.2020г. /датата на
2
получаване на извънсъдебната претенция от застрахователя/.
Отправено е искане за постановяване на решение, с което да бъде
осъден Д. Д. П. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Плевен, ул.„***“
/“***“/ № *** да заплати на Ц. З. Я. С ЕГН **********, с постоянен адрес:
с.***, общ.***, обл.***, ул.“***“ №*** на основание чл.84, ал.3 във вр.с чл.86
от ЗЗД, сумата от 1443,75 лева (хиляда четиристотин четиридесет и три лева
и 75 ст.), съставляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва,
изтекла за периода от датата на ПТП - ***г., до 13.08.2020г., върху сумата от
52500 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Направени са доказателствени искания. Прилагат се писмени
доказателства по опис. Претендират се разноски.
В срока за писмен отговор по чл.131 от ГПК, ответникът редовно
уведомен, депозира писмен отговор чрез адвокат М. А. от АК-Плевен.
Излагат се доводи, че искът е допустим, но неоснователен.
Ответникът взема становище, че в хипотеза на предявен пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка "гражданска
отговорност" на автомобилистите,
застрахователят, покривайки отговорността на застрахования, е задължен и за
лихвите за забавата на деликвента, които се включват в застрахователното
обезщетение, съгл. чл. 493, ал. 1, т. 5 вр. чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. ал. 3 КЗ, но не
от датата на увреждането, а в съответствие с възприетото от законодателя с
разпоредбата на чл. 429, ал. 3, изр.2 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ разрешение -
от по-ранната от двете възможни дати - уведомяването на застрахователя за
настъпването на застрахователното събитие или предявяването на
претенцията на увреденото лице пред застрахователя. Сочи се, че последният,
от своя страна, дължи на увредения и обезщетение в размер на законната
лихва по реда на чл. 497, ал. 1 КЗ, което обезщетение обаче е за собствената
му забава от датата, на която е следвало да определи и да изплати
обезщетението за вредите, ведно с изтеклата законна лихва.
Ответникът твърди, че застрахователят е бил уведомен веднага или в
много кратък период. Сочи, че поради характера на пътнотранспортното
произшествие /ПТП/, в същия ден е присъствал представител на досъдебното
производство. Сочи, че е образувано досъдебно производство №418 от 2020г.
по описа на РУ - *** ( съответно пр.пр.№ 904 от 2020г. по описа на РП - ***).
3
Сочи, че досъдебното производство, водено за престъпление по чл. 343, ал.1,
б. Б от НК, е прекратено.
Излагат се доводи в отговора на искова молба, че тъй като автомобилът
е бил служебен, на ответника било казано тогава от органа на досъдебното
производство, извикан на ПТП-то, че ще изиска от ЗАД „Далл Бог живот и
здраве“ удостоверение за наличието на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, тъй като тази застраховка е сключена от работодателя тогава на
ответника - фирма „***“ *** с ЕИК ***. Ответникът твърди, че по негови
данни, фирмата е имала и други автомобили и застраховката е обхващала
целия автомобилен парк на фирмата- работодател. Ответникът твърди, че
разследващият орган е заявил, че ще изиска също от фирмата-работодател
данни за застрахованото МПС, като съответно ще уведоми и застрахователя и
застрахованата фирма за настъпилото ПТП, с цел изясняване валидността на
застрахователната полица. Ответникът твърди, че му било обяснено, че след
като работодателят е застрахованият, той следва да извърши всички действия
и влезе във връзка със застрахователя за евентуални претенции и т.н.
Ответникът се позовава на чл.429, ал. 3 КЗ, че от застрахователя се
плащат лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.
В тази връзка твърди, че е относима датата на уведомяването, тъй като счита,
че тя е по-ранната.
Сочи още, че пострадалото лице е завело пряк иск против
застрахователя, като в това дело ответникът не е участвал като страна. В тази
връзка излага доводи, че не е могъл да прави възражения за размера на иска и
да изложи защитна позиция.
Счита, че решението по делото има сила единствено между страните.
