Решение по дело №1007/2024 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 99
Дата: 14 май 2025 г. (в сила от 30 май 2025 г.)
Съдия: Живка Димитрова Петрова
Дело: 20245620101007
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 99
гр. Свиленград, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20245620101007 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Е. Г. М., с която са предявени срещу
П. В. П. обективно съединени искове с правно основание чл.45, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата иска от съда да осъди ответника да й заплати сумата 5000.00 лева - главница,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на пътно-
транспортно произшествие /ПТП/, причинено виновно от ответника на 02.12.2021 година, и
сумата 1800,00 лева – обезщетение забава в размер на законната лихва върху тази сума,
начислено от датата на увреждането - 02.12.2021 година до датата на подаване на исковата
молба - 26.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 26.11.2024 г. до окончателното изплащане на главницата.
Ищцата твърди, че на 02.12.2021 година, в около 13.00 часа, в град Свиленград, на
кръстовището между път I-8 и път II-80, при управление на собствения си автомобил марка
„Нисан Джук“, с peг. № **********, в посока АМ „Марица“, претърпяла ПТП, при което
автомобилът й бил ударен от лек автомобил марка „Мазда 6“ с peг. № **********,
управляван от ответника, който не спрял на пътен знак „Стоп“ и така й отнел предимството.
В резултат на силния удар при посоченото ПТП, ищцата получила болки и страдания,
изразяващи се в силен стрес, безпокойство, емоционален шок, главоболие, страх, шум в
ушите, и други подобни неприятни/негативни преживявания, като това състояние
продължило не по-малко от два месеца. Въпреки изминалото време, ищцата все още
преживявала неприятните последици от нанесените й психологически травми. Предвид
уплахата и негативните преживявания, вследствие на посоченото ПТП, ищцата за около 2
две - 3 три седмици не отивала на работа, като най-много грижи в този момент за нея
1
полагали синът й Г. и нейни приятелки - С.Ш. и М.П.. За причиненото от ответника ПТП му
било наложено административно наказание с Наказателно постановление на РУ -
Свиленград, издадено въз основа на АУАН.
Предвид изложеното, от съда се уста да уважи предявените искове и да присъди на
ищцата разноски по делото.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си, депозира молба, с която
поддържа предявените искове.
В съдебно заседание ответникът оспорва исковете като неоснователни.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено следното:
От изисканите и постъпили от РУ на МВР – Свиленград материали, относно
процесното ПТП, се установява, че е съставен Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/, серия АА, № 480394/02.12.2018 г., връчен на нарушителя П. В. П. на
датата на съставянето му. Видно от АУАН, на 02.12.2021 година, в около 11.10 часа, по път I-
8, в посока кв. Гарата към Свиленград, на кръстовището с път II-80, при лек автомобил
„Мазда 6“, с peг. № **********, ответникът не спира напътен знак Б2 – „Стоп“, при което
отнема предимството на движещия се по път II-80 в посока от ГКПП „Капитан П. Войвода“
към АМ „Марица“ лек автомобил марка „Нисан Джук“, с peг. № **********, вследствие на
което се блъскат. Въз основа на АУАН е издадено Наказателно постановление /НП/ № 21-
0351-000998 от 10.12.2021 г. по описа на ОДМВР – Хасково, РУ - Свиленград, влязло в
законна сила на 01.02.2022 г. С НП на П. В. П. е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 200 лева, на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл.179, ал.1, т.5, пр. 1 и 2 от
ЗДвП - за нарушение по чл. 6, т.1 от ЗДвП. Безспорно е, а и от приложения към исковата
Протокол за ПТП и събраните гласни доказателства става ясно, че водачът на автомобила
„Нисан Джук“, чието предимство е било отнето, е била ищцата Е. Г. М., поради което съдът
приема, че деликтът е извършен спрямо нея. АУАН, НП и Протокола за ПТП са официални
документи и се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила относно
удостоверените в тях факти. Въз основа на тях се установява твърдения в исковата молба
деликт от дата 02.12.2021 г., извършен от страна на ответника П. В. П. спрямо ищцата Е. Г.
М., както и вината на делинквента.
По делото са разпитани ангажирани от ищцата свидетели – сина й Г. Р.И. и
приятелката й М.Н.П.. От техните показания се установява, че непосредствено след
катастрофата ищцата е била уплашена, притеснена и много стресната, поради което и около
два – три месеца не посещавала местоработата си. Катастрофата се отразила трайно на
психиката на ищцата, като дълго време имала проблеми със съня и изпитвала безспокойство.
От така събраните писмени и гласни доказателства се установява, че в резултат на
противоправното поведение на ответника са произтекли неимуществени вреди за ищцата, а
именно – стрес, безспокойство, проблеми със съня, които безспорно са довели до болки и
2
страдания за Е. М.. От показанията на свидетелите се установява и че ищцата е търпяла още
и емоционален стрес във връзка с процесния деликт, доколкото същата няколко месеца не е
изпълнявала служебните си функции.
Предвид изложеното, съдът приема за доказано, че в случая са налице елементите от
фактическия състав на деликта - противоправното поведение на ответника, увреждането на
ищцата, причинната връзка между тях и вината на делинквента-ответник.
По отношение размера на доказаните по вид неимуществени вреди съдът следва да
приложи критерия за справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД Справедливото обезщетяване по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД, както това изрично е прието още в ППВС № 4/68 г., означава да
бъде определен онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени
от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобства, емоционални, физически и
психически сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл размерът на обезщетението
за репариране на претърпените неимуществени вреди следва да се определи при преценка на
редица конкретни обстоятелства от обективна и субективна страна. При определяне размера
на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и личният характер на тази
претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на този, който понася вредите.
С оглед горното и при съобразяване с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД съдът намира, че
претендираният от ищцата размер от 5000,00 лв. - обезщетение на търпените от нея
неимуществени вреди, е прекомерен. Справедливият размер на следващото се на ищцата
обезщетение е 3000,00 лв., предвид преживения страх, стрес от причинения деликт,
неудобството, свързано с невъзможността да се появи на работното си място близо два – три
месец и продължилото дълго време разстройство на съня. При преценката за размера на
обезщетението съдът взе предвид, че по делото не се установиха вида, броя и тежестта на
нанесените на ищцата телесни увреждания в резултат от настъпилото ПТП; периода и
степента на възстановяване, които са в рамките на обичайните такива; липсата на
усложнения при провеждане на лечение и изобщо липсата на такова; присъжданите от
съдилищата обезщетения в подобни случаи и за подобен момент на увреждането в по-нисък
размер.
Предвид частичната основателност на главния иск, частично основателна е и
акцесорната искова претенция - за присъждане на законна лихва. Доколкото задължението
произтича от непозволено увреждане, началният момент, от който се дължи законна лихва, е
деня на увреждането, в случая - 02.12.2021 г., съобразно нормата на чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Изчислена с помощта на онлайн калкулатор, законната лихва върху главница от 3000,00 лв.,
за периода 02.12.2021г. – 26.11.2024г., възлиза на 1080,97 лв.
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни, но такива се
претендират само от ищцата. На ищцата следва да се заплатят сторените по делото разноски,
съобразно уважената част от исковата претенция. Ищцата е направила разноски в размер на
272,00 лева за държавна такса, като съобразно уважената част от иска й се дължат такива в
размер на 163,24 лева.
3
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. В. П., с ЕГН: **********, с адрес: **************************, да
заплати на Е. Г. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Свиленград, ул. „Райко Даскалов“ № 11,
ет. 2, сумата 3000,00 лева - главница, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на ПТП, причинено виновно от П. В. П. на 02.12.2021 година,
по път I-8, в посока кв. Гарата към Свиленград, на кръстовището с път II-80, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 02.12.2024г. (датата на увреждането) до пълното й
погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 3000,00 лв. до пълния предявен размер
от 5000,00 лв., както и да й заплати сумата 1080,97 лева – обезщетение за забава, начислено
върху посочената главница за периода от 02.12.2021г. (датата на увреждането) до
26.11.2024г. (датата на подаване на исковата молба), като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
1080,97 лв. до пълния предявен размер от 1800,00 лв.
ОСЪЖДА П. В. П., с ЕГН: **********, с адрес: **************************, да
заплати на Е. Г. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Свиленград, ул. „Райко Даскалов“ № 11,
ет. 2, сумата 163,24 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
4