Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети
март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 5119 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 293576 от 04.12.2019 г.,
постановено по гр. д. № 16650/2018 г. по описа на СРС, II ГО, 64 състав, е признато за установено по реда на
чл.422 ГПК, че Н. Д. М. дължи на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с
150, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, сумата от 2 486, 32 лв. – цена за доставена топлинна
енергия за периода м.05.2013 г. – м.04.2016 г. за имот на адрес гр. София, ж.
к. „******, аб. № ******, ведно със законната лихва
от 25.08.2017 г. до окончателното изплащане, сумата от 123, 75 лв. –
обезщетение за забава върху посочената главница в размер на законната лихва за
периода 15.08.2017 г. – 17.08.2017 г., сумата от 35, 17 лв. – цена за услугата дялово
разпределение за периода м.05.2013 г. – м.04.2016 г., ведно със законната лихва
от 25.08.2017 г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер за
цена за топлинна енергия от 2 690, 02 лв., искът по чл.86, ал.1 ЗЗД до пълния
предявен размер от 481, 26 лв., както и изцяло иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху услуга дялово
разпределение в размер на 8, 93 лв. за периода 15.08.2013 г. – 17.08.2017 г.
признато е за установено по реда на чл.422 ГПК, че К. М.М.
дължи на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, сумата от 860, 13 лв. – цена за доставена топлинна енергия за периода
м.08.2014 г. – м.04.2016 г. за горепосочения имот, ведно със законна лихва от
25.08.2017 г. до окончателното плащане, сумата от 42, 81 лв. – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху посочената главница за периода
15.08.2014 г. – 17.08.2017 г., сумата от 19, 54 лв. – цена за услугата дялово
разпределение за периода м.05.2013 г. – м.04.2016 г., ведно със законната лихва
от 25.08.2017 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен искът за цена за
топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 1 345, 31 лв. и за
периода м.05.2013 г. – м.07.2014 г., иска по чл.86 ЗЗД за обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху цена за топлинна енергия за разликата до
пълния предявен размер от 240, 63 лв., както и изцяло иска по чл.86 ЗЗД за
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена услуга дялово
разпределение в размер на 4, 46 лв. за периода 15.08.2014 г. – 17.08.2017 г. Н.Д.М.
е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от
202, 42 лв. – разноски за исковото производство и сумата от 80, 29 лв. –
разноски за заповедното производство. К.М.М. е
осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 75,
74 лв. – разноски за исковото производство и сумата от 28 лв. – разноски за
заповедното производство.
Срещу постановеното съдебно решение в
частта, с която са отхвърлени предявените искове за мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия, е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“
ЕАД. Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно,
постановено при нарушение на материалния закон. Страните по делото са обвързани
от облигационна връзка при публично известни Общи условия за продажба на
топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София На
основание чл.33 от Общите условия на търговеца, в сила от 13.02.2008 г.
купувачите са длъжни да плащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30
– дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. След изтичане на
този срок потребителите изпадат в забава.
В чл.32, ал.1 от Общите условия в сила от 14.03.2014 г. е предвиден
срокът, в рамките на който купувачите на топлинна енергия са длъжни за плащат
месечните дължими суми за топлинна енергия. С оглед на това задълженията на
ответниците за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури, е 30 – дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача, като с тези общи условия е регламентирано, че
не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а
такава се начислява в случай, че клиентът изпадне в забава, т. е. след изтичане
на 30 дни от дата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен
сезон. Счита, че решаващият съд недопустимо се е произнесъл по отношение на Н.Д.М..
Същата не е депозирала писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК,
нито е изразил становище по предявения иск. Не е оспорила исковите претенции по
основание и размер и не се е явила в проведеното открито съдебно заседание. С
оглед на това смита, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл недопустимо
спрямо посочената ответница. Моли съда да отмени решението в обжалваната част,
като му присъди сторените по делото разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е
постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците Н.Д.М.
и К.М.М..
Третото лице – помагач на ищеца – „ПМУ
И.“ ООД не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на
въззивната жалба.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 422,
ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди,
че ответниците са клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ
за топлоснабден имот – апартамент № 40, находящ се в гр. София, ж. к. „********аб. № ******, като му
дължат сумата от общо 4 829, 83 лв., от които първата ответницата дължи 2 690,
62 лв. – главница за стойността на топлинна енергия за периода м.05.2013 г. –
м.04.2016 г., 481, 26 лв. – законна лихва за забава за периода 15.08.2014 г. –
17.08.2017 г., сумата от 39, 62 лв. – сума за разпределяне на топлинна енергия
за периода м.05.2013 г. – м.04.2016 г. и 13, 39 лв. – законна лихва за забава
за периода 15.08.2014 г. – 17.08.2017 г. , а втората ответница дължи сумата от
1 345, 31 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия за периода м.05.2013 г. – м.04.2016 г., 240, 63 лв. – законна лихва за
забава за периода 15.08.2014 г.- 17.08.2017 г., сумата от 19, 54 лв. – сума за
разпределение на топлинна енергия за периода м.05.2013 г. – м.04.2016 г. и 4,
46 лв. – законна лихва за забава за периода 15.08.2014 г. – 17.08.2017 г. Във
връзка с подадено на 25.08.2017 г. заявление, по ч. гр. д. № 58681/2017 г. по
описа на СРС, ГО, 64 състав, е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
за дължимите суми, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответниците са депозирали
възражения. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на
издадената заповед за изпълнение, както и сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК
писмен отговор ответницата К.М.М. оспорва изцяло предявените
искове. Твърди, че не е адресно регистрирана, нито е живяла на посочения от
ищеца адрес в гр. София. С оглед на това счита, че не следва да участва като
страна в съдебния процес. Поддържа, че постановената заповед за изпълнение е
нищожна, тъй като постоянният й адрес е в гр. Бургас, а не в гр. София. Позовава
се на изтекла погасителна давност по отношение на дяловото разпределение от
30.06.2014 г. на стойност то 18, 36 лв. и лихвата върху него в размер на 5, 64
лв., сумата по фактура № **********/31.07.2014 г. на стойност от 1 127, 75 лв.
и лихвата върху нея от 3110, 77 лв., месечната прогнозно начислена топлинна
енергия за периода м.05.2014 г. – м.02.2015 г. на обща стойност 855, 06 лв. от
обща фактура № **********/31.07.2015 г., тъй като вземанията на ищеца имат
периодичен характери погасителната давност тече за всяко едно от тях, а не от
датата на общата фактура. Позовава се на приложимост на чл.78, ал.2 ГПК, тъй
като ищецът не е отправил покана да заплати претендираните суми.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил
писмен отговор на исковата молба от Н.Д.М..
На 25.08.2017 г. „Т.С.“ ЕАД е
депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Н.Д.М. и К.М.М., за сумата от 4 095, 55 лв.
– главница и 735, 28 лв. – лихва за забава за периода 15.08.2014 г. –
17.08.2017 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжниците са ползвали
доставена от ищеца топлинна енергия през периода от м.05.2013 г. до м.04.2016
г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. гр. София, ж. к. „******”, ******,
абонатен № ******. Посочено е, че дължимите суми са, както следва: за доставена
незаплатена топлинна енергия: 4 035, 93 лв. – главница и 721, 89 лв. – лихва, а
за дялово разпределение: 58, 62 лв. – главница и 13, 39 лв. - лихва. Посочено
е, че длъжниците отговарят разделно: Н.Д.М. – 2/3, а К.М.М. – 1/3.
С разпореждане от 29.09.2017 г. по
ч. гр. д. № 58681/2017 г. по описа на СРС, 64 състав, съдът е постановил
исканата заповед за изпълнение, като е присъдил в полза на заявителя и
сторените в заповедното производство разноски в размер на 96, 60 лв. - държавна
такса и 50 лв. - възнаграждение на юрисконсулт.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е
депозирано възражение от длъжниците, с което оспорва вземанията по издадената
заповед за изпълнение.
В срока по чл.415, ал.1 ГПК, в
приложимата към момента на завеждане на делото редакция, ищецът е предявил
искове за установяване на вземанията си по исков ред.
Липсва спор между страните, че ответниците са съсобствениците на процесния
топлоснабден имот, като Н.Д.М. притежава 2/3 ид. ч., а К.М.М. – 1/3 ид. ч., в каквато насока е влязлото в сила съдебно решение
в частта относно задължението за стойността на доставената топлинна енергия.
На 10.06.2002 г. е проведено общо
събрание на етажните собственици на сградата, находяща
се в гр. София, ж. к. „******“, бл.******, на което е взето решение за
сключване на договор за извършване на топлинно счетоводство с „ПМУ“ ЕООД.
Пред СРС е ангажиран договор № У103/07.11.2007
г., сключен между „Т.С.“ ЕАД *** 98“ ООД – изпълнител, при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в,
ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел
да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Пред СРС е изслушана съдебно -
техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. А.Ж., относно стойността
на реално доставената топлинна енергия до процесния топлоснабден имот за исковия период м.05.2013 г. –
м.04.2016 г., която възлиза на 3 729, 48 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е депозирана в
срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка
въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално
допустимо.
В предмета на делото е включен
установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от
длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.4 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено
нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
С влязлото в сила съдебно решение е
установено, че ответниците имат качеството клиент на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153 ЗЕ вр.
с § 1, т.42 ДР на ЗЕ за исковия период, стойността на доставената топлинна
енергия, като съдът е разгледал своевременно направеното възражение за изтекла
погасителна давност от ответницата К.М.М..
Жалбоподателят поддържа, че
решението спрямо ответницата Н.Д.М. в обжалваната част е процесуално
недопустимо, тъй като същата не е депозирала в срока по чл.131 ГПК писмен
отговор на исковата молба.
Последиците от непредявяване в срока
по чл.131 ГПК на писмен отговор на исковата молба са регламентирани в нормата
на чл.133 ГПК – ответникът губи възможността по – късно да вземе становище, да
направи възражения, да оспори истинността на представен документ или да упражни
правата си по чл.211, ал.1 ГПК, чл.212 ГПК и чл.219 ГПК. Липсата на писмен
отговор обаче не рефлектира върху допустимостта на иска, предмет на делото.
Значение за допустимостта на предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск има
обстоятелството дали соченият длъжник своевременно е депозирал възражение срещу
постановената заповед, което ответницата Н.Д.М. е сторила, а не дали е
депозирала писмен отговор на исковата молба. Липсата на такъв не освобождава
съда от задължението му да извърши преценка дали предявеният иск е основателен
и съответно в какъв размер. Ето защо предявеният спрямо тази ответница иск е
процесуално допустим, поради което като го е разгледал по същество, решаващият
съд е постановил допустим съдебен акт. С оглед на това следва да се разгледат релевираните от жалбоподателя доводи относно правилността
на съдебното решение в обжалваната част.
За пълнота на изложението следва да
се отбележи, че решаващият съд е съобразил липсата на писмен отговор от
ответницата Н.Д.М., като е разгледал направеното от ответницата К.М.М. възражение за изтекла погасителна давност, но не и
спрямо Н.Д.М., като е съобразил липсата на своевременно заявено възражение за
това, както и разпоредбата на чл.120 ЗЗД, съгласно която давността не се
прилага служебно.
Жалбоподателят релевира
доводи относно момента на поставяне на ответниците в
забава.
По отношение
на вземанията за периода м.05.2013 г. – м.02.2014 г. приложение намират Общите
условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник „Дневник“ от 14.01.2008 г. Съгласно чл.33, ал.1 от
Общите условия от 2008 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
За
вземанията за периода м.03.2014 г. – м.04.2016 г. приложение намират Общите
условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото
дружество на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с решение №
ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „24 часа“ – броя от
10.02.2014 г. и вестник „19 минути“, в сила от 12.03.2014 г. Съгласно чл.33,
ал.1 от Общите условия от 2014 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на продавача. Ищецът не е ангажирал по делото
доказателства относно момента на публикуване на месечните суми за исковия
период на интеренет страницата си, а и липсват
признания за това от насрещната страна.
Предвид
действалите през исковия период общи условия на търговеца, ответниците
са поставени в забава за стойността на доставената топлинна енергия за периода
м.05.2013 г. – м.02.2014 г., при действието на общите условия на ищеца,
одобрени с решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник
„Дневник“ от 14.01.2008 г., в каквато насока са изводите и на решаващия съд. За
останалата част от исковия период не се установи ответниците
да са поставени в забава.
Жалбоподателят не е изложил оплаквания относно
установения размер на лихвата за забава върху стойността на доставената до процесния имот топлинна енергия, поради което и на
основание чл.269 ГПК, този въпрос стои извън пределите на въззивния
контрол и не следва да се обсъжда по същество.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, решението в обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските по производството:
Тъй като ответниците
по жалбата не претендират сторените разноски във въззивното
производство, а и не са ангажирали доказателства относно техния размер, такива
не следва да се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 293576 от 04.12.2019 г., постановено по гр.
д. № 16650/2018 г. по описа на СРС, II ГО, 64 състав, В
ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е отхвърлен предявеният иск от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*********,
с адрес ***, срещу Н.Д.М., ЕГН **********, с адрес ***, по реда на чл.422 ГПК –
за признаване за установено, че Н. Д. М., ЕГН **********, дължи на„Т.С.“ ЕАД,
ЕИК*********, сумата над 123, 75 (сто
двадесет и три лева и седемдесет и пет стотинки) лв. до пълния предявен размер от 481, 26 (четиристотин осемдесет и
един лева и двадесет и шест стотинки) лв., – обезщетение за забава върху цената на
топлинната енергия в размер на законната лихва за периода 15.08.2017 г. –
17.08.2017 г., както и е отхвърлен предявеният иск от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*********,
с адрес ***, срещу К.М.М., ЕГН **********, с адрес ***,
по реда на чл.422 ГПК – за признаване за установено, че К.М.М.,
ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*********, на основание чл.86 ЗЗД
сумата над 42, 81 (четиридесет и два
лева и осемдесет и една стотинки) лв. до пълния предявен размер от 240, 63 (двеста и четиридесет лева и
шестдесет и три стотинки) лв. – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху цената на топлинната енергия за периода 15.08.2014 г. – 17.08.2017
г.
Решението в останалата част е влязло
в сила, като необжалвано.
Решението е постановено при
участието на трето лице - помагач на ищеца: „П.И.“ ООД, ЕИК *********, с адрес ***.
Решението
не подлежи на касационно обжалване,
на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.