№ 260
гр. ****, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ****, V СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Доника Здр. ****ва
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213100501687 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 260778/28.04.2021 г. от ХР. Р. ИВ., ЕГН
**********, с адрес: гр. ****, срещу решение от 05.04.2021 г., постановено по гр. дело №
447/2018г. на РС – ****, с което е отхвърлен предявеният от въззивника иск с правно
основание чл. 75 от ЗС за осъждане на Т. Д. СТ., ЕГН **********, и Т. Ц. СТ., ЕГН
**********, да преустановят нарушението - нахлуване в имот, находящ се в с**** общ. ****
- дворно място с площ от 1 600 кв.м, представляващо УПИ III - 283 в кв. 38 по плана на
с**** изсичане на дървета от имота и изнасяне на вещи от имота и да възстановят
фактическата обстановка в имота такава, каквато е била до момента на първото по време
нарушение на владението.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, остановено в
нарушение на процесуалноправните и материалноправните норми, като се иска същото да
бъде обезсилено и върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд
или да бъде отменено и се постанови решение, с което да се уважи предявения иск.
Изложени са подробни съображения за допуснати нарушения от първоинстанционния съд и
несъгласие с правните изводи на съда по съществото на спора.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна по
жалбата.
В съдебно заседание въззивникът ХР. Р. ИВ., редовно призован, се явява лично,
представлява се от адв. И.И.. Поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемите Т. Д. СТ. и Т. Ц. СТ., редовно призовани, не се
явяват лично, представляват се от адв. Д. И.а. Оспорва въззивната жалба.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от от ХР. Р. ИВ., ЕГН
**********, с адрес: гр. ****, обл. **** срещу Т. Д. СТ., ЕГН **********, и Т. Ц. СТ., ЕГН
**********, и двамата с адрес: гр. ****, обл. ****, иск с правно основание чл. 75 от ЗС да
1
преустановят нарушението - нахлуване в имот, находящ се в с**** общ. **** - дворно място
с площ от 1600 кв.м, представляващо УПИ III - 283 в кв. 38 по плана на с**** изсичане на
дървета от имота и изнасяне на вещи от имота, както и да върнат изсечените дървета в
тяхното отсечено състояние обратно във владение на ищеца.
В исковата молба вх. № 2074/11.04.2018 г., уточнена с молба вх. № 2836/17.05.2018
г.,молба вх. № 4121/18.07.2018 г. и молба вх. № 4637/10.08.2018 г., ищецът излага, че е
владелец от 2001 г. и собственик на имот, находящ се в с.**** общ. **** - дворно място с
площ от 1600 кв.м, представляващо УПИ III - 283 в кв. 38 по плана на с**** заедно с
построените в него жилищна сграда, баня и стопански постройки, като ответниците били
собственици на УПИ № IХ - 280 в квартал №38 по плана на с. ****, общ. **** и имотът им
се явявал съседен на имота на ищеца. Ответниците, възползвайки се от издадена Заповед №
2946 на кмета на Община **** за премахване на прогнил клон от дърво, надвиснал над
тяхна постройка, след 10.10.2017 г., неправомерно преминавайки през границата на имота,
чрез наети от тях лица отсекли 6 бр. дървета, находящи се в имота на ищеца. Нарушението
било констатирано от ищеца на 25.10.2017 г., когато последният установил десетки кубици
нарязани дървета, разположени в южната част на имота. Във връзка с навлизането в имота
без негово знание и позволение, съчетано с елементи на самоуправство, ищецът
своевременно подал оплакване в РУП **** с вх.№ 324000-9421 от 25.10.2017 г., по което
била образувана пр.пр. №1174/2017 г. Пристигналите на място полицейски екипи
извършили необходимите следствени действия, вкл. снимки за „Албум от
местопроишествие”, съставили протокол за оглед на местопроишествие, като за целта били
замерени в негово и присъствието на други лица диаметрите на пъновете на отсечените
дървета и на отсечените стебла, вече нарязани за цепене. Няколко дни след това бил открит
и действителният „дървосекач” с адрес с. ****, общ. ****, нает от ответника Т.С., и са му
били снети обяснения. В процеса на разследването и след това, въпреки, че
предупреждението да не се нарушава местопроишествието, всеки следващ ден ищецът
установявал, че част от нарязаните трупи в късната част на деня се прехвърлят в съседния
имот. За това последващо преминаване в имота му и системно прибиране на дърветата в
съседния имот органите на реда също били сигнализирани и при посещението си снимали
новата фактическа обстановка.
Сочи, че стойността на отрязаните дървета е 1 600 лева, формирана от обема на
дърветата в тяхното отсечено и изнесено от ответниците състояние, а именно 20 куб.м X 80
лева.
Моли искът да бъде уважен. Претендира сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответните страни Т.С. и Т.С. са депозирали идентични
отговори, с които оспоравт въззивната жалба като недопустима и неоснователна. Сочат, че
срокът за предявяване на иск по чл. 75 ЗС е шестмесечен, преклузивен, и при депозиране на
исковата молба на 11.04.2018 г., за да бъде искът допустим, следва твърдяното отнемане на
владението да е извършено най-късно на 11.10.2017 г. Отделно изразяват становище, че
искът по чл. 75 ЗС е иск на владелеца, а не на държателя, като наличието на висящ процес за
собственост, посочено от самия ищец в исковата молба, характеризирал последния само
като държател, но не и владелец на процесния имот. Отделно считат, че искът е недопустим
и тъй като в исковата молба и уточнителните такива не е посочено в какво се изразява
нарушаването на владението на ищеца, а претенцията в петитума на същите се различава от
основанието, посочено в чл. 75 ЗС. Твърди се освен това, че ищецът не е владелец на
посочения в исковата молба имот и че ответниците не са нарушавали владението на
последния, поради което предявената претенция е неоснователна. Навежда се, че към
момента не е ясно дали оградата между двата имота е поставена точно на регулационната
линия по действащия регулационен план, нито дали регулационните сметки между двата
имота са уредени. Сочи се, че извършените от ответниците действия са със съгласието на
собственика на имота и че дори да има нарушение, то е от такова естество, че не
възпрепятства упражняването на фактическата власт на владелеца.
Настоява се искът да бъде прекратен или отхвърлен. Претендират се разноски.
2
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
С Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити по давностно
владение, № 51, том V, рег. № 5686, дело № 699 от 2018 г., ХР. Р. ИВ., ЕГН **********, е
признат за собственик на следните недвижими имоти, находящи се в с.**** общ. ****, обл.
****, а именно: дворно място с площ 1600 кв.м, съставляващо УПИ III-283 в кв. 38 по плана
на селото, при граници: улица, ПИ II-284, IV-282, V-281 и IX-280, заедно с построените в
него жилищна сграда, баня и стопанскa постройкa.
От Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити по завещание,
№ 9, том II, рег. № 1425, дело № 200 от 2015 г., е видно, че със същия **** е признат за
собственик на следните недвижими имоти, находящи се в с.**** общ. ****, обл. ****, а
именно: дворно място с площ 1600 кв.м, съставляващо УПИ III-283 в кв. 38 по плана на
селото, при граници: улица, ПИ II-284, IV-282, V-281 и IX-280, заедно с построените в него
жилищна сграда.
Видно от скица № 460, издадена на 25.07.2018 г. от диракция „СА“, отдел „УТЕОС“
на Община **** за парцел № III - 283 в кв. 38 по плана на с**** имотът е записан на ****.
От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 12, том II, дело
352/1994 г., се установява, че на 24.03.1994 г. **** и **** са продали на **** следния
недвижим имот, находящ се в с.**** обл. ****, а именно: дворно място с пространство 1600
кв. м, съставляващо УПИ III-283 в кв. 38 по плана на селото, при граници: улици от две
страни, ****, ****, Т. Д. СТ., ****, заедно с построените в него жилищна сграда, баня и
стопанскa постройкa.
Със заповед № 2946/10.10.2017 г. на Кмета на Община **** е наредено да се извърши
отсичане на клони от дървета, чието състояние застрашава безопасността на движението
и/или сигурността на гражданите, сградите и съоръженията на територията на община ****.
Под № 1.5 в заповедта е посочено: с. **** – премахване на опасно наклонен клон от дърво
(върба), намиращо се в УПИ № 9, кв. 38. Наредено е дейностите по отсичането да се
извършат от **** – техник ел. системи при Община ****, като добитите дърва за огрев (с
изключение на т. 1.5 ) да се кубират от ****, гл. експерт „СС“ и да се запишат в
счетоводните сметки на Община ****.
От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 45, том II, рег. № 1865,
дело 184 от 2016 г., е видно, че на 25.10.2016 г. „Ролани“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. ****, ул. „****, чрез управителя и представляващ Т. Ц.
СТ., е продало на **** С., ЕГН **********, постоянно живущ на адрес: гр. ****, ул. „****,
следните недвижими имоти, собственост на дружеството, а именно: ПИ с площ 740 кв. м,
предстваляващ УПИ № IX-280 в кв. 38 по плана на селото, при граници: улица, УПИ №№
III-283, V-281, VII-279 и VIII-277, заедно с построената в имота сграда.
Със заповед № 1049/24.10.2002 г. на Кмета на Община **** е одобрено изменението
на дворищната регулация на парцел/ПИ IX-280 с парцел/ПИ III-283 и VIII-277 в кв. 38 по
плана на с.**** обл. ****, съобразно скица № 244/22.03.2002 г. (л. 138).
С Постановление от 13.02.2018 г. на прокурор при Районна прокуратура – гр. ****, е
отказано да се образува наказателно производство по преписка 1174/2017 г. В сведение от Т.
Д. СТ. от дата 24.10.2017 г. към същата преписка, последният излага, че в имота му имало
дърво – върба, която по споразумение между него и тогавашните собственици на съседния
(процесния) имот при правенето на оградата останала от страната на съседите. Процесният
имот бил добре поддържан до смъртта на ****, но впоследствие бил занемарен, върбата
пораснала застрашително и върху бараката на свидетеля падали много клони. Поради това
синът на С., който към момента бил собственик на имота, пуснал молба до общ. **** за
премахване на опасното дърво, комисия направила оглед и било взето решение за
премахването му. Дошла вишка на Общината с трима служители, които започнали
премахване на опасните клони, но се оказало, че нямат нужната техника за премахване на
цялото дърво. Затова се наложило да дойде частна група, за да премахне дървото, като това
станало със знанието на Общината. С. сочи, че дървото било едно, но с три или четири
разклонения, като се създавало впечатлетние, че са няколко дървета. По време на
3
премахването част от дървото паднало върху намиращия се под него орех и го счупило.
Счупило и една черница.
В сведения от дата 08.01.2018 г. по прокурорска преписка 1174/2017 г. Т. Д. СТ. и Т.
Ц. СТ. излагат, че били предупредени устно от полицейските служители да не се
разпореждат с нарязаните и нацепени дърва, намиращи се в двата имота, до приключване на
разследването по случая. Тъй като дървата в имота на С.и били разпръснати по двора, те ги
подредили. Забелязали, че дървата от съседния двор, който бил със съборена ограда,
започнали да изчезват, затова прибрали останалата част от тях също в своя двор, отделно от
другите.
В хода на първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства
чрез разпита на свидетелите **** и **** – сочени от ищеца, и **** – от страна на
ответниците.
От показанията на свид. ****, без дела и родство със страните, се установява, че
същият бил нает от **** да нареже дървета в с. ****. Свидетелят отишъл на следващия ден,
не помни конкретна дата, към 17:00 часа, и нарязал три дървета – върби, на трупчета и ги
оставил на място, на пет метра от сграда на ответниците. **** му платил и свидетелят си
тръгнал. Присъствала и съпругата на ****. Свидетелят сочи, че мястото се намира до
рекичка, имотът бил обграден, имало стълбчета, но липсвала мрежа. Свидетелят не знаел, че
имотът е на друг собственик.
От разпита на свид. **** – майка на детето на ищеца, чиито показания съдът цени
при условията на чл.172 от ГПК, като отчита възможната заинтересованост от изхода на
спора, се установява, че ищецът има имот в с. ****, но живее в гр. ****. Имотът бил закупен
от ищеца през 2001 г. от негов приятел и още оттогава започнали да се грижат за мястото.
