№ 1555
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Д.а
Нина Стойчева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Ралица Д.а Въззивно гражданско дело №
20221000500219 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „ДЗИ- Общо
застраховане“ ЕАД срещу решение № 18/ 01.11.2021г. на ОС- Враца,
постановено по т.д. № 98/20г. в частта, в която е уважен предявеният иск с
правно основание чл.405 във вр. с чл.343, ал.1 от КЗ.
Жалбоподателят счита, че в обжалваната част решението е неправилно.
Неправилно е прието, че не се спори, а и се установява, наличието на
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“.
Въззивникът поддържа, че още с отговора на исковата молба е твърдял
нищожност на застрахователния договор, както и довод за неговото
прекратяване поради неплащане на вноска от застрахователната премия.
Счита, че застрахователният договор е нищожен на основание чл.26, ал.2,
пр.1 от ЗЗД поради липса на предмет на застрахователния договор.
Откраднатият автомобил не е бил собственост на ищеца и договорът за
неговата покупко- продажба също е нищожен. Посочената рама принадлежи
на друго МПС, различно от представеното от ищеца за оглед и застраховане.
Същото е било увредено преди сключване на застрахователния договор.
Поради това за В. В. не е налице правен интерес по смисъла на чл.349, ал.1 от
1
КЗ и застрахователният договор е недействителен на основание чл.349, ал. 2
от КЗ. Договорът за процесния автомобил не е бил валидно сключен, тъй като
няма съгласие и воля на застрахователя за застраховането му. При сключване
на застрахователния договор пред застрахователя не е представен договорът
за покупко- продажба, талон за преминат технически преглед. Въззивникът
твърди, че вероятно процесният автомобил е бил закупен в състояние на
тотална щета, а за целите на застраховането е бил представен друг изправен
автомобил. Жалбоподателят счита, че застрахователният договор е прекратен,
защото не е платена в срок вноска от застрахователната премия. Счита, че не
е доказано обстоятелството около настъпване на събитието „кражба“. Не е
било установено, че на 29.10.2019г. автомобилът е бил паркиран в гр. София,
ул. „Атанас Иширков“, че на сутринта на 30.10.2019г. синът на ищеца е
установил, че е бил отнет противозаконно. Счита, че застрахованият е
декларирал неверни факти и обстоятелства относно твърдяното
застрахователно събитие. От извършена от застрахователя проверка се
установява, че на 29.10.2019г. процесният автомобил е напуснал гр. Враца в
посока на движение гр. София, но не е влязъл в последния, поради което
няма как да е бил обект на кражба в посочения период. От представената
информация от Агенция „Пътна инфраструктура“ се установява, че
автомобилът е пътувал от гр. Враца към гр. София, но не и че е влязъл в
последния. Не е установено, че настъпилото застрахователно събитие е
покрит риск. Не е извършена кражба по смисъла на т.2.2 във вр. с т.2.2.1 от
Раздел II от ОУ. Застрахованият не е представил всички необходими
документи по чл.106 от КЗ. Съдът не е обсъдил и другите основания за отказ
или намаляване на застрахователното обезщетение, посочени в чл.395, ал.1
от КЗ и т.9.1.8, т.9.1.22 и т.10.8 от ОУ. Счита, че застрахованият е проявил
груба небрежност като не е взел всички мерки за предпазване на
застрахованото имущество от вреди. МПС е било паркирано до строеж, без
контрол за продължителен период от време, незатворен, незаключен, с
работещ двигател, което изключва отговорността му.
Затова моли въззивния съд да отмени решението на окръжния съд в
обжалваната от него част и да постанови друго, с което да отхвърли
предявения иск.
В депозиран писмен отговор В. В. и в съдебно заседание чрез
2
процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита я за неоснователна.
Поддържа, че договорът за застраховка не е нищожен, не е прекратен
поради неплащане в срок на застрахователната премия. Неоснователни и
недоказани са възраженията относно настъпването на застрахователното
събитие.
Съдът, след като обсъди събраните в първоинстанционното и въззивно
производство доказателства по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с иск по чл. 405, ал.1 от КЗ. В исковата молба ищецът
В. В. твърди, на 15.07.2019г. е сключил с ответника застраховка „Каско+“ с
период на валидност от 15.07.2019г. до 14.07.2020г. Застрахователния
договор е сключен за МПС марка БМВ, модел 750I XDraive с рег. №
******** с покритие пълно Каско за застрахователна сума от 47 355лв.
Застрахователната премия е в размер на 2 495, 61лв., която е следвало да се
плати разсрочено. Първата вноска от 638, 93лв. е внесена при сключване на
застраховката, а втората на 21.10.2019г. На 30.10.2019г. синът на ищеца е
установил, че лекият автомобил е откраднат. Той е бил паркиран на
29.10.2019г. около 22ч. в гр. София, ул. „Атанас Иширков“, а на сутринта на
30.10.2019г. не го е открил. Уведомил е застрахователя на 31.10.2019г. За
кражбата е уведомено МВР и е образувано досъдебно производство, което е
спряно с постановление на СРП от 07.01.2020г. С писмо изх. № Д-92-
9226/21.07.2020г. ответникът е отказал да му заплати застрахователно
обезщетение. Затова ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати
обезщетение в размер на 39 097 лв., в едно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното му изплащане.
Претендира разноски.
В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответникът
„ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД оспорва предявения иск и обстоятелствата,
на които той се основава. Счита, че не е налице валидно застрахователно
правоотношение, тъй като застрахователният договор е нищожен поради
липса на предмет на основание чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД. Поддържа, че
процесният автомобил не е собственост на ищеца с посочената рама, поради
което за него не е налице застрахователен интерес по смисъла на чл.349, ал.1
от КЗ и застрахователният договор е недействителен на основание чл.349,
3
ал.2 от КЗ. Прави възражение и за прекратяване на застрахователния договор
поради неплащане на втората вноска. Нейният падеж е бил на 14.10.2019г., а
тя е платена на 21.10.2019г. Оспорва да е настъпил покрит риск по
сключената застраховка като оспорва фактите и обстоятелствата относно
настъпването на застрахователното събитие. Ищецът е декларирал неверни
факти и обстоятелства по отношение на него. Автомобилът е напуснал гр.
Враца в посока гр. София, но не е влязъл в него. Счита, че са налице
основания за намаляване на застрахователното обезщетение като се позовава
на чл.395, ал.1 от КЗ и клаузи от Общите условия- т.9.1.8, т.9.1.22 и т.10.8.
Счита, че застрахованият е проявил груба небрежност, тъй като е оставил
автомобила в близост до строеж, без контрол, незатворен, незаключен, с
работещ двигател. Процесният автомобил е бил снабден само с имобилайзер.
Не е имало монтирана и действаща алармена система със светлинен и звуков
сигнал. Ищецът не е представил всички изисквани от застрахователя
документи- пълномощно за управление на МПС и нотариално заверено
пълномощно по образец на застрахователя, с което го упълномощава да се
разпорежда с МПС, ако то бъде открито и застрахованият не желае да го
получи обратно. Ответникът счита, че претендираното обезщетение е
завишено по размер. Прави възражение за прихващане със сумата от 1277, 86
лв., представляваща трета и четвърта вноска от дължимата застрахователна
премия.
Не се спори, а и видно от застрахователна полица от 15.07.2019г. е, че
между страните е сключена застраховка „Каско +“, валидна от 12.00 ч. на
15.07.2019г. до 23.59ч. на 14.07.2020г. за лек автомобил марка БМВ, модел
750 I XDraive с рег. № ********. Безспорно е, че е уговорено разсрочено
плащане на дължимата застрахователна премия на четири вноски, като
първата е платена на 15.07.2019г., а втората на 21.10.2019г. и двете в размер
на 638, 93лв.
Във връзка със сключване на застрахователния договор е представен
протокол за оглед на МПС от 15.07.2019г. за извършен оглед от
застрахователя.
От приемно- предавателен протокол от 18.07.2019г. се установява, че
на лекият автомобил, посочен в исковата молба, е монтиран имобилайзер К-
И-231
4
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че застрахованият не е заплатил трета и четвърта вноска от застрахователната
премия.
Във връзка с твърдението , че ищецът е собственик на процесното МПС
е представено свидетелство за регистрация, издадено от МВР, както и
доказателства, представени пред МВР за регистрацията й.
Видно от приложената щета пред ответното дружество е, че тя е
образувано във връзка с уведомление от ищеца от 31.10.2019г. В същата се
съдържа удостоверение от МВР от 29.05.2020г., от което се установява, че е
откраднат застрахования лек автомобил за времето от 22ч. на 29.10.2019г. до
8.30ч. на 30.10.2019г. Във връзка с кражбата е образувано досъдебно
производство, което е спряно с постановление от 07.01.2020г. на СРП.
Видно от представените писмени доказателства е, че по образуваната
при ответника за настъпило застрахователно събитие „ Кражба“ е
постановен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение- писмо от
21.07.2020г.
По делото са представени ОУ по автомобилна застраховка „Каско+“,
представени и приети от въззивния съд в четливо копие.
В хода на съдебното дирене са приети доказателства, установяващи
продажбата на процесният автомобил от „Нервеза Аутоекуперо СРЛ на Е. Г.
М. в заверен превод от италиански на български език и регистрацията му в
Република Италия.
От МВР са постъпили писмени документи, послужили за регистрация
на процесното МПС в страната.
От писмо от МВР-ГД „НП“ се установява, че лек автомобил БМВ с
рег. № ******** е преминал през контролна точка „Руска Бела“ на
29.10.2019г. в 20,14,20 ч. в посока гр. Видин- гр. София, както и че същият е
преминал на същия ден в 20.08.36ч. през контролна точка „Враца-Е79- бул.
„Втори юни изход“ с посока на движение – гр. Враца- гр. Мездра.
В хода на съдебното дирене е допусната автотехническа експертиза,
която е дала заключение за средната пазарна стойност на лекия автомобил
и тя е 39 097лв.
Съдът възприема заключението като компетентно, обосновано и
5
безпристрастно.
В хода на съдебното производство са събрани и други писмени
доказателства с оглед твърденията и възраженията на страните.
При тази фактическа обстановка ОС – Враца е уважил частично
предявения иск, като е извършил прихващане между определеното
застрахователно обезщетение и дължимата трета и четвърта вноска от
застрахователната премия.
В отхвърлителната част решението е влязло в сила
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
Представено е четливо копие на приети вече от първоинстнационния съд ОУ
на ответника.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл. 405, ал.1 от КЗ.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а
по отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269
от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
По правилността му в обжалваната част.
С иска по чл.405, ал.1 от КЗ разполага застрахованият срещу
застрахователя по имуществената застраховка, за да поиска изплащане на
застрахователно обезщетение в уговорения срок при настъпването на
застрахователен риск/събитие.
Предпоставка, за да възникне правото но застрахователно обезщетение
е наличието на валидно сключен застрахователен договор. Той е двустранен,
формален и възмезден. От него за всяка от страните възникват насрещни
права и задължения. Едно от най- важните задължения на застрахования е да
плати застрахователна премия. На него съответства това на застраховащия
да плати обезщетение при настъпване на застрахователно събитие.
При имущественото застраховане валидността на застрахователния
договор е предпоставено от наличието на предмет на застраховането.
6
Според чл.399 от КЗ такъв може да бъде всяко право, което за застрахования
е оценимо в пари. При имуществена застраховка „Каско“ предмет на
застраховане е МПС. Релевирано в отговора на исковата молба и поддържано
във въззивната жалба е възражението на застрахователя за нищожност на
застрахователният договор поради липса на предмет- чл.26, ал.2, пр.1 от
ЗЗД. Като двустранна правна сделка по отношение на него намират
приложение правилата на общия закон ЗЗД, когато в специалния закон – КЗ,
няма правила, уреждащи валидността му. Към общите правила препраща и
нормата на чл.343, ал.2 от КЗ. Разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗЗД използва
термина невъзможен предмет. Съгласно ТР № 3/2014/28.06.2016г. на ОСГК
на ВКС има фактическа и правна невъзможност на предмета. В случая
жалбоподателят се позовава на фактическа невъзможност, като твърди, че е
представено за застраховане МПС, което е с рама, принадлежаща на друго
превозно средство. Всяка вещ, включително и движимата, каквато е МПС, се
характеризира с конкретни белези, които го индивидуализират. Един от тях е
идентификационният номер/рама/, който е фабрично поставен./ Р №
95/09.07.2015г. по т.д. № 2416/14г., ВКС, II т.о./Застрахователят твърди, че
той принадлежи на друго МПС и че именно то е представено за застраховане,
а не откраднатото. В тази връзка трябва да се обсъдят приетите писмени
доказателства за регистрация на процесният автомобил в Република Италия.
От представените: талон за движение, издаден от Министерство на
Инфраструктурата и транспорта, отдел Транспорт, Навигация, Общи
дейности и персонал, документ от Обществен Автомобилен регистър,
удостоверение за представяне и декларация за продажба се установява, че в
Република Италия, държава член на ЕС, е регистрирано МПС марка БМВ-
750 I XDrive с идентификационен номер WBAKC61060C612068.
Автомобилът е бил с регистрационен номер , издаден от компетентните
власти на Република Италия, която е била държава по регистрацията му EL
826WW. Той е с дата на първоначална регистрация 21.03.2012г. Тези две
характеристики са посочени в декларацията за продажба и в документът от
Обществен автомобилен регистър. Последният, както и Талонът за движение
са официални документи, изходящи от орган, чиято компетентност е да ги
издаде. Тяхната доказателствена сила- материална и формална не е оборена в
хода на процеса. Видно от представеното свидетелство за регистрация,
издадено от МВР на Република България е, че в него е вписан същият
7
идентификационен номер, какъвто има МПС при регистрацията му в
Република Италия. Съвпада и датата на първа регистрация -21.03.2012г.,
отбелязана в Талона за движение, издаден от италианския компетентен
орган. Съгласно чл.143 от ЗДвП всяко превозно средство се регистрира на
името на неговия собственик по поставения от производителя
идентификационен номер. В ал.3 на същата разпоредба е записано, че не се
регистрира превозно средство, което е с подправен, заличен или повреден
идентификационен номер. По делото не са събрани доказателства за това, че
пред застрахователя е представен друг автомобил, а не застрахования, както и
че идентификационният номер е подправен, заличен или повреден. Видно от
представения талон за преглед за техническа изправност на ППС от
03.07.2019г. е, че е установена такава на процесния лек автомобил в
неговата цялост, т.е. като движима вещ с характеристиките на МПС. Дали е
рециклиран или не е без правно значение, доколкото същият е бил
технически изправен като МПС с неговата основна функция и като такова е
било застраховано. Анализирайки представените писмени доказателства за
историята на процесният автомобил и неговата регистрация, може да се
направи извод, че пред застрахователя е представено същото МПС, което е и
предмет на имуществената застраховка. Застрахователният договор има
предмет и не страда от порок, който да го прави нищожен на основание чл.26,
ал.2, пр.1 от ЗЗД.
Второто възражение на застрахователя, чрез което иска да се освободи
от отговорност е, че застрахователният договор, сключен със застрахователна
полица от 15.07.2019г., е недействителен на основание чл.349, ал.1 от КЗ, тъй
като липсва застрахователен интерес, защото ищецът не е собственик на
застрахованото МПС.
От съществено значение за възникване и съществуването на
застрахователно правоотношение е наличието на застрахователен интерес-
чл.349, ал.1 от КЗ. Липсата му прави договорът недействителен- чл.349 ал.2
от КЗ. Свързването на законодателя на отсъствието на застрахователен
интерес с такива тежки последици за застрахователния договор определя
неговото правно значение за застрахователните отношения.
Застрахователният интерес е свързан с наличието на правоотношение, по
силата на което едно лице има имуществено или неимуществено право,
8
засягането на което ще представлява за него вреда. Такъв трябва да има през
цялото времетраене на договора. С отсъствието му по време на действието
на застрахователното правоотношение законът свързва като правна
последица прекратяване на договора. В този случай застрахованият има
право да задържи частта от премията, съответстваща на изтеклия срок на
застрахователния договор до прекратяването му – чл.349, ал.5 от КЗ. По
делото е представен договор за покупко – продажба на МПС, от който се
установява, че ищецът е закупил откраднатият автомобил и е негов
собственик. Този частен диспозитивен документ не е оспорен по реда на
чл.193 от ГПК, поради което следва да се счита за истински. В представеното
Свидетелство за регистрация, издадено от МВР на Република България като
собственик също е посочен ищецът. Като официален документ, неоспорен по
реда на чл.193 от ГПК, той има обвързваща за съда материална и формална
доказателствена сила за отразените в него обстоятелства. Няма представени
доказателства, които да опровергават съдържанието му, досежно лицето,
което е собственик на откраднатия автомобил. Поради което като такъв
следва да се счита, посоченият в него В. Ц. В.. Той има застрахователен
интерес от застраховане на придобитото от него имущество срещу
последиците от възможно застрахователно събитие.
Двете възражения на въззивника, отнасящи се до валидността на
договора за застраховка са неоснователни и въз основа на тях не може да се
освободи от отговорност.
Застрахователят се позовава на прекратяване на застрахователния
договор, поради неплащане в срок на застрахователната премия. Видно от
полицата е, че е уговорено нейното разсрочено плащане на четири равни
вноски с определен падеж за всяка една от тях. Кодексът за застраховането
позволява нейното плащане да бъде разсрочено във времето до края на
действие на застрахователния договор- чл.368. Тази правна възможност е
предвидена изцяло в интерес на застрахования. Независимо от уговорения
режим на плащане на премията застрахованият трябва да изпълни това
задължение изцяло, независимо от настъпването на застрахователно събитие.
При всички случаи се дължи пълният размер на премията, а не частта от нея,
която съответства на времето на настъпване на застрахователното събитие.
При настъпване на застрахователното събитие, което в случая е кражба на
9
МПС, не отпада задължението на лицето, което го е застраховало по
имуществената застраховка „Каско“, да плати оставащата част от премията
при разсрочено плащане. Този извод се обосновава с обстоятелството, че
щом е платена първата вноска, то за застрахователя е възникнало
задължението за насрещна престация, ако настъпи покрит застрахователен
риск. Той ще плати застрахователно обезщетение в пълен размер и в рамките
на застрахователната сума, а не съответстващата част на платената
застрахователната премия, ако е уговорено разсрочването й на вноски.
Поради това след кражбата на застрахованото имущество застрахованият
дължи на застрахователя всички вноски от премията, включително и тези с
ненастъпил падеж. Изпълнението на задължението за плащане на
застрахователната премия не е свързано със застрахователния интерес, а с
изпълнение на едно от основните задължения по застрахователния договор,
поето от лицето, което застрахова свое имуществено или неимуществено
право. Т.е. с неговата изправност по двустранното застрахователно
правоотношение. Разпоредбата на чл.369, ал. 2 от КЗ изрично разпорежда, че
при настъпване на застрахователното събитие, преди застрахователната
премия да е издължена изцяло от застраховащия, за застрахователя настъпва
правото да удържи неиздължената премия от дължимото застрахователно
обезщетение. Предвидена е правна възможност за застрахователя при
неплащане на разсрочена вноска да избере кое от действията да предприеме:
да намали застрахователната сума , съответно на частта на неплатената
премия; да измени условията по договора или да прекрати договора. Тези
възможности са алтернативни и са изцяло предвидени от законодателя в
полза на застрахователя, когато застрахованият е в неизпълнение на своето
задължение да заплати премията по договора. В случая застрахователят се
позовава на това, че застрахователният договор е прекратен, поради
неплащане в срок на втората разсрочена вноска от премията. Нейният падеж е
бил на 14.10.2019г., а няма спор, че тя е платена на 21.10.2019г. Според
чл.368, ал.3 от КЗ застрахователят може да упражни потестативното си
правото да прекрати договора не по- рано от 15 дни от датата, на която
застрахованият е получил писмено уведомление от страна на застрахователя.
Предвидено е фингирано връчване на писменото уведомлението в договора
и срок, настъпил падеж на разрочената вноска и срок от 15 дни, в който тя не
е платена и след изтичането му, договорът ще се счита за преустановил
10
действието си./ТР № 1/2014/ 23.12.2015г. на ОСТК на ВКС/ Макар и след
падежа втората вноска е платена в предвидения в договора и ОУ/ т.5.3/ 15
дневен срок, поради което следва да се приеме, че към датата на настъпване
на застрахователното събитие застрахователният договор е бил валиден за
всички покрити рискове, за които е сключен.
Жалбоподателят въвежда довод за отказ да плати застрахователно
обезщетение или да го намали като се позовава на чл.395, ал.4, изр.1 от КЗ и
на клаузите от Общите условия. Видно от застрахователната полица,
материализираща застрахователния договор е, че застрахованият е приел
Общите условия и те са част от застрахователното правоотношение.
Застрахователят е релевирал, че застрахованият не е изпълнил задължението
да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди. Счита,
че е налице груба небрежност и са налице основанията на т.9.1.8, т.9.1.22 и
т.10.8 от Общите условия. И трите разпоредби са част раздел „Общи
изключения“ на ОУ, действащи между страните. Според т.9.1.8
застрахователят не предоставя застрахователно покритие за щети настъпили
в резултат на умишлени действия или груба небрежност на застрахования ,
на членове на неговото семейство, лица живеещи с него в едно домакинство,
негови работници или служители, работещи под негов контрол, независимо
дали са били упълномощени да управляват, ремонтират, охраняват МПС или
да извършват други дейности или лица, на които застрахованият е
предоставил МПС за ползване по договор за наем, за послужване, на лизинг и
други или при умишлено причиняване на застрахователно събитие от друго
лице, имащо право да получи застрахователно обезщетение. Не е налице
покрит риск и в случаите при кражба на цяло МПС, когато поради
настъпване на застрахователното събитие МПС е оставено незатворено,
незаключено и/или с работещ двигател и/или с невключени, неизправни,
отстранени устройства за сигурност, и/или ако контактните ключове,
активиращите устройства/приставки на допълнителните средства за защита-
т.9.1.22. Застрахователят счита, че ако застрахованият не изпълнил свое
задължение, произтичащо от Общите условия и вследствие на това настъпи
застрахователно събитие или се създават предпоставки за увеличаване на
риска, за увеличаване на вредите или се пречи на установяването на
причините за застрахователното събитие и размера на действителни вреди,
обстоятелствата за възникване на застрахователното събитие и/или
11
определяне на застрахователното обезщетение, поради което има право да
откаже или намали застрахователното обезщетение-т.10.8. В тежест на
ищеца е да докаже, че е изпълнил задълженията си, произтичащи от
застрахователния договор, а на ответника възраженията, изключващи
неговата отговорност.
От събраните доказателства се установява, че застрахованият е
уведомил своевременно застрахователя за настъпилото събитие- кражба,
както и органите на МВР. С тези свои действие е изпълнил задължението си
да ограничи вредите на застрахованото имущество. Автотехническата
експертиза е направила извод, че последното записване в паметта на ключа
е извършено на 29.10.2019г. в 21.56ч., който може да се приеме като час на
заключване на автомобила. Ищецът твърди, че МПС е паркирано в гр. София
на ул. „Ат. Иширков“ около 22ч., което съвпада с записа от паметта на ключа.
Този час е съобщен на органите на МВР, видно от издаденото от тях
удостоверение за обявена кражба на процесния автомобил. Няма данни и не
се установява, застрахованият или лицето, което е ползвало собственото му
МПС, да е проявил груба небрежност като е оставил незаключено,
незатворено, с работещ двигател или с невключена, неизправна или
отстранено устройство за сигурност. Видно от доказателствата по делото,
приложени към представената от ответника- жалбоподател щета е, че
процесният автомобил е бил заключен и с включен аларма, както и с
наличен имобилайзер, допълнително вграден в автомобила. Т.е.
застрахованото имущество е било обезопасено според изискванията на
застраховатеря-т.4.1.3 от раздел 4 „ Влизане в сила и срок на действие на
застрахователния договор“. В нея, както и в договора е записано, че
последният влиза в сила при определени условя, едно от които е МПС да
има действаща алармена система или имобилайзер. Две системи за
сигурност следва да са налични в автомобила не комулативно, а
алтернативно. Т.е. една от двете. В случая от доказателствата по делото се
установява, че лекият автомобил е имал поставен имобилайзер. Т.е.
твърдението на застрахователя, че застрахователното събитие е настъпило
при проявена груба небрежност на застрахования не е доказано. Не са налице
предпоставките за отказ или намаляване на застрахователното обезщетение
от страна на застрахователя.
12
От събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства се
установява настъпването на застрахователното събитие „Кражба“ като покрит
риск, за който застрахователят дължи обезщетение, както и обстоятелствата,
при които е настъпило.
Автотехническата експертиза е определила пазарната стойност на
автомобила, за която искът е основателен и доказан.
Поради изложеното в обжалваната част първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
По разноските.
С оглед изхода на спора на жалбоподателя не се дължат разноски за
въззивното производство.
На ответника следва да се заплатят разноски да производството пред
САС в размер на 1664,57 лв. Процесуалният представител на въззивното
дружество е направил възражение по чл.78, ал.5 от ГПК по отношение на
адвокатското възнаграждение, платено от ответника по жалбата. Видно от
представения договор за правна защита и съдействие е, че В. В. е заплати в
брой такова от 3 600лв. При преценка на съответствието на
възнаграждението на усилията, вложени от пълномощника за защита
интересите на страна, съдът трябва да съобрази фактическата и правна
сложност на делото и наличието на установена практика по повдигнатите за
решаване въпроси. Пред въззивния съд е депозиран отговор по въззивна
жалба и е осъществено процесуално представителство в едно съдебно
заседание. Не са събирани доказателства и не е имало искания за
ангажирането на такива. С оглед, на което възражението за прекомерност е
основателно.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 18/ 01.11.2021г. на ОС- Враца,
постановено по т.д. № 98/20г. в частта, в която е уважен предявеният иск с
правно основание чл.405, ал.1 от КЗ.
13
ОСЪЖДА „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София,
бул. „Витоша“ № 89Б да заплати на В. Ц. В., ЕГН **********, гр. ***, ж.к.
***, бл.**, вх.*, ет.*, ап.** сумата от 1664, 57 лв./хиляда шестстотин
шестдесет и четири лева и петдесет и седем стотинки/ разноски по делото
пред САС.
В останалата част решението на ОС-Враца е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14