Излага доводи, че присъденото обезщетение като главница е извън волята на
ответника по това дело. Твърди, че акцесорният характер на лихвата има
задължителен характер единствено между страните по главното задължение.
В тази връзка твърди, че на практика се претендират лихви върху главница,
присъдена за плащане от трето лице. Възразява против конституирането
4
изобщо на ответника по делото, като сочи, че не е страна по основното
правоотношение във връзка със застрахователния договор.
Ответникът възразява, че е бил задължен да съобщава изобщо нещо на
застрахователя, а счита, че това е задължение на застрахования по договора.
Излага доводи, че застрахователят е бил уведомен непосредствено след
настъпване на процесното ПТП поради типа увреждания които са настъпили,
и законоустановеният начален момент на плащане на лихвите за забава,
дължими от застрахования, а именно - датата на уведомяването за
настъпването на застрахователното събитие, и прави заключение, че за
претендирания от ищцата период, лихвите се дължат от застрахователя.
Счита, че ответникът не е бил към онзи момент страна по
застрахователния договор, нито е бил пълномощник. Счита, че всичките
права и задължения във връзка със застрахователния договор, са били на
работодателя.
Посочва, че производството по прекия иск на пострадалото лице е
осъществено без участието на ответника по настоящото дело, за да може той
евентуално да предяви някакви претенции към застрахователя. В тази връзка
счита, че присъдената главница има сила на пресъдено нещо между страните
по главния иск.
С оглед гореизложеното, отправя искане исковата претенция да бъде
отхвърлена като неоснователна.
В открито съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от
адв. Р. П. от САК. Исковата молба се поддържа по изложените съображения.
Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от
адв. М. А. от АК-Плевен. Отговора на исковата молба се поддържа по
изложените съображения. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено от
фактическа и правна следното:
Установява се от приложеното т.д. № 91/2021 г. по описа на ОС-***, че
с Решение № 46/10.06.2022г., влязло в законна сила на 11.05.2023.г, на осн.
чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД и 86 ЗЗД, Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБог: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ***, е осъдено
да заплати на Ц. Я. сумата от 52500 лева, представляваща обезщетение за
5
неимуществените вреди, и сумата от 1672,50 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП от ***г.,
ведно със законната лихва, считано от 14.08.2020г. до окончателното им
изплащане. Със същото решение претенцията на Ц. Я., до пълния предявен
размер обезщетение за неимуществените вреди от 80000лева, и до пълния
предявен размер обезщетение за имуществените вреди от 2230 лева е
отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Установява се от приложеното в.гр.д. № 52/2022г. по описа на САС, 14-
ти състав, че с влязло в законна сила Решение № 369/23.03.2023г., е
потвърдено Решение № 46/10.06.2022г., постановено по т.д. № 91/2021 г. по
описа на ОС-***, с която е осъдено Застрахователно акционерно дружество
„ДаллБог: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ***, да заплати на осн. чл. 432, ал.1 КЗ
Ц. Я. сумата от 52500 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществените вреди, и сумата от 1672,50 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП от ***г.,
ведно със законната лихва, считано от 14.08.2020г. до окончателното им
изплащане, като в останалата част решението на ОС-*** е влязло в сила.
Неоснователни са възраженията на ответника по отношение на
периода, върху който е начислено задължението. Отговорността на
застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от
сключения застрахователен договор, а не от непозволено увреждане.
Доколкото обаче отговорността му е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, то
застрахователят отговаря за всички причинени от него вреди и при същите
условия, при които отговаря самият причинител на вредите. Поради това
законната лихва върху обезщетението следва да бъде начислена именно от
датата на увреждането, а не от поканата за плащане на застрахователно
обезщетение / В този смисъл Решение №45 от 15.04.2009г. по т.д.
№525/2008г., ВКС, II т.о., Решение №194 от 25.06.2013г. по т.д. №291/2010г.,
ВКС, II т.о., Решение №140 от 28.01.2013г. по т.д. №1014/2009г., ВКС, I т.о./.
Неоснователно е възражението на ответника, че от него не може да
бъде търсено обезщетение под формата на законна лихва-акцесорно по чл.
86 ЗЗД, защото той лично нямал задължение към ищеца и не той е осъденият.
По отношение на акцесорна претенция по чл. 86 ЗЗД
6
Съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД, при забава на парично задължение длъжникът
дължи на кредитора обезщетение в размер на законната лихва върху
неизпълненото в срок парично задължение. Обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД
се дължи от момента на забавата и има акцесорен характер, доколкото
предпоставя валидно възникнал паричен дълг, който не е погасен от
длъжника в уговорения за това срок. Както всяко парично вземане, така и
вземането по чл.86, ал.1 ЗЗД се индивидуализира чрез своето основание и
размер. Поради това при възникнал съдебен спор надлежното предявяване на
иск с предмет акцесорно вземане по чл.86, ал.1 ЗЗД предполага в исковата
молба да са посочени размера на неизпълнения главен дълг, върху който се
претендира заплащане на законни лихви като форма на обезщетение по чл.86,
ал.1 ЗЗД, началния момент, от който се дължи обезщетението, крайния
момент, до който то се претендира, и неговия размер. Размерът на вземането е
от значение и за цената на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД, върху която ищецът дължи
заплащане на държавна такса.
Когато с исковата молба е предявен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД,
индивидуализиран с присъщите му правни белези, сезираният съд е длъжен
да разгледа иска и да се произнесе по основателността му в зависимост от
фактите и доказателствата по делото. В случай, че с исковата молба е
поискано присъждане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД, но същото
не е индивидуализирано в необходимата степен, съдът не може да откаже да
разгледа иска по чл.86, ал.1 ЗЗД по съображения за ненадлежното му
предявяване, а следва да проведе производство по чл.129, ал.2 ГПК за
поправяне на исковата молба. Отхвърлянето на предявен с исковата молба
иск по чл.86, ал.1 ЗЗД или прекратяването на производството по него с
аргумент за ненадлежната му индивидуализация, без преди това да е
проведено производство по чл.129, ал.2 ГПК, съставлява недопустим отказ от
правосъдие.
При предявен иск за парично вземане ищецът има право освен обезщетението
по чл.86, ал.1 ЗЗД, да претендира и законна лихва върху непогасеното от
длъжника вземане за периода след завеждане на делото до окончателното
плащане. Законната лихва се дължи като законова последица от
предявяването на иска за вземането и в съдебната практика е възприето
разбирането, че за да бъде присъдена, е достатъчно да бъде поискана от
ищеца и не е нужно претенцията за заплащането й да се индивидуализира по
7
начина, характерен за иска по чл.86, ал.1 ЗЗД / В този смисъл Решение №75
от 28.01.2013г. по т.д. №1014/2009г., ВКС, I т.о./.
По отношение на деликтно правоотношение
Деликвента, респективно застрахователят, при когото е застрахован
деликвента, дължи обезщетение на пострадалото лице в размер на доказаните
имуществени и неимуществени вреди, както и законна лихва от датата на
увреждането/ чл.84, ал.3 ЗЗД/. Лихвите се дължат върху размера на
обезщетението, защото съгласно цитираната разпоредба, делинквента се
счита в забава без покана, т.е. от датата на увреждането. В този случай
присъждането на законната лихва е последица от уважаването на главния иск
– за обезщетението и тъй като не се предявява като самостоятелен иск не се
дължи ДТ. Силата на присъдено нещо се разпростира върху главния иск, но
не и върху размера на законната лихва /В този смисъл Определение №406 от
15.07.2009г. по ч.т.д. №300/2009г., ВКС, I т.о./.
Възраженията на ответника по отношение на застрахователната полица
са неотносими и неоснователни. Видно е от Справка от базата данни на
Информационен център към Гаранционен фонд, на л. 87 от приложеното т.д.
№ 91/2021 г. по описа на ОС-***, че за автомобил ***, който е управляван от
ответника по време на произшествието, е била валидна за периода от 00.00 ч.
на 13.06.2019г. до 23,59ч. на 12.06.2020г., полица ***. Дали е била допусната
техническа грешка при изписването в досъдебно производство пр.пр.№ 904
от 2020г. по описа на РП – ***, досъдебно производство №418 от 2020г. по
описа на РУ – ***, е напълно неотносимо към настоящия момент, доколкото
досъдебното производство е прекратено с Постановление №904/2020г. на
осн. чл. 243, ал.1, т.1 НПК вр. чл. 24, ал.1, т.9 НПК по искане на пострадалата
Ц. Я.. Също така кореспонденцията между разследващия полицай и
застрахователното дружество, независимо дали е с посочен грешен номер на
полицата, е неотносима, доколкото тя касае административната отговорност
на водача на мпс, а не наказателна отговорност. При образуване на
досъдебното прозводство с първо действие по разследването оглед на
местопроизшествие, и изпращане на уведомление за първо действие по
разследването до РП-***, то се е водило за престъпление по чл. 343, ал.1, б.
„Б“ от НК. Размяната на кореспонденция между разследващия орган и
застрахователя в случая е за изясняване в пълнота на фактическата
8
обстановка и не следва да бъде обсъждано по настоящото дело. Само за
пълнота следва да бъде отбелязано, че на л. 152 от досъдебното производство
е посочен коректен номер на застрахователна полица, посочен от самия
застраховател, във връзка с молба да му бъдат изпратени са послужване
документи от РП-***.
Видно е, че ищецът основава претенцията си на влязлото в сила
решение по т.д. № 91/2021 г. по описа на ОС-***, с което са й присъдени
неимуществени вреди, като в това решение номерът на полицата и нейния
период на покритие са коректно посочени – л. 197 от приложеното т.д. №
91/2021 г. по описа на ОС-***. Поради горното, Съдът приема погрешно
посочения номер на полица / сгрешен с една цифра/ и погрешно посочения
краен период на същата – сгрешена година/, за допусната техническа грешка
от страна на ищеца.
Следва да бъде отбелязано, че има влязло в сила съдебно решение, а
претендираната от ищеца сума е за лихва и е с начален период датата на
датата на ПТП - ***г., до краен период 13.08.2020г. Крайният период на
претенцията по настоящото дело е 13.08.2020г., което като дата предхожда
датата 14.08.2020г., считано от която с влязлото в сила решение на ОС-*** е
присъдена законната лихва.
При изчисление с общодостъпен калкулатор е видно, че размерът на
лихвата за период ***г.-13.05.2020г., върху сумата от 52500 лева /присъдена с
влязлото в сила решение на ОС-***/ възлиза на 1443,75 лева, колкото се
претендират с исковата молба.
Останалите възражения на ищеца и ответника са неотносими към
правния спор.
Във връзка с гореизложеното, искът е допустим и основателен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените деловодни разноски, които са в размер на 57,75
лева за държавна такса и 550лева за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Районен съд-Плевен
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.84, ал.3 ЗЗД вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД , Д. Д. П. ЕГН
**********, от гр.Плевен, обл.Плевен, ул.„***“ /“***“/ № *** ДА
ЗАПЛАТИ на Ц. З. Я. С ЕГН **********, от с.***, общ.***, обл.***,
9
ул.“***“ №*** сумата от 1443,75 лева (хиляда четиристотин четиридесет и
три лева и 75 ст.), съставляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва, изтекла за периода от датата на пътнотранспортно произшествие -
***г., до 13.08.2020г., върху сумата от 52500 лева /присъдено с влязло в сила
решение по т.д. № 91/2021 г. по описа на ОС-*** обезщетение за претърпени
неимуществени вреди/.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ГПК Д. Д. П. ЕГН **********, от
гр.Плевен, ул.„***“ /“***“/ № *** ДА ЗАПЛАТИ на Ц. З. Я. С ЕГН
**********, от с.***, общ.***, обл.***, ул.“***“ №*** деловодни разноски в
размер на 57,75 лева за държавна такса и 550лева за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Плевен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10