Свидетелката заявява, че процесните шест дървета били като комплекс край южната част на
оградата на имота – млад орех, няколко тополи, 2 черници и 3 върби. Още при закупуването
на имота в него имало голям орех, който се намирал посредата, впоследствие били посадени
още два ореха по южната и северната част на имота. Свидетелката последно посетила имота
в края на месец ноември 2021 г. Същата разбрала за отсечените дървета от ****, който й се
обадил по телефона. Свидетелката го посъветвала да извика полиция. Сочи, че ответниците
не са отрекли, че са отсекли дърветата. Когато свидетелката отишла на място, имотът
приличал на гора, в която се извършва дърводобив. Излага, че имотът се намира покрай
дере, има черно пътче, по което може да мине само една кола, всичко това било пълно с
клони. Разговаряла и със съседите; един от тях бил помолил **** да вземе няколко клона, но
ответникът му отказал. Свидетелката сочи, че малко преди този случай ищецът и
ответниците били в добри отношения. Клоните на върбата и преди са създавали проблеми на
бараката на ответниците, като ищецът **** им е съдействал и са премахвали „някое и друго
клонче“. Предполага, че този път всичко се е случило, тъй като ответницата **** й била
сърдита – не били говорили от година поради това, че свидетелката видяла изсечено дърво
на общинска територия в гр. **** и публикувала снимка във „Фейсбук“, като впоследствие
се оказало, че дървото е изсечено, за да бъде направен подход към фирмения имот на
ответниците, но дървесината е изчезнала. Свидетелката заявява, че е видяла отрязаните в
процесния имот дървета, но изтъква, че в момента ги няма. Изтъква още, че мястото е
оградено и има врата откъм дерето, заключена с катинар, но оградата – мрежа на бетонни
стълбчета през 2 метра, е разкачена от ответниците. Не знае кой е бил собственик на
процесния имот през 2017 г. Сочи, че тя самата има изпълнително дело с ****.
В показанията си свид. ****, без дела и родство със страните, излага, че поддържа
близки приятелски отношения с ответницата Т.С.. Свидетелката ходи в имота, откакто
ответниците са го закупили преди около 20 години. Заявява, че в имота, намиращ се вляво от
къщата на ответниците, никога не е виждала никого, до скоро дори не знаела, че имотът има
собственик. Сочи, че в този имот имало една върба. Ответниците не са местили или
събаряли ограда.
С оглед на така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с осъдителен владелчески иск по реда на чл. 75 от ЗС.
4
По този ред може да бъде защитавано владение на недвижим имот или на вещно
право върху такъв имот, включително и върху сервитут, което е продължило непрекъснато
повече от шест месеца. Владението може да бъде защитавано срещу всяко нарушение, а
именно всяко действие, с което се накърнява или отстранява фактическото господство на
владелеца и което е извън неговата воля. Искът по чл. 75 от ЗС защитава самото владение
като фактическо състояние. При разглеждането на иска за нарушено владение не могат да се
преценяват спорове за собственост.
В производството по чл. 75 ЗС ищецът следва да установи единствено факта на
осъществяване на владението и факта на нарушението, както вече беше посочено другите
права на страните върху имота не подлежат на изследване в това производство.
Ответник по иск с правно основание чл. 75 от ЗС може да бъде както лице, което
фактически извършва действие, с което пречи на владелеца или го отстранява от
осъществяване на фактическа власт върху имота, така и всяко лице, което поддържа това
неправомерно отнемане на владението от владелеца. Поради това и неоснователно се явява
възражението на ответниците, че същите са ненадлежни такива.
Неоснователно се явява и възражението, че искът не е предявен в законоустановения
шестмесечен презлузивен срок. Същият следва да бъде зачетен от момента на узнаването от
ищеца на факта на нарушението – 25.10.2017 г. Но дори и да бъде счетено, че преклузивният
срок започва да тече от момента на извършване на нарушението – 10.10.2017 г., искът е
предявен в срок, доколкото от пощенското клеймо се установява, че е подаден на 10.04.2018
г.
Съдът намира, че ищецът доказва факта на владението си посредством събраните
гласни доказателствени средства, чрез разпита на св. ****, чиито показания съдът цени като
обективни и достоверни; същите кореспондират и с представения Нотариален акт за
собственост върху недвижими имоти, придобити по давностно владение, № 51, том V, рег.
№ 5686, дело № 699 от 2018 г. Изолирани остават показанията на св. ****, че не е виждала
никого в процесния имот.
Относно твърдяното нарушение, съдът намира, че от съвкупния анализ на
доказателствения материал по делото същото бива установено. В тази насока съдът
кредитира показанията на свид. ****, същата се явява пряк очевидец на изсечената и
налична дървесина в процесния ден, както и на обстоятелството, че ответникът С. не е
отрекъл изсичането на същата. В подкрепа на изложеното от нея са и показанията на свид.
****, който заявява, че е бил нает от ответника за изсичането на дървета. Изсичането на
цяло дърво с 3-4 разклонения, вместо предвидения в заповед № 2946/10.10.2017 г. на Кмета
на Община **** опасно надвиснал клон, се потвърждава от изложеното от ответника С. в
сведение от дата 24.10.2017 г. по преписка 1174/2017 г. на Районна прокуратура – гр. ****.
Прибирането на дървесината от ответниците се установява от изложеното в сведения от дата
08.01.2018 г. по същата преписка. Посоченото в прокуроската преписка от ответниците има
характера на документ, притежаващ доказателствена сила за фактите, неизгодни за неговия
издател. В този смисъл е решение № 28 от 28.01.1999 г. по гр.д. № 3114/97 г. на IV Г.О. на
ВКС, според което саморъчните обяснения, дадени в предварителното наказателно
производство, имат доказателствена сила срещу подписалия ги, когато той удостоверява
неизгодни за себе си факти. Затова извънсъдебно признание на страната, съдържащо се в
обяснение пред органите на предварителното производство, следва да бъде обсъдено и взето
предвид заедно с останалите доказателства по делото.
Предвид изложеното, искът се явява основателен, а решението на
първоинстанционния съд следва да се отмени, включително в частта за разноските.
По съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора, разноски се следват на ищеца/въззивник Х.И.. Същият
претендира, съгласно списъци по чл. 80, представени договори за правна защита и
съдействие и платежни нареждания, сторени разноски в общ размер на 1223 лева за двете
инстанции, включващи 114 лева държавна такса за първоинстанционното производство, 10
5
лева държавна такса за издаване на съдебни удостоверения, 5 лева такса за банкови преводи,
20 лева държавна такса за призоваване на свидетел, 15 лева държавна такса за въззивна
частна жалба вх. № 6442/30.10.2019 г., 59 лева държавна такса за въззивното производство,
500 лева платено в брой адвокатско възнаграждение за всяка от двете инстанции. Съдът
следва да отбележи, че не са съдебно-деловодни разноски по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК
претендираните от ищеца такси за банков превод – плащането по тях е за предоставени
услуги от трети лица, поради което е недължимо за присъждане.
По възражението за прекомерност:
Съдът намира за неоснователно направеното пред първа инстанция от ответните
страни възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, тъй като
същото е съобразено с фактическата и правна сложност на делото. Освен това, ответниците
са претендирали адвокатско възнаграждение общо в размер на 1200 лева, което е повече от
два пъти по-високо от претендираното от ищеца. В тази хипотеза приложение намира и
практиката на ВКС, изразена в Определение № 3 от 5.01.2015 г. по ч.гр.д. № 7153/2014 г., IV
гр.о. на ВКС, според което възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на насрещната страна е неоснователно, когато направилата го страна сама е оценила високо
фактическата и правна сложност на делото и е поискала по-високо адвокатско
възнаграждение за своя процесуален представител.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 05.04.2021 г., постановено по гр.
дело № 447/2018 г. на РС – ****, включително в частта по разноските, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл. 75 от ЗС, Т. Д. СТ., ЕГН **********, и Т. Ц. СТ., ЕГН
**********, и двамата с адрес: гр. ****, обл. ****, да преустановят нарушението - нахлуване
в имот, находящ се в с**** общ. ****, а именно: дворно място с площ от 1 600 кв.м,
съставляващо УПИ III-283 в кв. 38 по плана на селото, при граници: улица, ПИ II-284, IV-
282, V-281 и IX-280, както и да възстановят фактическото положение отпреди
нарушението, изразяващо се във връщане на отсечените дървета (трупи) – един орех, две
черници, една топола и две върби, във владение на ищеца ХР. Р. ИВ., ЕГН **********, в
имота, находящ се в с**** общ. ****, а именно: дворно място с площ от 1 600 кв.м,
съставляващо УПИ III-283 по плана на селото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Т. Д. СТ., ЕГН **********, и Т. Ц. СТ.,
ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. ****, обл. ****, да заплатят солидарно на ХР. Р. ИВ.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ****, обл. ****, ул. „****, сумата от 1218 лева (Хиляда двеста
и осемнадесет лева), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за двете
инстанции.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6