Р Е Ш
Е Н И Е № 260183
гр. ПЛОВДИВ 18.06. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в публично заседание от 21. 05. 2021 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ
БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
при секретаря С.
Тошева, като разгледа докладваното от съдия СПАСОВ в. т. дело № 228 по описа за 2021 г. на ПАС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Повод за започването му са две на
брой жалби насочени против постановеното от Старозагорския окръжен съд по т.
дело № 253/2019 г. решение , с което се:
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.” АД, *** да заплати на А.С.И., ЕГН **********,***, Ц.И.С.,
ЕГН **********,*** и С.И.С., ЕГН **********,***
в качеството им на наследници на починалият в хода на
първоинстанционното производство И. С.И., бивш жител *** общата сума от 45 000
лв., представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди -
претърпени болки и страдания от смъртта на сестра му С. С.И., настъпила
в следствие на ПТП на 04.02.2018 г. около 13, 20 ч. по **-**-**ведно
със законната лихва върху сумата от 25.07.2019 г . датата на отказ за изплащане
на обезщетението до окончателното
изплащане на сумата,
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за обезщетение на причинени неимуществени вреди в останалата му
част до претендирания размер от 150
000лв., както и искането за присъждане на законна лихва върху размера на
главното вземане от дата на настъпване на увреждането 04.02.2018 г. до датата
на нейното присъждане -25.07.2019 г.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.”
АД, *** да заплати на А.С.И., ЕГН **********,***, Ц.И.С., ЕГН **********,*** и С.И.С.,
ЕГН **********,*** в качеството им на
наследници на починалият в хода на първоинстанционното производство И. С.И.,
бивш жител *** чрез адв.С.В. сумата 1359 лв. разноски
по делото за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 ЗА съобразно уважената част на исковата
претенция .
ОСЪЖДА А.С.И., ЕГН **********,***, Ц.И.С.,
ЕГН **********,*** и С.И.С., ЕГН **********,***
да заплатят на З. „Б.В.И.Г.”
АД, *** сумата 1165 лв. разноски по
делото съобразно отхвърлената част на исковата претенция.
Едната
жалба е подадена от З. „Б.В.И.Г.” АД, *** и с нея се обжалва частта от решението, с която
застрахователят е осъден да заплати на наследниците на първоначалния ищец общо
сумата от 45 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и респ. адвокатско
възнаграждение по чл. 38 от ЗА.
В
жалба са изложени подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на
решението, иска се неговата отмяна и постановяване на друго отхвърлящо иска.
Въззиваемата
страна е изразила становище за неоснователност
на жалбата.
Втората жалба е
от наследниците на първоначалния ищец. С нея решението се обжалва в
отхвърлителната му част и то не в цялата, а само за разликата между сумата от
55 000 лв. и присъдените 45 000 лв., т.е. за още 10 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди.
В жалбата се
излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се
отмяната му в обжалваната част и присъждане на още 10 000 лв.
Съдът след като
се запозна с атакуваното решение и събраният доказателствен материал намери за
установено следното:
На 02.08.2019 г. в Старозагорския окръжен съд е постъпила изходяща от И. С.И. от гр.Р. искова молба насочена срещу З. „Б.В.И.Г.” АД, ***.
В обстоятелствената част на
същата се говори, че на 04.02.2018 г. около 13, 20 часа по **-**-**в посока от гр.В.Т.към гр. Г.
се е движел лек автомобил „ О.“, модел „А.К.“, peг. № ** **** ** управляван от В.В..
По същото време в противоположна посока се движела товарна автокомпозиция
състояща се от влекач марка „М.“ с т.peг. № ******* и товарно хладилно
полуремарке марка „Ф.“ с тур. рег.№ ******. На 50-я км. от пътя в зона на десен
завой по посоката му на движение, водачът на лекия автомобил загубил контрол
върху управлението, навлязъл в лентата на движение на автокомпозиция, при което
между тях настъпил удар. В резултат на настъпилото ПТП, водачът на лекия
автомобил и пътуващаите в него получили травматични увреждания несъвместими с
живота. Сред загиналите била С. С.И. - сестра на ищеца.
За така
описаното бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
06.02.2018 г.
Според
отразяванията в констативния протокол, водачът и собственик на лек автомобил,
peг. № ** **** ** (означен в протокола като ППС 2) - В. И. В. навлязъл в насрещната
лента за движение и ударил движещата се по нея в насрещна посока
автокомпозиция.
Наред с това се сочи, че във
връзка с произшествието имало образувани
досъдебно производство ДП 185/2018 г. и пр. преписка № 288/ 2018 г. по описа на
Окръжна прокуратура, гр. С. З.. По тях имало изготвени автотехнически и
медецински експертизи установяващи причинната връзка между смъртта на С. и
катастрофата, респ. това, че причина за произшествието е загуба на напречна
устойчивост на автомобила поради навлизането му в крива с радиус от 113 м. със
скорост от 82 км.ч., която била по-висока от граничната стойност на скоростта
при такива условия от 71 км.ч. и максимално допустимата за този участък скорост
от 40 км.ч.
На база
изложеното ищецът излага данни, които според него водят до извод за наличието
на трайна и дълбока
емоционална връзка между него и починалата му сестра, което е станало причина
след научаване за внезапната и неочакваната й смърт да изпадне в шок. Посочено
е и че начинът на настъпването й /множество телесни увреждания, вследствие на
удар от автомобил, движещ със два пъти над разрешената скорост/ създал у И. и
чувство на гняв и безпомощност.
В подкрепа на доводите за изградена трайна и дълбока връзка се споменава,
че в годините преди сестра му да сключи брак те живеели под един покрив с
родителите си и никога не е имало караници, свади и обиди. Животът им бил хармоничен
въпреки, че от един момент живеели две семейства под един покрив, а сестрата
била студентка.
След сключването на брак тя заживяла в собствено жилище в ЖК „О.“ на гр. Р.,
където и ищецът закупил такова , за да е в близост до сестра си. Сочи се, че те
всеки петък се събирали, а всяко лято ходели съвместно на почивка. Наличието на
дълбока близост между тях се извежда и от факта, че те съвсем доброволно разделили
наследството от техните родители, като дори и след тази делба всеки от тях
извършвал действия по поддържане на бащиния дом останал в дял на починалата.
Споменава се, че след смъртта на родителите им отношенията между брат и сестра
все повече се заздравявали , като обичта към деца и внуци ги влечала към
непрестанни срещи и събирания на двете семейства. Тази връзка била продиктувана
и от полученото възпитание от техните родители, които били пример за семейна
идилия.В подкрепа на доводите за близка връзка между брата и сестрата се сочи и това, че през 2013 г. ищецът се разболял от диабет и получил исхемичен инсулт, като за лечението и последвалата рехабилитация сестрата
имала решаваща роля.
На тази
база и с оглед приетото в ТР №1/ 2016 г. на ОСНГТК на ВКС ищецът счита, че има
право на обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, които определя на
150 000 лв.
По този повод е посочено че към
момента на ПТП-то за автомобила, с което то е причинено имало валидно сключена
застраховка Гражданска отговорност с ответното дружество. Това и текста на чл.
432 от КЗ му дават основание да твърди, че застрахователят е длъжен да покрие
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди.
По този повод на 28.06. 2019 г., ищецът предявил застрахователна
претенция до З. „Б.В.И.Г.“” АД за изплащане на обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, като в отговор на предявената застрахователна претенция,
ответното дружество с писмо от 25.07.2019 г. отказал да изплати претендираното
обезщетение.
Така се достига до извод, че е
налице интерес от предявяване на настоящата осъдителна искова претенция против застрахователя
пред СЗ ОС, с която е поискано осъждането му да заплати обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от 150 000 лв., ведно със законна лихва от дата
на настъпване на увреждането до окончателното изплащане на обезщетението.
В отговора си
ответникът не оспорва наличието на застрахователно правоотношение,
но оспорва наличието на предпоставки за присъждане на обезщетение на ищеца.
Сочи, че той не попада в кръга на лицата, които имат право да получат
обезщетение за неимуществени вреди.
В подкрепа на това се сочи, че роднинската връзка брат - сестра не следва
да води автоматично до извод, че ищецът се явява увредено лице. Споменава се,
че действително с TP № 1 /2018 г. на ОСНГТК на ВКС се разширявал възможния кръг
от лица имащи право да получат застрахователно обезщетение, но то не било
абсолютно. От приетото в решението се прави извод, че обезщетение се дължало по
изключение и то ако се установи наличието на особена близост, като тази близост
следва да бъде с по-висок интензитет от този на обикновените роднински
отношения от този тип, което от своя страна да допусне възможността за
изплащане на обезщетение по изключение. По конкретния казус според ответника
описаните в ИМ факти налагали извод за обичайна връзка между брат и сестра, а
не за изключителност на същата.
Наред с това е изразено и мнение, че споменатото решение на ОСНГТК на ВКС
не тълкува правна норма, а извежда кръг от правоимащи лица и по тази причина, действието
му може да бъде единствено за права породени и възникнали след приемане на същото
и не може да преурежда заварени положения.
Твърди се също, че представеният с ИМ Констативен протокол за ПТП от
06.02.2018 г. , а касае събитие настъпило на 04.02.2018 г. Прави се извод, че
той е съставен от лице, което не е било
на мястото на ПТП и не е имало възможност лично да възприеме обстоятелства
пряко свързани с причините за настъпването му неговия механизъм, поведението на
участниците и да прави извод за вината за настъпването на ПТП на всеки един от
участниците. В тази връзка се сочи, че от ищеца не били представени
доказателства за удостоверяване на безспорно виновно поведение или нарушение на
правилата за движение на водачът на МПС „О.”, модел „А.К.”.
Твърди се, че според данните в
представеното от ищцовата страна копие на документи от водено наказателно
производство - съществува реална и обективна възможност пострадалата С. С.И. и
сама с поведението си в значителна степен да е и допринесла за случилото се. Правят
се доводи за съпричиняване поради това, че с оглед характера на нараняванията
на С. С.И. можело да се направи обоснован извод, че е била без поставен
обезопасителен колан.
В отговора се изразява мнение, че дори да се приеме, че ищецът е от кръга
лица имащи право на обезщетяване то размерът на претендираното такова е прекомерен
и не е съобразен с принципите на чл. 52 от ЗЗД и разпоредбата на чл. 493а, ал.
4 от КЗ, във вр. с § 96, ал.1 от ПЗР на КЗ.
По отношение на претенцията за присъждане на законна лихва е посочено, че
съобразно КЗ приложим е чл. 497 от същия, в който изрично е уточнено точно от
кой момент застрахователя дължи лихва. Твърди се , че е налице забава на
кредитора по отношение на плащането, както и че застрахователят не дължи лихва
по чл. 409 от КЗ.
ДИМ , респ.
отговор на същата не са подавани.
Така съдът след събиране на поисканите от страните и
относими по спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване.
Преди това с оглед смъртта на ищеца на негово место са конституирани
наследниците му - съпруга, син и дъщеря.
В самото решение са описани всички събрани по делото
доказателства и съдържанието им.
Съответно са цитирани разпоредбите на чл. 51, ал.2 и чл.
52 от ЗЗД, както и т. 7 на ППВС № 17/63 г.
Посочено е че с ППВС №4 от 25.05.1961r. и ППВС №5 от 24.11.1969 г. са
определени лицата легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък, а с ТР № 1/ 2018 г. ОСНГТК на ВКС същият бил
разширен.
След тези цитати е изразено становище, че въвеждането на лимит на размера на
отговорността на застрахователя досежно обезщетенията за неимуществени вреди на
лицата по чл. 439а, ал. 4 от КЗ противоречи на действащото право на ЕС,
уреждащо застрахователните отношения - Втора директива 84/5, кодифицирана с
Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 .09. 2009 г. и
съдът не ще се съобразява със същия.
Така е направено заключение, че за справедливо
обезщетяване на „претърпените болки и страдания от новоконституираните
ищци - наследници на И. С.И. б.ж. на гр.Р. следва да бъде определена сумарно сумата от
45 000 лв. като в останалата част предявения иск следва да се отхвърли
като неоснователен.“
Законната лихва върху тази сума на основание чл. 497 от КЗ е присъдена от момента на постановения отказ за изплащане на обезщетението-
25.07.2019 г.
Недоволно
от решението в осъдителната му част е останало застрахователното дружество и е
подало една от жалбите станали причина за започване на настоящето дело. Другата
е подадена от новоконстиутуираните наследници на починалия първоначален ищец,
като те обжалват акта само в частта отхвърляща исковата претенция за сумата от
55 000 лв.
В жалбата на застрахователя се излагат
доводи за неправилност и незаконосъобразност свързани с това, че не са налице
предпоставки за присъждане на обезщетение, тъй като в патримониума на починалия
в хода на първоинстанционното производство наследодател на ищците не са налице
предпоставките за пораждане на правото на обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на сестра му. Твърди се, че не се касае за установена особена връзка,
различна от обичайната между тях. Излагат се и съображения, че ако не се приеме
тезата за пълна неоснователност на претенцията, то се дължи обезщетение до 5000
лв. и че незаконосъобразно и неправилно съдът е приел, че е налице колизия на
разпоредба в КЗ с Директива 2009/103 на Европейския парламент и Съвета.
В жалбата на ищците се излагат доводи за
неправилна преценка при определяне на размера на дължимото обезщетение с оглед
правилата на чл. 52 от ЗЗД и доказателствения материал в тази връзка.
С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи
произнасяне за валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт служебно,
а досежно неговата правилност с оглед посоченото в жалбата.
По повод на тази
преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно (нищожно),
когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен
състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо
троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не подписано или не е
постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в
случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата
компетентност т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на
българските съдилища.
В случая нито
една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се говори.
По отношение на недопустимостта
е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод,
че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на
иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато
спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е
постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора
по същество.
В случая за липса на право на
иск в патримониума на ищеца от изложената фактическа обстановка не може и да се
говори.
Съдът е сезиран с иск с правно
основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
В тази законова разпоредба е
казано, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380.
В чл. 380 от КЗ е предвидено, че
лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция.
Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е казано, че срокът за
окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното
предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя, сключил
застраховката или пред неговия
представител за уреждане на претенции.
В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че увреденото лице
може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не
е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Анализът на горните текстове
води до извод, че допустимостта на искова претенция по чл. 432, ал.1 от КЗ е
обусловена от това ищецът първо да е упражнил правото си по чл. 380 от КЗ и от
това в сроковете по чл. 496 КЗ да няма плащане на обезщетение, да има отказ,
респ. претендиращият обезщетение да не е доволен от размера му.
В случая от представените по
делото доказателства е безспорно, че първоначалният ищец е предявил претенцията
си за обезщетение пред ответното дружество с писмо вх. № 3107 от 01.07.2019 г.,
а с писмо от 25. 07.2019 г. застрахователят е отказал изплащане.
Това сочи, че в патримониума му е възникнало
правото да претендира по съдебен ред изплащане на дължимото му се обезщетение
за неимуществени вреди.
Във връзка със същото видно от
данните по делото разгледаният от първоинстанционния съд иск е с правно
основание чл. 432, ал.1 от КЗ и предмет на преценка са били факти и
обстоятелства от значение за искове от този тип. Решението не е постановено и
от съд, който с оглед разпоредбите на ГПК/чл. 115, ал.2/ не е следвало да
разглежда настоящия правен спор.
Казаното сочи,
че ПАС съобразно разпоредбите на чл. 271 от ГПК следва да реши спора по
същество, като потвърди или измени изцяло или отчасти обжалваното решение. При
извършване на тази преценка той ще е обвързан от посочените в жалбите съображения
за неправилност на съдебното решение.
Те от една
страна са свързани с твърдения за липсата на предпоставки даващи основание да
се направи извод, че в патирмониума на първоначалния ищец е възникнало материалното
право да претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
извършителя на деликта, респ. от застрахователя. Твърди се, че ако все пак се
достигне да извод, че наследодателят на ищците е носител на това право то присъденото
и претендирано обезщетение не е съобразени с § 96 от ПЗР на ЗИДКЗ и чл. 493а
ал. 4 от КЗ., респ. с принципите на чл. 52 от ЗЗД . От друга страна споменатите
наследници пък твърдят че, присъденото такова е занижено и претендират за още
10 000 лв.
Съдът е сезиран с
иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
От съдържанието на този законов
текст следва, че основателността на исковите претенции на първо место е
обусловена от наличието на застрахователно правоотношение за застраховка
„Гражданска отговорност” между извършителят на деликта и ответното
застрахователно дружество.
По силата на такъв договор
съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни
превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското
законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила
вредата.
В чл. 493, ал.1 от КЗ е посочено, че застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за
причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други
участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство по време на движение или престой. В
т.1 сред подлежащите на покрИ.е вреди е посочено, че са неимуществените и
имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт.
Това от своя страна води до извод,
че отговорността на застрахователното дружество при наличие на сключен договор
за застраховка гражданска отговорност е обусловена и от установяването на
отговорност на застрахованото лице за причинено от него увреждане. Тя при
непозволеното увреждане произтича от разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Според нормата на чл. 45 от ЗЗД
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Според чл. 51 от ЗЗД пък
обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането.
Това предполага, че фактическият
състав на непозволеното увреждане обхваща наличието на противоправно деяние,
вина и вредоносен резултат, което да е пряка и непосредствена последица от
увреждането.
По конкретното
дело е безспорно наличието на сключен
договор за застраховка между ответника и
собственика на участвалия в ПТП-то автомобил . Не се оспорва и това, че водачът
на същия е от кръга лица посочени в разпоредбата на чл. 477, ал.2 от КЗ. Това
прави безспорен извода, че при установена негова отговорност спрямо ищеца на
основание чл. 45 от ЗЗД обезщетението може да се търси от ответното
дружество.
От страна на застрахователя
видно от съдържанието на въззивната му жалба пред ПАС не е пренесен спорът за
това е или не е налице виновно и противоправно поведение на застрахованото
лице, което да обуславя отговорността му по 45 от ЗЗД и респ. тази на
застрахователя му. Не е пренесен и спорът за наличието на съпричиняване от
страна на пострадалата. Това съобразено с посоченото в чл. 269, изр. 2 от ГПК и
приетото в ТР № 1/2013 на ОСГТК на ВКС сочи, че в случая ПАС не следва да преразглежда
фактическите констатации на Сз ОС по този въпрос, а дължи единствен отговор на въпроса дали ищецът е претърпял неимуществени вреди
от извършеното от застрахованото лице противоправно и виновно поведение, които
да подлежат на обезщетяване и ако е претърпял такива какъв следва да е размера
на дължимото обезщетение.
От описаното по
горе съдържание на чл. 45 от ЗЗД би следвало да се направи извод, че всяко лице,
което установи, че е претърпяло неимуществени вреди от противоправното деяние
подлежи на обезщетяване.
Липсата на конкретика
за кръга от лица имащи право да претендират обезщетение за неимуществени вреди
е дала основание на Пленума на ВС на НРБ съобразно правомощията му по
действащите в съответните периоди Закони за устройство на съдилищата да издаде
постановления даващи отговор на този въпрос, които са били задължителни за съдилищата. Те са такива и с
оглед действащия в момента ЗСВ.
Така в ППВС №
4/61 г. е прието, че за неимуществени вреди следва да бъдат обезщетявани само
най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт. Те са изрично посочени
- низходящи, съпруг и възходящи. Направено е и уточнение, че това става след
като се установи, че действително са претърпели такава вреда. Посочено е и че
нямат право на обезщетение за неимуществени вреди близките на починалия при
непозволено увреждане, които са били с него в лоши лични отношения - родители,
изоставили децата си, съпрузи живеещи в
дълга фактическа раздяла.
С ППВС № 5/1969
г. описаният по - горе кръг лица е
допълнен и е посочено, че имат право на обезщетение за неимуществени вреди и
отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от
тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е
съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без
да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не
противоречи на правилата на морала.
От мотивите на първото
постановление е ясно, че за Върховния съд водещо при определяне кръга лица, а и
размерът на самото обезщетение за неимуществени вреди е залегналия в чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливостта. По тази причина Пленумът на ВС е приел, че този
принцип предполага, че на обезщетяване подлежат лицата, които най-пряко са
засегнати от загубата на морална опора и подкрепа, т.е. най-близките на
пострадалия -неговите низходящи, съпруг и възходящи.
С годините повечето
съдилища са приемали това изброяване за изчерпателно. Имало е и такива
изхождайки от принципа на справедливостта да се отклонят от възприетото с
Постановлението. Това е наложило Пленума на ВС да разшири същия изхождайки от това, че в някои случаи връзки
от типа присъщ за отношенията между най-близките се създават и между лица, за които
липсва кръвно и юридическо основание за такова заключение. На тази база с
второто споменато по- горе Постановление, Пленумът на ВС е приел, че право на обезщетение
имат и лицата, за които са се създали отношения и връзки идентични с тези, посочени
в ППВС № 4/61 г. Направено е и споменатото по- горе изброяване, т.е. с него степента
на близост, при които следва извод за възникване на материалното право на
обезщетяване не е променена, но е презюмирано , че такава е налице и в изрично изброените случаи.
Съответно
по въпроса за кръга лица имащи право на обезщетение през 2018 г. ОСНГТК на ВКС
прие и ТР № 1. С него е решено, че материално легитимирано да получи обезщетение
за неимуществени вреди от причинена смърт на негов близък освен лице от кръга
посочен в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. по изключение може и да е всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи
от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Изрично е посочено, че обезщетението се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. Това, а и изложеното в мотивите на самото ТР води
до извод, че и тук от съдиите във ВКС не е променен подхода, при което според
тях справедливостта изисква едно лице да бъде обезщетено за неимуществени вреди
от смъртта на друго лице, т.е. отново се изиска да е налице силно изградена
връзка между починалия и увредения, т.е. да е налице връзка идентична с тази
присъща на роднините от най-близкия наследствен кръг-родители, деца , съпруг.
Това
води до извод, че при претенция за обезщетение от страна на лице извън този
най-близък кръг то следва да докаже наличието на изградени отношения с
починалия, които да се идентични на тези с лицата от най-близкия кръг роднини.
Също така следва да докаже, че следствие на тези отношения той е претърпял и продължителни
болки и страдания от загубата на лицето, за което твърди да му е особено близък.
По
конкретния казус претенцията за обезщетение е отправена от брата на починалото
лице. С оглед традициите в нашето, а и във всяко
едно общество връзката брат и сестра е обичано да изгради отношения на обич,
привързаност, топлота и взаимопомощ. Това е и логично по простата причина, че
до навършване на пълнолетие децата са част от едно общо семейство. Обичайно е и
така създадената връзка да продължи и след това, т.е. в периода от време когато
братята и сестрите стават пълнолетни, започват свой самостоятелен живот и
изграждат свои семейства. Наличието на тази кръвна връзка и създалите с оглед на същата обичайни отношения
обаче според приетото в споменатото ТР не е достатъчно, за да се формира
извода, че преживелия съребрен роднина има право на обезщетение за
неимуществени вреди. Реално такова ще е налице ако установи, че тази връзка /привързаност/
е по силна от обичайната и може да се приравни по сила с тази между прекия кръг
лица подлежащи на обезщетяване.
За
ПАС изводите за създаване на отношения от такъв тип следва да се направят на
база доказателства за факти и обстоятелства от съвместния живот на ищеца и починалата,
които предполагат създаване на връзка различна от обичайната.
По
настоящето дело за установяване на връзка от описания по- горе тип от страна на
първоначалният ищец са ангажирани и разпитани трима души свидетели- дъщерята на
ищеца Ц.И.С. и две лица без родствена връзка с него и починалата сестра. В хода
на производството обаче първоначалният ищец е починал и на негово место са конституирани
наследниците му – съпруга и две деца. Така от един момент вече споменатата Ц.С.
е придобила качество на ищец по спора и нейните показания по делото следва да
се третират като обяснения на страна. Доказателствената
сила на същите пък ще е налице само ако установяват неизгодни за страната факти
и то при условията на чл.175 ГПК.
Това
изключва възможността в случая да се кредитират думите на С. целящи да
пресъздадат отношения на близост над обичайната между нейния баща и починалата
й леля. Тук във връзка със същите ПАС намира за нужно да посочи, че при такава
близост би било логично починалата да е наясно с начина на настъпване на
смъртта на леля й, нейния съпруг и братовчедка й, а не да говори за същата като
един страничен наблюдател, който едва ли не е получил информация от медиите.
Така
за формиране на извода е или не е налице близост между брата и сестрата над
обичайната следва да се вземат предвид показанията на свидетелките Т.З. и Й.Д..
От показаният им обаче до извод за близост над
обичайната за брат и сестра не може да се достигне. Реално и двете свидетелки
говорят за чести срещи между двамата роднини, за общи рождени дни, празници
почивки и т.н. Това обаче за състав на ПАС е съвсем обичайно за този тип роднински
отношения, като в този смисъл е и констатацията на св. Д., като завява, че
отношенията им са били пример за такива между брат и сестра. По повод на тези
си разсъждения ПАС намира за нужно да посочи, че в случая честота на контакти
не може да служи като основание за извод за връзка над обичайната с оглед на
факта, че същите са ставали в град с мащабите на Р..
От така
изложеното за ПАС следва извод, че по отношение на първоначалния ищеца не е
налице изградена трайна и дълбока емоционална връзка с починалата, което е
причина да търпи от нейната смърт
продължителни болки и страдания, които подлежат на обезщетяване.
Това прави така предявената
искова претенция напълно неоснователна и изключва нуждата от обсъждане на
въпроса за размера на дължимото обезщетение и приложимостта на § 96 от ПЗР на
ЗИДКЗ.
Не точно в този
смисъл е решението на Сз ОС, което налага отмяната му и постановяване на друг
акт отхвърлящ исковата претенция за сумата от 45 000 лв. Респективно актът
на Сз ОС в обжалваната му отхвърлителна част за разликата между претендираните
ред ПАС от ищците 55 000 лв. и
присъдените от Сз ОС 45 000 лв. следва да се потвърди.
Това от своя
страна налага и присъждане на пълния размер на направените от ответника
разноски пред Сз ОС и тези пред ПАС.
Разноските пред
Сз ОС са 1214 лв. платено възнаграждение за вещи лица и 450 лв. юрисконсултско
възнаграждение определено съобразно чл. 25, ал.2 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, т.е. общо сумата от 1674 лв. Това сочи, че решението на Сз ОС
следва да се потвърди в частта присъждаща на застрахователя разноски по
съразмерност и съответно ищците да се осъдят да му заплатят още 509 лв.
Съответно за
производството пред ПАС те му дължат още 450 лв. юрисконсултско възнаграждение
и 900 лв. за ДТ или общо 1430 лв..
Водим от това
съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановеното
от Старозагорския окръжен съд по т. дело № 253/2019 г. решение в частта, с
която се:
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.” АД, *** да заплати на А.С.И., ЕГН **********,***, Ц.И.С.,
ЕГН **********,*** и С.И.С., ЕГН **********,***
в качеството им на наследници на починалият в хода на
първоинстанционното производство И. С.И., бивш жител *** общата сума от 45 000 лв., представляваща обезщетение за
причинени му неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от смъртта на
сестра му С. С.И. , настъпила в следствие на ПТП на
04.02.2018 г. около 13, 20 ч. по **-**-**ведно със законната лихва върху
сумата от 25.07.2019 г . датата на отказ за изплащане на обезщетението до окончателното изплащане на сумата, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.С.И., ЕГН **********,***,
Ц.И.С., ЕГН **********,*** и С.И.С., ЕГН **********,*** в качеството им на наследници на починалият в
хода на първоинстанционното производство И. С.И., бивш жител *** против З. „Б.В.И.Г.”
АД, *** иск за осъждането на ответника да заплати общо сумата от 45 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди - претърпени
болки и страдания от смъртта на сестра му С. С.И., настъпила в следствие на ПТП на
04.02.2018 г. около 13, 20 ч. по **-**-**ведно със законната лихва върху
сумата от 25.07.2019 г . датата на отказ за изплащане на обезщетението до окончателното изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ постановеното от Старозагорския
окръжен съд по т. дело № 253/2019 г. решение в частта, с която се:
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.”
АД, *** да заплати на А.С.И., ЕГН **********,***, Ц.И.С., ЕГН **********,*** и С.И.С.,
ЕГН **********,*** в качеството им на
наследници на починалият в хода на първоинстанционното производство И. С.И.,
бивш жител *** чрез адв.С.В. сумата 1359 лв. разноски
по делото за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 ЗА съобразно уважената част на исковата
претенция.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното от Старозагорския
окръжен съд по т. дело № 253/2019 г. решение в частите, с които се:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.С.И., ЕГН **********,***, Ц. И.С., ЕГН **********,***
и С.И.С., ЕГН **********,*** в
качеството им на наследници на починалият в хода на първоинстанционното
производство И. С.И., бивш жител *** против З. „Б.В.И.Г.” АД, *** иск за
осъждането на ответника да заплати още 10 000 лв. обезщетение за причинени
му неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от смъртта на сестра му С.
С.И. , настъпила в следствие на ПТП на
04.02.2018 г. около 13, 20 ч. по **-**-**, които се равняват на разликата
между претендираното вече пред ПАС обезщетение от 55 000 лв. и присъденото
такова от Сз ОС от 45 000 лв.
ОСЪЖДА А.С.И., ЕГН **********,***, Ц.И.С.,
ЕГН **********,*** и С.И.С., ЕГН **********,***
да заплатят на З. „Б.В.И.Г.”
АД, *** сумата 1165 лв. разноски по
делото съобразно отхвърлената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА А.С.И., ЕГН **********,***,
Ц.И.С., ЕГН **********,*** и С.И.С., ЕГН **********,*** да
заплатят на З. „Б.В.И.Г.” АД, *** още 509 лв. разноски в първоинстанционното
производство и 1430 лв. разноски за производството пред ПАС
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.