Решение по дело №66/2015 на Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ № 75

гр. Пазарджик, 26.04.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на двадесет и трети февруари през две хиляди и осемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ

 

секретар Г. М.                   

като разгледа докладваното от съдията търг. дело № 66/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ от В.А.Р., в качеството й на синдик на „ДЕКОРА“ ЕООД (н), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Ал. Стамболийски“ № 12, срещу „ДЕКОРА“ ЕООД (н), ЕИК ********* и „МИЛВА ХОУМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Илинден, бл. 128, вх. В, ет. 3, ап. 45, за обявяване за недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността на сделката (волеизявлението), с което е поискано правото на собственост върху моторно превозно средство, марка: Мерцедес, модел: МЛ320CDI 4-матик, рама: WDC1641221A502219, двигател: 64294040772571, ДР № РА 6009 ВР, да бъде прехвърлено на „МИЛВА ХОУМ“ ЕООД и е деклариран отказ от правото да се придобие от „ДЕКОРА“ ЕООД собствеността върху него, което волеизявление е обективирано в Молба-декларация рег. № 2533 от 20.09.2013 г. на нотариус, рег. № 472 от НК, като възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършена в 2-годишен срок преди датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност – 26.11.2013 г., но не по-рано от датата на неплатежоспособността – 31.12.2012 г., а при условие на евентуалност – иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, от синдика В.Р. за обявяване за недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността на същото това волеизявление, като действие, с което длъжникът уврежда кредиторите на несъстоятелността, при извършването на което, както длъжникът, така и лицето с което е договарял, са знаели за увреждането.

Предявените искове се основават на следните фактически твърдения:

Ищецът твърди, че с решение № 49 от 07.05.2014 г. по т. д. № 197/2013 г. на ОС – Пазарджик е открито производство по несъстоятелност на ответника „ДЕКОРА“ ЕООД. Молбата за откриване на производството по несъстоятелност е подадена на 26.11.2013 г. След обжалване, с решение № 711 от 25.11.2014 г. по в. т. д. № 792/2014 г. на Апелативен съд – Пловдив е определена начална дата на неплатежоспособността на длъжника – 31.12.2012 г. Решението не е обжалвано и е влязло в сила. С определение № 411 от 02.07.2014 г. по т. д. № 197/2013 г. на съда по несъстоятелността В.А.Р. е назначена за постоянен синдик. Твърди се, че на 01.10.2013 г. с нотариално заверен Договор за прехвърляне на собственост на МПС лизингодателят „ДСК АУТО ЛИЗИНГ“ ЕООД е продало на „МИЛВА ХОУМ“ ЕООД лек автомобил, марка: Мерцедес, модел: МЛ320CDI 4-матик, рама: WDC1641221A502219, двигател: 64294040772571, ДР № РА 6009 ВР (бивш рег. № РВ 6993 МВ). Излага се, че този автомобил е ползван от несъстоятелния длъжник „ДЕКОРА“ ЕООД в качеството му на лизингополучател по силата на сключен с лизингодателя „ДСК АУТО ЛИЗИНГ“ ЕООД договор за финансов лизинг № 0001833А1/08.12.2009 г. Поддържа се, че посочената продажба от 01.10.2013 г. е осъществена след изрично волеизявление на лизингополучателя, без което лекият автомобил не може да бъде прехвърлен на различно от лизингополучателя лице. Това волеизявление е обективирано в Молба-декларация рег. № 2533 от 20.09.2013 г. на нотариус, рег. № 472 от НК, отправена до лизингодателя и с която е поискано правото на собственост върху процесното МПС да бъде прехвърлено на „МИЛВА ХОУМ“ ЕООД, като е деклариран отказ от правото да се придобие от „ДЕКОРА“ ЕООД собствеността върху него, въпреки изплатената изцяло цена. Във връзка с тези обстоятелства „ДЕКОРА“ ЕООД е издало на „МИЛВА ХОУМ“ ЕООД фактура № ********** от 01.10.2013 г. за сумата от 6 500 лева без ДДС или 7 800 лева с вкл. ДДС, представляваща уговорената между страните цена за прехвърляне правото на собственост върху автомобила. Ищцата твърди, че с оглед установената застрахователна стойност на МПС от 52 700 лева към 27.03.2015 г. може да се заключи, че посочената в договора за продажба от 01.10.2013 г. застрахователна стойност от 7 800 лева от една страна е невярна, а от друга води до извод, че даденото по сделката (МПС на стойност 52 700 лева) значително надхвърля по стойност полученото (6 500 лева без ДДС или 7 800 лева с вкл. ДДС) и същото е извършено в 2-годишен срок преди датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност – 26.11.2013 г., но не по-рано от датата на неплатежоспособността – 31.12.2012 г., поради което на основание чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ тази сделка (волеизявление) е недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността.

Искът е предявен и на второ основание, при условие на евентуалност, като възмездна сделка, увреждащи кредиторите на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „МИЛВА ХОУМ“ ЕООД, чрез адв. А.П. ***, е депозирал отговор на исковата молба. След описване хронологията на извършените от съда и ищеца процесуални действия излага твърдения по съществото на спора, че на основание чл. 647, ал. 3 от ТЗ, недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписването на исковата молба. По отношение на иска по чл. 135 от ЗЗД изразява становище, че синдикът не е легитимиран да го предяви.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ДЕКОРА“ ЕООД /н/ не е депозирал отговор на исковата молба, като връчването е редовно съгласно чл. 50, ал. 2 от ГПК.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в която се отговаря на възраженията на ответника „МИЛВА ХОУМ“ ЕООД – синдикът е легитимиран да води иск по чл. 135 от ЗЗД видно от чл. 649 от ТЗ. Добросъвестността на приобретателя е неотносима за уважаването на отменителния иск.

В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на ДИМ от ответника „МИЛВА ХОУМ“ ЕООД, чрез адв. А.П. ***, в който се отговаря на ДИМ. Изразява становище, че искът не може да се предяви срещу дружеството, тъй като е трето добросъвестно лице.

По допустимостта на производството:

Легитимацията на ищеца е изрично предвидена в разпоредбата на чл. 649, ал. 1 от ТЗ както по главния иск, така и по евентуалния, а тази на ответниците се определя от твърденията му за страните по увреждащата сделка. Сезиран е съдът по несъстоятелността – чл. 649, ал. 5 от ТЗ.

Относно преклузивния срок:

Съгласно нормата на чл. 649, ал. 1, изр. 1 ТЗ, иск по чл. 645, 646 и 647 от този закон и по чл. 135 от ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност, може да предяви синдикът, а при негово бездействие – всеки кредитор на несъстоятелността, в едногодишен срок от откриване на производството, съответно от момента на обявяването на решението по чл. 632, ал. 2 ТЗ. Видно от публичния ТР производството по несъстоятелност спрямо длъжника „ДЕКОРА“ ЕООД е открито на 07.05.2014 г. – чл. 634а, ал. 1 вр. чл. 630, ал. 1 от ТЗ, като настоящите искове са депозирани в съда на 09.04.2015 г., т. е. са в едногодишния преклузивен срок и на това основание същите са допустими.

Съдът приема от фактическа страна следното:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК вр. чл. 155 от ГПК, съдът е обявил на страните следните общоизвестни, видни от ТР към АВп, а и служебно известни на съда, факти, че: С решение № 49 от 07.05.2014 г. по т. д. № 197/2013 г. на ОС – Пазарджик е открито производство по несъстоятелност на ответника „ДЕКОРА“ ЕООД. Молбата за откриване на производството по несъстоятелност е подадена на 26.11.2013 г.; с влязло в сила решение № 711 от 25.11.2014 г. по в. т. д. № 792/2014 г. по описа на Пловдивския апелативен съд е определена начална дата на неплатежоспособността на длъжника – 31.12.2012 г. И двете решения са обявени в ТР. С определение № 411 от 02.07.2014 г. по т. д. № 197/2013 г. на съда по несъстоятелността В.А.Р. е назначена за постоянен синдик.

С Договор от 08.12.2009 г. за финансов лизинг на пътни превозни средства № 0001833А1 лизингодателят „ДСК АУТО ЛИЗИНГ“ ЕООД се е задължил да придобие от трето лице и да предостави за ползване на лизингополучателя „ДЕКОРА“ ЕООД лек автомобил, марка: Мерцедес, модел: МЛ320CDI 4-матик, срещу заплащане на определена лизингова цена /лизингови вноски/. Съгласно (изменената) т. 2.1 от Общите условия, обективирана в индивидуалния договор, на лизингополучателя е предоставено правото да придобие собствеността върху автомобила след плащане на последната лизингова вноска и при условие, че е изпълнил всичките си други задължения по договора. Същото е предвидено и в т. 1.3 от ОУ. Видно от приложения погасителен план към договора, общата цена е в размер на 52 500 евро без ДДС, а последната вноска е с предвидена дата за плащане 01.12.2014 г. Процесният лек автомобил марка: Мерцедес, модел: МЛ320CDI, шаси (рама): WDC1641221A502219, двигател: 64294040772571, рег. № РВ 6993 МВ, е предаден на лизингополучателя „ДЕКОРА“ ЕООД, действащо чрез управителя си Е.Ц. В.., на 16.12.2009 г. с приемо-предавателен протокол.

С Молба-декларация рег. № 2533 от 20.09.2013 г. на нотариус, рег. № 472 от НК, отправена от лизингополучателя, действащ чрез управителя С.И.К., до лизингодателя е поискано правото на собственост върху процесното МПС да бъде прехвърлено не на лизингополучателя „ДЕКОРА“ ЕООД, а на трето за договора лице – „МИЛВА ХОУМ“ ЕООД, като е деклариран и отказ от правото да се придобие от „ДЕКОРА“ ЕООД собствеността върху него, въпреки изплатената изцяло цена.

С Договор за прехвърляне на собственост на МПС от 01.10.2013 г., нотариално заверен от нотариус рег. № 271 от НК, лизингодателят „ДСК АУТО ЛИЗИНГ“ ЕООД е продало на „МИЛВА ХОУМ“ ЕООД лек автомобил, марка: Мерцедес, модел: МЛ320CDI 4-матик, рама: WDC1641221A502219, двигател: 64294040772571, рег. № РВ 6993 МВ, срещу цена, посочена като изплатена изцяло на прехвърлителя преди подписването на договора, съгласно условията на договор за финансов лизинг № 0001833А1 от 08.12.2009 г. Застрахователната стойност е определена в т. 3 от договора на 7 800 лева.

По делото е приета фактура от 01.10.2013 г., издадена от „ДЕКОРА“ ЕООД и получател „МИЛВА ХОУМ“ ЕООД с предмет процесния лек автомобил марка: Мерцедес, модел: МЛ320CDI 4-матик, на стойност 7 800 лева с вкл. ДДС.

От удостоверение за определяне на застрахователна стойност от 27.03.2015 г., издадено от застрахователен брокер, застрахователната стойност на лек автомобил марка: Мерцедес, модел: МЛ320 е определена на 52 700 лева.

През периода 20.09.2013 г. – 01.10.2013 г. едноличен собственик на капитала на „ДЕКОРА“ ЕООД и управител на дружеството е бил С.И.К., а преди това Е. Ц.В..

През периода 20.09.2013 г. – 01.10.2013 г. едноличен собственик на капитала на „МИЛВА ХОУМ“ ЕООД и управител на дружеството е бил А.Н.П., а преди това А.Н.П..

Правни изводи:

Предявени са главен иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ и евентуален по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.

В производството по иск с правно основание по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че атакуваната сделка е възмездна, извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, но не по-рано от датата на неплатежоспособността и по нея даденото от длъжника значително надхвърля по стойност полученото от него.

По делото няма данни, които да опровергават факта, че към 01.10.2013 г., когато е сключен договорът за прехвърляне на собствеността върху процесната лизингова вещ от лизингодателя „ДСК АУТО ЛИЗИНГ“ ЕООД на „МИЛВА ХОУМ“ ЕООД всички дължими суми по Договора за лизинг от 08.12.2009 г. са изплатени от лизингополучателя „ДЕКОРА“ ЕООД. От това следва да се приеме, че в полза на лизингополучателя „ДЕКОРА“ ЕООД е възникнало правото да придобие лизинговия актив, респ. лизингодателят е следвало да прехвърли собствеността върху веща на него, а не на трето за договора лице „МИЛВА ХОУМ“ ЕООД.

Молбата-декларация за съгласие на управителя на „ДЕКОРА“ ЕООД С.И.К. по естеството си обективира договор за цесия, по силата на който „ДЕКОРА“ ЕООД, като цедент, прехвърля на „МИЛВА ХОУМ“ ЕООД, като цесионер, правото си на вземане срещу лизингодателя „ДСК АУТО ЛИЗИНГ“ ЕООД за придобиване собствеността върху лизинговата вещ (така Решение № 54 от 04.03.2015 г. по т. д. № 709/2014 г. на Апелативен съд – Варна, недопуснато до касация с Определение № 477 от 16.06.2016 г. по т. д. № 2212/2015 г., ІІ т. о.). Молбата-декларация от 20.09.2013 г., видно и от самото й съдържание (собствеността да се придобие конкретно от „МИЛВА ХОУМ“ ЕООД) е решение, което безспорно следва да се приеме за взето преди сключването на договора от 01.10.2013 г. За валидността на сделката не е необходимо изричното съгласие на длъжника по нея – лизингодателя „ДСК АУТО ЛИЗИНГ“ ЕООД.

С оглед гореизложеното, извършената от страна на длъжника „ДЕКОРА“ ЕООД сделка – договор за цесия (обективирана в Молба-декларация от 20.09.2013 г.) с предмет имуществено право от масата на несъстоятелността, като сключена в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ – 26.11.2013 г., но не по-рано от датата на неплатежоспособността – 31.12.2012 г. принципно попада в предметния обхват на нормата на чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ. За уважаване на иска допълнително следва да се установи, че сделката е възмездна и даденото от длъжника значително надхвърля по стойност полученото от него.

За да е възмездна сделката, е необходимо да се установи, че всяка от страните по него се е задължила срещу насрещна престация.

В случая „МИЛВА ХОУМ“ ЕООД е заплатила сума в размер на 7 800 лева с вкл. ДДС на „ДЕКОРА“ ЕООД, видно от издадената фактура от 01.10.2013 г., предмет на която е процесната лизингова вещ. В същата не е описано основанието за издаването й от доставчика, дали това представлява продажна цена на МПС, възнаграждение за прехвърленото право по договора за цесия, наемна цена, цена по договор за лизинг или друго. Доколкото обаче заплащането на сумата представлява насрещна престация, независимо дали се касае до продажна цена на прехвърленото право за придобиване на МПС от лизингодателя или друго, то същата обосновава извод за възмездност на сделката.

Независимо от горното, съдът намира, че не е налице последната необходима предпоставка за уважаването на иска по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ. По делото не се събраха доказателства, които да установят дали даденото от длъжника значително да надхвърля по стойност полученото от него (сумата от 7 800 лева).

За да се направи преценка каква е стойността на правото, което цедентът „ДЕКОРА“ ЕООД е прехвърлило срещу сумата от 7 800 лева и оттам да се направи съпоставка на стойността на престациите, следва да се установи пазарната цена на конкретното МПС марка: Мерцедес, модел: МЛ320CDI. Предвид сходството на състава на чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ с този на чл. 646, ал. 2, т. 4 (отм.) ТЗ, приложими са дадените разрешения във формираната по чл. 646, ал. 2, т. 4 (отм.) ТЗ практика на ВКС, материализирана в: решение № 111 от 02.11.2011 г. по т. д. № 893/2010 г. на I т.о. на ВКС, решение № 67 от 15.04.2011 г. по т. д. № 746/2010 г. на II т.о. на ВКС, решение № 1 от 01.02.2013 г. по т.д. № 48/2012 г. на II т.о. на ВКС и решение № 1 от 22.04.2016 г. по т. д. № 2750/2014 г. на II т.о. на ВКС, според която моментът, към който следва да се преценява еквивалентността на насрещните престации е този на сключването на сделката. В случая това е датата на сключване на договора за цесия от 20.09.2013 г.

Правилата за процеса на доказване, уреден в глава ХIV от ГПК, поставят доказателствената тежест върху страните в производството (чл. 154, ал. 1 от ГПК); те трябва да посочат и представят доказателства за правнорелевантните факти, на които основават своите искания или възражения. Страната може да бездейства, въпреки указанията на съда, че фактът е правнорелевантен и доказателствената тежест е нейна. Поради бездействието на страната фактът може да остане недоказан и съдът ще приложи последиците от недоказването (Решение № 195 от 29.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 665/2016 г., IV г. о.).

В случая съдът е разпределил тежестта на доказване, като е указал с доклада по делото по чл. 146 от ГПК, че в тежест на ищеца е да докаже, че даденото от длъжника значително надхвърля по стойност полученото от него. За доказване на „даденото“ от длъжника, респективно пазарната стойност на правото, оценено като пазарна стойност на вещта, ищецът е представил удостоверение за застрахователна стойност от 27.03.2015 г.

Приетото по делото удостоверение за застрахователна стойност, издадено от застрахователен брокер, представлява частен документ, който няма обвързваща съда материална доказателствена сила. Същото принципно се издава за целите на данъчното облагане – чл. 46, ал. 2, т. 2 вр. чл. 33, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ (превозните средства се оценяват по застрахователна стойност) и е дефинирано в т. 19 от ДР на ЗМДТ, но то не може да замести, респ. да се приеме за еднозначно с обективната пазарна стойност на вещта, понятие, дефинирано в § 1, т. 5 ДР на ТЗ. Пазарната стойност принципно би могла да се установи чрез нарочна съдебно-оценителна експертиза, която ищецът не е поискал, а доколкото касае основателността на иска /една от предпоставките за уважаването му/, а не неговия размер, по аргумент от чл. 162 от ГПК, не следва да се допуска служебно от съда.

На това основание, съдът приема, че не е допустимо да се преценява еквивалентността между получените от лизингополучателя 7 800 лева и посочената в удостоверението от 2015 г. застрахователна стойност на вещта от 52 700 лева, като „дадено“ от него по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ.

Дори да не се сподели този извод и съдът да е обвързан от посочената застрахователна стойност в удостоверението от 2015 г., то тогава съдът следва да зачете и посочената в договора за продажба на процесното МПС от 01.10.2013 г. застрахователна стойност на вещта в размер на 7 800 лева – т. 3 от договора, като най-близка дата до меродавната – 20.09.2013 г., в който случай получените от лизингополучателя 7 800 лева на 01.10.2013 г. ще са абсолютно еквивалентни на определената към същата тази дата застрахователна стойност на вещта в размер на 7 800 лева, което обуславя извод за липса на нееквивалентност на престациите.

И в двата случая последната необходима предпоставка за уважаването на иска липсва, което води до извод за недоказаност на предявения от ищеца иск.

По евентуалния иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД:

По този иск ищецът доказва извършеното увреждащо действие на длъжника и неговото знание (съзнание), че уврежда кредитора си, като доколкото в случая сделката е възмездна, се изисква доказване на знанието и на втория ответник. Предпоставките са отново кумулативно зададени от законодателя.

Липсват каквито и да е доказателства, че представителят на цесионера „МИЛВА ХОУМ“ ЕООД е знаел за увреждащата сделка. Презумпцията по чл. 649, ал. 4 ТЗ в случая е неприложима. В цитираната разпоредба е посочено, че в производството по обявяване на недействителност на сделка или действие, презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД се прилага за всички свързани лица. Видно от вписванията в ТР към АВ по партидата на страните по сделката, няма данни за свързани лица по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ТЗ. Искът по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, като недоказан, също подлежи на отхвърляне.

По разноските:

По аргумент от чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК и т. 20 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото се оспорва сделката по молба-декларация с довод, че същата е на стойност от 7 800 лева с вкл. ДДС, които били нееквивалентни на действителната стойност на правото, дължимата държавна такса се определя на 312 лева. Съгласно чл. 649, ал. 6 ТЗ, в производствата по предявените искове по чл. 645, 646 и 647 от ТЗ и по чл. 135 от ЗЗД държавни такси за всички инстанции не се внасят предварително. Ако искът бъде уважен, следващите се държавни такси се събират от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавните такси се събират от масата на несъстоятелността.

Няма данни за платено адвокатско възнаграждение от ответника „МИЛВА ХОУМ“ ЕООД – л. 136 от делото.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, предявен от В.А.Р., в качеството й на синдик на „ДЕКОРА“ ЕООД (н), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Ал. Стамболийски“ № 12, срещу „ДЕКОРА“ ЕООД (н), ЕИК ********* и „МИЛВА ХОУМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Илинден, бл. 128, вх. В, ет. 3, ап. 45, за обявяване за недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността на сделката (волеизявлението), с което е поискано правото на собственост върху моторно превозно средство, марка: Мерцедес, модел: МЛ320CDI 4-матик, рама: WDC1641221A502219, двигател: 64294040772571, ДР № РА 6009 ВР, да бъде прехвърлено на „МИЛВА ХОУМ“ ЕООД и е деклариран отказ от правото да се придобие от „ДЕКОРА“ ЕООД собствеността върху него, което волеизявление е обективирано в Молба-декларация рег. № 2533 от 20.09.2013 г. на нотариус, рег. № 472 от НК, като възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършена в 2-годишен срок преди датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност – 26.11.2013 г., но не по-рано от датата на неплатежоспособността – 31.12.2012 г., като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, предявен от В.А.Р., в качеството й на синдик на „ДЕКОРА“ ЕООД (н), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Ал. Стамболийски“ № 12, срещу „ДЕКОРА“ ЕООД (н), ЕИК ********* и „МИЛВА ХОУМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Илинден, бл. 128, вх. В, ет. 3, ап. 45, за обявяване за недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността на сделката (волеизявлението), с което е поискано правото на собственост върху моторно превозно средство, марка: Мерцедес, модел: МЛ320CDI 4-матик, рама: WDC1641221A502219, двигател: 64294040772571, ДР № РА 6009 ВР, да бъде прехвърлено на „МИЛВА ХОУМ“ ЕООД и е деклариран отказ от правото да се придобие от „ДЕКОРА“ ЕООД собствеността върху него, което волеизявление е обективирано в Молба-декларация рег. № 2533 от 20.09.2013 г. на нотариус, рег. № 472 от НК, за обявяване за недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността на същото това волеизявление, като действие, с което длъжникът уврежда кредиторите на несъстоятелността, при извършването на което, както длъжникът, така и лицето с което е договарял, са знаели за увреждането, като неоснователен.

ОСЪЖДА ДЕКОРА“ ЕООД (н), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Ал. Стамболийски“ № 12, да заплати по сметка на Пазарджишки окръжен съд, сумата от 312 лева, представляваща дължима държавна такса за настоящото производство, на основание чл. 649, ал. 6 от ТЗ, както и 5 (пет) лева – за служебно издаване на изпълнителен лист при неплащане на сумата в срока за доброволно изпълнение.

Решението може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                     ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: