№ 7162
гр. София, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Д.
Членове:Вергиния Мичева
Румяна М. Найденова
при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20251100508428 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „ЗАД ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД срещу решение № 8514/12.05.2025г., постановено по гр. д. №
21731/2024г. на СРС, 154 с-в.
Решението се обжалва в частта, в която ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. бул.
„Г.М.Димитров“ № 1, е осъдено да заплати на ЗАД „Евроинс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Христофор
Колумб" № 43, по иск с правно основание чл. 411 КЗ сумата от 193,39 лева,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
15.04.2024г. до окончателното изплащане на сумата, както и по предявения
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 8,91 лева.
В жалбата са развити доводи за неправилност на решението. Твърди се,
че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на
материалния и процесуалния закон. Счита, че неправилно СРС е приел, че
водачът Георгиев има вина за настъпване на ПТП, а дори да се приеме
наличието на такава, намира, че първоинстанционният съд е следвало да
1
приеме, че е налице съпричиняване и да определи обезщетение 50/50. Излага
доводи, че СРС е кредитирал единствено оплакванията, касаещи тезата на
ищеца, въззиваем в настоящето производство. Моли решението да бъде
отменено в обжалваната част и исковете да бъдат отхвърлени, като
неоснователни и недоказани, а в условията на евентуалност – обезщетението
редуцирано наполовина, поради съпричиняване. Претендира разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на
въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Поддържа, че СРС правилно е приел, че и двамата водачи с
поведението си са допринесли за настъпване на ПТП, поради което размерът
на съпричиняването е 50 % за всеки от водачите. Моли решението на
районния съд да бъде потвърдено в обжалваната част, като му бъдат
присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е
постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора
факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни
материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като
основание за обжалване..
Искът е с правно основание в чл. 411 от КЗ /която разпоредба се явява
приложимо право в настоящия случай/. Встъпването в правата на увреден от
страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с
договор за имуществено застраховане задължения, се обуславя от
установяването на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за
2
имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение
за настъпили вреди; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на
вредите на основание чл. 50 от ЗЗД 3/ наличие към момента на настъпване на
ПТП на сключен валиден договор за застраховка „гражданска отговорност”
между делинквента и ответника.
От представената по делото застрахователна полица се установява, че е
налице валиден договор за имуществено застраховане с увредения, както и
плащането по него на обезщетение за настъпили вреди. По делото не се спори
относно наличието към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден
договор за застраховка „гражданска отговорност” между водача на МПС Пежо
407 и ответника.
Спорният по делото въпрос, с оглед наведените във възззивната жалба
оплаквания, се концентрира около обстоятелството дали е налице
противоправно поведение от страна на водача Георгиев, и ако е доказано
такова – установява ли се съпричиняване.
Пред СРС е приета СТЕ, неоспорена от страните, която настоящият
състав кредитира като обективно и компетентно изготвена, от която се
установява механизмът на ПТП: водачът на л.а. „БМВ 530“ рег. № С********
се движел по улица „Отец Паисий“ на заден ход, като навлизайки в района на
улицата спрял. В същото време л.а. „Пежо 407“ рег. № ******** се движел по
улица „Отец Паисий“, като траекториите на движение на автомобилите се
пресичат и настъпил удар с инициален контакт за л.а. „БМВ“ в задната дясна
част, в областта на задната броня, а за л.а. „Пежо“ – в предната дясна част, в
областта на предната броня и калник. Съгласно заключението преди
предприемане на маневрата водачът на л.а. „БМВ“ е имал техническа
възможност да възприеме движещия се л.а. „Пежо“, а водачът на л.а. „Пежо“
имал техническата възможност да възприеме л.а. „БМВ“ като опасност към
момента на навлизане на автомобила в лентата за движение на ул. „Отец
Паисий“. От експертизата се установява, че няма данни за технически
причини за настъпване на произшествието, като същите са от субективен
характер, и от техническа страна същото се е реализирало от действия на
двамата водачи с органите за управление.
По делото е разпитан като свидетел водачът на л.а. „БМВ“, рег. №
С******** Е.Д., който твърди, че автомобилът му бил паркиран, а двигателят
3
изключен. Посочва, че автомобил, движещ се по улицата, на чийто тротоар
бил спрял, ударил колата му в дясната задна част. Според свидетеля около 20
см. от задната част на л.а. „БМВ“ е излизала на пътното платно.
Правилно СРС не е кредитирал показанията на свидетеля Дончев,
дадени в съдебно заседание относно това дали управляваният от него
автомобил е бил в движение или паркиран, тъй като същите са в противоречие
с изложеното от него в декларация за завеждане на щета, в която е посочил, че
същият е спрял да пропусне движещ се по улицата автомобил, но водачът на
другия автомобил не го видял и настъпил удар. Видно от схемите към
двустранния протокол и декларацията за завеждане на щета, част от
автомобила, управляван от свидетеля Дончев, се намира на тротоара, а
останалата част – върху лентата за движение. С оглед на така обсъдените
доказателства, въззивният съд приема за доказан механизма, описан в
декларацията, двустранния протокол и САТЕ.
Ето защо, съдът намира, че водачът на лек автомобил БМВ е нарушил
разпоредбата чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която водачът на МПС преди да
започне движение назад е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението.
От друга страна водачът на лек автомобил Пежо 407 е нарушил
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП - водач на пътно превозно средство,
който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи
пътно превозно средство, да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и
да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение.
В случая се установява, че след изнасянето на пътното платно лек
автомобил БМВ е спрял, за да пропусне движещия се друг автомобил Пежо,
но въпреки това част от автомобила вече се е намирала върху платното за
движение. Както беше посочено по – горе, според САТЕ и двамата водачи са
имали техническа възможност да възприемат другия автомобил. Ето защо,
4
правилно СРС е приел, че вина за ПТП имат и двамата водачи, доколкото и
двамата са допринесли за настъпване на ПТП.
Противно на изложеното във въззивната жалба, СРС е приел, че е
налице съпричиняване, доколкото с поведението си и двамата водачи са
допринесли за настъпване на вредоносния резултат, като възраженията на
ответника, сега въззивник, са били обсъдени от първоинстанционния съд.
Други оплаквания във въззивната жалба не са релевирани, поради което
съдът е ограничен до изложеното в нея.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението
следва да се потвърди в обжалваната част.
По разноските за въззивната инстанция:
На въззиваемия, на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК следва
да бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер
на 400 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8514/12.05.2025г., постановено по гр. д.
№ 21731/2024г. на СРС, 154 с-в в обжалваната част.
ОСЪЖДА ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. бул. „Г.М.Димитров“ № 1, да
заплати на ЗАД „Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул."Христофор Колумб" № 43, на основание чл. 273
ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 400 лв., представляваща направените във
въззивното производство разноски.
В останалата част решението е влязло в сила, като необжалвано.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6