№ 3094
гр. София, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20241100508155 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 2031 от 05.02.2024 г. по гр.д. № 63409/2022 г. Софийски
районен съд, 45 състав осъдил Г. С. П., ЕГН **********, да заплати на С. С.
Ч., ЕГН **********, сумата в размер на 4 800 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищцата вследствие на
извършените от ответницата, без знанието и съгласието на ищцата, в периода
от 25.11.2017 г. до 30.11.2017 г. 12 броя тегления от банковата сметка на
покойния й син – А.И.Ч., починал на 19.11.2017 г., с № BG********* в „Банка
ДСК“ АД, чрез ползване на различни ATM устройства в гр. София и гр.
Плевен, посредством В.М. М., на който нареждала да тегли и да й предава
паричните суми, както следва:
сумата в размер на 400 лева, представляваща извършена транзакция на
25.11.2017 г. в 16.53 часа в гр. Плевен, ул. „*********, „Хипермаркет
Кауфланд”, посредством В.М. М. на АТМ устройство с № 01059602, като е
използван платежен инструмент - банкова карта, издадена от „Банка ДСК“
ЕАД на името на А.И.Ч. (починал на 19.11.2017 г.), без съгласие на наследника
на титуляра С. С. Ч. - майка, ведно със законната лихва, считано от 25.11.2017
1
г. до окончателно изплащане на вземането;
сумата в размер на 400 лева, представляваща извършена транзакция на
25.11.2017 г. в 16.55 часа в гр. Плевен, ул. „*********, „Хипермаркет
Кауфланд”, посредством В.М. М. на АТМ устройство с № 01059602, като е
използван платежен инструмент - банкова карта, издадена от „Банка ДСК“
ЕАД на името на А.И.Ч. (починал на 19.11.2017 г.), без съгласие на наследника
на титуляра С. С. Ч. - майка, ведно със законната лихва, считано от 25.11.2017
г. до окончателно изплащане на вземането;
сумата в размер на 400 лева, представляваща извършена транзакция на
26.11.2017 г. в 21.42 часа в гр. София, ул. „*********, посредством В.М. М. на
АТМ устройство с № 01057105, като е използван платежен инструмент -
банкова карта, издадена от „Банка ДСК“ ЕАД на името на А.И.Ч. (починал на
19.11.2017 г.), без съгласие на наследника на титуляра С. С. Ч. - майка, ведно
със законната лихва, считано от 26.11.2017 г. до окончателно изплащане на
вземането;
сумата в размер на 400 лева, представляваща извършена транзакция на
26.11.2017 г. в 21.43 часа в гр. София, ул. „*********, посредством В.М. М. на
АТМ устройство с № 01057105, като е използван платежен инструмент -
банкова карта, издадена от „Банка ДСК“ ЕАД на името на А.И.Ч. (починал на
19.11.2017 г.), без съгласие на наследника на титуляра С. С. Ч. - майка, ведно
със законната лихва, считано от 26.11.2017 г. до окончателно изплащане на
вземането;
сумата в размер на 400 лева, представляваща извършена транзакция на
27.11.2017 г. в 14.42 часа в гр. София, бул. „Ал. Стамболийски“, посредством
В.М. М. на АТМ устройство с № 00000610, като е използван платежен
инструмент - банкова карта, издадена от „Банка ДСК“ ЕАД на името на А.И.Ч.
(починал на 19.11.2017 г.), без съгласие на наследника на титуляра С. С. Ч. -
майка, ведно със законната лихва, считано от 27.11.2017 г. до окончателно
изплащане на вземането;
сумата в размер на 400 лева, представляваща извършена транзакция на
27.11.2017 г. в 14.44 часа в гр. София, бул. „Ал. Стамболийски“, посредством
В.М. М. на АТМ устройство с 00000610, като е използван платежен
инструмент - банкова карта, издадена от „Банка ДСК“ ЕАД на името на А.И.Ч.
(починал на 19.11.2017 г.), без съгласие на наследника на титуляра С. С. Ч. -
2
майка, ведно със законната лихва, считано от 27.11.2017 г. до окончателно
изплащане на вземането;
сумата в размер на 400 лева, представляваща извършена транзакция на
28.11.2017 г. в 10.48 часа в гр. София, ул. „Цар Симеон“, посредством В.М. М.
на АТМ устройство с № 00000437, като е използван платежен инструмент -
банкова карта, издадена от „Банка ДСК“ ЕАД на името на А.И.Ч. (починал на
19.11.2017 г.), без съгласие на наследника на титуляра С. С. Ч. - майка, ведно
със законната лихва, считано от 28.11.2017 г. до окончателно изплащане на
вземането;
сумата в размер на 400 лева, представляваща извършена транзакция на
28.11.2017 г. в 10.59 часа в гр. София, бул. „Тодор Александров“, посредством
В.М. М. на АТМ устройство с № 00000333, като е използван платежен
инструмент - банкова карта, издадена от „Банка ДСК“ ЕАД на името на А.И.Ч.
(починал на 19.11.2017 г.), без съгласие на наследника на титуляра С. С. Ч. -
майка, ведно със законната лихва, считано от 28.11.2017 г. до окончателно
изплащане на вземането;
сумата в размер на 400 лева, представляваща извършена транзакция на
29.11.2017 г. в 13.11 часа в гр. София, бул. „*********, посредством В.М. М.
на АТМ устройство с № 01051622, като е използван платежен инструмент -
банкова карта, издадена от „Банка ДСК“ ЕАД на името на А.И.Ч. (починал на
19.11.2017 г.), без съгласие на наследника на титуляра С. С. Ч. - майка, ведно
със законната лихва считано от 29.11.2017 г. до окончателно изплащане на
вземането;
сумата в размер на 400 лева, представляваща извършена транзакция на
29.11.2017 г. в 13.12 часа в гр. София, бул. „*********, посредством В.М. М.
на АТМ устройство с № 01051622, като е използван платежен инструмент -
банкова карта, издадена от „Банка ДСК“ ЕАД на името на А.И.Ч. (починал на
19.11.2017 г.), без съгласие на наследника на титуляра С. С. Ч. - майка, ведно
със законната лихва, считано от 29.11.2017 г. до окончателно изплащане на
вземането;
сумата в размер на 400 лева, представляваща извършена транзакция на
30.11.2017 г. в 09.47 часа в гр. София, ж.к. „Малинова долина“, ул. „*********,
посредством В.М. М. на АТМ устройство с № 01061113, като е използван
платежен инструмент - банкова карта, издадена от „Банка ДСК“ ЕАД на името
3
на А.И.Ч. (починал на 19.11.2017 г.), без съгласие на наследника на титуляра С.
С. Ч. – майка, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2017 г. до
окончателно изплащане на вземането;
сумата в размер на 400 лева, представляваща извършена транзакция на
30.11.2017 г. в 09.55 часа в гр. София, ж.к. „Малинова долина“, ул. „*********,
посредством В.М. М. на АТМ устройство с № 01061113, с използван платежен
инструмент - банкова карта, издадена от „Банка ДСК“ ЕАД на името на А.И.Ч.
(починал на 19.11.2017 г.), без съгласие на наследника на титуляра С. С. Ч. -
майка, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2017 г. до окончателно
изплащане на сумата.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата е осъдена да заплати на
ищцата сумата 992 лева – разноски по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответницата Г. С. П.,
която го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно
приложение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Районният съд неправилно
приел, че ищцата е доказала кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 45
ЗЗД – противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, вина. Като доказателства за извършените деяния били представени
два документа, издадени от „Банка ДСК“ АД - уведомление от 15.12.2017 г. и
извлечение от разплащателна сметка с титуляр А.И.Ч. за периода от 19.11.2017
г. до 11.12.2017 г., които установявали само факта на осъществени транзакции,
техния размер, дата и място на осъществяването им, но не и съпричастността
на ответницата към извършените деяния. За да обоснове граждански деликт
съдът възприел изцяло и като безспорно установено описанието на
извършените отделни деяния от влязлата в сила на 21.03.2023 г. присъда №
62/11.05.2022 г. по НОХД № ********** 4015/2021 г. по описа на СГС, с която
ответницата била призната за невинна, при пълно тъждество между деянието -
предмет на присъдата и деянието - предмет на доказване в исковото
производство. Според императивната норма на чл. 300 ГПК, влязлата в сила
присъда била задължителна за гражданския съд, разглеждащ
гражданскоправните последици от деянието относно това дали то е извършено
или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен, като
4
задължителната сила на присъдата се разпростирала досежно всички признаци
на престъпния състав и досежно правната квалификация на деянието. Иначе
казано, обстоятелствата относно това има ли противоправно деяние с автор
ответника по делото и начинът на извършване на самото деяние нямало как да
бъдат пререшавани и следвало да се приемат за установени. Осъдителна или
оправдателна, обвързващата сила на присъдата винаги предпоставяла
тъждество между деянието, предмет на същата и деянието, което е предмет на
доказване в исковия процес пред гражданския съд. Въпреки че се позовал на
задължителността на влязлата в сила присъда, районният съд направил точно
обратните изводи и практически отказал да се съобрази с разрешените със
сила на пресъдено нещо въпроси относно това извършени ли са от
ответницата посочените от ищцата деяния, виновна ли е за извършването им и
тяхната противоправност. Въпреки че наказателният съд я признал за невинна
за извършването на посочените от ищцата деяния, както и по безспорен начин
била установена липсата на противоправност на деянията, за което били
изложени подробни мотиви и от трите съдебни инстанции,
първоинстанционният съд приел, че в процеса са доказани извършените от
ответника деяния, от които за ищцата са произлезли процесните имуществени
вреди на процесната стойност в причинна връзка с деянията, както и че
деянието е извършено виновно от ответника. С този свой извод
първоинстанционният съд практически отказал, в нарушение на материалния
закон, да зачете задължителната сила на присъдата относно виновността на
дееца, като приел за доказана вината на ответницата в гражданското
производство въпреки оправдателната присъда от наказателния съд за същите
деяния. Заобикаляйки влязлата в сила присъда, първоинстанционният съд с
изводите си, вместо да спази закона, а и формалната логика, според която едни
и същи факти, които са елементи както от състава на престъпление, така и от
осъществения с него деликт, да бъдат интерпретирани еднозначно в присъдата
и в съдебния акт, уреждащ гражданскоправните последици от деянието, в
нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила
нарушил законовата забрана да се пререшават въпроси, които са установени
със сила на пресъдено нещо. Въпреки подробно изложените мотиви и на трите
съдебни инстанции на наказателния съд относно липсата на противоправност
на извършените от ответницата деяния и пълното съвпадение между
съставите, които обуславяли отговорността по наказателния и по гражданския
5
закон, първоинстанционният съд нарушил забраната за пререшаване на
въпроси, установени със сила на пресъдено нещо и приел, че са налице
предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност по ЗЗД, че самият
факт на установяване на извършване на процесните деяния от обективна
страна води до тяхната противоправност. Според въззивницата гражданският
съд не можел да обоснове деликтно поведение с нарушаването на конкретен
състав, след като деецът е бил оправдан по повдигнатото обвинение за същото
престъпление, тъй като по този начин се заобикаляла присъдата и се извеждал
деликт, въпреки че за него наказателният съд бил признал дееца за невинен.
Цитираната от районния съд съдебна практика се явявала неотносима, тъй
като същата се отнасяла до случай, в който е реализирана само деликтна
отговорност без да е реализирана наказателна такава, съответно без да е
налице влязла в сила присъда. Неправилно също районният съд приел да е
доказан и другият елемент от фактическия състав на твърдяния деликт -
имуществена вреда. Както посочил и съдът, разходването на процесната сума
било за погребение на починалото лице. В случая ищцата се явявала
единствен наследник на покойния си син А.И.Ч., и като такава разходите за
погребение на наследодателя й били нейно задължение, съгласно трайната
съдебна практика и мотивите на наказателния съд. В този смисъл не била
доказана по никакъв начин твърдяната от нея вреда, доколкото реално
липсвало разместване на имущество и придобиване на облага от ответницата
за сметка на претърпяна вреда от наследницата – ищца. Поради това моли
съда да отмени атакуваното решение и вместо това да постанови друго, с
което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски съгласно списък по
чл. 80 ГПК. Съображения излага в писмени бележки от 30.04.2025 г.
Въззиваемата страна С. С. Ч. не е депозирала отговор на жалбата по
реда на чл. 263, ал. 1 ГПК. В открито съдебно заседание на 23.04.2025 г. чрез
процесуален представител оспорва жалбата и моли съда да потвърди
атакуваното решение като правилно. Претендира разноски за въззивното
производство съгласно списък по чл. 80 ГПК. Съображения излага в писмени
бележки от 29.04.2025 г.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
6
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав
намира, че при постановяването му не са нарушени императивни
материалноправни норми, а с оглед непреклудираните доводи в жалбата
решението е правилно по следните съображения:
От фактическа страна: По делото не е било спорно и от приетото
удостоверение за наследници се установява, че ищцата С. С. Ч. е единствен
наследник на своя син А.И.Ч., починал на 19.11.2017 г.
Не се спори също и по делото се установява, че с влязла в сила на
21.03.2023 г. присъда № 62 от 11.05.2022 г. по НОХД № ********** 4015/2021
г. по описа на СГС, НК, 11 състав, Г. С. П. е призната за невинна за това, че за
времето от 25.11.2017 г. до 30.11.2017 г. в гр. Плевен и в гр. София, като
посредствен извършител, посредством В.М. М., ЕГН **********, при
условията на продължавано престъпление, като с повече от едно деяние, а
именно 12 деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, е
използвала 12 пъти платежни инструменти – банкови карти с № ********* и
№ *********, издадени от „Банка ДСК“ ЕАД на името на А.И.Ч. (починал на
19.11.2017 г.), без съгласие на наследника на титуляра С. С. Ч. – майка, като на
различни АТМ устройства в гр. Плевен и гр. София осъществила транзакции
за сумата в общ размер от 4 800 лв. (подробно описани), и на основание чл.
304 НПК вр. чл. 9, ал. 2 НК я оправдал по повдигнатото й обвинение по чл.
249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
От приетите и неоспорени удостоверение от 15.12.2017 г., издадено от
„Банка ДСК“ ЕАД и извлечение от банкова сметка № BG********* в „Банка
ДСК“ ЕАД с титуляр А.И.Ч. за периода от 19.11.2017 г. до 11.12.2017 г. се
установява факта на извършените 12 транзакции с двете банкови карти, при
7
които от банковата сметка са изтеглени суми в общ размер 4 800 лв.
От правна страна: Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. Предпоставките на деликтната
отговорност са: противоправно деяние – действие или бездействие, вреда,
причинна връзка между деянието и вредата, вина. В тежест на ищеца е да
докаже при условията на пълно и главно доказване твърдяното противоправно
деяние, настъпилата вреда и причинната връзка между деянието и вредата.
Вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника
е да обори установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция. Предпоставките
следва да са налице кумулативно.
Въззивният съд намира за неоснователни доводите в жалбата за
допуснато от районния съд нарушение на материалния и процесуалния закон,
като не зачел влязлата в сила оправдателна присъда за извършени от
ответницата като посредствен извършител престъпления по чл. 249, ал. 1 НК в
условията на продължавано престъпление.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Чл. 413, ал. 2
НПК предвижда, че влезлите в сила присъди са задължителни за гражданския
съд по въпросите извършено ли е деянието, виновен ли е деецът, наказуемо ли
е деянието. Задължителността на присъдата се отнася до всички елементи на
престъпния състав, и само до тях. Сила на пресъдено нещо има диспозитивът
на присъдата, но не и мотивите й.
Съгласно трайната практика на ВКС (решение № 462 от 09.07.2024 г. по
гр. д. № 4333/2022 г., ІІІ ГО, определение № 330 от 18.05.2011 г. по т. д. №
396/2010 г., ІІ ТО, определение № 616 от 21.07.2014 г. по ч. т. д. № 1732/2014
г., І ТО, определение № 381 от 16.09.2022 г. по ч. т. д. № 434/2022 г., І ТО,
определение № 647 от 16.08.2023 г. по т. д. № 722/2023 г., І ТО и цитираната в
тях друга практика), обвързващата сила на присъдата се отнася до всички
елементи на престъпния състав. Зачита се не само осъдителната, но
и оправдателната присъда, когато тя отрича елементи от фактическия състав
на отговорността за непозволено увреждане (напр. деянието на извършителя,
наличността на вреди – когато са елемент от състава на престъплението,
8
причинната връзка между действията му и вредите), но не и
когато оправдава обвиняемия поради несъставомерност на деянието, защото
макар и да не е престъпление, деянието може да е непозволено увреждане;
Оправдателната присъда на наказателния съд не във всички хипотези изрично
изключва гражданската отговорност на делинквента, поради което за
приложението на нормата на чл. 300 ГПК от значение са елементите на
фактическия състав на непозволеното увреждане. Деянието, което подлежи на
доказване в исковия процес, както и противоправността му съгласно
разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, не във всички случаи представлява престъпление
по смисъла на НК, а вината при деликтната отговорност се предполага. В този
смисъл, независимо от задължителната сила на присъдата, гражданската
отговорност на делинквента би могла да бъде ангажирана и
при оправдаването му; За съда по гражданското дело биха били задължителни
всички констатации на осъдителна присъда, които се отнасят до дееца и
елементите на престъпния състав. При оправдателна присъда зачитането по
гражданското дело е по въпросите, които са били основание такава присъда да
бъде постановена и ако това е от значение за гражданската отговорност
от непозволено увреждане.
В този смисъл са и разясненията в т. 1 на ППВС № 9/25.12.1961 г.
(дадени във връзка с хипотезата на предявен граждански иск в наказателния
процес), съгласно които когато наказателният съд приеме, че деянието не е
престъпно, не е виновно или не се наказва, той е длъжен да се произнесе по
гражданския иск. И в тези случаи основанието на иска остава деянието,
предмет на обвинението. Затова съдът, макар и да е оправдал подсъдимия,
следва да уважи гражданския иск за причинените от деянието вреди, ако са
налице условията на гражданска отговорност.
В случая с влязлата в сила присъда ответницата е оправдана по
повдигнатото й обвинение за извършено при условията на чл. 26, ал. 1 НК
престъпление по чл. 249, ал. 1 НК, но на основание чл. 9, ал. 2 НК. Съгласно
нормата на чл. 9, ал. 2 НК, не е престъпно деянието, което макар формално и
да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради
своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена
опасност е явно незначителна. Следователно оправдателната присъда не
отрича извършването на деянията от ответницата като посредствен
извършител, а същата е оправдана, тъй като извършените от нея деяния не са
9
престъпни по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК.
Ето защо правилно районният съд е приел, че по делото е доказано
извършването от ответницата като посредствен извършител на процесните 12
бр. транзакции чрез използване на 2 бр. платежни инструменти без съгласието
на наследника на титуляра. А използването на чужд платежен инструмент без
съгласието на титуляра несъмнено съставлява противоправно поведение по
смисъла на чл. 45 ЗЗД.
Престъплението по чл. 249, ал. 1 НК е безрезултатно (престъпление на
формално извършване), но фактът на причиняване на имуществени вреди на
ищцата в претендирания размер от 4 800 лв. се установява от неоспореното
извлечение от банкова сметка. Вредите са причинени на ищцата в пряка
причинна връзка от противоправните деяния на ответницата. Следователно по
делото се установяват всички обективни елементи от фактическия състав на
чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Вината при непозволеното увреждане се предполага съгласно
установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция, която не е оборена от
ответницата. Налице са всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД,
поради което предявеният иск е основателен и доказан в предявения му размер
от 4 800 лв.
Заявеният за първи път с въззивната жалба довод по делото да не било
доказано наличието на имуществена вреда за ищцата, тъй като със сумата от
4 800 лв. ответницата била заплатила разходи за погребението на сина на
ищцата, е преклудиран по силата на чл. 133 ГПК, поради което не може да
бъде обсъждан от въззивния съд. Само за пълнота следва да се посочи, че това
твърдение е и недоказано по делото. Такова доказателство не съставляват
констатации и изводи на наказателния съд, обективирани в мотивите
към присъдата и изведени въз основа на събраните в наказателното
производство доказателства.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции,
атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата
инстанция се следват на въззиваемата. Доказано направените такива са в
размер на 800 лв. – адвокатско възнаграждение, което е заплатено в брой
съгласно удостовереното в представения договор за правна защита и
съдействие от 22.04.2025 г.
10
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2031 от 05.02.2024 г., постановено по
гр.д. № 63409/2022 г. на Софийски районен съд, 45 състав.
ОСЪЖДА Г. С. П., ЕГН **********, гр. София, ул. *********, да
заплати на С. С. Ч., ЕГН **********, с. Крупник, община Симитли, област
Благоевградска, ул. „*********, на основание чл. 78 ГПК сумата 800 лв.,
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280,
ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11