Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 537/11.09.2023 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд
- Монтана, в съдебно заседание на осми
септември
две
хиляди двадесет и трета година, в състав
:
Председател: Соня Камарашка
Членове: Мария Ницова
Рени Цветанова
при секретар Видова
с участието на прокурора Александрова
като разгледа
докладваното от съдия Ницова КАНД № 522/2023 г. по описа на Административен съд
Монтана
Производството е по реда на чл.208
и сл.АПК във връзка с чл.63 в ЗАНН.
Обжалва се
решение № 114/20.04.2023 г.,
постановено по АНД № 20231630200087/2023 г. по описа на РС Монтана,
с което е отменено наказателно постановление № 12-2200243/21.12.2022 г. на
директора на дирекция “Инспекция по труда” Монтана, с което е наложена
имуществена санкция на Д*** “П*** Б*** 2019“, със седалище и адрес на
управление гр.С*** , ул.П*** № * , ет.* , ап.* , не е посочено от кого се
представлява, в размер на 1800 лева на
основание чл.416, ал.5 във вр.с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ/, за
нарушение по чл.62, ал.1 във вр.с чл.61, ал.1
от Кодекса на труда.
Касаторът, така
както е конституиран в производството пред РС - дирекция “Инспекция по труда”
Монтана, представлявана от директора, обжалва решението на съда. В касационната
жалба моли решението да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно,
неправилно и необосновано, иска да се потвърди наказателното постановление,
като навежда доводи за неправилност на решението на въззивната инстанция. В
с.з. се представлява от юрк.Кръстева която поддържа касационната жалба и претендира
се разноски в производството.
Ответникът по касационната жалба,
представляван от пълномощника адв.И*** .Ц., моли съда да остави в сила
обжалваното съдебно решение, като навежда доводи относно неговата правилност,
респективно доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление. …………
Представителят на ОП Монтана,
изразява становище за недопустимост на решението, поради неправилно
конституирана страна в производството. Предлага да се обезсили решението на РС
Монтана и делото да се върне на друг състав за ново разглеждане.
Касационната жалба е подадена в срока
по чл.211, ал.1 АПК от конституираната страна във въззивното производство, за
която обжалвания съдебен акт е неблагоприятен, при което същата е допустима за
разглеждане. Разгледана по същество е основателна, но на различни от сочените в
жалбата основания.
Настоящият касационен съдебен състав, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Предмет на обжалване е решение №114/20.04.2023 г., постановено по АНД № 20231630200087/2023 г. по описа на РС Монтана, с което решаващият съд е отменил като незаконосъобразно наказателно постановление№ 12-2200243/21.12.2022 г. на директора на дирекция “Инспекция по труда” Монтана, с което е наложена имуществена санкция на Д*** “П*** Б*** 2019“, със седалище и адрес на управление гр.С*** , ул. П*** № * , ет.* , ап.* , не е посочено от кого се представлява, в размер на 1800 лева на основание чл.416, ал.5 във вр.с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ/, за нарушение по чл.62, ал.1 във вр.с чл.61, ал.1 от Кодекса на труда.
При анализ на събраните доказателства, решаващият съд е приел, че не е безспорно установено приетото от администртивнонаказващия орган, че „при извършена проверка на място на 15.09.2022г. в 09.40 часа в обект „Рехабилитация и реконструкция на общинска пътна мрежа, Община Б*** " в частта „пътМСЖ 1040км 00 до 1+695.37", изпълняван от жалбоподателя, съгласно информационната табела, се констатирало, че дружеството в качеството си на работодател е допуснато в обекта да работи лицето К*** Б*** К*** като строителен работник, поставящ бордюри и не е сключил писмен трудов договор, преди постъпване на работа на лицето. При справка в регистъра на ТД на НАП за уведомления по чл.62 от КТ лицето няма действащ трудов договор, с което е нарушен чл.62 ал. 1 от КТ и чл.61 от КТ…“…Като взе предвид доказателствата по административно наказателната преписка, в т.ч. и непосредствено събраните в хода на съдебното следствие, съдът намира, че АНО е приложил неправилно закона. Събраните по делото писмени и гласни доказателства не доказват извършено административно нарушение от страна на жалбоподателя по чл.62 ал.1 във връзка с чл.61 ал.1 от КТ. Нарушението е недоказано по отношение на жалбоподателя, като в тази връзка показанията на разпитаните свидетели не са достатъчни, за да се приеме, че нарушението е доказано в лицето на жалбоподателя, защото на техните показания се противопоставят приложените и приети по делото – договор от 31.08.2022г. между Д*** „П*** Б*** 2019“, (възложител) и „Б*** " ЕООД (изпълнител), по силата на който изпълнителят приема да достави и монтира бордюри на обект „Рехабилитация и реконструкция на общинска пътна мрежа, община Б*** “, договорно споразумение за съвместни мероприятия по осигуряване на безопасни условия на труд в обект „Рехабилитация и реконструкция на общинска пътна мрежа, община Б*** “ между двата посочени по-горе субекти и списък от 09.09.2022г. на работниците на „Б*** “ ЕООД, подлежащи на инструктаж и полагащи труд на обекта, в който лицето К*** К*** е посочен в списъка като строителен работник. Посочените писмени доказателства не са оспорени от въззиваемата страна.Тежестта да се докаже установеното административно нарушение, в т.ч. и по отношение на неговия извършител, в рамките на АНП е на АНО, който е бил длъжен да установи, чрез справка с НАП дали лицето К*** К*** има сключен трудов договор и дали към 15.09.2022г. жалбоподателят е бил работодател на това лице.От посочените по-горе писмени доказателства, се установява, че жалбоподателят не е бил работодател на лицето К*** , а последния е имал договорни отношения с „Б*** “ ЕООД гр.Л*** . Не е спорно по делото, че лицето К*** К*** към момента на проверката е поставял бордюри на проверения обект, от което следва извода, че е ако е било допуснато нарушение по чл.62, ал.1 вр. с чл.61, ал.1 от КТ, то негов субект при доказано по несъмнен начин че е налице трудова дейност и престиране на работна сила по смисъла на КТ, е не жалбоподателя, а „Б*** “ ЕООД гр.Л*** …“
Във връзка с приетото за установено от фактическа страна районният съд, постановил, че жалбата е основателна,поради което издаденото НП следва да бъде отменено със следните мотиви:“ От приетите по делото доказателства не се установява привлеченото към административно наказателна отговорност дружество да е извършило вмененото му нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.61 ал.1 от КТ. Не са ангажирани от страна на административно наказващия орган доказателства, установяващи по безспорен начин, че Д*** „П*** Б*** 2019". като работодател е имал намерение и е наел лицето К*** К*** да извършва трудова дейност, като поставя бордюри. В тежест на административно наказващия орган е да докаже и подкрепи с доказателства твърденията и констатациите си относно извършеното административно нарушение, което в настоящия случай не е сторено. Не са представени доказателства установяващи наличието на всички съществени елементи па трудовото правоотношение, а именно работно време, период, възнаграждение и др. Едва при установяване наличието на тези елементи може да се обоснове извода, че реално лицето полага труд, без да има сключен трудов договор в нарушение императивните разпоредби на КТ. При наличието на спорни обстоятелства във връзка с престирането на работна сила, в тежест на административно наказващия орган е да извърши разследване на същите, да направи преценка на фактите и едва тогава да обоснове защо приема, че е налице упражняването на труд по трудово правоотношение, без сключен писмен трудов договор. Обективната съставомерност на деянието следва да е установена по безспорен категоричен начин със събраните доказателства, което не е сторено от административнонаказващия орган. Не се констатира и да е изпълнено изискването за обоснованост на НП, което е една от гаранциите за законосъобразност на същото. Доколкото от представените доказателства не се установява безспорна фактическа обстановка, така както е посоченото в АУАН и твърденията на контролните органи, то настоящата инстанция установява, че са допуснати нарушения на производствените правила, не е установено безспорно извършено нарушение, което е довело и до издаване на неправилно НП.“При тези аргументи районният съд е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно.
Настоящият съдебен състав, при извършената служебна проверка за редовност и допустимост на жалбата, с която е сезиран, намира, че постановеното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото трябва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, от стадия на конституиране на надлежните страните по делото. При конституиране на страните с разпореждане № 152/31.01.2023 г./л. 25 от делото на районния съд/,въззивният съд е посочил да се призоват страните, без да ги персонализира, както и без да посочва адресите, от които същите да бъдат призовани. В списъка на призованите лица за открито съдебно заседание като административнонаказващ орган е посочена дирекция“Инспекция по труда“ Монтана, така са и призовани страните в производството. Съдебното производство е протекло между страни – жалбоподател Д*** “П*** Б*** 2019“ ООД и административнонаказващ орган дирекция “Инспекция по труда“ Монтана .
Предмет на обжалване пред районния съд е наказателно постановление № 12-2200243/21.12.2022 г. на директора на дирекция “Инспекция по труда” Монтана, с което е наложена имуществена санкция на Д*** “П*** Б*** 2019“, в размер на 1800 лева на основание чл.416, ал.5 във вр.с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда/КТ/, за нарушение по чл.62, ал.1 във вр.с чл.61, ал.1 от Кодекса на труда.
Съгласно чл. 61, ал. 1 ЗАНН/в сила от 23.12.2021 г./, при разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл. 55, ал. 2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4 (т. е. електронeн фиш), както и допуснатите от съда свидетели.
Обжалваното пред РСМонтана в настоящия случай НП е издадено от директора на дирекция“Инспекция по труда“ Монтана, поради което именно директорът е наказващият орган, който съгласно чл. 61, ал. 1 ЗАНН е следвало да бъде конституиран, призован и да участва като ответник във въззивното производство.
В този смисъл е и задължителното за съда предписание на последвалото Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по тълкувателно дело № 5/2022 г. по описа на ВАС. С тълкувателното постановление е прието, че съгласно чл. 61, ал. 1 ЗАНН, като страна при разглеждане на делото пред районния съд в случаите на обжалване на актовете по чл. 58д, т. 1 – 3, издадени от наказващ орган, следва да се призовава само и единствено именно този наказващ орган, с оглед на защитата и в съдебното производство на издадения акт, като този извод следва и от граматическото тълкуване на разпоредбата, която предвижда призоваване на учреждението или организацията само за случаите на оспорен акт по чл. 58д, т. 4 ЗАНН, т. е. в случаите, в които актът представлява електронно изявление.
Като не е осигурил участието по АНД на наказващия орган - директор на дирекция “Инспекция по труда” Монтана, РС Монтана е провел производство срещу ненадлежна страна и това е довело до постановяване на недопустим съдебен акт.
Както и във визираното по-горе тълкувателно постановление е посочено, при ненадлежно конституиране на страна, „надлежната страна не може да се ползва от правните последици на постановеното съдебно решение /в случай, че е благоприятно/, от една страна, а от друга, е била лишена от възможността да се защити срещу административнонаказателния акт/в случай на неблагоприятно решение/, а ненадлежната страна формално е обвързана от тези правни последици, без обаче да е разполагала с процесуална легитимация за участие в процеса. Тоест в тази хипотеза надлежната страна остава лишена от възможността да упражни правото да защити правата си“. С ограничаването на процесуалните права на въззиваемата страна е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3, т. 1 НПК, за което съдът следи служебно - чл. 218, ал. 2 АПК.
Установеният порок на обжалвания съдебен акт – недопустимостта му, обуславя извод, че въззивното решение следва да се обезсили на основание чл. 221, ал. 3 АПК.
По аргумент от Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по тълкувателно дело № 5/2022 г. по описа на ВАС, разпоредбата на чл. 221, ал. 3 АПК е приложима в производствата по чл. 63в ЗАНН.
В случая освен, че следва да се обезсили обжалваното решението на РСМонтана като недопустимо, следва и да се върне делото за ново разглеждане на въззивния съд с указание при новото разглеждане на делото да се конституира надлежния ответник – директор на дирекция“Инспекция по труда“ Монтана, съобразно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 ЗАНН.
По исканията за присъждане на разноски пред настоящата инстанция следва да се произнесе РС Монтана при новото разглеждане на делото - чл. 226, ал. 3 АПК.
На основание чл. 221, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 114/20.04.2023 г., постановено по АНД № 20231630200087/2023 г. по описа на Районен съд Монтана.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Монтана, при спазване на указанията, дадени в решението по тълкуването и прилагането на закона.
При новото разглеждане на делото, районният съд да се произнесе и по въпроса за разноските, направени пред касационната инстанция, съобразно чл. 226, ал. 3 от АПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: