Р Е Ш Е Н И Е
№ 348 21.11.2018г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на осми ноември
две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Берберова-Георгиева
Секретар: Красимира Любенова
като разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Георгиева
административно наказателно дело № 1534 по описа за
2018г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „Б.” ООД с ЕИК *****със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя В.В.Т., подадена чрез процесуалния
им представител - адв.Б.В. *** против Наказателно постановление № 02-0002002
от 31.08.2018г. на Директора на Д. „И.п.т.”***, с което за административно
нарушение на чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност
/ЗТМТМ/, на основание същата разпоредба на дружеството-жалбоподател е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/
лева. Моли се съдът да отмени атакуваното наказателното постановление, като
незаконосъобразно.
За
дружеството - жалбоподател в съдебно заседание се явява процесуалният им
представител, който поддържа жалбата от името на доверителя си. Ангажира гласни
доказателства.
Процесуалният
представител на Д. „И.п.т.”*** оспорва жалбата, като неоснователна. Пледира за
потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. Представя
писмени и ангажира гласни доказателства.
Съдът
намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок пред надлежната
инстанция от лице, което има правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Като взе
предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и
като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и
правна страна следното:
При
извършена проверка по спазване на трудовото законодателство 16.07.2018г., в
19.30 часа, в обект на контрол: хотел „Ивана Палас”, находящ се в КК Слънчев
Бряг, общ.Несебър, стопанисван от „Б.” ООД с ЕИК *****инспекторите в ДИТ-Бургас
са установили, че дружеството-жалбоподател е допуснало лицето Александър
Андреевич Торпишев, роден на ***г., гражданин на Украйна, да полага труд в
ресторанта на хотел „Ивана Палас”, КК Слънчев бряг, като „сервитьор“, без
съответното разрешение за работа или регистрация в Агенцията по заетостта.
Контролните органи са констатирали, че Торпишев сервира плата с храна на блок
масата и отсервира празни чинии. На место същият собственоръчно е декларирал в
справка по чл.402, ал.1, т.3 от Кодекса на труда, че работи от 14.07.2018г.,
като „сервитьор“ с работно време от 07:00 часа до 12:00 часа и от 18:00 часа до
22:00 часа, с трудово възнаграждение 600 /шестстотин/ лева. За така
установеното нарушение, на дружеството-жалбоподател е съставен АУАН, въз основа
на който е издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно
постановление.
Недоволен от така издаденото
наказателно постановление е останал управителят на дружеството-жалбоподател,
който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в производството пред
настоящата инстанция. В жалбата се твърди, че лицето А.Т.не е полагало труд и
не е назначавано на трудов договор в „Б.” ООД. Сочи се, че същият се е намирал
в сградата на хотела, за да се запознае с организацията на работа на
служителите и да заяви появява ли интерес да работи в хотел „Ивана Палас“,
респективно дружеството евентуален бъдещ работодател да прецени неговите умения
и качества, за да започне процедура по издаване на разрешение и регистрация в
Агенция по заетостта. На следващо място се сочи, че А.Т., като чужд гражданин,
не владее писмено и устно български език, и не е разбрал значението на
представената за попълване справка по чл.402, ал.1, т.3 от Кодекса на труда,
текста на която е на български език, не му е осигурен преводач, поради което не
следва да се кредитират дадените в нея сведения. На следващо място се сочи, че административно
наказващият орган не е взел предвид депозираното възражение срещу съставения на
жалбоподателя АУАН № 02-0002002 от 31.07.2018г., при издаването на
наказателното постановление. На последно място се сочи, че при определяне на
санкцията, АНО не е извършил преценка относно наличието на предпоставките за
прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Съдът, в контекста на правомощията
си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно атакуваното
наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в
жалбата доводи, съобрази следното:
Отговорността
на работодателя „Б.”
ООД е ангажирана за това, че на 16.07.2018г. е допуснал лицето Александър Андреевич Торпишев, роден на ***г., гражданин
на Украйна, да предоставя работна сила, като „сервитьор“ в ресторанта на стопанисвания от
дружеството-жалбоподател обект – хотел „Ивана Палас“ в КК Слънчев бряг, без съответното разрешение за работа или регистрация в Агенцията по
заетостта. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ. Според посочената разпоредба на
работодател, за който чужденец от трета страна предоставя работна сила, без разрешение за работа или без регистрация в Агенцията по заетостта, се налага глоба, съответно имуществена санкция в размер от 2000 до 20000 лева, освен ако не подлежи на по-тежко
наказание.
От данните по делото безспорно се установява, че на 16.07.2018г. лицето Александър Андреевич Торпишев е престирал труд в ресторанта на процесния хотел. В подкрепа на това са
представените по делото писмени доказателства – справка по чл.402, ал.1, т.3 от
Кодекса на труда, попълнена собственоръчно от Торпишев. Гореизложеното се потвърждава и от
показанията на актосъставителя Л.Б.В., който установява пред съда, че при
извършената на место проверка заварили лицето А.Т.да сервира и отсервира, както
и да зарежда блок масата, облечен в работно облекло – тъмен панталон и светла
риза, обстоятебства, които се потвърждават и от водения от страна на
жалбоподателя свидетел Галина Тенева.
В ЗТМТМ
подробно са регламентирани хипотезите, при които се издава разрешение за
работа, както и хипотезите, при които се изисква регистрация в Агенцията по
заетостта. Принципът е, че в случаите на престиране на труд от
чуждестранно лице от трета страна при български работодател се изисква
разрешение за работа, което се издава по реда, определен в Глава втора „Трудова
миграция от трети държави“, Раздел VІІ „Разрешение за работа“ от този закон.
Там са регламентирани подробно хипотезите, при които се изисква разрешение за
работа, органът, който го издава, срокът за който се издава, предпоставките при
които се отнема. От цялостния анализ на разпоредбите в този закон,
регламентиращи полагането на труд на лица от трети държави (държава нечленка на
Европейския съюз) може да се направи извод, че за престирането на
труд от работник и служител от трета държава се изисква издаване на разрешение
за работа от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта по искане на
местен работодател или местно лице, приемащо на работа командирован или
изпратен работник или служител от трета държава – чл. 40, ал.1 от ЗТМТМ. Същият закон
само в някои изключителни случаи не изисква такова разрешение, а вместо него е
предвидил нуждата от регистрация в Агенцията по заетостта. Това са хипотезите
на чл.38, ал.1, когато гражданите на трети държави са студенти в редовна форма
на обучение във висше училище в РБ и упражняват краткосрочна заетост. Тя може
да се осъществява след регистрация от работодателя в Агенцията по заетостта. Другата хипотеза, при която се
изисква регистрация е когато работник-гражданин на трета държава, е
командирован в РБ от чуждестранния му работодател за срок до 3 месеца в рамките
на 12 месеца, може да изпълнява определени задачи без разрешение за работа, но
въз основа на еднократна регистрация в Агенцията по заетостта, както и работник
- гражданин на трета държава, командирован в РБ от чуждестранния му работодател
за срок до 6 месеца, в рамките на 12 месеца и изпълняващ определени задачи
свързани с контрола и координацията по изпълнението на договор за туристически
услуги между чуждестранен туроператор и български туроператор или хотелиер.
Това отново се осъществява без разрешение за работа, но въз основа на
еднократна регистрация в Агенцията по заетостта.
По делото не се оспорва, че
работодателят не притежава нито разрешение за работа, нито регистрация в
Агенцията по заетостта по отношение на лицето А.Т.- гражданин на трета държава по смисъла на
закона. Този факт е установен на датата на извършване на проверката – 16.07.2018г., както и
при допълнително извършената проверка по документи, представени на 30.07.2018г.
и 31.07.2018г. в Д. „И.п.т.”***. Наказаното лице също не е представило доказателства за наличието
на разрешение за работа, нито за регистрация в Агенцията. Изводът,
който се налага е, че жалбоподателят е бил законосъобразно санкциониран за
извършеното от него нарушение.
По отношение възраженията на
жалбоподателя, че проверката на работещите в процесния обект чужденци е
преминала без преводач, което опорочава попълнените от тях справки по чл.402,
ал.1, т.3 от КТ, за да се произнесе, съдът съобрази следното:
В случая,
преценката дали липсата на преводач при попълване на справката по
чл.402, ал.1, т.3 от КТ от лицето А.Т.представлява съществено процесуално нарушение
не следва да се прави формално и да се основава единствено на този факт, което
пък автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице. От
значение по делото е обстоятелството, разбирал ли е текста на попълваната от
Торпишев справка чл.402, ал.1, т.3 от КТ. В този смисъл, съдът намира за неоснователни възраженията на
процесуалния представител на жалбоподателя да не се кредитира, като доказателство по делото справката
по чл.402, ал.1, т.3 от Кодекса на труда, попълнена лично
от А.Т.. От показанията на актосъставителя В. се установява, че Торпишев е
отговорил точно, ясно и конкретно на въпросите от справката, попълвайки я
собственоръчно и доброволно. Наред с това, акт.В. сочи, че самият А.Т.е пожелал
да общуват на български език, а не на руски език.
Необсъждането от наказващия орган
на подаденото от жалбоподателя възражение по чл.44, ал.1 от ЗАНН срещу
съставения му АУАН, дори да се приеме за пропуск, не съставлява нарушение на
административно-производствените правила, още по-малко съществено такова, тъй
като по никакъв начин не нарушава правото му на защита. Нещо повече, подаването
на възражение срещу АУАН не е пречка санкционираното лице да подаде жалба срещу
издаденото му наказателно постановление, в която да изложи всички доводи в своя
защита.
Що се отнася до възражението на
жалбоподателя, че в настоящият случай приложение следва да намери нормата на
чл. 28 от ЗАНН, съдът намира същото за неоснователно. При определяне на
маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1 от
12.12.2007г. на ВКС по н. д. № 1/2007г., ОСНК следва да се съобрази чл. 93, т.
9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Като се вземе предвид високата значимост на обществените
отношения, свързани с трудовата ангажираност на лицата, съдът намира, че самото
нарушение не може да се характеризира като такова с ниска обществена опасност.
Предвид гореизложеното, наказващият орган законосъобразно не е приложил чл.28
от ЗАНН.
Що се
отнася до наложеното на жалбоподателя административно наказание, съдът като взе
предвид, че същото съвпада с посочения в ЗТМТМ минимален размер счита, че
съответства на извършеното административно нарушение и в максимална степен
съдейства за постигане целите на специалната и генералната превенция, залегнали
в чл.36 от НК.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-0002002 от 31.08.2018г. на Директора на Д. „И.п.т.”***,
с което за административно нарушение на чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, на основание същата разпоредба на „Б.”
ООД с ЕИК *****със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя В.В.Т., е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 2000 /две хиляди/ лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд-гр. Бургас.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: