№ 125
Силистра,
29.11.2018 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Силистренският окръжен съд, в открито заседание на двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора
Василева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Виолета Александрова
2. Добринка Стоева
при секретаря Данаила Г., като
разгледа докладваното от съдия Александрова
в.гр.д. № 218 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Въззивно
производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №
283/27.07.2018 г., постановено по гр.д. № 302/2018 г., Силистренският районен
съд е отменил е заповед № РД-11-00-2040/22.12.2018 г. на изпълнителния директор
на Агенция по заетостта, с която на Р.И.В. е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ на основание чл.188, т.2 във връзка с чл.187, т.3
и т.10 от КТ като незаконосъобразна, осъдил е агенцията да заплати на Р.И.В.
400 лв. разноски по делото и 30 лв. държавна такса по сметка на Районен съд –
Силистра.
Производството
е образувано по въззивна жалба на
Агенция по заетостта гр. София чрез процесуален представител с искане за
отмяна на обжалваното решение отхвърляне на предявения иск.
Ответникът по жалбата Р.И.В. чрез
процесуален представител моли да бъде потвърдено обжалваното решение.
Окръжният
съд, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото и
оплакванията в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е
процесуално допустима, но по същество неоснователна.
Иск с правно
основание чл.358, ал.1, т.2 от КТ.
Не се
спори, че ищцата не е регистрирала 23 броя подадени заявления по проект
„Родители в заетост“ в деловодната система „Архимед“ в периода 30-31.10.2017 г.
Спорно е дали е имала това задължение, съответно налице ли е неизпълнение на
възложена работа и други трудови задължения – хипотеза на чл.187, т.3 и 10 от КТ като основание за налагане на дисциплинарно наказание.
Районният
съд е извършил всички поискани, допустими и законосъобразни процесуалния
действия по изясняване на спора и е постановил правилно и законосъобразно
решение. Същото съдържа обосновани и законосъобразни мотиви, поради което и на
основание допустимата препратка на чл.272 от ГПК счита, че обжалваното решение
следва да се потвърди без преповтаряне на мотивите.
Следва да
се направят уточнения и допълнения към мотивите. От заповед №
РД-11-07-10-43/20.09.2017 г. на директора на Бюрото по труда гр. Силистра става
ясно, че е определен кръг от служители за изпълнение на заложените дейности по
проект „Родители в заетост“, в който екип е и ищцата. Тази заповед не определя
задълженията на всеки служител от екипа. По предходна заповед №
РД-11-07-10-37/02.08.2017 г. работата с деловодната система „Архимед“, в която
е следвало да се регистрират процесните заявления, е възложена също на други
служители, а не на ищцата. Приложената длъжностна характеристика на същата не
сочи такова задължение. Не е представено нито едно писмено или гласно
доказателство за възлагане на ищцата да извършва регистриране на заявления, да
ѝ е определен код за достъп до посочената система и да е извършвала други
регистрации на заявления. Прави впечатление, че в отговора на исковата молба
нарушението на ищцата е обобщено, цитирам „е допуснала 23 заявления да останат
извън сроковете за регистрация“, а не неизпълнено задължение за регистрация.
Следователно самият отговор не съдържа конкретни доводи за посоченото в
заповедта нарушение.
Ответникът-жалбоподател
твърди, че ищцата е определена като „водещ“ служител или „отговорен служител“
по проекта. Това е отразено в докладната записка и в свидетелското показание на
директора Перчемлиева, но доказателства в тази насока липсват. Дори да се
приеме, че тази водеща роля е определена устно и че забавянето на регистрацията
на заявленията да е резултат от бездействие на ищцата да организира
регистрацията, тогава на същата е следвало да бъде наложено дисциплинарно
наказание с други мотиви – за нарушение на възложени ръководни функции или за
чисто техническо действие – да предаде заявленията на служител, извършващ в
момента регистрации.
Въззивната
жалба не налага промяна в мотивите. Несъстоятелно е позоваването на Заповед №
РД-11-07-10-37/02.08.2017 г., защото ищцата не фигурира в тази заповед. Общата
заетост на последната не следва да се обсъжда, тъй като няма пряко отношение
към спора. Такава преценка би имала значение при изследване наличие или
отсъствие на натовареност при извършено друго нарушение, а изложеното по-горе
води до извод за липса на нарушението, отразено в заповедта.
В исковата
молба датата на издаване на процесната заповед е 22.12.2017 г. (тя не е
оспорена), в диспозитива на решението е 22.12.2018 г. (тази дата не е
настъпила), а приложената в делото заповед няма дата. Налице е очевидна
фактическа грешка, която може да бъде изправена по реда на чл.247 от ГПК. Тази
грешка не е пречка за настоящото производство. Съгласно чл.195, ал.1 от КТ
датата на издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не е от
задължителните законови реквизити. Това се обяснява с текста на ал.3 от същия
член, че дисциплинарното наказание се смята за наложено от датата на връчване
на заповедта, която в случая е отразена – 03.01.2018 г. Следователно в
процесния случай заповедта е индивидуализирана по номер и дата на връчване.
Жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати разноски за въззивната инстанция в размер на
400 лв. съгласно представения списък на разноските. Съгласно чл.280, ал.3, т.3
от ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от
горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 283/27.07.2018 г.,
постановено по гр.д. № 302/2018 г. по описа на Силистренски районен съд.
ОСЪЖДА Агенция по заетостта гр. София да
заплати на Р.И.В., разноски за въззивната инстанция в размер на 400
(четиристотин) лева.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.