Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 9/17.01.2019 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на петнадесети януари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Димитрана Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 595 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.14, ал.5 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД), във връзка с чл.145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба, подадена от Н.Б.Н. с
ЕГН * ***, чрез пълномощника адвокат К.Г. от МАК, против заповед №
ЗСПД/Д-М/2640 от 25.10.2018 г., издадена от директора на дирекция
"Социално подпомагане“/ДСП/ гр. Монтана. Със заповедта Н.Б.Н. е лишена от получаването на месечна
помощ по реда на чл.8д от ЗСПД до възстановяване на дължимата сума, но за срок
не по-дълъг от една година, считано от 01.10.2018год. Със същата заповед й е определено да възстанови неправомерно
получена месечна помощ по реда на чл.8д от ЗСПД, за периода от месец май 2018
год. до месец август 2018 год. /вкл./ в размер на 1400.00 лева /хиляда и
четиристотин/, ведно със законната лихва до окончателното изплащане. В жалбата
се поддържа незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради
противоречие с материалния закон. Твърди се нарушаване на процедурата по
издаването й, която я прави недействителна, до степен на нищожност, както и че
за същото е издадена друга заповед, която също е предмет на обжалване. В
съдебно заседание, чрез процесуалния представител адв.Г. поддържа жалбата.
Претендира присъждане на разноски, като представя списък.
Ответникът Директор
дирекция ”Социално подпомагане” – Монтана, редовно призован, чрез процесуалния
представител юрисконсулт Борисов, намира оспорването за неоснователно, като излага
конкретни съображения в тази насока, моли за потвърждаване на издадената
заповед и отхвърляне на оспорването.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени доказателства в приложената административна преписка, доводите и
възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката Н.Б.Н. подала до директора
на ДСП гр. Монтана молба – декларация с вх. № ЗСПД/Д-М/2640/08.06.2016 г. за
отпускане на месечни добавки за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл.8д
от ЗСПД, за детето си Н*** С*** Г*** с ЕГН * * декларацията, декларирала
семейното си положение, видно от т.1, че е неомъжена, като посочила, че детето
се отглежда в биологичното семейство и не е настанено в семейство на роднини,
близки или приемно семейство по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето. Към
декларацията приложила експертно решение № 1567 от заседание 073 от
11.05.2016г. издадено от ТЕЛК- общи заболявания МБАЛ “Д-р Ст. Илиев“ АД - Монтана,
с което на детето е определен 50 % степен на трайно намалена работоспособност с
чужда помощ /л.28 от делото/.
Въз основа на подадената от Н.Б.Н. молба - декларация
била издадена заповед № ЗСПД/Д-М/2640/15.06.2016г. на директора на ДСП гр.
Монтана видно от л.23 от делото, с която на същата били отпуснати месечни
помощи по чл. 8д от
ЗСПД за отглеждане на дете с трайни увреждания, в размер на 240 лева
месечно, считано от 01.06.2016г. до 31.05.2019 г. Впоследствие във връзка с
разпоредбите на §1 и §3 от ПЗР на ЗДБРБ за 2017год. /ДВ, бр.98 от 09.12.2016
г./, считано от 01.01.2017 г. е прекратена отпуснатата преди 31.12.2016 г. и е отпусната
месечна помощ по чл.8д от ЗСПД в размера на 350.00лева за срок от
01.01.2017год. до 31.05.2019год., определен в чл.61 от ЗДБРБ за 2017 г. със
заповед № ЗСПД/Д-М/2640/19.01.2017 г. на директора на ДСП гр. Монтана видно от
л.24 от делото.
По повод получен сигнал директорът на ДСП
гр.Монтана издал заповед № 1204-РД01-0436/11.10.2018 г. видно от л.18 от делото,
за извършване на проверка, във връзка с установяване на недобросъвестно
получени семейни помощи на основание чл.26, ал.2 от УПАСП във вр.с чл.14, ал.1
и 2 от ЗСПД. За резултатите от извършената проверка от назначената комисия, бил
съставен констативен протокол от 16.10.2018г. на л.17 от делото, в който е
посочено, че „г-жа Н. има сключен граждански брак в Сърбия с Р*** Л*** на
02.04.2018 г. за което обстоятелство не е уведомила ДСП гр.Монтана в определенят
за това 30-дневен срок. За периода от 01.05.2018 г. до 31.08.2018 г. г-жа Н. е
получила неправомерно месечна помощ по чл.8д, ал.1 ЗСПД в размер на 1400 лева,
които подлежат на възстановяване на ДСП гр.Монтана..“ Протоколът е получен от Н.Б.Н.
на 17.10.2018 г.
На 25.10.2018 г. директорът на ДСП гр.Монтана,
на основание чл.14, ал.5 във вр. с чл.8д и при условията на чл.10, ал.2 от ЗСПД
издал оспорената в настоящето производство Заповед № ЗСПД/Д-М/ 2640 от
25.10.2018 г., с която лишил Н.Б.Н.
от получаването на месечна помощ по реда на чл.8д от ЗСПД, до възстановяване на
дължимата сума, но за срок не по-дълъг от една година, считано от
01.10.2018год. Със същата заповед определил
да възстанови неправомерно получена месечна помощ по реда на чл.8д от ЗСПД, за
периода от месец май 2018 год. до месец август 2018 год. /вкл./ в размер на
1400.00 лева /хиляда и четиристотин/, ведно със законната лихва до
окончателното изплащане. Като мотиви на оспорената заповед е посочено, че Н.Н.
не отговаря на условията за получаване на месечна помощ по реда на чл.8д от
ЗСПД във връзка с чл.10, ал.2 от ЗСПД. Лицето е получило неправомерно месечна
помощ в размер на 1400.00лева /хиляда и четиристотин лева/. Лицето е с
променено семейно положение – сключило е граждански брак на 02.04.2018год. и
съгласно чл.14, ал.5 от ЗСПД – „лицата, недобросъвестно получили семейни помощи
по чл.7,8 и 8д, включително е при неизпълнение на задължението по чл.10,ал.2,
когато това е довело до недобросъвестно получаване на семейни помощи, се
лишават от тези помощи до възстановяване на дължимите суми, но за срок, не
по-дълъг от една година”.
Междувременно със същата дата –
25.10.2018год. е издадена и друга заповед със същия номер ЗСПД/Д-М/ 2640 за доброволно възстановяване на недобросъвестно
получени средства от месечни помощи за деца по чл.8д от ЗСПД, издадена на основани
чл.14, ал.3 във вр. с чл.8д и при условията на чл.10, ал.2 от ЗСПД, с която е „
наредено на Н. да възстанови недобросъвестно получени средства от месечни
помощи за деца по реда на чл. 8д от ЗСПД за периода м.май 2018 г. до м.август
2018 г., в размер на 1400 лева, ведно със законната лихва до окончателното
изплащане..“ на л.15 от делото. Тази заповед е била оспорена пред АС – Монтана
и е образувано Адм. дело №596/2018год., по което е постановено Решение
№649/14.12.2018год., с което съдът е отменил издадената заповед и решението е
влязло в законна сила.
В хода на съдебното производство бяха събрани
писмени и гласни доказателства чрез обяснения на оспорващата по реда на чл.176,
ал.1 от ГПК, от които безспорно се установи, че жалбоподателката Н.,***, заедно
с бащата на детето Н*** С*** Г*** , като грижи за детето полага Н.. Помощ в
отглеждането на детето, оказва биологичния му баща Г*** . Не се отрича факта,
че Н. е сключила граждански брак с Р*** Л*** на 02.04.2018 г. в Д*** поляна,
Сърбия, но не живее с него и никога не е живяла.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
безспорно установена на база събраните и приобщени по делото писмени
доказателства, които, като неоспорени от страните, съдът кредитира изцяло, като
по така установената фактическа обстановка, между впрочем, няма и спор между
страните.
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването, в срока по
чл.149, ал.1 от АПК чрез административния орган до съда.
При така установената по делото
фактическа обстановка и при извършената, на основание чл. 168, ал.1 от АПК, проверка за
законосъобразност на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.14, ал.3
във вр. с ал.5 от ЗСПД, директорът на дирекция "Социално подпомагане"
или упълномощено от него длъжностно лице издава мотивирана заповед за
възстановяване на недобросъвестно получени семейни помощи в случаите по чл. 14, ал.3 и 5 от Закона за семейни помощи за деца. В
случая, оспорената заповед е издадена с посочено в нея правно основание чл. 14, ал.5 от ЗСПД, т.е. прието, че е налице
тази хипотеза на лишаване от недобросъвестно получена месечна помощ по реда на
чл.8д от ЗСПД, като Н.Б.Н. е лишена от получаването на тази месечна помощ за
отглеждане на дете с трайно увреждане до възстановяване на дължимата сума, за
срок не по-дълъг от една година, считано от 01.10.2018год., като и е определено
да възстанови неправомерно получената месечна помощ по реда на чл.8д от ЗСПЗ,
за периода май 2018 год. до месец август 2018 год. /вкл./ в размер на 1400.00
лева /хиляда и четиристотин/, ведно със законната лихва до окончателното
изплащане. Следователно, компетентен орган е директорът на съответната Дирекция
"Социално подпомагане", като в случая това е директорът на Дирекция
"Социално подпомагане" – Монтана. С оглед на това съдът намира
оспорената заповед за валидна, като издадена от материално и териториално
компетентен административен орган.
На следващо място, заповедта е издадена
в изискуемата се писмена форма и съдържа някакви формални фактически и правни основания
за издаването й, като е извършена служебна проверка за установяване на промяна
на условията, при които е отпусната месечната семейна помощ, за което е
изготвен и съответен констативен протокол.
Настоящия съдебен състав намира, че
процесната заповед е незаконосъобразна като издадена в противоречие с
материалноправни разпоредби на закона и в несъответствие с целта на същия.
Съображенията за това са следните:
В оспорената заповед, като правно
основание за издаването й, е посочено разпоредбата на чл. 14, ал.5 от ЗСПД. Нормата на чл. 14, ал.5 от ЗСПД в действащата й редакция
(Доп. – ДВ, бр.57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г.) предвижда, че в случай
на установена недобросъвестно получени семейни помощи по чл.7, 8, 8д и 8е от
ЗСПД, вслючително и при неизпълнение на задължението по чл.10, ал.2 от ЗСПД,
когато това е довело до недобросъвестно получаване на семейни помощи, лицата се
лишават от тези помощи до възстановяване на дължимите суми, но за срок, не
по-дълъг от една година. Анализа на тази правна норма показва, че за да е
налице основание за издаването на такава заповед, следва да е налице установена
недобросъвестност при получаването на помощта, в случай по чл.8д от ЗСПД, и
поради неуведомяване на ДСП за настъпилата промяна на условията, при които е
отпусната месечната помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане, в случая
настъпила промяна в „семейния статус” - сключило
е граждански брак на 02.04.2018год.
В настоящия случай, месечната помощ,
получавана от жалбодателката Н.Н., е по реда и условията на чл. 8д от ЗСПД, т.е. месечна помощ за
отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст и до завършване на
средното образование. В мотивите към заповедта е посочено, че жалбодателката не
е изпълнила задължението си по чл. 10, ал.2 от ЗСПД, която норма регламентира,
че лицата, на които е отпусната семейна помощ по чл. 7, 8 и 8д, са длъжни да
уведомяват писмено съответната дирекция "Социално подпомагане" за
всички промени на условията, при които е отпусната помощта, в срок не по-късно
от 30 дни от настъпването им. Жалбодателката Н.Н. не е уведомила писмено Дирекция
"Социално подпомагане" – Монтана за обстоятелство, че е сключила
граждански брак на 02.04.2018год., в посочения в закона срок и това именно е
послужило като фактическо основание за издаването на процесната заповед.
Нормата на чл. 14, ал.5 от ЗСПД, обаче, посочена както
правно основание за издаването на заповедта, не регламентира такава
самостоятелна хипотеза за лишаване от тази помощ и за възстановяване на
получената помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане, заедно със законната
лихва, т.е. само по себе си, неизпълнението на това задължение по чл. 10, ал.2
от ЗСПДС не може да бъде единствено основание за издаването на заповед по чл. 14, ал.5 от ЗСПД и то най-малкото поради
факта, че не е посочено като такова в самата норма на закона. Така всъщност, за
да се издаде заповедта, е следвало административният орган да изследва и да
прецени, дали е налице първата хипотеза на нормата, а именно – дали е налице
недобросъвестност при получаването на помощта, като тази недобросъвестност
следва да е установена, т.е. да бъде доказана. Казано по друг начин, само по
себе си неизпълнението на задължението по чл. 10, ал.2 от ЗСПД не презюмира
недобросъвестност при получаването на помощта, както на практика е приел
административният орган в мотивите към заповедта, т.е. неуведомяването на
Дирекция "Социално подпомагане" – Монтана в срока по чл. 10, ал.2 от
закона, за обстоятелството, че Н.Н. е сключила граждански брак, не води
автоматично до извода, че семейните помощи за посочения в заповедта период са
получени неправомерно, поради което следва да бъдат възстановени с лихвите. Тук
е мястото да се посочи, че недобросъвестността следва да се докаже от
административния орган, а в случая, по отношение изискването за установена
недобросъвестност, в мотивите към заповедта няма спомената и една дума, т.е. по
никакъв начин не става ясно, дали административният орган приема, че в случая е
налице такава недобросъвестност, защо приема, че това е така и въз основа на
какви факти и обстоятелства приема и прави извод, че тази недобросъвестност е и
установена.
Следва да се упомене, че за
недобросъвестно получена се счита тази помощ за дете, на която семейството е
нямало право, но я е получило поради съзнателно укриване на правнорелевантни
факти или невярното им деклариране. Както бе посочено по-горе, недобросъвестността
на лицето не се предполага, а трябва да бъде доказана от административния
орган, като в хипотезата на чл. 14 от ЗСПД недобросъвестното поведение на
лицето, изразяващо се в укриване или невярно деклариране на факти, има правно
значение само при положение, че невярно декларираните обстоятелства или
укритите такива са довели до неправомерно отпускане на социалните помощи. В
случая административният орган не е представил доказателства, че за
жалбодателката, поради неизпълнение на задължението по чл. 10, ал.2 от ЗСПД, не би възникнало право на
семейна помощ за детето й Н*** С*** Г*** с ЕГН * което е с 50 % трайно
увреждане с чужда помощ. При преценката на поведението й не е взето предвид, че
независимо, че тя не е уведомила ДСП - Монтана, детето Н*** С*** Г*** продължава
да е със същите 50% трайно увреждане с чужда помощ, както и не е взето предвид
и не е отчетено по никакъв начин обстоятелството, че детето живее постоянно в
страната и не е настанено за отглеждане извън семейството си. При тези данни
следва да се приеме, че месечната помощ, заявена и получавана от майката -
жалбодателката Н.Б.Н., е използвана именно за целта, за която е отпусната - да
подпомага отглеждането на детето й Н*** С*** Г*** , което е със 50% трайно
увреждане с чужда помощ, като това, между впрочем, не се и оспорва, а и няма твърдения
от страна на административния орган в обратна насока. Липсва елемента недобросъвестност,
който е част от фактическия състав на чл. 14, ал. 5 ЗСПД.
Не е спорно, че недобросъвестното
получаване на семейни помощи не е целта на ЗСПД и поради това, такива помощи,
получени недобросъвестно, следва да бъдат върнати. Установяването на тази
недобросъвестност се извършва чрез проверка от органа на всички факти и
обстоятелства от значение за случая, а според настоящия състав, това в случая
не е сторено. За такава недобросъвестност може да сочи нарушение на някое от
изискванията на закона като материална предпоставка за отпускане на помощта или
формално нарушение или неизпълнение на някое задължение, свързано с
получаваната семейна помощ. Формалното неизпълнение на задължението по чл. 10, ал.2 от ЗСПД в случая, според
разбирането на настоящия съдебен състав, дало основание за изводите на органа,
не обосновават фактическо и правно основание за издаване на заповед по чл. 14, ал.5 от ЗСПД. С оглед на това съдът
счита, че не са налице недължимо платени семейни помощи по чл. 8д от ЗСПД, поради което заповедта за лишаването от тях и определянето им за възстановяне,
ведно с лихвите за посочения период, е издадена в противоречие с материалния
закон и с целта на закона поради което следва да бъде отменена.
С оглед на изброените
по-горе обстоятелства не може да се приеме, че с декларирането на семейно
положение „неженен/разведен” заявителят на семейната помощ съзнателно е
декларирал несъответен на фактическото положение семеен статус с цел да въведе
в заблуждение администрацията и да получи помощ за детето Н*** С*** Г*** с ЕГН *
която не му се следва. (В същия смисъл решения на Върховния административен
съд, VІ отд., № 3247 от 24.03.2015 г. по адм. дело № 14220/2014 г., № 2417 от
09.03.2015 г. по адм. дело № 14612/2014 г. и др.).
По изложените по-горе съображения
следва да се приеме, че оспорената Заповед № ЗСПД/Д-М/2640 от 25.10.2018 г.,
издадена от директора на дирекция "Социално подпомагане“ гр. Монтана, е
издадена от материално и териториално компетентен орган, в рамките на неговите
правомощия и в предвидената от закона форма, но при наличие на отменителното
основание по чл. 146, т.4 от АПК – противоречие с
материалноправни разпоредби на закона, като в този смисъл същата се явява
постановена и при несъответствие с целта на закона, т.е. при наличие и на
отменителното основание по чл. 146, т.5 от АПК, тъй като административният
орган не следва да тълкува и прилага закона в ущърб на съответната категория
правоимащи лица – в случая майката – Н.Б.Н., когато отглеждат деца с трайни увреждания
– в случая дете с 50% трайно увреждане и чужда помощ, когато семейна помощ е
средства в пари, които подпомагат отглеждането, а и лечението, на такива деца в
семейна среда от родителите, като ги лишават от нея и определят възстановяването
на получените суми. Наличието на посочените отменителни основания води до
незаконосъобразност на оспорения административен акт и съответно обуславя
отмяната му като такъв, предвид което, с решението по настоящото дело,
оспорената заповед следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
При този изход на делото искането на жалбоподателя за присъждане на съдебно - деловодни разноски по представен списък с разноски по
чл.80 ГПК приет по делото, изразяващи се в договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение от жалбоподателя от 300.00лева /триста/ е основателно,
поради което следва ответника да бъде осъден да заплати направените разноски от жалбоподателя, както и 5.00лева държавна
такса при евентуално издаване на изпълнителен лист в полза на Административен
съд - Монтана. Не се констатира прекомерност на адвокатското
възнаграждение предвид фактическата и правна сложност на спора.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ заповед № ЗСПД/Д-М/2640 от 25.10.2018
г., издадена от директора на дирекция "Социално подпомагане“ гр. Монтана,
с която Н.Б.Н. с ЕГН * *** е лишена от
получаването на месечна помощ по реда на чл.8д от ЗСПД до възстановяване на
дължимата сума, но за срок не по-дълъг от една година, считано от
01.10.2018год., като й е определено
да възстанови неправомерно получена месечна помощ по реда на чл.8д от ЗСПД, за
периода от месец май 2018 год. до месец август 2018 год. /вкл./ в размер на
1400.00 лева /хиляда и четиристотин/, ведно със законната лихва до
окончателното изплащане, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА дирекция
"Социално подпомагане" гр. Монтана да заплати на Н.Б.Н. с ЕГН * ***,
сумата от 300.00лева /триста/, сторени разноски за адвокатско възнаграждение,
както и 5.00лева /пет/ лева държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист в полза на Административен съд гр.Монтана.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба, чрез Административен съд - Монтана пред Върховен
административен съд в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.1 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните.
Административен
съдия: